Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №11276 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.
чл.367 ТЗ вр.чл.17,ал.1 вр.чл.23,ал.7 от Конвенцията за договора за международния
автомобилен превоз (CMR)от
„Б.“ООД срещу „М.п.к.“ООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 16 994.56 лева, представляваща обезщетение за пълно неизпълнение по
договор за международен превоз от 19.03.2018г., равняващо се на цената на недоставената стока - белен слънчоглед съобразно Международна
товарителница от 19.03.2018г.
Ищецът твърди, че на 19.03.2018г. е сключил договор за
международен превоз с ответното дружество, съобразно който му е възложил
извозването на белен слънчоглед 1023 торби х 22.68 кг с обшо бруто тегло
23 550 кг по направлението с.Калчево, общ.***, България – гр.Тшебница,
Полша с получател полското дружество „ ***“ СП ЗОО. Стоката била натоварена на
превозно средство с рег.№ В 1188 ВТ/В 2576 ЕН, собственост на ответника на
19.03.2018г. След натоварване на стоката била съставена Международна
товарителница от 19.03.2018г. , подписана от изпращача/ товародател и
превозвача – ответника. На водача на МПС била връчена фактура
№**********/19.03.2018г. с получател полското дружество „ ***“ СП ЗОО, която
била на стойност 13 689.18 евро, равняващи се на 26 773.70 лева, с
франкировкаEXW и подписан приемо-предавателен протокол за
предаване на стоката от „Б.“ ООД на ответника.
Твърди се, че е налице пълно неизпълнение на договора за
превоз поради непредаване на стоката на получателя, посочен в превозните
документи. Стоката не била предадена на полското дружество „***“ СП ЗОО, а на
друго непосочено в превозния документ лице ***, а екземплярът от
товарителницата и фактурата били върнати на съвсем различне субект – KATOLIK
GROUP SP.Z.O.O.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „М.п.к.“ ООД е депозирало писмен отговор,
в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията и
оспорва иска. Оспорва се наличието на договорни правоотношения с ищцовото
дружество. Излага се, че ответникът няма пасивна процесуална легитимация.
Представя се заявка договор за извършване на превоз на товари от представител
на полското дружество „***СП“З.О.О., с която били получени подробни указания за
дата, пункт на товарена и дата и пункт
за разтоварване –Република Чехия – скрита от продавача информация и цената за
заплащане на договорената сума в качеството му на получател на транспортната
услуга, което доказвало сключването на
договор за превоз на товари, като същата след оповестени получени от
ищеца 5000 евро, равняващи се на 9779.15
лева, намаляла наполовина към настоящият момент искът бил за 16 994.56
лева, сума, за която не били представени доказателства в полза на твърденията и
обстоятелството, явяващо се косвено доказателство за точно изпълнение на
договора за превоз. Твърди се, че полското
дружество „ ***“ СП ЗОО е направило частично плащане, което било извънсъдебно
признание за доставката. Сочи се, че договорът за продажба с полското дружество
„***“ СП ЗОО бил сключен под условие EXW/ ex works/ ,а съгласно INCOTERMS 2010
EXW – франко завода /уговорено място/.
Задължението на продавача било изпълнено, когато стоките са произведени и
подходящо опаковани за износ и са предоставени на купувача в уговорено място и
в рамките на определено време. Купувачът бил отговорен за всички разходи и
рискове, вкл. и за товаренето на стоките от посочения товарен пункт. Купувачът
бил отговорен да организира целия договор за превоз. Ако страните желаели
продавачът да отговаря за превоза следвало да има добавяне на изричен текст в
договора за продажба. Самият договор за продажба имал вещноправно действие,
поради и което собствеността и риска били преминали към купувача, който
възлагал на друго дружество да извърши транспорт на товара негова собственост.
Твърди се, че приемането на стоката е извършено от полското дружество „ ***“ СП ЗОО с конклудентни действия, тъй като било извършено частино плащане на
дължимата сумата по издадената от продавача фактура. Сочи се, че извършеното от „ ***“ СП ЗОО частично плащане имало характер на
извънсъдебно признание за вземането по процесната доставка.
Твърди се, че на 18.03.2018г. ответното дружество получило
заявка-договор за извършване на превоз срещу заплащане и подробни данни за
кореспондиращите търговски дружества по сделката от представител на „***СП”ЗОО.
След натоварване на стоката и попълване на CMR от 19.03.2018г. и приемо-преадвателен протокол товарът бил
транспортиран до посочената в заявката-договор дестинация и предадена на
полското дружество получател„ ***“ СП ЗОО без рекламация, като това дружество заплатило
договорената дължима сума за превоза на ответното дружество. Сочи се, че на
16.05.2018г. била получена покана от „***”ООД за доброволно обезщетяване на
нанесени вреди и налагане на възбрана, като претенцията била за сумата от
32 128.41 лева, разняваща се в неплатената цена от „ ***“ СП ЗОО. След проведен телефонен разговор с
представител на „***СП”ЗОО се установило, че има направено частично плащане и
има непогасен остатък от направената доставка към „Б.”ООД, за който се били
договорили. В тази връзка се твърди, че „Б.”ООД не е страна по договора за
превоз.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно представения договор, сключен между ***и ***СП ЗОО, първото дружество се е задължило да продаде 24 000 кг слънчогледови ядки за пекарни, при цена 590 евро/т в срок до 16.03.2018г.
Представена е кореспонденция между „Б.“ООД и ***СП ЗОО относно вида на продажбата и товаренето на стоката.
Съгласно Международна товарителница от 19.03.2018г. изпращач на 23 550 кг слънчогледови ядки е „Б.“ООД, получател ***СП ЗОО с разтоварен пункт гр.Тшебница, Полша и превозвач „М.п.к.“ ООД. В графа 24 от същата е вписано, че стоката е получена на 23.03.2018г. от фирма ***.
Издадена е фактура №*********/19.03.2018г. от „Б.“ООД за сумата от 13 689.18 евро за продажбата на 23.202 т слънчоглед със задължено лице ***СП ЗОО.
Представен е приемо-предавателен протокол от 19.03.2018г. с предаваща страна „Б.“ООД и приемаща страна ***СП ЗОО за 23.202 т белен слънчоглед, подписан двустранно.
Ответникът представя в оригинал екземпляр на товарителницата от 19.03.2018г., в който над графата получател се съдържа печат на ***СП ЗОО .
С Поръчка за транспорт от 19.03.2019г. ***СП ЗОО е отправило искане до „М.п.к.“ ООД за извършване на транспорт при следните параметри :като „забележки“ е отбелязно - товарене 19.03.2018г. гр.***, ул.“***“ 34, **; разтоварване 21.03.2018г. територия на склада на Шулц-Шулцова, ул.“***“ 202, 27731 Велики Борек до Мелник; „ при товарене“ – изпращач **, ***, получател ***СП ЗОО, ул.“**“ 18/11, 55-100 Тшебница, Полша, място на товарене – Българяи, ***, място на разтоварване – Чехия; „ при разтоварване“ : изпращач ***СП ЗОО, получател: територия на склада на Шулц-Шулцова, ул.“***“ 202, 27731 Велики Борек до Мелник, място на товарене България, разтоварване : територия на склада на Шулц-Шулцова, ул.“***“ 202, 27731 Велики Борек до Мелник.
Издадена е фактура от 22.03.2018г. с доставчик „М.п.к.“ ООД и получател ***СП ЗОО на стойност 2 151.41 лева за извършен транспорт от *** до Велики Борек.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съобразно чл.367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да
превози до определено място лице, багаж или товар като съгласно чл.372 ТЗ
товародателят плаща възнаграждението при сключване на договора, освен ако не е
уговорено друго или при приемане на товара.
В тежест на ищеца
е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение – договор за
превоз.
Отношенията между страните се
регламентират от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), предвид
обстоятелството, че мястото на приемане
на на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират на територията на
две различни държави. Съгласно чл.4 от Конвенцията договорът за превоз се
установява с товарителница каквато е представена по делото и в която като изпращач фигурира
ищеца, а като превозвач фигурира
ответника, независимо по чия заявка, в случая на трето лице ***СП
ЗОО, е извършен транспорта. Предвид горното съдът приема, че страните по делото са били валидно обвързани от договор за
международен автомобилен превоз на товар. Съобразно чл.9, т.1 от Конвенцията товарителницата
установява до доказване на противното
условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
Съгласно уговореното по превозния договор стоката, представляваща 23 550 кг слънчоглед е следвало да се достави на ***СП ЗОО в разтоварен пункт Тшебница, Полша. Ищецът твърди пълно неизпълнение на договора за превоз предвид, че стоката е доставена на различно от посоченото от него лице - ***, видно от вписванията в графа „Получател“ и претендира заплащането на обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучената цена на превозваната стока, предвид продажбеното му правоотношение с получателя.
Съобразно чл.23, т.1 от Конвенцията превозвачът дължи обезщетение за цялата или частична липса, което обезщетение се изчислява според стойността на стоката по мястото и времето, когато е била приета за превоз, като в т.2 е вписано, че стойността се определя по борсова цена или при лиса на такава по текущата пазарна цена.
Видно от издадената фактура по продажбеното правоотношение стойността, която купувачът ***СП ЗОО е следвало да заплати 13 689.18 евро, която стойност първоначално е претендирана от ищеца с исковата молба. С молба от 08.06.2018г. ищецът е посочил, че след входиране на исковата молба е получено частично плащане от ***СП ЗОО на сумата от 5000 евро, поради и което исковата претенция е заявена за остатъка, а именно 8689.18 евро.
Предвид на събраните доказателства и изложеното от ищеца съдът намира претенцията за неоснователна по следните съображения :
На първо място признатото от самия ищец частично плащане на стойността на слънчогледа от задълженото по продажбеното правоотношение лице и получател по товарителницата ***СП ЗОО е индиция, че доставката е била извършена. Не се твърди частична липса, поради и което частичното плащане по продажбата представлява своебразно признание, че доставката е достигнала до получателя.
На следващо място самият ищец твърди, което се потвърждава и от писмената кореспонденция между него и купувача ***СП ЗОО, че договорът за продажба е сключен при франкировка EXW / Ex Woks/. При наличието на такава договорка продавачът приготвя стоката за натоварване в неговите помещения на датата, договорена с клиента, а купувачът заплаща всички разходи за транспорт и носи рисковете за транспортиране на стоката до крайната дестинация. Ако продавачът натовари стоката, то рискът пак е за купувача. Всичко изложено води до извод, че правоимащото лице да получи обезщетение вследствие на неизпълнението на превозния договор следва да е купувача, тъй като той е лицето, което носи риска след приемането на товара от превозвача. Недоставянето на стоката до крайния пункт по товарителницата или доставянето на лице, различно от посоченото в случая не може да доведе до вреди за изпращача, които да са измерими със стойността на превозваната стока, тъй като цената на тази стока му се дължи при всички положения от купувача и получател по договора за превоз.
Следва да се отбележи също, че се установява наличието на
правоотношения с трети лица във връзка с процесния превоз.
Видно от заявката за транспорт на ***СП ЗОО, което е извършило плащането по
самия превоз, са налице различия относно условията при товарене и разтоварване
относно изпращач, получател и разтоварен пункт. Вярно е, че съгласно чл.12,т.1
от Конвенцията само изпращачът може да са разпорежда със стоката до предаването
й на получателя, но при наличието на частично плащане на цената
на тази стока и представен от самия ищец приемо-предавателен протокол, подписан
в графата „приемаща страна“ - ***СП ЗОО
следва да се приеме, че стоката е била доставена и получена.
С оглед изложеното съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По
разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ответника за присъждане на сторените от него разноски в производството по делото следва да се уважи в цялост. В полза на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 25, ал.1 от НЗВПП в размер на 300 лева.
Воден от горното
съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Б.“ООД,
ЕИК :********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание
чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.367 ТЗ вр.чл.17,ал.1 вр.чл.23,ал.7 от
Конвенцията за договора за международния
автомобилен превоз (CMR) за осъждането на
„М.п.к.“ООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 16 994.56 лева, представляваща обезщетение за пълно неизпълнение
по договор за международен превоз от 19.03.2018г., равняващо се на цената на недоставената стока - белен слънчоглед съобразно Международна
товарителница от 19.03.2018г.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ НА „М.п.к.“ ООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 300/триста/ лева представляващи направените разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :