Р Е
Ш Е Н
И Е № 770
гр.Видин,
20.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен съд, гражданска колегия в публично заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета
година , в състав:
Председател: Нина Николова
при секретаря
М.П. , като разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело №1757 по описа за 2019 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит, вр. с чл.6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние.
Предявен е иск от „ Кредитреформ България ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. С. ,със законен представител Д.П.-Управител ,представлявано от
юрисконсулт Т., срещу
И.И.К. с ЕГН: ********** с адрес *** 28, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца суми, представляващи главница
от 350.00 лева,
ведно със законната лихва, дължима на основание Договор за кредит №********** от
03.04.2015г. , сключен между ответника и „4 финанс“ ЕООД, по силата на който
ответникът е получила кредит от 350.00 лева, като се е задължила да върне
главницата до 03.05.2015г. /падежната дата на кредита/. Сумата е усвоена на
каса на „Изипей“ АД от ответника на
03.04.2015г. Задълженията по договора не са изпълнени, ответникът е изпаднала в забава, считано от
падежа на вземанията на 03.05.2015г На
01.02.2018г. вземането е цедирано на ищеца, който като пълномощник на цедента,
уведомил ответника за цесията.
Представени са писмени
доказателства.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена
на ответника, който в срока
по същия текст , чрез назначен процесуален
представител , е отговорил . Излага, че искът е
неоснователен. Оспорва сключването на
договор и получаването на сумата от ответника, както и прехвърлянето на
вземането. Оспорва представената разписка за получаване на сумата от ответника. Иска се отхвърляне на иска.
Събрани са писмени доказателства, назначено и изслушано е заключение на съдебно техническа
експертиза, чието заключение е изслушано в съдебно заседание.
Видинският районен съд, като взе
предвид постъпилата искова молба
и
съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза, чието заключение не е оспорено и същото съдът
възприема като обективно и компетентно извършено, и съответстващо с останалите
събрани доказателства в производството, ответникът е направила регистрация на уеб страницата на
ищеца с личните си данни в електронна страница „Vivus.bg” , под което търговско име развива дейност „4 финанс „ ЕООД
-три имена, ЕГН, данни от лична карта, мобилен телефон, банкова сметка , ***, и
е избрала желаната сума, която иска да и бъде предоставена. След въвеждане на
данните ,страницата предоставя информация за характеристиките на отпусканите
заеми и условията за сключване на договор за отпускане на заем. Ответницата се
съгласила с обработката на личните данни и е продължила като е натиснала бутон
„подпиши“ и заявката за кредит е подадена за разглеждане. Вещото лице сочи, че
в случай, че клиентът не е прочел всички условия - не е отворен документа до
края, няма да може да активира следващия прозорец и да подпише. След подаване
на заявката дружеството извършва няколко проверки , като служител се е обадил и
на ответницата и е сверил данните. От вътрешната страница на Вивус вещото лице
установява, че на 03.04.2015г. в 16.01 ч. ответницата е извършила регистрация и
е подала заявка за отпускане на кредит на стойност 350.00 лева от посочения IP адрес: 89.106.121.51.,
за което са представени и снимки от вътрешната страница.От същия профил е
направена заявката за отпускане на кредит и сключване на договор № **********.
В заявката за кредит ответницата е записала, че желае да получи сумата по
сметка на каса на Изи пей АД. Между страните е водена и комуникация по
електронен път чрез имейли.
Сумата от 350.00 е преведена към Изи пей АД
за получаване на каса в Изи пей АД, видно от приложена разписка за извършено
плащане №2000000081104193. Видно от
писмо от Изи пей АД № **********/20.07.2020г., информация и документи заза
предоставени платежни услуги за времето преди 01.06.2015г. е унищожена, вкл. и
поискания документ за плащане на сумата на ответника, който попада в посочения
период.
С оглед горното,
съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при
договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че
е спазил сроковете по чл.12, ал.1 от
същия договор и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора
и за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно
ал.2 на текста за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис. Алинея 3
предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. В конкретния случай са представени
доказателства, че е постигнато съгласие между страните , постигнато чрез
договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от разстояние. Установи се, че ответникът, посредством електронната страница
на заемодателя е подал искане за получаване на паричен заем, предоставил е
необходимата информация и се е съгласил да получи такъв. При наличие на
облигационно правоотношение от вида договор за заем, в който случай потребителят на този кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа
по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска
дейност, следва да се прилагат
изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на
хартиен или друг носител. Разглежданият договор се твърди ,че е сключен от
разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР, и по делото са налице електронни записи, от които се установява
по безспорен начин , че волеизявленията на страните са насочени към сключване
на договора , като е спазено изискването за съхраняването му на
траен носител. Съгласно чл.2 и 3 от
Закона за електронния документ и електронния подпис, електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята
за спазена, ако е съставен електронен документ. Такъв в производството се
установи, че е съставен. Съгласно Решение
№ 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Борис Илиев, постановено по реда на чл.290 ГПК, електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ ( чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова
форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той
се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). След като се договаря от разстояние ,
е невъзможно електронния документ да е едновременно електронно изявление и на
двете страни. Съгласно чл.5 от ЗЕДЕП адресат на електронното
изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава
електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства
може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма.
Както се посочи, установи се от заключението на съдебно –техническата
експертиза, която не е оспорена от страните и е възприета от съда, че
ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма, както и че е
направил такова като страна по представения договор. Електронни документи в
случая следва да са електронните
изявления на двете страни отправени една до друга, изразяващи волята си
за сключване на договора, който е представен на хартиен носител.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
Не се установи обаче, от събраните доказателства, че
ответницата е получила фактическата
власт върху парична сума в размер на 350.00 лева, която да е предадена лично в
брой на каса на Изи пей АД. По делото има доказателство за извършена електронно
разплащане на сумата от ищеца на Изи пей АД за плащане на ответника, но
доказателства за това липсват.
С оглед горното, Съдът намира, че не се установява наличието на сключен договор за
заем, регламентиран в чл.240 ЗЗД, доколкото като реален договор следва да е установено
предаването на сумата. Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът ,
който се установява, че е
сключен
между страните като електронен документ, посредством постигане на съгласие чрез
средства за комуникация от разстояние
е за поети задължения за сключване на договор за заем.
С оглед тези установени обстоятелства, Съдът намира,
че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан
в основанието си.
С оглед изхода на делото, разноски не следва да се
присъждат.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „ Кредитреформ България ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С. , район К.С., ул.Ш.П. №10, пк.1606 срещу И.И.К. с ЕГН: **********
с адрес *** 28 иск, за осъждане да заплати сумата 350.00
лева, представляваща главница по Договор за кредит
№********** от 03.04.2015г, ведно със
законната лихва, считано от 27.06.2019г. до окончателното издължаване.
На особения представител адв. М.В.Г.
*** да се изплати внесеното възнаграждение
300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните пред ВОС по реда на въззивното
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П
Вярно с оригинала
Секретар: