Решение по дело №140/2021 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: 20
Дата: 18 февруари 2022 г.
Съдия: Петър Симеонов Петров
Дело: 20211710100140
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Брезник, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211710100140 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „АГРОИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК №
**********, представлявано от Е. Х. А., със седалище и адрес:
*****************, , чрез адв. К.Т., съдебен адрес:
************************** против земеделски производител Д.М.Й., с
ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове за реално изпълнение на договорно задължение и заплащане на лихва
за забава, с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се, че между „АГРОИНВЕСТ“ ООД и земеделски производител
Д.М.Й. на 12.11.2020г. е сключен договор за продажба и доставка на стоки и
услуги, а именно продукти за растителна защита, минерални торове и семена,
съгласно който ищцовото дружество е доставило на ответника въпросните
продукти на обща стойност 9 189,60 лв. За доставката страните съставили и
съответния протокол от 12.11.2020г. , който били описани стоките по вид,
количество и единична цена както и обща стойност. Ответникът е следвало по
договор да заплати стоките до 30.11.2020г. Падежът е настъпил, но сумата не
1
е била преведа и ответникът е изпаднал в забава. Към настоящия момент не е
налице плащане. Поради това дружеството-ищец е предприело действия за
събиране на вземането си по съдебен ред, като първоначално е подало молба
за обезпечаване на бъдещ иск в РС-Радомир. В резултат на това действие е
образувано ч.гр.д.№332/2021г. по описа на РРС и е допуснато обезпечение на
бъдещи искове.
От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 9 189,60
лева представляваща неплатено задължение по Договор за продажба и
доставка на продукти за растителна защита, минерални торове и семена от
12.11.2020г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
вземането. Да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 431,40
лева представляваща законна лихва за забава от датата на падежа на договора
/ 30.11.2020г. / до деня на подаване на исковата молба / 17.05.2021г./ Както и
да бъде осъден ответника да заплати направените разноски по делото, както и
направените разноски по обезпечаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. В него се твърди, че сумата на задължението по главния иск в размер
на 9 189,60 лева е платена от ответника на лицето А. Х. като представител на
ищеца. С въпросния човек ответника работи отдавна като същия я снабдява
със стоките на ищцовото дружество „Агроинвест 777“ ООД. Претендираната
сума от 9 189,60лв. Била дадена от ответницата коло 24.12.2020г. в
присъствието на свидетели като Х. обяснил, че фактурата ще са от името на
фирмата –ищец, тъй като той не е лицензиран агроном. С него работели от
около три години като винаги досега Х. доставял поръчаните стоки като
получавал съответната договорена сума. Затова и платила на него въпросната
сума от 9 189,60 лева. Оспорва акцесорния иск по основание и размер
досежно сумата от 431,40 лева, за присъждане на законна лихва за забава от
датата на падежа на договора / 30.11.2020г./ до деня на подаване на исковата
молба / 17.05.2021г. /. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при забава на изпълнение
на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, който се определя съобразно нормата
на чл.84 от ЗЗД, при което при определен ден за изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. Съгласно в процесния договор / раздел трети срок и начин на
2
плащане т.5 от Договора за продажба и доставка на продукти за растителна
защита, минерални торове и семена от 12.11.2020г. плащането на доставените
стоки извършва след издаването на фактура от страна на
доставчика/продавача. Фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество-ищец,
включването им в дневника за покупко-продажби може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка. Твърдят, че в
конкретният случай фактура от страна на ищеца не им е представена, не се
твърди в исковата молба, че ищецовото дружество е предоставил такава
фактура на ответника, въз основа на която да изпълни задълженията си и не
се представят доказателства в тази връзка, искането за обезщетение за забава
по смисъла на чл.86 от ЗЗДсе явява неоснователен и недоказан по основание
и размер и с следва да се отхвърли изцяло.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен
представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен
представител оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото като писмени доказателства са приети договор за продажба и
доставка на стоки и услуги от 12.11.2020г., приемо-предавателен протокол от
същата дата за предадни стоки на стойност 9 189,60 лева, с получател
ответникът, фактура №0000000*****/12.11.2020г., писмо от НАП офис
Перник, в което уведомяват, че Д.М. Й. с БУЛСТАТ ********** няма данни
да е регистрирана по реда на ЗДДС. Видно от приетата по делото съдебно-
графическа експертиза подписът в графа „Подпис на получателя“ в
индигирано копие на Фактура № ****/12.11.2020г. с доставчик „Агроинвест
777“ ООД и получател ЗП Д.М. Й. за сумата от 9 189,60 лв. представлява
копие на подпис, изпълнен от А. С. Х. с ЕГН: **********.
Видно от заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза ответника ЗП Д.М. Й. не е регистрирано по ЗДДС лице,
респективно няма право да води и подава отчетни регистри (дневници за
3
покупки и продажби по ЗДДС ), поради което процесната фактура с №
**********/12.11.2020г. с доставчик : „Агроинвест 777“ ООД, с ЕИК
********** и получател ЗП Д.М. Й., с ИН по БУЛСТАТ с данъчна основа
7 658 лева, начислен ДДС 1532,60 лева и обща стойност в размер на 9 189,60
лева не е включена в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника за
периода от 12.11.2020г. до 29.10.2021г. От приетото заключение по
допълнителната ССчЕ е видно, че процесната фактура №
**********/12.11.2020г. с доставчик : „Агроинвест 777“ ООД, с ЕИК
********** и получател ЗП Д.М. Й., с ИН по БУЛСТАТ ********** не е
осчетоводявана в счетоводството на ответника, тъй като ответницата не е
търговец по смисъла на чл.2 т.1 от ТЗ , не е предприятие по смисъла на чл.2 от
ЗСч, земеделския производител, който е регистрирала не е избрал облагане по
реда на чл.29 а от ЗДДФЛ и не е задължен да води счетоводна отчетност,
както и да доказва документално извършени разходи за целите на данъчното
облагане по реда на ЗДДФЛ. Процесната фактура не дава отражение върху
годишния финансов резултат, обявен с годишната данъчна декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2020г.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Основателността на ищцовата претенция предполага доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на сключени
между страните договор за продажба и доставка на препарати за растителна
защита, семена, минерали и листни торове за пшеница, ечемик, царевица и
слънчоглед, предаването на стоките, съответно заплащането им,
удостоверяване на плащането, изпадането в забава на ответника, както и
размера на вземането, претендирано от ищеца.
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:
За уважаването на този иск ищецът следва да установи сключването
на договора за продажба, предаването на стоката, размера на цената и
нейната изискуемост.
При установяване на горното ответникът следва да установи
положителния факт на плащането.
Страните не спорят относно сключването на договора за продажба,
предаването на стоката, цената и нейната изискуемост. Горните обстоятелства
4
се установяват и от приетите писмени доказателства – договор за покупко-
продажба на стоки и услуги от 12.11.2020г. и приемо-предавателен протокол.
След като се установява, че договорът за продажба е сключен при посочените
във фактурата цена и падеж, а стоката е предадена на купувача земеделски
производител Д.М. Й. в деня на сключване на договора, то за ответника е
възникнало задължението да заплати на продавача уговорената цена от
9 189,60 лева.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателността на този иск ищецът следва да установи наличието
на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съдът установи наличието на изискуемо вземане в размер на 9 189,60
лева в полза на ищеца. Ответникът твърди, че е заплатила сумата на
представител на фирмата-ищец, но не сочи доказателства за плащането,
поради което за него е възникнало задължението да заплати обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху дължимата главница. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в
обективната действителност. В противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало.
Фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на
услугата, която следва да се извърши, нейната стойност, начин на плащане,
имена на изпълнителя и поръчващия, респ. на техните представители, време и
място на сключване на договора. Дори фактурата да не съдържа всички
предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на
поръчващия, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени
доказателственото ù значение за удостоверените в нея факти заедно с всички
останали доказателства по делото, вписването ù в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността ù в справките-
декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. В този смисъл е
решение № 252 от 3.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. В
разглеждания случай процесната фактура е подписана от ответника, но не е
5
осчетоводена в счетоводството на ЗП, тъй като няма такова задължение по
закон. Поради това съдът приема, че процесната фактура може да служи като
доказателство за надлежно възникнала облигационна връзка между страните.
Съгласно чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда
според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като
могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са
водили книгите. Безспорно по делото е установено, с оглед заключението на
вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, че фактура №
**********/12.11.2020г. е осчетоводена само в счетоводството на ищеца. С
оглед горепосочените разпоредби и предвид наличието на договор за
продажба и доставка на продукти за растителна защита, минерални торове и
семена от 12.11.2020г. неоспорен от страните, съдът намира, че процесната
фактура удостоверява надлежно възникнала облигационна връзка между
ищцовото дружество и ответнкика, с предмет продажба продажба и доставка
на продукти за растителна защита, минерални торове и семена, на стойност
9 189,60 лева.
В разглеждания случай ищецът ангажира доказателства, които да
установят изпадането в забава съгласно раздел трети т.5 от договор за
продажба на стоки и услуги от 30.11.2020г. Видно от горецитираната клауза
на процесния договор срока за плащането се обуславя от момента на
издаването на фактура от страна на доставчика/продавача. По силата на тази
клауза, в случая е налице настъпила забава, тъй като за да изпадне в забава
ответникът е било необходимо ищецът да е осчетоводил продажбата и издал
фактура. Ищцовото дружество в условията на пълно главно доказване доказа,
че датата от която е станало изискуемо вземането е сочената такава в
исковата молба - 30.11.2020г./ по която е изчислена лихвата по чл.86 от ЗЗД /.
По делото бяха представени доказателства относно настъпването на
изискуемостта на вземането на въпросната дата, тъй като е налична
представена фактура за плащане, от която е видно, че съгласно определената
в процесния договор клауза относно заплащането на предоставените стоки е
настъпил падежа. Поради това така предявеният иск за заплащане на сумата
от 431,40 лева представляващо обезщетение за забава следва да се уважи,
като основателен и доказан.
Ответникът дължи на ищеца и законна лихва за забава върху
главницата от подаването на исковата молба в съда на 12.05.2021 г. до
6
плащането.
По разноските:
По сторените съдебно-деловодни разноски:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е
облигационно правоотношение между страните по спора, има
материалноправен характер, обхваща само разноските за производството,
направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде
освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната
норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото
се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е решението по
същество или определението за прекратяване на делото поради
недопустимост.
В настоящия случай искът на ищеца следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът доказва разноски в общ размер от 1923,58 лева, от които 811 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, заплатена държавна такса в размер на
417,58 лева и депозит в размер на 250 лева в исковото производство, както и
405 лева адвокатски хонорар, заплатена държавна такса в размер на 40 лева в
обезпечителното производство, като общо ответникът следва да бъде осъден
да му заплати сума в размер на 1923,58 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ
от „АГРОИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК № ********** по чл. като основателен и
доказан.
ОСЪЖДА земеделски производител Д.М. Й., с ЕГН: ********** да
заплати на „АГРОИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК № **********, представлявано от
Е. Х. А., със седалище и адрес: *****************, сумата от 8 189,60 лв. –
цена на стоки съгласно сключен договор продажба на стоки и услуги и по
приемо-предавателен протокол от 12.11.2020г. със срок на плащане
30.11.2020г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата
молба в съда на 12.05.2021 г. до плащането.
7
УВАЖАВА предявеният иск по чл.86 от ЗЗД от „АГРОИНВЕСТ“ ООД,
с ЕИК № ********** по чл. като основателен и доказан.

ОСЪЖДА земеделски производител Д.М. Й., с ЕГН: ********** да
заплати на „АГРОИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК № **********, представлявано от
Е. Х. А., със седалище и адрес: *****************, сумата от 431,40 лв. –
представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2020г. – 17.05.2021г.
ОСЪЖДА Д.М. Й., с ЕГН: ********** да заплати на „АГРОИНВЕСТ“
ООД, с ЕИК № **********, представлявано от Е. Х. А., със седалище и адрес:
*****************, сумата от 2327,52 лева (две хиляди триста двадесет и
седем лева и петдесет и две стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „АГРОИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК № **********,
представлявано от Е. Х. А., със седалище и адрес: *****************, да
заплати на Д.М. Й., с ЕГН: ********** сумата от 1923,58 лева (хиляда
деветстотин двадесет и три лева и петдесет и осем стотинки) – направени
разноски по исковото и обезпечителното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.




Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
8