РЕШЕНИЕ
Номер………/…………
Година 2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На осми септември Година
две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 1084 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „И.“ АД З. /UAB JSSINA/, регистрационен код:
*********, вписано в регистъра на юридическите лица на гр. Вилнюс, Република Литва,
седалище и адрес на управление:***, проспект „Европа" № 122,
представлявано от М.В. депозирана чрез адв. Ц.П. от
САК, срещу
Наказателно постановление № 03-009969
от 14.08.2018г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна,
с което за нарушение на чл.28, ал.7, т.2 от Закона за насърчаване на заетостта
и чл.4, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа, на основание чл.416, ал.5 от КТ и чл.85, ал.1 вр.
чл.81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв.
В жалбата се моли
за отмяна на НП, като се изтъква, че то е неправилно, като неотговарящо на
буквата и духа на закона. Счита се, че в конкретния случай не
се доказва извършването на административно нарушение. Твърденията на
административния орган, че е установил извършването на нарушение, били голословни и неподкрепени с доказателства. Въпреки липсата на
доказателства е наложена имуществена санкция.
Налице било нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като АУАН не бил връчен съгласно изискванията на чл. 43 ЗАНН. При
тълкуване на правната норма може да се достигало до извод, че АУАН следва да бъде връчен лично
на лицето, на негов законов представител или на изрично
упълномощено за това лице. Твърди
се, че За
съставения АУАН жалбоподателят е разбрал, като е получил наказателното
постановление, като по този начин е нарушено
правото на защита на субекта на административнонаказателното
производство, тъй като не му е била дадена възможност да представи възраженията
си срещу твърденията на АУАН нито при предявяването му, нито в законоустановия по чл. 44, ал. 1 ЗАНН тридневен срок. Сочи се, че
въпреки регистрирания адрес в Република България (адреса на регистрирания клон
на чуждестранен търговец (Иесина Клон България КЧТ с
ЕИК ********* - гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Цар Освободител" JV° 19а) не е бил правен опит за връчване и не е бил връчен АУАН лично на
управителя на „Иесина" АД.
На последно място се сочи, че наложеното
административно наказание е със завишен размер. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗАНН
административното наказание се определя съобразно с неговите разпоредби и в
границите на предвиденото в специалния закон, чиито разпоредби са били
нарушени. На „Иесина" АД била наложена
имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева, т.е. максимално предвидената в
закона. Сочи се, че определяйки този размер, административнонаказващият
орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която
при определяне на наказанието се взимат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. АНО не взел предвид,
че ако е налице нарушение, това би било първо нарушение на възз.
Нямало влязло в сила наказателно постановление, с което да е наложена глоба за
нарушение на разпоредбите на ЗНЗ. Във връзка с гореизложеното се счита, че
определеният размер на имуществена санкция е завишен и не отговаря на
изискванията на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
В последното по делото съдебно заседание въззивната страна, не се явява и не се представлява. По
делото е депозирана молба от упълномощен адвокат- адв.Цв.П., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Претендира
и за присъждане на сторените по делото
разноски, включително и адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание се представлява надлежно упълномощен
процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец февруари 2018
година служители на Д „ИТ“-Варна, сред които и св. З., извършили проверка по
законосъобразното осъществяване на
посредническа дейност по наемане на работа от страна на „И.“ АД З. /UAB JSSINA/ - литовско дружество, регистрирано в Регистъра на
юридическите лица в гр. Вилнюс, Р Литва с регистрационен код: *********. Дружеството осъществявало дейност
в Р България чрез клон на чуждестранен търговец – „Иесина
Клон България“ КЧТ, като клонът бил регистриран в Търговския регистър и бил със
седалище и адрес на управление ***. Клонът се управлявал заедно и поотделно от
българския гражданин П.К. и латвийския гражданин М.В.. Проверката започнала на 14.02.2018г. по
седалището на клона- град Варна, бул. „Цар Освободител“ №19а. Поводът за проверката бил подаден сигнал от
български граждани, в това число и лицето Д.М., които били устроени на работа в
чужбина /Великобритания/ от дружеството, чрез неговия клон в България. При
проверката в офиса присъствал и управителя на клона на чуждестранния търговец.
Служителите на Д“ИТ“ изискали документи, свързани с осъществената посредническа
дейност. На 21.02. и на 28.02.2018г. от страна на клона на дружеството били
представени договор между литовското дружество „И.“ АД З. и британския
работодател CDS Labour Limited, както и заявка от британския работодател, който
търсил сезонни работници за ферма в селското стопанство във Великобритания. Също
така била предоставена информация за условия на труд, както и изисквания към
кандидатите. Предоставена била и информация за търсещите работа лица, след
които фигурирало и лицето Д.М., заедно със
списък с търсещи и устроени на работа лица именно във фермата на CDS Labour Limited. От страна на клона било представено и Споразумение от 10.01.2018г. за предоставяне на услуги свързани с работа в
английски ферми между лицето Д.М. и „Иесина клон
България“ КЧТ, в което се уговаряли изисквания за работата му в селското
стопанство като сезонен работник. Към споразумението имало договорени плащания,
свързани с посредническата услуга по съдействие за наемане и насочване на
работа. Тези плащания съдържали суми за услуги подробно изредени в
споразумението - за оказване на помощ и подкрепа по време на престоя в
Обединеното кралство, посещение на работниците във фермата в размер на 120 лв.,
за подготовка на подробна информация/помощ за организиране на пътувания и как
да стигне до работодателя и информиране на фермата за датата на пристигане - 65
лв., помощ за издаване на документи след приключване на работата - 55 лв.,
както и за съдействие за отстраняване на възникнали проблеми в работата. По
повод представените документи, в това число и споразумението с предвидените
плащания, били изискани обяснения от управителя на клона- г-н К.. На
21.02.2018г. К. депозирал обяснения пред проверяващите органи, в които посочил,
че работникът Д.М. е заплатил услугите
записани в споразумението.
В хода на проверката било отправено запитване до Агенцията по заетостта дали „Иесина Клон България“ КЧТ притежава удостоверение за
регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. С
писмо от 16.03.2018г. на Заместник изпълнителния Директор на Агенция по
заетостта органите на Д“ИТ“-Варна били информирани, че на „Иесина
Клон България“ КЧТ е било издадено удостоверение № 2043/10.05.2016г. за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България и
удостоверение № 2169/09.12.2016г. за извършване на посредническа дейност по
наемане на лица на работа в други държави с безсрочна регистрация. Писмото
постъпило в Д“ИТ“-Варна на 26.03.2018г. и било заведено под
вх.№18030503/26.03.2018г.
Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка №
ПР1805637/26.03.2018год.
С писмо изх.№18022386/26.03.2018г. директора
на Д“ИТ“-Варна информирал ИА „ГИТ“ за
резултатите от проверката, в това число и за констатациите направени по време
на проверката, а именно , че било установено, че „И." АД З. Регистрационен
код: *********, действащо чрез „Иесина Клон
България" Клон на чуждестранен търговец е предоставило посреднически
услуги по наемане на работа за други държави -Великобритания, включваща
насочване и подпомагане за започване на работа на търсещи работа лица в CDS Labour Limited,
Обединено кралство, без необходимата регистрация в Агенция по заетостта. В
писмото било посочено още, че „И." АД З. е предоставило посреднически
услуги по наемане на работа в CDS Labour Limited, Обединено кралство на търсещото работа лице Д.НМ.,
ЕГН ********** и е събрало такси и други плащания от страна на лицето в
нарушение на ЗНЗ. Било отбелязано още, че за констатираните нарушения са
предприети ПАМ чрез изготвен Протокол №ПР 1805637/26.03.2018г., като е
потърсено съдействието на ИА ГИТ за превод и връчването му, както и за връчване
на Писмо-покана за съставяне на АУАН.
При тези
констатации на 16.07.2018г., почти
четири месеца след приключване на проверката, св.З. съставила
срещу въззивното дружество АУАН за това, че при
извършената посредническа дейност по наемане на работа за други държави -
Великобритания, включваща насочване и подпомагане за започване на работа като
сезонен работник в селското стопанство във Великобритания на търсещото работа
лице Д.Н.М., ЕГН ********** „ИЕСИНА" АД 3T, Регистрационен код: ********* е събрало такси и други
плащания от страна на лицето Д.Н.М., ЕГН ********** за оказване на помощ и
подкрепа по време на престоя в Обединеното кралство, посещение на работниците
във фермата в размер на 120 лв., за подготовка на подробна информация/помощ за
организиране на пътувания и как да стигне до работодателя и информиране на
фермата за датата на пристигане - 65 лв., помощ за издаване на документи след
приключване на работата - 55 лв., както и за съдействие за отстраняване на
възникнали проблеми в работата, всички услуги оказвани чрез „ИЕСИНА" АД 3T, Регистрационен код: *********. Св.З. приела, че нарушението е извършено на 10.01.2018 год.
в гр. Варна, бул. „Цар Освободител" № 19А -офис, към който момент е
платено за посредническата услуга. Нарушението било квалифицирано от страна на актосъставителя като такова на чл.28, ал.7, т.2 от Закона
за насърчаване на заетостта и чл.4, ал.1 от Наредба за условията и реда за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
На 14.08.2018год.,
въз основа на акта и материалите по АНП, било издадено и атакуваното
наказателно постановление. В него АНО приел изцяло фактическите и правни
констатации на акосъставителя.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, идентификационна
карта, призовка, заповеди, копие на
споразумение за предоставяне на услуги свързани с работа в английски ферми с
приложение за заплатени суми и информация за фермата, списък на устроените на
работа лица в CDS Labour Limited, Обединено кралство, списък на
търсещите работа лица, обяснения и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като свидетел в
хода на съдебното следствие показания даде Н.З. ***). В показанията си пред
съда св. З. възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика. Показанията
на същата се кредитират в пълнота.
Съдът изцяло
кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства
по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото
НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана
в законоустановения срок, тъй като АНО не е
ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между
страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя „И.“ АД
З. /UAB JSSINA/, регистрационен код:
*********, вписано в регистъра на юридическите лица на гр. Вилнюс, Република
Литва, а именно- седалище и адрес на управление: Република
Литва, гр. Каунас, общ. Каунас, проспект
„Европа" № 122 – адрес отразен в приложената по АНП извадка от
Държавен регистър по фирмена регистрация. Обстоятелството, че възз. дружество е
регистрирано в Р Литва е отразено по партидата на клона му в Р България
и в националния ТР /общодостъпен за всички/. По делото отсъстват доказателства
НП да е било изпращано и респективно връчено по неговото седалище в Р Литва.
Отсъстват и такива НП да е връчено и чрез клона му в Р България. От
представените от процесуалния представител на въззиваемата
страна с молба от 23.07.2020г. извлечение от проследяване на пратка, доставена от кралските пощи, ведно с
превод на български език е видно, че в Кралските пощи , Голям Лондон, на
21.11.2018г. е приета за изпълнение пратка с проследяващ № JS*********GB, с
държава на получаване Обединено кралство, без потвърден адрес за получаване.
Същата е доставена на 22.11.2018г., като пратката е подписана от VAQ. От
така представените доказателства не става ясно нито какъв документ е бил
доставен на 22.11.2018г., нито къде е осъществена доставката /ясно е само, че е
на територията на Обединеното кралство/, не е ясно и кой е получателят на
пратката и каква е връзката на подписалия пратката „VAQ“ с въззивното
дружество. Поради това настоящият въззивен състав
намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на
разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание,
поради което въззивната му жалба не би
могла да се явява просрочена. За прецизност следва да се отбележи, че от страна
на АНО са представени и противоречиви доказателства за датата на постъпване на
жалбата в Д“ИТ“-Варна. В първоначално изпратения екземпляр от жалбата в съда е
посочен вх.печат с дата 30.11.2018г. и вх.№18120437 /л.4 от СД/. След изискване
на допълнителни доказателства, от страна на въззиваемата
страна е изпратен втори оригинал на жалбата, съдържащ резолюция от дата
29.11.2018г. -„г-жа О. за препращане до ВРС“ и входящ печат с дата 30.11.2018г.
и вх.№18120437. Горното идва да покаже, че жалбата е постъпила в Д“ИТ“-Варна
най-малко един ден преди поставянето на входящия печат в дирекцията / на
29.11.2018г./. Предвид липсата на годни доказателства по преписката за
редовното връчване на НП и за точната дата на депозиране на жалбата, съдът
счита същата за подадена в срок. Нещо повече, ако се приеме тезата на АНО, че
НП е връчено на 22.11.18г. /макар такива доказателства да липсват по делото/,
при постъпила жалба в Д“ИТ“ съгласно отбелязването- на 29.11.2018г., то
безспорно същата е подадена в срок.
Съгласно разпоредбите на чл.75 и
чл.85 от ЗН, КТ и приложената по делото
заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При цялостна проверка на
НП, съдът констатира следното:
АУАН не е съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 от ЗАНН. Според чл.34, ал.1 от ЗАНН / в редакцията към момента на
съставянето на АУАН/, не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни
нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите
партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за
пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална
инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната
злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива
2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО,
2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014
г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора
"а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса
за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и
по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Разглеждайки разпоредбата на чл.34, ал.1 ,
пр.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли една, респективно две
години от извършване на нарушението, по-дългият срок се прилага само
в случаите, когато извършителят е неизвестен, а когато извършителят е известен,
органите, осъществяващи функции по установяване на административни нарушения
следва да отчитат само по-краткия тримесечен срок.
Видно от материалите по делото, а и от
самото съдържание на АУАН нарушителят е бил известен на контролните органи при
Д“ИТ“-Варна още към 26.03.2018г., когато е съставен протокол №ПР 1805637/26.03.2018г. и писмо
изх.№18022386/26.03.2018г. на директора на Д“ИТ“-Варна до ИА
„ГИТ“, в което са отразени резултатите от проверката. В тези два документа са
отразени констатациите направени по време на проверката, а именно , че било
установено, че „И." АД З. Регистрационен код: *********, действащо чрез „Иесина Клон България" Клон на чуждестранен търговец е
предоставило посреднически услуги по наемане на работа за други държави
-Великобритания, включваща насочване и подпомагане за започване на работа на
търсещи работа лица в CDS Labour Limited, като е
предоставило посреднически услуги по наемане на работа в CDS Labour Limited,
Обединено кралство на търсещото работа лице Д.Н.М., ЕГН ********** и е събрало
такси и други плащания от страна на лицето в нарушение на ЗНЗ. Т.е. към дата 26.03.2018г. нарушителят е бил
известен за органите на Д“ИТ“. Винаги, когато нарушителят е известен срокът за
образуване на административно-наказателно производство е тримесечен.
Едногодишният, респ. двугодишният срок за образуване на
административно-наказателното производство, както по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се
прилага в случаите, когато при откриване на нарушението нарушителят не е
известен. Следователно, тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН е започнал да
тече най-късно от 26.03.2018г. и е изтекъл на 26.06.2018г. Актът за
установяване на административно нарушение №009969/16.07.2018г. е бил съставен
на 16.07.2018г., т.е. след като е бил изтекъл тримесечния преклузивен
срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Поради това и АНО е следвало да прекрати
административно наказателното производство, както е изричната повеля на ЗАНН, а
не да издава НП. С оглед на това, наказателно постановление е незаконосъобразно
и като такова трябва да бъде отменено.
Отделно от това, макар да констатира
горното особено съществено нарушение на процесуалните правила, водещо неминуемо
до отмяната на НП, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати и други
процесуални нарушения, които следва да бъдат посочени.
В хода на АНП е нарушена процедурата по
връчване на АУАН, поради което е ограничено правото на защита посредством
нарушеното право на участие в АНП на санкционираното лице. Съгласно
разпоредбите на чл.85 от ЗНЗ АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а
при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка. В случаите, когато лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или на адреса по месторабота, връчването се
извършва, като на таблото за обявления и на официалната интернет страница на
органа по чл. 75, ал. 2 се поставя съобщение за съставянето на акта,
подлежащ на връчване. В този случай актът за установяване на административно
нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на
съобщението или публикуването му на официалната интернет страница на
органа по чл. 75, ал. 2 /
разпоредбите са аналогични на предвидената в чл. 416, ал. 3 от КТ процедура за връчване на АУАН/. Посочена
разпоредба за връчването на АУАН е специална по отношение на аналогичната обща
разпоредба на ЗАНН, поради което приложима е първата. Разпоредбата
предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се
връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се
изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота,
връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта,
подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на
съответния орган. Специалният ред за връчване на АУАН по чл.85, ал. 3 от ЗНЗ предполага връчване по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за
лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия
нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган. Използването
на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки-
невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране
на адреса на управление. В случая по АНП не са приложени каквито и да било
доказателства, че представляващия дружеството е бил търсен, призоваван и прочие
за връчване на АУАН. От приложените преведени документи, касаещи проследяване
на кореспонденски пратки при английските кралски пощи
не може да се сформира извод какви документи са били изпращани и от кого са
били получени. Не става ясно и защо са изпращани за връчване пратки в
Обединеното кралство, при положение, че седалището на дружеството е в Р Литва,
управителят му е гражданин на Латвия-съобразно отбелязването в ТР /общодостъпен
за всички/, а клонът му е със седалище в гр.Варна. Не са представени
доказателства и че актът е изпращан по пощата за връчване и че е връчен на
дружеството чрез неговия управител. Предвиденото задължение за контролните
органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу
които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена
възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Като не е изпратил
покана за връчване на АУАН и не е връчила същия на дружеството, актосъставителят е опорочила цялото АНП. Преди
издаване на наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и
приложил разпоредбата на чл.
52, ал.2 от ЗАНН и вместо да прекрати същата поради изтекъл срок по
чл.34 от ЗАНН или да върне преписката на актосъставителя,
е пристъпил към постановяване на своя краен акт. При това положение е допуснато
още едно съществено нарушение на процесуалните превила, довело до съществено
накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е
било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което
му се повдига и да организира адекватно защитата си. Всъщност първият момент,
от който наказаният субект участва в производството е в неговата съдебна фаза.
АНО е нарушил правото му на участие, респективно правото му на защита в
досъдебната фаза на процеса, като никога не е било спорно в теорията и
съдебната практика, че горното съставлява съществено процесуално нарушение,
влечащо след себе си незаконосъобразност на НП. В този смисъл неоснователно е
твърдението на представителя на наказващия орган относно липсата на процесуални
нарушения при издаването на НП.
Предвид
горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено с
оглед допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната
фаза на процеса.
С оглед направеното искане от страните
за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В
настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител, който своевременно е поискал и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна
отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг.
на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
В контекста на приложението на цитираните
по-горе разпоредби към конкретния казус,
съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 40-41 договор за правна
защита и съдействие от 28.11.2018 г. , от приложените пълномощно и списък с
разноски се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокатско дружество „В.
и П.“ оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процеснното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева и е заплатено в брой при подписване на
договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание
чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност
не е направено от процесуалния представител на Д“ИТ“-Варна и съдът не дължи произнасяне
по този въпрос. В проведените по делото съдебни заседания, възз.
е бил представляван от адвокат. Затова следва да се уважи претенцията на
процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат
присъдени съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 600,00 /шестстотин/
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-009969
от 14.08.2018г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
–гр.Варна, с което на „И.“ АД З. /UAB JSSINA/, регистрационен код:
*********, вписано в регистъра на юридическите лица на гр. Вилнюс, Република
Литва, седалище и адрес на управление:***, проспект „Европа" № 122,
представлявано от М.В. за нарушение на чл.28, ал.7, т.2 от Закона за насърчаване на заетостта
и чл.4, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа, на основание чл.416, ал.5 от КТ и чл.85, ал.1 вр.
чл.81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна
да заплати на „И.“ АД З. /UAB JSSINA/, регистрационен код:
*********, вписано в регистъра на юридическите лица на гр. Вилнюс, Република
Литва, седалище и адрес на управление:***, проспект „Европа" № 122, представлявано
от от М.В. сумата от 600,00
/шестстотин/ лева, представляваща съдебни разноски по АНД №1084/2020г. по описа
на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: