О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60
гр. Велико Търново, 23.02.2021 г.
Административен съд – гр. Велико
Търново, VІІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и
единадесета година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
д. №19/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 149, ал. 5 от АПК във вр. с чл.63 от Закон за здравето- ЗЗ.
Образувано
е по жалба от И.Х.Д. ***, *** против Заповед № 58/21.3.2020г. на д- р С.Ф. - .
Изпълнителен директор на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, с която на основание
т. 4.1 от Заповед № РД-01-122/11.3.2020г. на Министъра на здравеопазването, във
връзка Заповед № РД – 01-129/16.3.2020г.
на Министъра на здравеопазването и поради необходимост от хоспитализация на
болни от COVID-19 е въведен план за действие , който включва и
обособяването на Първо хирургическо отделение като затворено отделение за
лечение на такива болни, въведен е карантинен режим на работа и е ограничен
достъпът на външни лица и персонал.
В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, в
неговата най- тежка форма – нищожност, като от съда се иска нейното
прогласяване. С допълнителна молба вх. № 358/28.1.2021г. се развиват правни
съображения досежно правния интерес на оспорващия, излагат се съждения, че
актът се явява общ административен такъв, поради което подлежи на съдебен
контрол. Освен това се конкретизират нарушенията, така както са посечени в
нормата на чл. 146 от АПК. Правният
интерес за него произтича директно от нормата на чл. 120, ал. 2 от КРБ, Решение № 21 от
26.10.1995г. на Конституционния съд на РБ, качеството му на гражданин – адресат
на заповедта, засягаща правната му сфера и в качеството му на наследник на сина
му Х.И. Д., починал на 31.07.2020г., след като е бил пациент на т. нар. „COVID-19
отделение“ от 13.07.2020г. до 21.07.2020г. и на Отделението по
анестезиология и интензивно лечение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД от
21.07.2020г. до 31.07.2020г. Основанията
за нейната нищожност и незаконосъобразност се позовава на
противоконституционност, издаването й при съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материално правни
норми на европейското и българското законодателство, противоречие с целта на
закона и необоснованост.
Ответникът
- МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД не заема становище по жалбата. В изпълнение на разпореждане на съда от
закрито заседание, представя оспорения акт и преписката по неговото издаване.
Като взе предвид изложеното в жалбите и
данните по делото, настоящият състав, намира от фактическа и правна страна
следното:
С процесната Заповед на Изпълнителния директор на МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“ АД е въведен план за действие , като е наредено Първо
хирургично отделение да стане затворено отделение за лечение на болни с
доказана COVID инфекция и клинични симптоми; Осигуряване на триаж на
входа на Спешно отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД; разписани са:
действия на медицински персонал при пациенти с показатели за хоспитализация и
със съмнение за COVID-19; действия на
медицински персонал при пациенти с доказан COVID-19; действия на медицински персонал при увеличение броя на доказани
пациенти с COVID-19 и необходимост от допълнителни болнични легла;
правила за работа във всички отделения на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, вкл.
забраняване на свижданията с пациенти. Контролът по изпълнението на заповедта е
възложен на д-р Рашков да осъществява координацията и контролира
осъществяването на лечебно- диагностичния процес на пациенти със съмнения или
доказана инфекция в отделенията с обявена карантина на 7 етаж, а д- р Маринова
да координира и контролира осъществяването на лечебно- диагностичния процес на
пациенти с доказана инфекция и необходимост от апаратна вентилация в първи
сектора на осми етаж. Целият контрол по изпълнението на Заповедта е възложен на
Заместник директора на ОМД, Главната медицинска сестра и Началник ОАИЛ.
Освен това с тази Заповед е въведена 14
дневно карантина и съответно се забранява т свижданията в болницата,
присъствието на друг персонал.
По делото е представена и Заповед №
РД-01-50/20.03.2020г. на Директор на РЗИ Велико Търново, която се явява освен
горецитираните Заповеди на Министъра на здравеопазването основания за издаване
на спорния акт, като същият се явява тяхно изпълнение. Тази Заповед на Директор
РЗИ, както и оспронета такава на Изпълнителен директор на МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ АД, е издадена на основание чл.
63, ал. 2 от Закона за здравето и във връзка с потвърден случай на COVID-19 на 18.03.2020г. на мъж на 30г., нуждаещ се от
хоспитализация. С нея е наредено осигуряването на тираж на входа на МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“ АД; определено е Първо хирургично отделение на МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“ АД за лечение на пациенти с COVID-19; да се определи персонал, който да обслужва единствено пациенти с
диагноза COVID-19; Медицинският персонал, обслужващ пациенти с
диагноза COVID-19, по време на работа да не напуска първо хирургично
отделение; да се осигурят условия за безопасно сваляне на личните предпазни
средства на персонала при напускане на отделението; да се осигурят достатъчен
брой лични предпазни средства, да се спазват строг противоепидемичен режим,
включващ трикратна текуща дезинфекция, редовно проветряване; забраняват се
свижданията в Първо хирургично отделение, както и посещенията на персонал,
които не е пряко ангажиран с грижа за пациентите с COVID-19. Контролът по изпълнението на заповедта е възложен на директор на МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ АД. Копие от заповедта е връчена на директор на МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ АД за сведение и изпълнение.
По делото съдът не е изискал доказателства
относно смъртта и родствената връзка на жалбоподателя с Х. Д. е служебно
известна.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящата инстанция намира, че процесната
на Изпълнителния директор на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД не представлява
административен акт, тъй като не е волеизявление на административен орган или
на друг овластен със закон за това орган или организация. Нейният издател е
Изпълнителен директор на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, което има правно-
организационната форма на АД по ТЗ, и не представлява по смисъла на АПК орган
на власт. Законът допуска изключение, при които актове на ръководители на
организации също да подлежат на съдебен контрол, но доколкото с процесната заповед, са разписани от директора на лечебното
заведение правила за работа в Първо хирургично отделение, вкл. достъпа на
външни лица и персонал, дезинфекция, предпазни мерки, свиждането на пациенти и
др. то същата е свързана с правилата и
вътрешната организация в лечебното заведение МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД
,поради което не може да представлява общ административен акт, както се твърди
в допълнението към жалбата. Процесната заповед е издаден въз основа на Заповед №
РД-01-50/20.03.2020г. на директора на РЗИ Велико Търново и нареденото в нея по
всяка една от точките І – VІ представлява изпълнение на разпорежданията по
точки 1-8 от неоспорената Заповед № РД-01-50/20.03.20г. на директора на РЗИ –
Велико Търново. Или следва да се приеме,
че процесната Заповед се позовава на общ административен акт, какъвто безспорно
е Заповедта на Директор на РЗИ, но същата само го привежда в изпълнение с оглед
конкретиката на лечебното заведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК,
общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се
създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат
такива актове. Чл.184 от АПК в Раздел ІІ "Оспорване на общи
административни актове", сочи, че за неуредените в този раздел въпроси се
прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове.
Наличието на правен интерес у жалбоподателя не може да обоснове характера на
оспорвания акт, а именно вътрешноведомствен.
Видно от съдържание и разпоредителната
част на процесната Заповед. на Изпълнителния директор на МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ АД, същата не носи белезите на
общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК,
тъй като не е издадена от орган на власт в кръга на властническите му
правомощия, а от представляващ лечебно заведение – търговско дружество в този
смисъл е и практиката на ВАС.
Както се посочи по- горе такова
властническо волеизявление на орган на държавното управление
представляват Заповедите на министъра на здравеопазването, реализирано в
рамките на предоставената му с чл.
63, ал. 1 от Закона за здравето компетентност, с което се
предизвикват правни последици за адресатите независимо от тяхната воля, както и
Заповедите на Директори РЗИ. При обявена извънредна епидемична обстановка
съгласно ал. 4 от същата разпоредба министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Съгласно
чл. 63, ал. 7 от Закона за здравето временни противоепидемични мерки може да се
въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция
съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна
област, община или населено място. Съгласно ал. 8 на чл. 63 от ЗЗ лечебните и
здравните заведения, независимо от собствеността им, са длъжни да изпълняват въведените
мерки по ал. 4 и 7 или мерките въведени с актове на министъра на
здравеопазването или директорите на РЗИ. Само заповедите по ал. 4 и 7
представляват общ административен акт и подлежат на обжалване пред съответния
административен съд по реда на Административно-процесуалния
кодекс – чл. 63, ал. 10 от Закона за здравето.
Или в обобщение процесната Заповед на
директора на лечебното заведение единствено създава необходимите условия за
изпълнение на мерките по ал. 7 и по тази причина копие от същата е изпратена на
директора на РЗИ – Велико Търново, разпоредил мерките. Само заповедите по ал. 4
и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК,
публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването,
съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат
на предварително изпълнение – чл. 11 на чл. 63 от Закона за здравето.
На последно място, с оглед алтернативното искане за отмяна на заповедта
като незаконосъобразна следва да се има предвид, че дори да се касае за общ
административен акт, то по отношение на искането за отмяната й като
незаконосъобразна, срокът за оспорване на същата е изтекъл към момента на
подаване на жалбата.
С оглед наличието на отрицателната
процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 159, т. 1 АПК
- липса на годен за обжалване административен акт, същото следва да бъде
прекратено.
Водим от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд Велико Търново, осми състав
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от И.Х.Д. ***, *** против Заповед №
58/21.3.2020г. на д- р С.Ф. - . Изпълнителен директор на МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ АД, с която на основание т. 4.1 от Заповед № РД-01-122/11.3.2020г. на
Министъра на здравеопазването, във връзка
Заповед № РД – 01-129/16.3.2020г. на Министъра на здравеопазването и
поради необходимост от хоспитализация на болни от COVID-19
е въведен план за действие , който включва и обособяването на Първо
хирургическо отделение като затворено отделение за лечение на такива болни,
въведен е карантинен режим на работа и е ограничен достъпът на външни лица и
персонал.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 19/2021 г. по описа на Административен съд Велико
Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: