№ 4167
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500777 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 300224/15.10.2021г.,
депозирана от В. И. П., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д., уточнена с
допълнителна молба вх. №302059/12.11.2021г., срещу Решение № 262508 от 16.09.2021г. по
гр.дело №14515 по описа за 2018 г. на РС- Варна, 14-ти състав в частта, с която е признато за
установено по отношение на М. П. Т., ЕГН ********** и Б. А. Т., ЕГН **********, двамата
с адрес: гр. Варна, ул. „***********" № 7, ет. 5, ап. 7, че В. И. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Варна, СО „Пчелина" 279, не е собственик на поземлен имот с
идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед КД-14- 03-1695/04.07.2011 г. на началник на СГКК – Варна, с адрес
на поземления имот гр. Варна, район Приморски, кв. „Свети Никола", с площ 690 кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, номер по предходен план 1731, кв. 57, парцел XXVI-692, при съседи: имоти
с идентификатори ***********.9530, ***********.694, ***********.2306,
***********.9620, ***********.691, на осн.чл.124, ал.1 ГПК, както и В. И. П. е осъден да
заплати на ищците разноски за държавна такса в размер на 401,60 лева, 2000 лева –
адвокатско възнаграждение, както и 1542,11 лева – хонорар за един адвокат за защита по
насрещния иск.
С Определение № 1540, постановено на 18.04.2022 г. ВОС е прекратил
производството по инкорпорираната във въззивната жалба частна такава срещу Решение
№262508/16.09.2021г. по гр.д. №14515/18г. по описа на РС- Варна, в частта, имаща
характера на съдебно определение, с която е прекратено производството по насрещния иск
на В. И. П. за приемане за установено в отношенията на страните, че на М. П. Т. и Б. А. Т.
не са собственици на поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на
началник на СГКК - Варна, находящ се в град Варна, ж.к. „Бриз", местност „Свети Никола",
с номер по предходен план 1731, с площ от 690 кв.м., при граници: ПИ ид,
***********.9530, ***********.694, ***********.693, ***********.9620 и
***********.691, на основание чл.124 ГПК. Едновременно с това въззивният съд е спрял
производството по въззивната жалба до влизане в сила на прекратителното определение по
1
частната жалба. Последното е потвърдено с влязло в сила Определение № 565, постановено
на 11.10.2022 г. по в. гр. дело № 20223000500474 на ВАпС, поради което отпаднали са
пречките по движение на делото и същото следва да бъде възобновено.
Производството следва да продължи по арг. на чл. 230, ал. 3 от ГПК, и на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Въззивната жалба е постъпила в законово установения срок. Същата съдържат
необходимите реквизити по чл.260 от ГПК и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е
редовна.
В нея се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, включително необосновано.
Посочва се, че събраните пред първа инстанция доказателства категорично установили, че
на ищците е предадена фактическа власт през 1995 г., но същите не я били упражнявали.
Анализът на свидетелските показания, според въззивника показвал, че Т. са поставили
ограждения на процесния имот около 15.09.2018 г., или най-рано след уведомлението на
СГКК за вписване на ответника като собственик, което се случило края на м. юни 2018 г.
Преди това не било налице владение от тяхна страна, тъй като няма доказателства за
извършени действия сочещи на фактическа власт и намерение за своене на имота. За това
свидетелствало и тяхното местожителство в Швейцария, от където се връщали само през
лятото, а напоследък и по-често.
Твърди се още, че неправилно е изследван и анализиран доказателствения материал,
съответно грешно са установени фактите относно въведеното от жалбоподателя възражение
за изтекла в негова полза придобивна давност. Доказано било, че В. П. е добросъвестен
владелец на процесния имот на основание нотариален акт № 187, рег. № 26926 от 05.10.2017
г., тъй като договорът бил годен да го направи собственик. Аргументира се още, че по
отношение на него действа законова презумпция за незнание, че неговият праводател не е
бил собственик към датата на придобивното основание. По делото не се откривали данни
въззивникът да е знаел, че продавачът не е имал право на собственост в меродавния момент.
При наличието на тези предпоставки в жалбата твърди, че в негова полза е изтекла кратката
5 годишна придобивна давност. Нещо повече, доказано било , че е владял и в продължение
на десет години - от 05.10.2017 г. до момента на прекъсването с подаване на исковата
молба, ведно с присъединено владение на Й. Е. Д. – негов праводател, считано от юни 2008
г.
При така изложеното се моли съда да отмени обжалвания акт, както и да бъдат
присъдени разноски за две инстанции в полза на въззивника.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от адв. З., като пълномощник на
въззиваемите М. П. Т. и Б. А. Т..
Жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Излагат, че са придобили
имота още на 12.04.1995 г. и съгласно нот. акт № 38, том 12, дело № 3802/1995 г. Сочат
множество доказателства, събрани пред първа инстанция за линията на собствеността на
техните праводатели, които стигали до 1957 г. Продавачите им - Д. И. и Р. И. били
единствени наследници на Д. И. – собственик на недвижимия имот съгласно НА № 848/1923
г. През 2017 г., след одобрения кадастър били регистрирани като собственици в
кадастралния регистър. От преписките по издадените решения на поземлената комисия
(представените при покупко-продажбите на всяка от страните) било видно, че процедурата е
инициирана и движена от Р. и Д. И.и. Оспорва истинността на удостоверението за
наследници, решението на поземлената комисия и другите актове, с които Й. Д. се е
легитимирал като собственик на процесната вещ. Последният не бил единствен наследник
на Д. Л., а Решение № 309/05.06.1995 г. на Поземлената комисия на гр. Варна бил нищожен
акт, която нищожност била въведена с възражение в съдебно заседание на 15.12.2020г.
На следващо място се твърди, че изобщо не било въведено фактическо владение от
2
страна на жалбоподателя преди 11.12.2007 г., включително и от страна на неговия
праводател. Писмените и гласни доказателства установили, че Т. лично са извършили
множество действия за стопанисване на имота, а след заминаването им в Швейцария
посредством други лица, които действия датирали от септември 1995 г. и продължавали след
юли 2018 г. Допълват, че друг не е имало в имота, като се противопоставят на изложеното в
жалбата относно анализа на събраните по делото доказателства. Намират сведенията, дадени
от свидетелите Доротея Павлова, Илиян Владимиров и Жоро Алипиев за достоверни и в
съответствие с останалия доказателствен материал. Не се установявало въззивникът да е
посещавал имота от датата на покупката до към момента, както и за Й. Д. след 2015 г. По
отношение на никой от последните двама не били доказани елементите на придобивната
давност.
При така изложеното моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в
обжалваната му част, включително и по отношение на разноските.
В предоставения им по чл. 263 от ГПК срок, третите лица-помагачи не са депозирали
становища по въззивната жалба.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалвания осъдителен първоинстанционен акт. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащо на обжалване решение. Жалбоподателят обосновава
интерес. Страните се представляват от пълномощници с права за всички инстанции. Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да бъде възобновено и насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 230, ал. 2 вр. 1 от ГПК производството по в. гр.
дело № 777 по описа за 2022 г. на ВОС.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ: въззивна жалба вх. № 300224/15.10.2021г.,
депозирана от В. И. П., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д., уточнена с
допълнителна молба вх. №302059/12.11.2021г., срещу Решение № 262508 от 16.09.2021г. по
гр.дело №14515 по описа за 2018 г. на РС- Варна, 14-ти състав в частта, с която е признато за
установено по отношение на М. П. Т., ЕГН ********** и Б. А. Т., ЕГН **********, двамата
с адрес: гр. Варна, ул. „***********" № 7, ет. 5, ап. 7, че В. И. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Варна, СО „Пчелина" 279, не е собственик на поземлен имот с
идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед КД-14- 03-1695/04.07.2011 г. на началник на СГКК – Варна, с адрес
на поземления имот гр. Варна, район Приморски, кв. „Свети Никола", с площ 690 кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, номер по предходен план 1731, кв. 57, парцел XXVI-692, при съседи: имоти
с идентификатори ***********.9530, ***********.694, ***********.2306,
***********.9620, ***********.691, на осн.чл.124, ал.1 ГПК, както и в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. И. П. е осъден да заплати на ищците разноски за държавна
такса в размер на 401,60 лева, 2000 лева – адвокатско възнаграждение, както и 1542,11 лева
– хонорар за един адвокат за защита по насрещния иск.
НАСРОЧВА производството по в.гр.дело № 777 по описа за 2022 г. по на ВОС за
3
14.12.2022 г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4