Решение по дело №1312/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1539
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20217180701312
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     1539       Година  2021, 22.07.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 30.06.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря П. Ц. и при участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 1312 по описа за 2021 година и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

  Образувано е по касационната жалба на Р. Ц. Д. *** против Решение №260374 от 12.03.2021г., постановено по АНД № 6993/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII-ри н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К №3163806 за налагане на глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл.211 ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.   

Пред Районния съд е установено, че на 27.08.2020 г. в 14:42 в гр.Пловдив, ул.„Васил Левски“ до номер 111 в посока бул. „Дунав“, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС, марка с рег. №РВ**ТА, установено с мобилна система, като при разрешена скорост от 50 км/ч, е установена скорост от 84 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч или превишение на разрешената скорост от 34 км/ч. Установено е, че собственик на цитираното МПС е „Транслогис“ЕООД, а Р.Д. е негов законен представител в качеството му на управител, срещу който е бил издаден процесния електронен фиш за така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1, т.4 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 400 лева.

Съдът е приел, че е безспорно установен факта на соченото нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, доколкото е установено и заснето с техническо средство, което е мобилно: видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „ARH CAM S1“. Приел е, че електронният фиш е издаден при спазване на административнопроизводствените правила.  

Каза се, доводите в касационната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като се основава на: неспазване изискванията, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, касаещи сериозни дефекти в Протокола за използване на АТСС.

Тук е мястото да се посочи, че, както касационните основания, така и пределите на проверката, осъществявана от касационната инстанция са точно и ясно очертани в чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл.218 ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

При така очертаните предели на действията на касационната инстанция се налагат следните правни изводи по конкретния правен спор.

По твърдението за неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила – касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Настоящата инстанция счита за неоснователни възраженията на касатора в тази връзка.

Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно която “При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Разпоредба на § 6 т.65 от ДР на ЗДвП, с която се въведе легално определение на понятието и съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.”

Нормата на ал.3 на чл.165 от ЗДвП, в съответствие именно на мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05. 2015г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС.

Съгласно чл.2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл.3 от същата, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

Нарушението,за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която за път в населено място е 50 км/ ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост от 84 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от самия закон от 50 км/ч..

В случая от приложения Протокол за използване на АТСС за дата 27.08. 2020г. се установява, че се касае за мобилно техническо средство, което не е било монтирано върху посочения служебен автомобил с рег. №СВ**КВ.

Следва да се посочи, че в случая е необходимо да е налице изискване за представяне на снимка на разположението на уреда, тъй като съгласно чл.10 ал.3 от цитираната Наредба това изискване са отнася само до мобилни АТСС, които са разположени на участък от пътя, а настоящото е било именно такова.

В тази връзка от страна на касационния жалбоподател се сочи на първо място, че в протокола не било отбелязано разстоянието до пътен знак, фиксиращ ограничението на скоростта, а в случая това значело до табелата, указваща началото на населеното място.

Това изтъкнато несъобразяване не може да се сподели от настоящия състав, защото в случая ограничението е въведено със самия ЗДвП за населените места, а не с пътен знак, вкл. и с табелата за населеното място. След като по делото не се спори, че автомобилът е бил заснет на територията на населеното място гр.Пловдив, то безпредметно е да се вписва какво е разстоянието до коя и да е от табелите на града(още повече, че това не е посочен като задължителен реквизит на ел. фиш съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП).

Що се отнася до цифровото вписване на установени 126 нарушения, като била налице разлика между броя заснети изображения – общо 629, то следва да се посочи, че разминаване не е налице. Вписаните номера на начално и крайно статични изображения сочат общия брой изображения на заснети МПС, но само 129 от общия брой са установени да представляват и нарушения (изрично посочено в протокола).

Във връзка с възраженията, досежно конкретно използваното техническо средство за измерване на скоростта, то е вярно, че в съставения протокол не е фиксиран нито модел, нито е отбелязан конкретен уред.

Както обаче и самият оспорващ сочи, в случая електронният фиш(доколкото законово е приравнен на НП) има функциите и на НП, но и на АУАН. И тъй като самото административнонаказателно производство започва със съставяне на АУАН, то за всеки нарушител първият възможен момент на защита е именно този.

В случая в издадения ел. фиш е посочен вида(модела), а в заснетото статично изображение към фиша е вписан и конкретния номер на уреда(№11743 СА), за който при съдебното дирене пред първата инстанция са представени  преписи от Инструкцията на експлоатация, за проведено обучение и инструктаж на служителите от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, вкл. и Протокол за поименното им запознаване, където е вписано и служителят съставил настоящия протокол К.И.. Или и в последната насока възраженията на касационния жалбоподател не могат да бъдат споделени.

Т.е. този безспорен пропуск не е съществен, след като я било ясно още в момента на заснемане, респ. с издаване на ел. фиш, конкретния вид и номер на уреда, за да може да бъде проверявана неговата пригодност за експлоатация по предназначение, каквито именно доказателства са били и събрани от първостепенния съд.

По отношение изискването на чл.10 ал.3 от цитираната Наредба, то следва да се посочи, че снимка на уреда има(направена непосредствено до спирка на градския транспорт), а по отношение на съвсем точното местоположение, то на сваленото статично изображение са вписани и автоматично генерираните подробни координати на заснемане мястото на извършване на нарушението – GPS координати: 42.178313  24.740656, които именно определят мястото, посочено в електронния фиш.

В този смисъл двете снимки и посочените координати създават определена яснота, която при оспорване е могла да бъде проверена от съда, но по искане от страната, ако тя е имала други виждания по тези въпроси, чрез други доказателствени средства, които безспорно са били на разположение(вкл. експертиза), но такива искания не са били направени до приключване на съдебното дирене.

В този ред на мисли е ясно(то е и вписано в протокола) използването на СПУКС(стационарно преносим уред за контрол на скорост), като посочването на номера на автомобила, в който са били служителите на смяна, обслужвали уреда, не води до други изводи, а то и твърдения в тази насока няма, напр. че АТСС не е било от вида „мобилно“ такова.

Следва в тази връзка да се посочи, че съгласно цитираната Наредба самите мобилни АТСС могат да се използват по два основни начина: чрез монтиране на служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или като се разполагат временно на участък от пътя/така чл.11 ал.1 от Наредбата/. Т.е. и в случаите, когато са монтирани на автомобил или са поставени на пътя все сме изправени пред „мобилно“ АТСС.

Или следва да се обобщи, че конкретно направените възражения, касаещи дефекти на съставения Протокол, не могат да бъде споделени в голямата си част, а в останалата наличните пропуски не съставляват обстоятелства, довели до ограничаване на правото на защита на лицето в процеса, вкл. и в съдебната му фаза.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от обжалването, на ОД на МВР – Пловдив следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева за тази инстанция.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260374 от 12.03.2021г., постановено по АНД №6993/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII-ри н.с.

   ОСЪЖДА Р. Ц. Д. *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски за осъществена защита от юрисконсулт.

 

  РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.