№ 2073
гр. Варна, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501121 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 20338 от 28.03.2022 г., депозирана от Н. К.
КЛ., чрез адв. К.Д., срещу решение № 408 от 21.02.2022 г., постановено по гр. д. №
7136/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати
на М. СТ. ХР., сумите, както следва:
753,15 евро /левова равностойност 1473,03 лв./, представляваща неизплатена част от
наем и такса за поддръжка и управление за м.април 2020 г., дължими за ползването на
апартамент № 2.2, находящ се в гр. София, кв. „Симеоново“, ************, съгласно
Договор за наем от 12.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, на основание чл. 232 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД;
1479,88 евро /левова равностойност 2894,39 лв./, представляваща договорена
неустойка за забава, съгласно чл. 7.3. от договора за наем, изчислена към 1.04.2021 г.,
на основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД;
1600 евро /левова равностойност 3129,33 лв./, представляваща договорена неустойка в
размер на два месечни наема, дължима при условията на чл. 7. 2. от договора за наем,
на основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от насрещната страна – М. СТ. ХР., чрез адв. И.С..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок. Същата е
редовна, съдържа изискуемите реквизити и приложения и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
1
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, поради постановяването му при нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е
изложил мотиви защо не кредитира заключенията по съдебно-графологичните експертизи,
както и свидетелските показания. В продължение на горното, твърди, че
първоинстанционният съд е постановил решението, без да обсъди всички доказателства и
доводи на страните.
Намира, че са налице процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, по чл.
146, ал. 1, т. 4 и т. 5, доколкото не са дадени указания кои са спорните и безспорните
обстоятелства по делото. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК,
доколкото не е указана доказателствената тежест на ответната страна.
По повод на исковете за заплащане на неустойките, се позовава на практика на
касационната инстанция, като излага доводи, че съдът служебно следи за противоречието на
тези уговорки с добрите нрави. Намира, че доколкото в производството не е наличен писмен
договор, то се налага извод за отсъствие и на неустоечните клаузи.
За неправилно намира неуважаването на възражението за прекомерност за съдебно-
деловодните разноски на насрещната страна. Моли за съобразяването му, като изрично
посочва, че оплакванията в тази част не представляват молба по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на М.
СТ. ХР., чрез адв. И.С.. В същия се излагат доводи за неоснователността на въззивната
жалба. За правилен намира извода на съда, че е доказано сключването на договор за наем
между страните от 12.06.2019 г. Счита, че от съвкупността на доказателствения материал, в
това число – неоспорената кореспонденция между страните, както и приемо-предавателния
протокол от 1.12.2020 г. се установява, че страните са били в наемно правоотношение
помежду си.
За неоснователни намира доводите, че съдът не е взел предвид съдържанието в
приемо-предавателния протокол от 1.12.2020 г., в частта, в която е посочено, че: „Страните
нямат претенции една към друга“. Сочи, че това изявление не погасява възникналите до този
момент задължения. Излага доводи, че от свидетелските показания на водения от ответника
свидетел се установяват единствено факти относно подписването на приемо-предавателния
протокол от 1.12.2020 г.
Намира, че не са допуснати твърдените процесуални нарушения от страна на
първоинстанционния съд при изготвянето на доклада по делото. Доколкото в
първоинстанциоонното производство е нямало безспорни факти, счита, че правилно такива
не са били отделени. Сочи, че правилно е разпределена доказателствената тежест на
ответника, като на последния изрично му е указано, че в негова тежест е да докаже и
възражението си във връзка с направените подобрения в имота.
Предвид неизпълнението на договора за наем счита за дължими и уговорените
неустойки за забава и за прекратяване на договора преди уговорения срок. Сочи, че макар и
договорът за наем да не е подписан лично от Н.К., същият е използвал имота и не е възразил
за несъществуването на договора за наем след получаването на нотариалната покана, в която
са били посочени задълженията по основание и размер.
2
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящата инстанция.
Не са налице сторени процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд
във връзка с доклада на делото, които да подлежат на ревизиране към настоящия момент,
чрез даването на указания във връзка с доказателствената тежест на ответника – настоящ
въззивник.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството е допустимо,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 20338 от 28.03.2022 г.,
депозирана от Н. К. КЛ., чрез адв. К.Д., срещу решение № 408 от 21.02.2022 г., постановено
по гр. д. № 7136/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден
да заплати на М. СТ. ХР., сумите, както следва:
- 753,15 евро /левова равностойност 1473,03 лв./, представляваща неизплатена
част от наем и такса за поддръжка и управление за м.април 2020 г., дължими за ползването
на апартамент № 2.2, находящ се в гр. София, кв. „Симеоново“, ************, съгласно
Договор за наем от 12.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на
основание чл. 232 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД;
- 1479,88 евро /левова равностойност 2894,39 лв./, представляваща договорена
неустойка за забава, съгласно чл. 7.3. от договора за наем, изчислена към 1.04.2021 г., на
основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД;
- 1600 евро /левова равностойност 3129,33лв./, представляваща договорена
неустойка в размер на два месечни наема, дължима при условията на чл. 7. 2. от договора за
наем, на основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1121/2022 г. на ОС-Варна за 29.06.2022 г.
от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3