Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260232
гр.С., 13.11 .2020 година.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С.
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански
състав в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Василка Къчева, като
разгледа докладваното от р. съдия гр.
дело № 1111/2020 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с правно основание чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, във връзка с чл. 415 и чл. 422 от ГПК.
В
исковата молба се сочи, че при сключване на договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер СREX-15754089, ответницата И.И.И. е дала съгласието
си, освен посочения усвоен кредит, да й
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. На 12.3.2018 г. ответницата е активирала предоставената й
кредитната карта № CARD-15754120 с максимален кредитен лимит в размер на 700,00
лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (Р05) и др., осъществени, чрез
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и
такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен
процент. Съгласно чл.1 и чл. 14 от договора за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ответницата
е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2018, когато
е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус
802,68 лева. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените й покани да погаси натрупалите
се задължения доброволно, тя продължава да не изпълнява, което поражда интерес
от страна на ищцовото дружество да потърси съдебна защита на вземането си. Към
датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по
кредитната карта е в размер на 802,68 лв., представляващо използваната главница
в размер на 798,45 лева, както и договорна лихва от 01.04.2018 (първа
пропусната вноска) до 06.12.2018 (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) върху използваната сума в размер на 4,23 лв. Ответницата И. дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 41,64 лева за
периода от 06.12.2018 г. /дата на изпращане на показа за доброволно изпълнение/
до 11.06.2018 г. /дата на завеждане на дело/. При условие, че установителния
иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, се моли да се приеме, че при условие на евентуалност се предявява
осъдителен иск. Счита се, че съшият осъдителен иск има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Твърди се, че към настоящия момент ответницата дължи на
дружеството следните суми: главница – 798,45 лева; Възнаградителна лихва – 4,23
лева и законна лихва за забава – 41,64 лева.
За
събирането на посочените суми, ищцовото дружество е предприело действия по
съдебното събиране на вземането си, като е подало Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По ЧГД № 3652/2019 г. е издадена
Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, са последвали указания заявителя да предяви иск относно
вземането си.
Предвид
изложеното се моли съда са признае за установено, че е налице вземане от страна
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България от И.И.И. в размер на сумата 844,32 лева,
от които 798,45 лева, представляваща главница по револвиращ кредит; 4,23 лева,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2018 до
06.12.2018; 41,64 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.
76 от ЗЗД, за периода от 06.12.2018 до 11.06.2019, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане.
Претендират
се направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.
В предоставения едномесечен срок от ответницата не е постъпил
отговор на исковата молба и не е изразено становище.
В
с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител. Постъпила е
молба от процесуалния му представител, в която моли съда да постанови решение,
с което да уважи исковите претенции като основателни и доказани.
Ответницата
редовно призована, се явява лично в с.з. и заявява, че признава иска, но няма
възможност да заплати цялата сума.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
При
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
СREX-15754089, ответницата И.И.И. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 12.03.2018 г.
ответницата е активирала предоставената й кредитната карта № CARD-15754120 с
максимален кредитен лимит в размер на 700,00 лева. Съгласно чл.1 и чл. 14 от
договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя
възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Ответницата е преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 01.04.2018, когато е последното му плащане по нея, като
балансът по същата е в размер на минус 802,68 лева.
За
събирането на посочените суми, ищцовото дружество е подало Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По ЧГД № 3652/2019 г. е
издадена Заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото
дружество срещу ответницата е
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:
Предмет
на иска пр. осн. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК е установяване
вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже
факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да
докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че между страните
е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
СREX-15754089, като ответницата И.И.И. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 12.3.2018 г.
ответницата е активирала предоставената й кредитната карта № CARD-15754120 с
максимален кредитен лимит в размер на 700,00 лева. Ответницата е преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2018, когато е последното му
плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 802,68 лева.
На 04.07.2019 г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите както следва: главница – 798,45
лева; възнаградителна лихва – 4,23 лева и законна лихва за забава – 41,64 лева.
В
хода на производството не се ангажираха доказателства от ответницата, от които
да се установи, че е заплатила дължимите суми, а освен това в с.з. същата
признава иска, поради което предявените искове са основателни и доказани и
следва да се уважат, така, както са претендирани.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на
125 лева д.т. и 100 лева юриск. възнаграждение, както и разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и
50 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.И. с
ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег.
№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост
-
798.45 лв. /седемстотин деветдесет и
осем лева и 45 ст./, представляваща главница по Договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD-15754120;
-
4,23 лв. /четири лева и 23 ст./,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 06.12.2018
г.;
-
41,64 лв. /четиридесет и един лева и
64 ст./, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 06.12.2018 г.
до 1.06.2019 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
02.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2327 от 04.07.2019
г. по ч.гр.д. № 3652/2019 г. на СлРС.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: