Р Е Ш Е Н И Е
№
30.06.2020 г., гр. Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно
заседание, проведено на 30.06.2020 г.,
в състав:
председател: Атанас Христов
като разгледа докладваното от съдията
Атанас Христов търговско дело № 8 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от прокурор при Окръжна прокуратура – Разград срещу
"ЗАВЕТ ГРЕЙН" ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: област Разград, община Завет,
гр. Завет, 7330, ул."Любен Каравелов" No 19, с която е предявен иск
за прекратяване на ответното дружество.
Ищецът Окръжна прокуратура – Разград излага в исковата си молба, че
търговското дружество "ЗАВЕТ
ГРЕЙН" ЕООД, ЕИК *********, е вписано в Търговския регистър при АВп
с управител Марин Здравков Димов, ЕГН **********. Сочи се, че управителят е
починал на 15.08.2019 г. и в тримесечния срок след смъртта му не са вписани
промени в обстоятелствата по партидата на дружеството относно управлението и
представителството. Излага, че дружеството е без надлежен управител и към
момента на предявяване на иска, поради което моли съдът да постанови решение, с
което прекрати дружеството - ответник, на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. Представя писмени
доказателства.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът, чрез
назначения му на осн. чл. 29, ал.2 ГПК особен представител адвокат М.Н.П. ***,
е депозирал писмен отговор, в който сочи че иска е допустим, а по същество –
основателен. Намира че представените от ищеца писмени доказателства са
допустими и относими. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът не е
подал допълнителна искова молба.
Тъй като са посочени и представени само
писмени доказателства от страна ищеца, с определение № 85 от 15.06.2020 г.
/л.69-71/ съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 376, ал. 1 ГПК за разглеждане на спора
в закрито заседание. В предоставения срок, ищецът не депозира писмена защита.
Ответникът, чрез особения си представител представя писмена защита, в който
сочи че иска е основателен.
Ищецът не депозира реплика.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 12 и чл. 235 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ.
Относно възможността за прилагане на чл.29 ал.2 ГПК по аналогия и спрямо
търговско дружество без представителни органи.
По този въпрос е налице противоречива
практика на ВКС.
Според първото становище – при липса
на предприети действия по продължаване на дейността на дружеството, за времето
до нейното прекратяване и назначаване на ликвидатор, последното може редовно да
се представлява от назначен от съда особен представител, по аналогия на чл.29
,ал.2 ГПК. Така и постановеното в
производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 73 от 17.10.2017 г. на ВКС по
т. д. № 1465/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 783 от 19.12.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1975/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 506 от 19.09.2018 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2054/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 355 от 22.07.2016
г. на ВКС по ч. т. д. № 1462/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 310 от
13.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 1551/2015 г., I т. о., ТК, в т.см. Определение
№ 735 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50401/2016 г., III г. о., ГК, Определение
№ 364 от 12.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 608/2018 г., II т. о., ТК, Определение
№ 304 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3086/2014 г., II т. о., ТК, Решение №
369 от 8.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 647/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 34
от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1264/2010 г., IV г. о., ГК.
Според второто становище – не е необходимо
да бъде назначаван особен представител по чл. 29, ал.2 ГПК. Това становище е намерило
израз в Решение № 16 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 3197/2014 г., I т. о., ТК,
решение №
200 от 29.05.2014 г., постановено по т. дело № 123/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
Липсва тълкувателно
решение по чл. 130 ЗСВ по горепосочения въпрос.
Настоящият състав споделя първото
становище, поради което на ответника бе назначен особен представител, на осн.
чл. 29, ал.2 ГПК.
По допустимостта на иска.
По
въпроса за допустимостта на иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ за
прекратяване на ЕООД в хипотеза на смърт на едноличния собственик на капитала и
управител на дружеството при бездействие на неговите наследници е налице
противоречива практика на ВКС.
С
определение № 302/28.06.2018 г. по ч.т.д. № 1280/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о.,
постановено по чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ
правото да подаде заявление за вписване на горепосочените обстоятелства,
принадлежи единствено на наследниците на починалия едноличен собственик на
капитала на ЕООД, на основание чл.15, т.3 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл.157, ал.1 ТЗ.
Следователно при твърдение за настъпила смърт на едноличния собственик на
капитала и управител на ЕООД и за липса на данни лицата, които имат правен
интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване на
дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по
партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта,
прокурорът като надлежно легитимирано от закона лице има правен интерес да
предяви иск по чл.155, т.3 ТЗ.
Различно
е становището, възприето в решение № 73/21.06.2019 г. по т.д. № 2413/2018 г. на
ВКС, ТК, I т.о., по което дело касационното обжалване е допуснато поради
вероятна недопустимост на въззивното решение. Решаващият състав е приел, че
липсва правен интерес от предявяване на конститутивен иск по чл.155, т.3 ТЗ при
законово прекратяване на дружеството със смъртта на едноличния собственик на
капитала, на основание чл.157, ал.1 ТЗ и доколкото е неустановимо
осъществяването на някое от визираните в тази разпоредба условия – предвидено
друго /в учредителния акт на дружеството или друг последващ акт на едноличния
собственик на капитала/ или манифестирано от наследниците на починалия желание
за продължаване на дейността на дружеството, като постановеното по този иск
решение се явява недопустимо.
Ето защо, е образувано тълкувателно дело №
1/2020 год. на ОСТК на ВКС, като в т. I e формулиран въпроса: По какъв ред се
прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния
собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците
му?
До настоящия момент няма постановено
тълкувателно решение по горецитираното тълкувателно дело, по чл. 130 ЗСВ.
Настоящият съдебен състав споделя първото
от горепосочените становища, съгласно което процесния иск е допустим.
По същество.
От извършената от съда служебна справка по
партидата на ответното дружество, на електронния сайт на Търговския регистър
(ТР), се установява, че дружеството е вписано в търговския регистър при АВ,
като към момента на постановяване на настоящия съдебен акт като управител на
дружеството е вписан единствено Марин Здравков Димов, който е посочен и за
единствен собственик на капитала.
Видно от приетия като доказателство по
делото препис-извлечение от акт за смърт № 7 от 16.08.2019г., издаден от с.
Горна Студена, общ. Свищов, обл. Велико Търново, управителят на дружеството е
починал на 15.08.2019г.
Видно от удостоверение за наследници с
изх. № 29266 от 19.08.2019г. издадено от община Варна, район Приморски, е че
наследници по закон на горепосоченото починало лице са:
- Ралица Иванова Димова,
ЕГН ********** – съпруга,
- Габриела маринова
Димова, ЕГН ********** – дъщеря.
Видно от Удостоверение издадено от РС
Варна, е че РС – Варна съгласно Определение на съда № 11740/11.09.2019г., е
вписал в особената книга при съда за отричане от наследство отказа на Ралица
Иванова Димова, ЕГН ********** от наследството останало след смъртта на Марин
Здравков Димов, ЕГН **********. Отказът е вписан под № 564/2019г.
По делото е приложено Удостоверение с изх.
№ 174712000123363/16.01.2020г. на ТД на НАП – Варна,
от което е видно, че е изпълнено изискването за уведомяване на НАП в случаите
на прекратяване на търговско дружество. Само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че предявяването на иск по чл.155 ТЗ не поражда задължение за
ищеца да уведоми за това НАП, с оглед на което представянето на удостоверение
за такова уведомяване не е изискване за редовност на исковата молба. В този
смисъл е Определение № 289 от 9.06.2020 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 227/2020 г.,
както и Определение № 687 от 27.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1838/2016 г., II т. о., ТК, постановено в хипотеза на предявен иск по чл.517 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ, когато в продължение
на три месеца дружеството няма вписан управител, съдът прекратява дружеството
по иск на прокурора. Управителят на дружеството, който е и едноличен собственик
на капитала, е починал на 15.08.2019 г., като тримесечният срок е изтекъл. До
постановяването на настоящото съдебно решение горепосоченото починало лице е
посочено в търговския регистър, че е управител на ответника.
Предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
При прекратяване на дружеството по този
ред се извършва ликвидация. С оглед фактическия състав, довел до прекратяване
на търговското дружество, не може да приложи нормата на чл. 156, ал. 2 предл. 1 от ТЗ, поради което
ликвидаторът и срокът за ликвидацията следва да бъдат определени от
длъжностното лице по регистрацията към АВ на основание чл. 266, ал. 2, изр. 2 ТЗ.
По държавната такса и разноските.
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 29, ал. 2 от ГПК разноските за особения
представител са за сметка на ищеца. Тази разпоредба възлага на ищеца да поеме
разноските в случаите, когато е необходимо назначаване на особен представител на ответника, тъй като
ищецът инициира исковото производство. Съгласно разясненията в т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за
особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може
да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде
заплатено от ищеца. Ако решението е в полза на ищеца, то и заплатеното
възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим на
отговорността за разноски.
В случая производството е по иск с правно
основание чл. 155 от ТЗ, предявен от Окръжна
прокуратура - Разград, поради което на основание чл. 78, ал. 11 от ГПК възнаграждението на
особения представител на ответното дружество следва да бъде изплатено от
бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да заплати тези разноски по сметка
на съда основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Така и Определение № 355 от 22.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1462/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 345 от 4.06.2018 г. на ВКС
по т. д. № 747/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 364 от 12.06.2018 г. на ВКС
по т. д. № 608/2018 г., II т. о., ТК.
На особения представител на ответника следва
да се изплати възнаграждение от бюджета на съда в размер на 300.00 лв., на
основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК във
вр. с чл. 83, ал.1,
т.3 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата 300 лв. - възнаграждение за особен
представител, 80 лв. - държавна
такса по чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405,
ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, "ЗАВЕТ ГРЕЙН" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: област Разград, община Завет, гр.
Завет, 7330, ул."Любен Каравелов" No 19.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на Окръжен съд – Разград на адв. М.Н.П. *** -
особен представител на "ЗАВЕТ
ГРЕЙН" ЕООД, ЕИК *********, сумата
300 лв. (триста лв.) – възнаграждение, на осн. чл. 29, ал.2 ГПК за което да
се издаде РКО.
ОСЪЖДА "ЗАВЕТ ГРЕЙН" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: област Разград, община Завет, гр. Завет, 7330, ул."Любен
Каравелов" No 19 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, следните суми:
-
300.00 лева /триста лева/ - представляваща
разноски за заплатено от бюджета на Окръжен съд – Разград възнаграждение за особен
представител, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал.1, т.3 ГПК,
-
80.00
лева /осемдесет лева/ –
представляваща държавна такса дължима за подаването на исковата молба, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал.1, т.3 ГПК във вр. с чл. 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК),
-
5.00 лева /пет лева/ - представляваща държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
На осн. чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ, след влизане в сила препис
от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за обявяване по партидата
на дружеството и за назначаване на ликвидатор, и провеждане на процедура по
ликвидация по чл. 156 ТЗ и чл. 266, ал. 2 изр. 2 ТЗ.
съдия