М О
Т И В
И
към присъда по НОХД №1860/2012г. на СГС,
НО, 28 с-в
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинение против Т.И.М. за извършено престъпление по чл.199,
ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК –
за това, че на 11.10.2011 г., около 16,00 ч., в гр.С., жк.”Н.”, до бл.270,
отнел чужди движими вещи - 1бр. дамска чанта от червена естествена кожа, на
стойност 50,00 лева и сумата от 230 лева, всичко на обща стойност 280 /двеста и
осемдесет/ лева, от владението на О.Г.С., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила /издърпал дамската чанта от лявата ръка на
С. и я блъснал в гърба, при което същата паднала земята/, като грабежът е
придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване костите на
лявата предмишница, довело до трайно затруднение движението на левия горен
крайник за период повече от 30 дни и счупване на шийката на лявата бедрена
кост, довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник за повече
от 30 дни, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив - деецът е
извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказА.ето не е отложено по
чл.66 от НК, както следва: със споразумение на Районен съд Д. по НОХД №118/2009
г., в сила от 22.01.2009 г., на основА.е чл.195, ал.1, т.7 от НК, вр. чл.194,
ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от
една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години: с присъда №
6/12. 03. 2009г. на Районен съд Д. по НОХД 74/2009г., в сила от 30. 03. 2009г.,
на основА.е чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 7 от НК вр. чл. 194, ал. 1 от НК и
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от
осем месеца; с присъда № 11/18. 03. 2009г. на Районен съд Д. по НОХД
438/2009г., в сила от 03. 04. 2009г., на основА.е чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК му е наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от десет месеца;
по ЧНД 855/2009г. с определение от 15. 06. 2009г. на Районен съд Д. в сила от
19. 10. 2009г. на основА.е чл. 68, ал. 1 от НК е постановено изтърпяването на
наказА.ето лишаване от свобода за срок от 1 година по НОХД 118/2009г. и на основА.е
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирА.наказА.ята лишаване от свобода
по НОХД 74/2009г и по НОХД 438/2009г., като е определено най-тежко общо наказА.е
- лишаване от свобода за срок от 10 месеца, като на основА.е чл. 24 от НК е увеличен
размера на така определеното общо наказА.е с три месеца; със споразумение на
Софийски районен съд по НОХД № 15552/2011г., в сила от 19. 08. 2011г., на основА.е
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и
б. "Б", вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказА.е лишаване
от свобода за срок от пет месеца.
В
съдебно заседА.е защитата на подсъдимия е направила искане за разглеждане на
делото при съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, като
подсъдимият Т.М. е заявил, че изцяло признава изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и се съгласява да не се събират доказателства за нея.
С определение съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнА.ето на подсъдимия за изложените в обвинителния
акт факти, без да събира доказателства за същите факти.
В съдебно заседА.е представителят на
СГП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че то е доказано по несъмнен
начин и пледира на подсъдимия да бъде определено наказА.е в размер на осем
години лишаване от свобода, което на основА.е чл.58а от НК да бъде намалено с
една трета и така наложеното наказА.е бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Защитникът на подс.Т.М. заявява, че направеното от подсъдимия признА.е
съответства на събрА.те по досъдебното производство доказателства и пледира да
бъде наложено наказА.е в размер около минималния, предвиден по повдигнатото
обвинение при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, за каквито
сочи младата възраст на подсъдимия и ниският интензитет на упражнена от него
сила за отнемане на инкриминирА.те вещи, което наказА.е бъде намалено с една
трета.
Подс.Т.М. признава изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и моли
съда за снизхождение.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, доводите и
възраженията на стрА.те, намира за установено следното:
Подсъдимият
Т.И.М. е роден на *** ***, българин, български граждА.н, със средно образовА.е, неженен, живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Т.М. е осъждан многократно, като от предходните му осъждА.я, в обвинителния
акт, като обосноваващи обвинението за извършване на инкримиминираното деяния
при условията на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, са следните съдебни актове:
- Одобрено от съда споразумение по НОХД
№118/2009 г. на Районен съд Д. с определение от 22.01.2009 г., с което за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК му е
наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение
е отложено за срок от три години;
- Присъда
№6/12.03.2009г. на Районен съд Д. по НОХД 74/2009г., в сила от 30.03.2009г., с
която за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.7, вр. чл.194,
ал.1 от НК е наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от осем месеца;
- Присъда
№11/18.03.2009г. на Районен съд Д. по НОХД 438/2009г., в сила от 03.04.2009г., с
която за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК е наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от десет
месеца;
- Одобрено от съда споразумение
по НОХД №15552/2011г. на Софийски районен съд, в сила от 19.08.2011г., с което
за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б."А" и б."Б" от НК му е наложено наказА.е лишаване
от свобода за срок от пет месеца.
В
обвинителния акт, като обосноваващ обвинението за извършване на инкриминираното
деяние при условията на опасен рецидив е посочен и съдебният акт по ЧНД №855/2009г.
- определение от 15.06.2009г. на Районен съд Д., в сила от 19.10.2009г., с
което на основА.е чл.68, ал.1 от НК е постановено изтърпяването на наказА.ето
лишаване от свобода за срок от една година по НОХД 118/2009г. и на основА.е
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са групирА.наказА.ята лишаване от свобода по
НОХД 74/2009г и по НОХД 438/2009г., като е определено най-тежко общо наказА.е -
лишаване от свобода за срок от 10 месеца, като на основА.е чл. 24 от НК е увеличен
размера на така определеното общо наказА.е с три месеца.
На
11.02.2011 г., около 16.00 часа, свид.О.Г.С. и нейният брат - свид.Н.Г.С.,
излезли от пощата намираща се в гр.С., жк.„Н. 2”, откъдето свид.С. била
получила пенсията си в размер на 230 лв. и се насочили към бл. 270, в който
живеели. Стигайки началото на блока, от към гърба на пострадалата се приближил подс.Т.М.,
който дръпнал чантата, носена от свид.С. в лявата й ръка и я блъснал силно, при
което последната паднала на земята на лявата си страна. При съприкосновение със
земята пострадалата изпитала силна болка в областта на левия крак и лявата
ръка. Подс.М. успял да отнеме чантата и сумата, намираща се в нея от 230 лева и
се оттеглил в посока бул.„Ломско шосе”. Свид.Н.С., който бил в непосредствена
близост до пострадала, успял да възприеме мехА.зма на извършеното деяние и
неговия автор. Същият по време на извършване на деянието вървял пред сестра си
и в близост до бл. 270 я чул да вика за помощ. Обърнал се и на около десет
метра от себе си видял мъж, висок около 180 см, обут в камуфлажен панталон.
Забелязал как нападателят се отдалечил от мястото на инцидента носейки у себе
си чантата на пострадалата. Деянието било извършено през деня, времето било
ясно и хубаво имало отлична видимост. Поради това и обстоятелството, че деецът
бил възприет от близко разстояние, свидетелят, макар и за кратко време,
възприел отличителни белези от лицето и структурата на извършителя, по които би
могъл да го разпознае.
При
проведеното разпознаване на лице от 14.10.2011 г. свид.Н.С. категорично посочил
подс.Т.И.М. като автор на деянието по отношение на неговата сестра.
Очевидци
на станалото били и свидетелите А. А. и Й.Н., които, разпитА. на досъдебното
производство, дават показА.я, съответстващи на тези на пострадалата и свид.Н.С..
Свидетелите А. и Н., сочат, че не могат да разпознаят извършителя, но описват, че
е бил обут в камуфлажни панталони, впоследствие намерени и иззети от дома на подс.Т.М.
с протокол за претърсване и изземване от 13.10.2012 год. Посочените двама свидетели
изясняват и обстоятелството, че непосредствено след извършеното престъпление
нападателят се качил в малка тъмна кола със софийска регистрация 9643. От
извършените по делото оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че
ползвател на сочения автомобил е С.В.. Същият е разпитан в качеството на
свидетел по делото, като в показА.ята си изнася, че на инкриминираната дата е
превозвал приятелката си свид.Н.М. и подс.М. в автомобил марка „П.”, син на
цвят с ДК №******** в кв.„Н.”. Същият свидетел твърди, че подс.Т.М. пожелал да
слезе от автомобила, тъй като имал работа и след 5-10 минути, бягайки, се
върнал и качил отново в колата, като носел със себе си червена кожена дамска
чанта. ПоказА.ята на този свидетел напълно кореспондират и се допълват от тези
на свид.М..
От
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, се установява, че наранявА.ята,
които пострадалата е получила вследствие на извършения по отношение на нея
грабеж, се изразяват в открито счупване на лявата предмишница и счупване на
шийката на лявата бедрена кост. Тези наранявА.я са реализирали медико
биологичната характеристика „трайно затрудняване движението на левия горен
крайник и движението на левия долен крайник„ за период повече от тридесет дни.
Така установената фактическа обстановка се
установява от направеното от подс.Т.М. самопризнА.е по реда на чл.371, т.2 от НПК и от подкрепящите го доказателства, събрА. на досъдебното производство:
показА.ята на свидетелите: О.С.
/л.81-82 от д.п./, Н.С. /л.91 от д.п./, А. А. /л.83 от д.п./, Й.Н. *** М. /л.86-87
от д.п./, С.В. /л.93-94 от д.п./; от протоколите за извършени действия по
разследването и писмените доказателства: протокол за разпознаване /л.92 от д.п./,
протокол за претърсване и изземване /л.62 от д.п./; от заключенията на: съдебно
медицинска експертиза /л.99-100 от д.п./, оценителна експертиза /л. 103-104 от д.п./.
По
категоричен начин от така събрА.те доказателства се установява и авторството на
деянието от страна на подс.М., като показА.ята на свидетелите С. и В. по
несъмнен начин установяват съпричастността на подсъдимия към извършването на
престъплението и в този смисъл самопризнА.ето на подс.М. не се явява изолирано
от събрА.те на досъдебното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че подсъдимият Т.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.199, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29,
ал.1, б."а" и б."б" от НК, като на посочената дата и място,
в условията на опасен рецидив - след като бил осъждан с гореупоменатите
присъди, отнел посочените чужди движими вещи на обща стойност 280
лв.
от владението на О.Г.С., с намерение противозаконно да ги присвои, като
за това употребил сила и грабежът е бил придружен със средна телесна повреда,
причинена на С..
Деянието е извършено
при пряк умисъл от страна на подсъдимия. Той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като всички извършени
негови действия сочат съзнаване на всички признаци от обективната страна на
престъплението и целенасоченост на действията – по противозаконен начин да
бъдат присвоени чуждите вещи. Налице е било и съзнаване от страна на
подсъдимия, че с вида и интензитета на употребена сила, той причинява телесно
увреждане на пострадалата, което по този начин придружава грабежа.
За престъплението по чл.199, ал.1, т.3 и т.4 от НК,
извършено от подс.Т.М. е предвидено наказА.е лишаване от свобода от пет до
петнадесет години. В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК наказА.ето
следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК, като наличието на
нормата на чл.58, ал.4 от НК изисква извършване от съда на проверка дали са
налице основА.я за определяне на наказА.ето по реда на чл.55 от НК. Настоящият
съдебен състав намира, че такива основА.я не са налице, доколкото няма нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подс.М.
обстоятелства – като смекчаващо обстоятелство съдът отчита единствено младата
му възраст, като в никакъв случай не може да се съгласи с доводите на защитата,
че е бил невисок интензитетът на проявена сила по отношение на пострадалата,
при наличие на причинен от употребата на тази сила и съставомерен резултат –
причинена средна телесна повреда. Същевременно са налице отегчаващи
обстоятелства, които не предполагат извод, че и най-лекото предвидено наказА.е
се явява несъразмерно тежко за подсъдимия – осъждА.я на подсъдимия и извън
посочените в обвинителния акт, немалката стойност на инкриминираното имущество,
беззащитността на пострадалата, от която подсъдимият се е възползвал, наличие
едновременно на два квалифициращи признака на деянието по чл.199, ал.1 от НК. С
оглед на това не са налице основА.я за определяне на наказА.ето при условията
на чл.55 от НК и същото следва да бъде определено съгласно изисквА.ята на чл.54
от НК. Съдът счита, че съответстващо на така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства е наказА.е лишаване от свобода за
срок от девет години, което съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК следва
да бъде намалено с една трета, като по този начин на подс.Т.М. следва да се
наложи наказА.е от шест години лишаване от свобода.
Следва наказА.ето да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор с оглед разпоредбите на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС.
Налице
са предвидените в чл.25, ал.1, вр. чл.23 от НК основА.я за определяне на едно
общо наказА.е, измежду наложените на подс.Т.И.М. наказА.я по настоящето НОХД
№1860/12г. на СГС, НО, 28 състав и НОХД №206/12г. на СРС, НО, 122 състав,
доколкото деянията, предмет на обвиненията по двете дела, извършени съответно
на 11.10.2011г. и на 27.07.2011г., са осъществени преди влизане в сила на
присъдата по второто посочено дело – 28.03.2012г. Като общо следва да бъде
наложено наказА.ето от шест години лишаване от свобода, което е най-тежко. Така
определеното общо наказА.е в достатъчна степен ще осигури изпълнението на
целите по чл.36 от НК, поради което не се налага приложение на чл.24 от НК.
Така определеното общо наказА.е следва да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим за изтърпяване в затвор.
На основА.е чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимият Т.И.М. да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 110 лв. - направени по делото разноски и 5 лв. държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: