РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 14.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на двадесети и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР
ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 102 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 80 от 09.05.2022 г., постановено по НАХД № 62/2022 г., Ловешкият районен съд, първи наказателен състав, е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 5239847 на ОД на МВР – Ловеч, с който на К.Р.К., ЕГН: **********,***, е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.
Недоволен от така постановеното решение е останал К.Р.К., който е подал касационна жалба, като твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, поставено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо – чл. 348, ал.1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН и чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът сочи, че в нарушение на процесуалните правила му е изпратено само обявление, с което му се съобщава, че решението е изготвено с указание за неговия диспозитив, но не е изпратено решението в цялост т.е. неговите мотиви. Сочи, че първоинстанционния съд е направил недопустимо разширително тълкуване на закона, като е закръглил скоростта на 101 км/ч., респективно е закръглил превишението на 11 км/ч. Сочи, че са неубедителни мотивите на първоинстанционния съд относно възражението за (не)възможността да се определи на кой от двата автомобила на снимката е установена скоростта. Сочи, че постановеното решение на РС – Ловеч е в противоречие със задължителната практика на ВАС – ТР №1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и да отмени електронния фиш или евентуално да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски по делото в общ размер от 100 лева за двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е Заявление с вх. № 3226/26.09.2022 г., с което се поддържа касационната жалба и моли да се отмени първоинстанционното решение и ЕФ или да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Ловеч, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч счита, че решението на РС – Ловеч е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на РС - Ловеч е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 5239847 на ОД на МВР – Ловеч, с който на К.Р.К., ЕГН: **********,***, е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 07.09.2021 г. в 14:43 часа в област Ловеч ПП I-4, км. 60+950, землището на с. Дъбрава, с АТСС – “ARH CAM S1”, насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/ч. и приспаднат толеранс 3 % е установено, че с МПС „****“ с рег. № ****“, собственост на жалбоподателя е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743c0, като при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 101 км/ч, което е превишаване на разрешената скорост с 11 км/ч.
По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани в жалбата до РС - Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящият касационен състав и не е необходимо да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Твърдението на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че му е изпратено само обявление, с което му се съобщава, че решението е изготвено с указание за неговия диспозитив, но не е изпратено решението в цялост (т.е. не са изпратени мотивите към него) е неоснователно. Видно от разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решенията на районния съд подлежат на касационно оспорване пред административния съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 211 ал.1 от глава дванадесета от АПК жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. В диспозитива на обжалваното решение е записано, че то подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено. Видно от разпоредбата на чл. 211, ал.1 от АПК и диспозитива на решението съдът няма задължение да изпраща решението в цялост, а само съобщение, че то е изготвено, както е сторено в процесния случай. Всяка една от страните може да се запознае с цялото съдържание на постановените съдебни актове, които на основание чл. 64 ал.1 от ЗСВ следва да се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
Видно от административната преписка, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – на л. 19 от делото на РС, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. Системата за измерване на скоростта с техническо средство„ARH CAM S1” работи с лазерен лъч, поради което заснема само автомобила, който е превишил скоростта, поради което е невъзможно да бъде заснет друг автомобил.
Ето защо касационната инстанция намира за голословни твърденията на касатора, че не е доказано категорично административното нарушение.
Както правилно е посочил районния съд, в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и модела на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила на касатора, е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /на л. 17 от делото на РС/ и от протокол от проверка /на л. 16 от делото на РС/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, собственост на касатора К., заснет е ясно регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 101 км/ч., като е бил отчетен толеранс от минус 3%.
Както беше посочено по-горе, техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип „ARH CAM S1“ - е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта заснема и автомобила, от която е. Поради което, ако автомобилът не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят пред РС/сега касатор/ не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган.
Видно от протокола–приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/27.05.2015 г. на МВР /на л. 22 от делото на РС/, за деня на процесното административно нарушение 07.09.2021 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта на процесния автомобила на жалбоподателя/сега касатор, е бил контролиран за времето от 14:00 до 16:00 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим за целия период са били общо 51 броя.
Следва да се отрази, че органите на Пътна полиция са нямали задължение да обозначат контролирания участък със знак Е24. Такова изискване е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), но считано от 16.01.2018 г. тази разпоредба е била отменена – ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година, като процесното нарушение е било извършено на 07.09.2021 г., т.е. много след отмяната й.
Нарушението е извършено на 07.09.2021 год. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Т.е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдът приема, че издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. С отпадането на изискването нарушението да се установява само със стационарно техническо средство , което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция на АТСС се съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Не се спори и се установява от доказателствата, приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на управлявания от К. автомобил е установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1. Последното, видно от удостоверение на л.17 от делото на РС е одобрен тип средство за измерване, вписано е в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност 07.09.2017 год. до 07.09.2027 год.
На основание чл.165 ал. 3 от ЗДП е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г. С нея се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се направи извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Поради това в случая не е бил приложим общия предвиден в ЗАНН ред за ангажиране на отговорността на нарушителя, а законосъобразно в съответствие със ЗДвП и Наредбата, е ангажирана отговорността на К. чрез издаване на електронен фиш. В Наредбата изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 ал.2 от Наредбата). С оглед на това следва да се приеме, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето и с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора К.К., тъй като в качеството му на собственик на автомобила в срока по чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Производството по издаване на ЕФ е специално, поради което неприложими са и разпоредбите за издаване на АУАН и НП, като след изтичането на 14-дневен срок за представяне на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, издателят на ЕФ не е длъжен да събира допълнителни доказателства относно възражения за авторство по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Доказателства за авторство на административно нарушение, санкционирано с ЕФ, не могат да се събират тепърва и в касационното производство, т.к. съгласно нормата на чл. 220 от АПК касационната инстанция не е съд по фактите.
Отделно нито пред РС, нито пред касационната инстанция наказаният е представил каквито и да било доказателства и възражения относно авторството на административното нарушение.
Видно е, че процесният ЕФ съдържа всички реквизити на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Следва да се посочи, че липсва изискване в ЗДвП за прилагане към ЕФ на снимков материал.
От друга страна в ЕФ се сочат като нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и разпоредбите на чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, което според касационната инстанция е напълно достатъчно и в съответствие с реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
При издаването на обжалвания пред РС електронен фиш са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., като е съобразен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система /на л. 22 от делото на РС/, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 07.09.2021 г., от който е видно къде е било разположено автоматизираното техническо средство „ARH CAM S1“, в какъв режим е работело същото, посока на задействане.
Ето защо изводите на РС за законосъобразност на ЕФ са правилни, а касаторът релевира същите пороци за отмяна на ЕФ, които са били развити и пред РС, чиито мотиви касационната инстанция споделя.
С оглед правомощията
на касационната инстанция по чл. 218,
ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 09.05.2022 г., постановено по НАХД № 62/2022 г. на Ловешкия районен съд, първи наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: