№ 192
гр. Пловдив, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20245300900012 по описа за 2024 година
Обективно кумулативно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
429, ал. 3 от КЗ.
Подадена е искова молба от С. В. Д., с ЕГН **********, с адрес в **,
действащ чрез процесуалния си представител адв. М. М. против
“Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, с ЕИК *********.
Ищецът твърди, че на 26.02.2019 г., около 19:00 часа в гр. Пловдив, на
кръстовището между бул. “България“ и ул. “Дилянка“, при управление на л.а.
“Ситроен“, модел С5, с рег. №**, водачът З. Д. З. предприел завой надясно от
бул. “България“ към ул. “Дилянка“, не реагирал своевременно с намаляване на
скоростта и/или спиране, за да пропусне движещия се насрещно и направо по
велосипедната алея С. Д., поради което настъпил сблъсък върху
разположената на платното за движение велоалея, като непосредствено преди
настъпване на сблъсъка последният бил достигнал около средата на платното
за движение на ул. “Дилянка“, а водачът на лекия автомобил имал пряка
видимост към Д.. При настъпилото пътно-транспортно произшествие на
ищеца били причинени счупване на тялото /диафиза/ на тибията, закрито
фрактура диафизис тибия декстра. Д. постъпил по спешност в Клиниката по
ортопедия и травматология при УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД. Освен
фрактурата, били налице кръвонасядания, охлузвания и отоци и по левия
долен крайник. В болницата били направени множество изследвания, като
престоят там продължил една седмица, през която на ищеца било извършено
закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, тибия и фибула и му
бил поставен гипсов крачол. При последващ контролен преглед било
1
установено, че костта не може да се възстанови без остеосинтеза, поради
което на 15.03.2019 г. Д. отново бил приет в болница и му било извършено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибула и фибула.
Престоят в болницата продължил 7 дни, назначено му било съответно лечение
с медикаменти. По време на възстановителния период ищецът провеждал
амбулаторна физиотерапия, а впоследствие бил насочен към
хоспитализационна такава, поради което на 24.06.2019 г. постъпил в
Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ “Централ
хоспитал“ ООД, където провел кинезитерапия и електролечение. Въпреки че
състоянието му бавно се подобрявало, към онзи момент ищецът се
придвижвал с помощни средства, носил ортеза, а походката му била
затруднена. Имал оток, ограничени и болезнени движения, мускулен
дисбаланс. Посочено е още, че на 14.07.2020 г. С. Д. постъпил в МБАЛ “Св.
Каридад“ с цел отстраняване от костта на имплантирани уреди – тибия и
фибула. Периодът на възстановяване бил придружен с множество физически
болки, неудобства и дискомфорт, емоционален и психически стрес.
Настъпили промени в ежедневието на ищеца, свързано с активен спорт и
подготовка за спортни мероприятия, участието му като доброволец в **, както
и с негови хобита и социален живот. След настъпване на ПТП ищецът
прекарвал възстановителния си период от поне 3-4 месеца на легло, бил
зависим от родителите си при ежедневните дейности вкъщи, не можел да се
занимава с нито една от предишните си учебни, спортни или доброволчески
дейности. Изпитвал силни болки и дискомфорт вследствие на претърпяната
травма и извършените оперативни интервенции, както и болки от застояване в
гърба и глутеуса. Изпитвал страх, че може да не се възстанови напълно от
травмата и бил емоционално потиснат от обстоятелството, че ако не успее да
се възстанови достатъчно добре, може да отложи или да се откаже от
заминаването си за ** и използването на спечелената вече стипендия.
На следващо място, посочено е в исковата молба, че към датата на
настъпване на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. Ситроен,
модел С5, с рег. №** била застрахована с договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен между ответното
дружество и собственика на лекия автомобил.
По-нататък в исковата молба се твърди, че на 31.08.2023 г. Д. отправил
писмена молба до застрахователното дружество с искане за определяне и
изплащане на обезщетение по доброволен ред, като към датата на депозиране
на исковата молба последният не бил получил плащане от застрахователя.
По отношение на водача на процесния автомобил било налице влязло в
сила Решение № 394/19.10.2023 година по въззивно административно
наказателно дело № 2043/2023 година по описа на 2-ри състав на Окръжен съд
- гр. Пловдив, с което подсъдимият З. Д. З. бил признат за виновен в това, че
при управление на моторно превозно средство лек автомобил с марка
Ситроен, модел С5, с per. № **, е нарушил правилата за движение по
пътищата и с това по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна
2
повреда, изразяваща се в счупване на големия пищял на дясната подбедрица в
средната му част, наложило наместване и имобилизация, довело до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да му заплати сумата от 50 000 лева, съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания вследствие на
преживения инцидент, както и сумата от 1985.85 лева – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени прегледи за специалисти,
изследвания, лечение и медикаменти, описани подробно в исковата молба,
ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от датата на
получаване от ответника на застрахователната претенция до окончателното
изплащане на сумите. Претендира сторени в производството разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД “БУЛ ИНС“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407,
р-н “Лозенец“, бул. “Джейм Баучер“ №87, представлявано от изпълнителния
директор С.С.П., действащи чрез адв. М. Г. депозира отговор на исковата
молба, с който изразява становище, че предявените искове са допустими, но
оспорва предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди по размер.
Не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка относно
настъпилото ПТП и участниците в него, както и че при пътния инцидент е
пострадал ищецът. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на ПТП по отношение на
процесния лек автомобил, управляван от З. З.. Навежда твърдения, че е налице
съпричиняване при настъпването на ПТП. Твърди, че ищецът се е движил в
нарушение на ЗДвП, като е управлявал МПС по велоалея, без да има правото
да прави това. Управляваният от ищеца лонгборд “WOWGO“ бил с
електрическо задвижване – с наличен електромотор, задвижващ се с батерии –
с електрически двигател. Към момента на настъпване на процесното ПТП не
бил уреден статутът на това средство за придвижване и съобразно даденото в
закона определение в нормата на пар. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, същото
представлявало моторно превозно средство. Тази му природа поставяла
изискване към Д. да съобразява поведението си, както другите водачи на
МПС, да се движи по платното за движение – в случая по южната пътна
половина на бул. “България“, посока запад-изток, а не по велоалеята, северно
от лентата за движение на водача на МПС. Твърди, че скоростта на движение
на лекия автомобил, управляван от З., е била в рамките на разрешената за
движение в населеното място и за конкретния пътен участък – до 50 км/ч, в
населено място. За процесния пътен участък не съществувала никаква
особеност в атмосферните и пътни условия, т.е. скорост от порядъка на 28
км/ч се явявала, както разрешена от закона, така и съобразена с него. Навежда
твърдения, че с оглед конкретното поведение на ищеца, който приближавайки
кръстовището ускорил скоростта си до 16 км.ч., и при скорост на лекия
автомобил под 28 км/ч, сблъсъкът с лонгбордиста бил неизбежен. В случая
опасната зона за спиране на лекия автомобил „Ситроен”, управляван от
3
делинквента, била 15.30 метра. Опасността от пресечна точка между лекия
автомобил и лонгборда настъпила в момента, в който автомобилът започнал
да се отклонява за извършване на маневра надясно и постепенно
направленията на двамата водачи започнали да се пресичат. С внезапното
изскачане на моторното превозно средство лонгборд от велоалеята на
кръстовището, което следвало да се движи по южната част на платното за
движение, управлявано от ищеца Д. с около 15 км/ч, без механизъм за
ефективно спиране, липсата на отличаващи го светлоотразителна жилетка и
светлинен сигнал, присъщи за ППС, движещи се по всяка велоалея, както и
настъпилата вече тъмна част от денонощието, макар с налично изкуствено
осветление - безспорно било съпричинило ПТП еднакво с поведението на
делинквента, тъй като лишило последния от възможността да възприеме
своевременно лонгбордиста. Счита, че при посочените обстоятелства
конкретният принос на ищеца бил в размер на 50 %, с който следва да се
намали определеното за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от него увреждания. Оспорва и размера на предявения иск,
както и това, че всички твърдени телесни и душевни увреди са намерили
реално и обективно отражение при ищеца. Счита, че адекватно обезщетение
за получените травматични увреждания е сумата от 40 000 лева предвид
данните от представената медицинска документация, която след редуциране
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се определи на 20 000 лева. Оспорва и
иска за имуществени вреди, като твърди, че не всички имуществени вреди са в
пряка връзка с процесния пътен инцидент, а част от тях са направени по
желания на ищеца, без да е имало необходимост от тях.
В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът депозира
допълнителна искова молба, с която оспорва направеното от ответника
възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца.
С депозирания на осн. чл. 373 от ГПК отговор ответното дружество
заявява, че поддържа оспорването на предявените обективно съединени
искове, както и възражението си за съпричиняване.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
4
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила, което прави
прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните
материалноправни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
На страните е указано, че обстоятелствата относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца
- предмет на влязлата в сила присъда/решение по образуваното по случая
НОХД/НАХД, не се нуждаят от доказване, а и не подлежат на пререшаване от
гражданския съд. Изрично се признава от ответника и обстоятелството, че към
момента на настъпване на процесното ПТП – 26.02.2019 г., е налице валидно
застрахователно правоотношение между виновния за произшествието водач и
ответното застрахователно дружество.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда/решение на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е.
относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува
забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни
факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и
тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати нарушения на ЗДвП
средна телесна повреда, която е елемент от състава на престъплението и без
наличието й извършителят нямаше да бъде наказан за точно това
престъпление.
С оглед на горното налице са всички материалноправни предпоставки на
чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, причинени на ищцата вреди и причинна връзка
между двете.
На практика исковата претенция е оспорена само по размер.
Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите,
както и евентуалното наличие на съпричиняващо ги поведение от страна на
ищцата съобразно неведените от ответника възражения.
Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни
увреждания и свързаните с тях болки и страдания от физически и психо –
емоционален характер по делото е изслушано заключение на СМЕ и
свидетелски показания.
Неоспорените изводи на съдебния медик, които съдът възприема като
5
компетентно и обективно формирани, са в следния смисъл:
В резултат на инцидента на ищеца е причинено закрито счупване на
тялото на дясната голямопищялна кост. Непосредствено след ПТП на
26.02.2019год. пострадалият е приет в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив
в КОТ, където под венозна анестезия е извършено външно наместване и
поставяне на гипсов крачол на десния крак. После на 15.03.2019год. постъпва
отново в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив в КОТ, където под пълна
анестезия е извършено оперативно наместване и вътрешна фиксация с
метални фиксатори. На 24.06.2019 год. постъпва в МБАЛ „ЦЕНТРАЛ
ХОСПИТАЛ” ООД гр. Пловдив в отделение по физикална и
рехабилитационна медицина за физикално лечение. На 14.07.2020 год.
постъпва в Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.
Каридад“ ЕАД гр. Пловдив, където оперативно са премахнати металните
фиксатори. Оздравителният и възстановителният процес са минали през
няколко етапа, на два пъти е извършено наместване, един път без вътрешна
фиксация и след това с вътрешна метална фиксация. След това е проведено
ФТР при домашни условия, амбулаторно и в болнични условия. По – късно,
след около една година и половина, ищецът е претърпял нова операция за
премахване на металните фиксатори. Общият оздравителен и възстановителен
процес е траел около 7-8 месеца. Всички закупени медицински материали,
лекарствени средства, извършените прегледи, закупените метални импланти,
са били необходими за правилното провеждане на лечението, преодоляването
на последиците от настъпилите телесни увреждания и за по-бързото и
правилно възстановяване на здравето на пострадалия.
В тази насока са и показанията на св. Д.а /майка на ищеца/, от които в
детайли се установяват конкретиката на състоянието на пострадалия
непосредствено след инцидента, продължителността на възстановителния
период и особеностите по време на принудителния леглови лежим, т.е.
болките, страданията и неудобствата от физически характер, както и
спецификите на случая, свързани с душевните му терзания предвид
отражението на инцидента върху разнородните извънкласни дейности на
ищеца, свързани, както с интелектуални занимания, така и с тренировъчни
системни дейности. И по – конкретно, твърди се от свидетелката, че до
настъпване на произшествието ищецът бил здраво, силно, амбициозно дете,
изключително физически и социално активен. Членувал и активно участвал в
дейностите на няколко младежки организации, вкл. и в **. Веднъж седмично
ходил и участвал в мероприятията им, а понякога и по-често. Три пъти
седмично ходел на фитнес, като следвал конкретен тренировъчен режим,
активно подготвяйки се да избяга пълен маратон. От две години спазвал
хранителен режим. Участвал в ** както и в състезания и конкурси в тази
връзка. Подготовката му да избяга пълен маратон от 42 км била свързана с
една от целите, която си бил поставил във връзка с **, която се организирала в
България под патронажа на президента и във връзка с която всеки от
участниците си поставял конкретни цели, едната от които постигане на
6
физическа цел за определен период от време под ръководството на тесни
специалисти в съответната област. Във връзка с тази подготовка се
провеждали конкретни тренировъчни и хранителни режими, като на
05.05.2019 г. трябвало да избяга въпросните 42 км. Бил избягал един
полумаратон и менторът му потвърдил, че е готов да избяга пълния маратон и
да постигне по този начин последната си цел да бъде сертифициран и да
получи най-високата степен - златото на принца на ** от президента. Точно
преди инцидента получил и пълна стипендия за обучение на ученици във **,
която се отпуска от международни организации в сътрудничество с българска
организация на конкурсен принцип. Именно с това била свързана и неговата
остра емоционална реакция, тъй като си помислил, че трябва да се откаже не
просто от тренировъчните си системни дейности, но и от стипендията, защото
не бил сигурен дали ще се справи с пътуванията до ** и дали при така
променилата се ситуация приемащата организация ще потвърди неговия
прием. Условието да завърши с отличен успех наложило системната му
самоподготовка вкъщи със съдействието на съучениците му. Макар че в
крайна сметка ищецът успял да се ползва от отпуснатата му пълна стипендия,
това станало с наложили се промени от страна на приемащата организация,
както и след сериозни притеснения и усилия от негова страна.
Съдът кредитира показанията на свидетеля при условията на чл. 172
ГПК, като не намира основание да им откаже вяра, доколкото те първо се
потвърждават от доказателствения материал, в т.ч. от експертните изводи и
второ, се характеризират с изключително детайлно и безпротиворечиво
поднасяне на трайно и непосредствено възприети факти.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи
от обективно установените по делото факти - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, личността на пострадалия
– възраст, неговото обществено и социално положение, среда, занятия. Когато
се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви
физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият,
вкл. козметични и др. външни дефекти; силата, интензитета и
продължителността на болковия синдром, отшумял ли е; продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, възможност на
увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във
всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
7
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в
съдебната практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска
размерът на обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване
за пострадалия.
Въз основа на така събраните и обсъдени доказателства в рамките на
изложените по – горе принципни постановки по приложение института на чл.
52 ЗЗД съдът приема за установени описаните в исковата молба физически и
психически болки и страдания, като преди всичко отчита спецификите на
случая, свързани с личността на пострадалия, разнородните му интереси,
занимания и активен социален живот, всички от които сериозно засегнати от
инцидента и безспорно повлияли на психо – емоционалното му състояние.
Макар възстановяването му понастоящем без настъпили усложнения да е
факт, само по себе си това обстоятелство не следва да игнорира усилията,
дисциплината и силата на духа, проявени от ищеца и минимизирали
отрицателните последици от инцидента върху поддържаното качество на
живот според изборите и предпочитанията на личността.
Така съдът приема претендираната от ищеца сума от 50 000 лв като
адекватна и справедлива спрямо спецификите на случая и подкрепящите ги
доказателства.
Имуществената претенция е също основателна съобразно представените
доказателства и неоспорените експертни изводи, че разходите са били
свързани с оказаната медицинска помощ, възстановителния период и са в
причинно – следствена връзка с инцидента, като същевременно не са
необичайни или надхвърлящи реалните нужди на пострадалия.
Ответникът не установява при условията на пълно главно доказване
наведените възражения за съпричиняване на противоправния резултат.
Подобно доказване предполага създаването на сигурно убеждение у съда
относно настъпване на наведените факти.
Първото му възражение е, че ищецът се е движил в нарушение на
ЗДвП, като е управлявал МПС по велоалея, без да има правото на това.
Съдът не споделя това възражение по следните съображения:
От основното заключение на САТЕ, което съдът възприема като
обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните се
установява, че скейтбордът в класическия си вид представлява платформа от
слепени пластове тънко дърво във вид на гъвкава дъска, поставена върху
четири колела. Използва се за спортна и развлекателна дейност. Задвижва се с
единия крак чрез бутане от земята, докато другият остава върху платформата
или се използва наклонът на рампите или естествените склонове. Лонгбордът
е сходен със скейтборда, но с различно предназначение. Лонгбордът е по-
голям от скейтборда и може да има различни форми и размери на дъската.
Развива и по-голяма скорост поради по-големите си колела и използваните
материали. Често се използва основно за придвижване, пързаляне за
8
забавление, спускане по наклони и по-рядко за трикове. Електрическите
лонборди са удобни за придвижване в градска среда. Съгласно ЗДП § 6 т. 10.
(доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) "Пътно превозно средство" е съоръжение,
придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или
товари. Следователно процесният лонгборд WOWGO е пътно превозно
средство (ППС). В нормативната уредба към датата на ПТП липсва
дефиниция на процесния лонгборд, която да определя какво представлява той.
От техническа гледна точка пътно превозно средство (ППС) като процесния
лонгборд WOWGO, който има електрическо задвижване с мощност 500 W (0,5
kW), което може да се задвижва само с двигател, без човешко усилие, би
следвало да се приеме, че е моторно превозно средство (МПС). Съгласно ЗДП
- § 6 т. 11. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), "Моторно
превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и
индивидуалните електрически превозни средства. Цитираната разпоредба на
ЗДП е в сила след датата на ПТП, но ако се приеме тя, то следва, че
процесният лонгборд WOWGO, който има електрическо задвижване с
мощност 500 W (0,5 kW) е пътно превозно средство, но не е моторно превозно
средство (МПС). Съгласно ЗДП - чл. 80а, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в
сила от 07.07.2020 г.) водачът на индивидуално електрическо превозно
средство при движение е длъжен да се движи по изградената велосипедна
инфраструктура, а при липса на такава - възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение. Цитираната разпоредба на ЗДП е в сила
след датата на ПТП, но ако се приеме тя, то следва, че процесният лонгборд
WOWGO като индивидуално електрическо превозно средство е следвало да се
движи по изградената велосипедна инфраструктура, каквато в случая има на
местопроизшествието. Ако се приеме, че цитираните разпоредби на ЗДП не са
били в сила към датата на ПТП, то тогава от техническа гледна точка най-
безопасно е било процесният лонгборд WOWGO, управляван от С. В. Д., да се
движи по изградената велосипедна инфраструктура, каквато в случая има на
местопроизшествието. Алтернативите в случая са били процесният лонгборд
WOWGO да се движи по платното за движение, където той би се движил
възможно най-вдясно и успоредно на автомобилния трафик, което не следва
да се приема за безопасно, тъй като в дясната част на платното за движение
има дъждоприемни шахти, където предвид малкия диаметър на колелата
съществува риск от падане или да се движи по тротоара, който е предназначен
за пешеходци, но в случая пострадалият не е бил пешеходец, а се е
придвижвал с пътно превозно средство с електрическо задвижване, като не го
е бутал, а се е возел на него. Установява се още от експертизата, че максимална
скорост на лонгборд „WOWGO“ е 38 km/h, както и че пострадалият се е
придвижвал върху лонгборда, като е пресичал платното за движение на ул.
„Дилянка“ по очертана велосипедна алея, в посока от запад на изток. Ударът е
настъпил на платното за движение, върху велосипедната алея на място, което
се намира по дължина на 3 - 3,5 m западно от стълба, приет за ориентир в
9
протокола за оглед и по широчина на 1,5 - 2 m южно от ориентира. Скоростта
на лонгборда е била около и под 15 -16 km/h. При навлизане на пострадалия
на платното за движение на ул. „Дилянка“, л.а. „Ситроен С5“ се е намирал на
около 30 m преди мястото на удара, като се е движел направо по дясната лента
на платното за движение на бул. „България", като към този момент не е
съществувала пресечна точка на направленията на движение на двамата
участници. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на
лонгбордиста в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 16
km/h е била 8,20 m. В анализираната пътна ситуация от момента, в който л.а.
„Ситроен С5“ се е отклонил на дясно при предприетата маневра - завой на
дясно, лонгбордистът е нямал техническа възможност да спре преди мястото
на удара и съответно е нямал възможност да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране.
Въз основа на така разяснените от експерта технически
характеристики на процесното превозно средство съдът приема, че макар
разпоредбата на § 6 т. 11 от ЗДвП да следва по време датата на инцидента, то
тя има разяснителен/тълкувателен характер, като, доколкото в случая се касае
до индивидуално електрическо пътно превозно средство, то не би могло да се
приеме за моторно такова и спрямо него правилата за движение на МПС за
неприложими, което съответства и на основните човешки права, здравия
разум и житейската логика от гледна точка спецификите на съоръжението и
най – безопасната му употреба за живота и здравето на водача, който е в
значително по – уязвимо положение от това на водачите на МПС и спазването
на правилата за движение на последните биха поставили в риск живота и
телесната неприкосновеност на лонгбордиста. Поради това въпросното ППС
правилно и законосъобразно се е движело по изградената велосипедна
инфраструктура в района на местопроизшествието. Дори под условие да се
приеме друго, то отново същото разрешение е приложимо, тъй като в
разглеждания случай движението на лонгборда по платното за движение най-
вдясно и успоредно на автомобилния трафик не е било безопасно поради
наличието в дясната част на платното за движение на дъждоприемни шахти,
където предвид малкия диаметър на колелата е съществувал риск от падане.
Същевременно, доколкото пострадалият не е бил пешеходец, а се е
придвижвал с пътно превозно средство с електрическо задвижване, като не го
е бутал, а се е возел на него, той е нямало как да се движи и по тротоара.
Следователно, не се установява нарушение на правилата на ЗДвП
относно МПС, на които се позовава ответникът.
Не се установява също с нужната за това категоричност да е налице
твърдяното внезапно изскачане на лонгборда от велоалеята на кръстовището,
нито друго съпричиняващо поведение на делинквента, което да е лишило
признатия за виновен водач от възможността да го възприеме своевременно.
Подобни доказателства по делото липсват, като от допълнителното
заключение на САТЕ не могат да се формират фактически и правни изводи в
полза на ответника. Установява се, че л.а. „Ситроен С5“ се е движел по
10
направление 4Н,5Н, а лонгбордистът - по направление 2П. Съобразно
изследваната циклограма възможни са варианти, при които л.а. „Ситроен С5“
да навлезе в кръстовището на зелен сигнал на секция 5Н (за десен завой) (от
42 до 60 сек.), при което по направление 2П свети червен сигнал, но
автомобилът може да навлезе и на зелен сигнал на секция 4Н (направо и на
дясно) (от 0 до 20 сек.), при което по направление 2П също свети зелен сигнал
(от 0 до 16 сек.). Възможно е също и л.а. „Ситроен С5“, и лонгбордистът да са
навлезли в кръстовището на зелен сигнал на светофара за тях. Не е изключен и
теоретичен вариант, при който и двамата да са навлезли на червен сигнал.
Всички предложени от вещото лице теоретични варианти не биха
могли да послужат за извод в полза на твърдяно от ответника съпричиняващо
поведение, което следва да е категорично доказано, а не предполагаемо, още
по – малко само възможно като един от множеството алтернативни варианти.
Следователно, принос от страна на пострадалия не се установява да има.
Още повече, че намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само
при наличието на категорични доказателства, че вредите не биха настъпили,
респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на
произшествието пострадалият не е бил допуснал наведеното от ответника
поведение. Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия
размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между
поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха
настъпили или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на
личен принос, каквито доказателства в случая не са събрани, при
доказателствена тежест за застрахователя.
Поради това и двете главници се присъждат в цялост.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса на плащане на обезщетение
от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В случая датата на
предявяване на претенцията е 31.08.2023 г., от когато и обезщетението се
претендира, поради което и акцесорното вземане се присъжда в цялост.
Така и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, като в
случая той е бил представляван от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2
ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. М., АК – Пловдив,
със служебен адрес: **, адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство в размер на 4 809 лв, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
11
ПОС, сумата от 2 079 лв за държавна такса, както и 500 лв – депозит за вещо
лице, платен от бюджета на съда, съобразно уважения размер на претенцията
или общо 2 579 лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1407, р-н “Лозенец“, бул. “Джейм Баучер“ №87 да
заплати на С. В. Д., с ЕГН **********, с адрес в ** сумата от 50 000 лева -
застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност» за
претърпените по вина на водача на л.а. “Ситроен“, модел С5, с рег. №** - З. Д.
З., неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
травматичните увреждания, в резултат на ПТП, 26.02.2019 г., около 19:00 часа
в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. “България“ и ул. “Дилянка“, за
което водачът е признат за виновен с влязло в сила Решение № 394/19.10.2023
година по въззивно административно наказателно дело № 2043/2023 година по
описа на 2-ри състав на Окръжен съд - гр. Пловдив, както и сумата от 1 985.85
лева - обезщетение за понесените имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени прегледи за специалисти, изследвания, лечение и медикаменти,
ведно със законната лихва върху двете главници за периода от 31.08.2023 г до
окончателното им плащане.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1407, р-н “Лозенец“, бул. “Джейм Баучер“ №87 да
заплати на адв. М. М., АК – Пловдив, със служебен адрес: **, адвокатско
възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство в
размер на 4 809 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от
2025 г.).
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, р-н “Лозенец“, бул. “Джейм Баучер“ №87 да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 2 579 лв. – за държавна такса и депозит вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12