№ 13584
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110137087 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на П. И. С., действаща лично и като законен представител на
малолетното си дете К. П. Б. срещу П. Й. Б. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3,
във вр. с чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителката поддържа,
че е била във фактическо съпружеско съжителство с ответника, по време на което се родила
дъщеря им К. П. Б.. По силата на утвърдено между страните спорdзумение от 08.04.2021г.
родителските права по отношение на общото им дете К. се упражнявали от молителката, а
ответникът има утвърден режим на лични отношения с детето. В момента молителката и
детето живеели в собсjвено жилище, находящо се в затворен комплекс гр. София, ж.к.
„Витоша” ул. „Йордан Радичков” № 7В. В молбата се твърди, че на 19.06.2022г./ неделя/
около 18 часа ответникът върнал детето на неговата майка в уговорен предварително час.
Паркирал лекия си автомобил на улицата пред оградата на затворения комплекс.
Молителката посрещнала детето К., която слязла с малък велосипед. Страните разговаряли
няколко минути със спокоен тон. Между тях възникнал спор относно двадесетте дни, които
се полагат на ответника през лятото да бъде с детето. Докато страните коментирали тази
тема ответникът станал много агресивен, както обичайно когато молителката се опитвала да
води разговори с него, свързани с детето. Започнал да крещи и да я обижда. В началото
разговорът се водел пред металната ограда на затворения комплекс, в който живеели
молителките. Молителката С. се почувствала застрашена и затова се прибрала от
вътрешната страна на оградата и затворила вратата, а детето К. карало велосипед зад нея във
вътрешния двор. Тогава скандалът между страните ексалирал. Ответникът започнал да
крещи все по-силно и да казва, че е „много силна, когато е зад оградата”. Наричал я с думите
„долен боклук”, „нищо не става от теб”, „ ти не ставаш за майка”, „превърнала си
апартамента в хан и горе спят какви ли не мъже”. В това време край тях минавали съседи от
комплекса, които познавали молителката и тя се почувствала силно злепоставена пред тях и
застрашена от поведението на ответника. Детето също се изплашило от крясъците и се
наложило молителката да го гушне. Целият скандал продължил около десет минути, заснет
1
е охранителните камери на комплекса и се бил в присъствието на детето К.. В молбата се
посочват и други дати, в които от ответника са извършване актове на домашно насилие, но
те са в период, който не позволява разглеждането им настоящата производство. Моли съда
да наложи мерки за защита по ЗЗДН за себе си и за малолетното си дете. Претендира
разноски.
Ответникът П. Й. Б. оспорва твърденията в сезиращата молба. Твърди, че с
молителката са родители на малолетната К. Б.. Между тях имало неразбирателство за
нейното отглеждане и въпреки постигнато споразумение и неговото утвърждаване,
споровете между страните продължавали. Молителката многократно при вземането и
предаването на детето го е провокирала със словесно нападка, за да се възползва от
защитата на ЗЗДН, за да го отдалечи от детето поради силната им привързаност един към
друг. По изложените съображения моли за оставяне на молбата за защита без уважение.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
В молбата си от 11.07.2022г. молителката П. И. С., действаща лично и като законен
представител на малолетното дете К. П. Б., описва акт, който счита, че е такъв на домашно
насилие страна на ответника, извършен на 19.06.2022 г. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
молителката декларира, че актовете на домашно насилие са извършени от ответника П. Й.
Б.. Същият е баща на общото им дете К. и страните са били във фактическо съпружеско
съжителство в периода 2013г. до 01.06.2020г.
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство и
имат общо дете К., родена на 06.10.2018г.
От показанията на разпитания по делото свидетел Моника Драгомирова Желева,
съседка на молителката С. се установява, че на 19.06.2022г. около 18 часа същата била
очевидец на скандал между страните. Свидетелката заедно с нейни приятел и детето й се
прибирали от детска градина. Паркирали пред комплекта, в който живеели и видели, че
съседката й П. има скандал с някакъв човек, когото била виждала и преди. Когато
приближила чула, че въпросният господин обиждал П. и й казвал как може да е такава
майка, как можело да има три деца от трима мъже. Тази реплика накарала свидетелката
Желева да си помисли, че П. е бременна и се притеснила за нейното състояние.
Свидетелката разказва, че молителката била от вътрешната страна на оградата, заедно с
детето, а господинът, който я обиждал бил от външната страна, след това ядосано отишъл
до автомобила, треснал капака на багажника и си тръгнал. Съдът кредитира напълно
показанията на свидетелката Желева, същите са преразказват нейни лични възприятия на
събития, на които е станала непосредствен очевидец.
В съдебно заседание е разпитан и свидетеля Н. Крумов Николов. Същият е
консултирал ответника П. по повод на проблемите му с майката на детето по повод
упражняване на режима на лични отношения. На процесната дата се срещнали с ответника
към 20-21часа вечерта. Ответникът му споделил, че е имал пререкания през оградата с
майката на детето си. Информирал го, че се били скарали по повод режима на лични
отношения. Интересувал се как се броят дните при упражняване на режима на лични
отношения. Съдът кредитира показанията на свидетеля Николов само в частта, в която
пресъздават лични впечатления, но не кредитира показанията и му частта, в която описва
скандала между страните от 18.09.2022., защото той пресъздава разказ на ответника, на не
лични възприятия.
По делото е допусната и назначена съдебно техническа експертиза с предмет на
изследване записи от охранителна камера на сградата, в която живее молителката. Според
заключението на вещото лице, което съдът кредитира напълно, се установява, че на
18.06.2022г. пред оградата на сградата пристига автомобил, от който слиза мъж и малко
дете, като мъжът вади от багажника велосипед. Те са посрещнати от жена, която прегръща
детето и влиза в комплекса. През това време мъжът чака до автомобила. Жената се връща и
2
носи друг велосипед. Двамата започват да водят разговор, който не се чува на записа.
Разговорът им е съпроводен с изразителни движения на тялото/клатене надолу нагоре на
главата и ръцете/. Мъжът снима със смартфон. Според вещото лице разговорът се провежда
на приповдигнат тон, имайки предвид движенията на тялото на разговарящите. Разговорът
завършва когато мъжът отваря багажника на автомобила, слага в него велосипед и си
тръгва.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, а и между страните не се
спори за това, че са имали среща на 18.06.2022г. около 18 часа когато ответникът е върнал
детето К. на майка му след осъществена среща по утвърдения режим на лични отношения.
Не се спори, че двамата са разговаряли и спорили по повод на този режим. От показанията
на свидетеля Желева се установява ,че на установената дата и час между страните имало
спор. Чутите от нея реплики от страна на ответника Б. се отнасят до родителските качества
на молителката, но в никакъв случай не могат да се квалифицират като заплашителни и
унижителни, а само като оценъчни. Обстоятелството ово, че е имало спор с приповдигнат
тон между страните се установява и от закючението на съдебно-техническата експертиза, в
която се установява, че между страните е имало разговор с приповдигнат тон. Независимо от
показанията на свидетелката Желева, че между страните е имало спор, в настоящия случай
неговите показания не могат да обосноват категоричен извод, че ответникът е осъществил
спрямо молителката деяние, което да може да се квалифицира като акт на домашно насилие.
В настоящия случай остана недоказано авторството на твърдения акт на домашно
насилие. Молителката не ангажира доказателства за твърдения акт на домашно насилие,
въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН няма характер на
годно доказателствено средство, тъй като не съдържа всички индивидуализиращи белези на
твърдения от нея акт на насилие, посочен от молителката и отразен в доклада на съда по § 1
от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира за необходимо да изложи в настоящето решение така констатираните
по делото обстоятелства и всички събрани доказателства, в това число и твърдените в
сезиращата молба предходни актове, за които се счита, че са били на домашно насилие, за
причините, поради които детето К. е плакало и изглеждало изплашено според показанията
на свидетелката Желева. Това обстоятелство е от пряко значение за извършване на
преценката - осъществен ли е действително или не акт на домашно насилие спрямо
молителите от ответника Б..
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане
или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели за се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН
мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а
не да санкционират извършителя.
По делото не се спори от двете страни, че причина за скандала между двете страни,
избухнал на 19.06.2022г. и продължил около 10 мин. е спор относно режима на лични
отношения на ответника с детето К.. Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че
недоброто родителстване от страна на който и да е от родителите е основание за промяна на
мерките на упражняването на родителските права (арг. от чл.59, ал.9 от СК), респ. за
ограничаване на родителски права или за промяна на режима на лични контакти, а не за
защита по ЗЗДН. Целта на този закон е да се защитят лица, пострадали действително от
домашно насилие, а не да урежда спорове между родителите за родителски права върху
3
общите им деца, нито да се използва за уреждането на други отношения между родителите
свързани с упражняването на родителските права и задължения (арг. от чл.123 от СК).
Спорът в случая е концентриран по въпроса дали спрямо молителят – малолетната К.
е осъществен акт на домашно насилие на сочената дата, изразяващи се в във вербална
агресия към майката пред детето, във въвличането му в конфликт с другия родител, което е
провокирало у него психически дискомфорт, безпокойство и тревога. Т.е дали поведението
на ответника би могло да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие от вида на
психическо и емоционално такова, според легалната му дефиниция в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. В случая обаче са
събрани доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и не
установяват предпоставките за издаване на заповед за защита. Или, според настоящия
съдебен състав, в хода на настоящото съдебно производството са събрани доказателства, от
които не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника спрямо детето и неговата майка, а описаното в молбата и установено по
делото поведение на ответника, според настоящият съдебен състав не покрива признаците
на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
При това положение, съдът намира, че в производството не са събрани нужните
доказателства, от които да може да бъде направен категоричния извод за осъществено от
ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и да може да се
квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдяната от
молителката С. дата.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на двете молителки
против ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителката П. С. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по
молбата за защита в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителката П. И. С., трябва да
останат за нейна сметка. Ответникът П. Й. Б. не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. И. С., ЕГН **********, действаща
лично и като майка и законен представител на малолетното дете К. П. Б., ЕГН **********,
двете с адрес гр. София, ж.к. „Витоша”, ул. „Йордан Радичков” № 7В, вх. С- 2,ет. 1, ап. 101
за издаване на заповед за съдебна защита срещу П. Й. Б., ЕГН **********, от гр. София,
ж.к. „Надежда-2”, бл. 244, вх. Ж, ет. 7, ап. 157 и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Витоша”, ул. „Йордан
Радичков” № 7В, вх. С- 2,ет. 1, ап. 101, да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. И. С., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к. „Витоша”, ул. „Йордан Радичков” № 7В, вх. С - 2,ет. 1, ап. 101, за
4
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5