Присъда по дело №858/2021 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда от 13.10.2021г. на КжРС
по НЧХД № 858/ 2021г.

С тъжба е повдигнато обвинение срещу З.Д.И. за извършено
престъпление по чл.130 ал.2 от НК на 04.08.2021г. в с.Б.п., общ.Кърджали.
Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за
разглеждане граждански иск от И.Д.И. срещу подсъдимата З.Д.И. за сумата
от 4000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението извършено
на 04.08.2021г. ведно със законната лихва считано от 04.08.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Представителят на тъжителя моли съда да постанови съдебен акт, с
който да признае подсъдимата З.Д.И. за виновна в извършеното
престъпление, което й е повдигнато по частното обвинение. Счита, че по
безспорен и категоричен начин е доказано по делото, че тя от обективна и
субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.130 ал.1 от
НК. В резултат на така извършеното престъпление тъжителката е претърпяла
редица неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени болки и
страдания, унижение и срам пред обществото и своите близки. Счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно и категорично е установено, че
тъжителката е била обект на извършено престъпление, поради което
отговорното лице следва да поеме отговорността и вината за това.
Претендира и направените по делото разноски.
Тъжителката И.И. изразява съгласие с казаното от повереника си.
Подсъдимата З.И. не се признава за виновна и дава подробни
обяснения по делото, в които заявява, че е имала спор на инкриминираната
дата и място със сестра си И.И.. Последната взела тояга и искала да я удари,
при което подсъдимата хванала тоягата, която се счупила, поради което я
хвърлила. Тъжителката И.И. започнала да я обижда и удря с юмруци по
главата и гърдите. Подсъдимата отрича да е направила нещо на сестра си и не
отвръщала на нейните удари. Признава, че е скъсала тениската на
тъжителката И.И. в момента, в който последната също я е хванала за
тениската и й скъсала синджира. Защитникът на подсъдимата в ход по
същество моли съда да отхвърли подадената жалба, тъй като е неоснователна
и недоказана. Счита, че тя с действията си не е извършила престъпление, тъй
като не е удряла своята сестра, а само се е отбранявала. Алтернативно
пледира, ако се приеме, че има извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК
от подсъдимата, то счита, че е налице състава на чл.130 ал.3 от НК, поради
което моли съда и двете жени да бъдат освободени от наказателна
отговорност.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата З.Д.И., родена на
1

*******г. в гр.Кърджали, живущ в с.В.п., общ.Кърджали, българска
гражданка, омъжена, с основно образование, работи, неосъждана, с ЕГН
**********.
Тъжителката И.И. и подсъдимата З.И. са сестри, но от няколко
години имали спор помежду си, поради което не си говорели. Роднините им
също били разделени от това като майка им- свидетелката Г.Б. подкрепяла
З.И., а бабата свидетелката Р.А.- внучката си И.И..
На 04.08.2021г. вечерта около 20ч. подсъдимата З.И. заедно със
съпруга си Н. И. били на гости у майката на първата в с.Б.п.. По този повод
тримата били седнали на двора на първия етаж на стълбите. Малко по- късно
там пристигнала и тъжителката И.И. заедно с дъщеря си- свидетелката И.И..
Двете се запътили към втория етаж на къщата, който ползвала свидетелката
Р.А., която била баба на тъжителката и подсъдимата. За да стигнат до там
И.И. и дъщеря й минали покрай подсъдимата З.И., съпруга й и тяхната майка-
Г.Б.. Тъй като тъжителката И.И. не поздравила никой от тях тримата, то
сестра й З.И. й направила забележка за това. Въпреки това тъжителката И.
продължила към втория етаж, при което между двете сестри се разразил
словесен спор, като подсъдимата И. я последвала по стълбите нагоре. И.И. и
дъщеря й И. влезли в стаята при свидетелката Р.А., след което и подсъдимата
З.И. направила същото. Словесният спор между двете сестри продължавал,
когато подсъдимата З.И. видяла бастуна на баба си, взела го и започнала да
удря сестра си И.И. по главата. При втория удар той се счупил, при което
подсъдимата го изхвърлила извън стаята, след което тя повалила тъжителката
И.И. на леглото и започнала да я удря с ръце по главата. В опита си да се
надигне тъжителката И.И. се хванала за блузата и колието на нападателката
си З.И., при което те се скъсали. Свидетелката И.И. се опитала да раздели
двете сестри, но не успяла. Чувайки караницата на втория етаж свидетелката
Г.Б. се отправила на там, но тъй като била трудно подвижна останала на
стълбите. В това време свидетелят Н. И. се качил на втория етаж, при което
видял счупената пръчка на земята. Той ги разтървал двете сестри, при което
тъжителката И.И. се обадила на брат си А.Б. за помощ, но той я посъветвал да
се обади на ЕЕН 112, което тя и направила. Подала сигнал за случилото се
като споделила, че със сестра й направили скандал, при което била ударена с
бастун и са й скъсали блузата, заради което поискала на место да дойде
полиция. След идването на полицейските служители, тъжителката И.И.
заедно с дъщеря си се отправили към Спешно приемно отделение при МБАЛ
„Д-р А.Д.“- Кърджали. Там тъжителката била прегледана и й били извършени
изследвания. На следващият ден тя посетила съдебен лекар, който след
преглед й издал Съдебномедицинско удостоверение № 180/ 2021г.,
заключението на което е, че при прегледа е установено оток и
кръвонасядания по главата, лицето, гърдите и лявата предмишница, които
увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и
начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната,
а именно била бита с бастун от познато й лице.
2

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимата З.И. като не
им дава вяра в частите, в които тя казва, че сестра й И. е започнала да я удря с
юмруци по главата и гърдите, че я е ударила с тоягата по главата. Това е така,
защото тази защитна версия не бе подкрепена от нито едно друго
доказателство по делото. Напротив, дори свидетелите Г.Б. и Н. И. не
установяват такива факти, въпреки че и двамата твърдят, че са очевидци на
боя между двете сестри. Другите двамата свидетели присъстващи също на
инцидента- Р.А. и И.И., заявяват, че пострадалата И.И. не е удряла
подсъдимата З.И., а единствено й е скъсала синджира и тениската в стремежа
си да стане от леглото. Прочее настоящата инстанция не приема обясненията
на З.И. в посочените части и поради това, че те са вътрешно противоречиви,
тъй като в началото тя заявява, че сестра й И. е искала да я удари с пръчката,
но тя я взела от нея, след това обяснява, че е получила удари от нея с юмруци
по главата и гърдите, и накрая отново твърди, че И. я е удряла много пъти с
тази пръчка. Всъщност по делото няма нито едно пряко или косвено
доказателство, което да подкрепя твърдението на подсъдимата, че именно
тъжителката е започнала да й нанася удари както с пръчка, така и с ръка. Дори
майката и съпругът на подсъдимата З.И. не установяват такива факти, а
напротив и двамата свидетелстват, че не са видели удари, които тя да е
получила от тъжителката И.И., както и че при самоотбрана от страна на
подсъдимата И. тя е счупила пръчката, както и е бутнала сестра си И..
Освен това настоящата инстанция не приема показанията на
свидетелите Г.Б. и Н. И. относно факта, че те са очевидци на случилото се
между двете сестри, поради следното: и двамата са близки роднини на дееца
и е нормално да поддържат неговата защитна версия; твърденията им са
вътрешно противоречиви, тъй като както твърдят, че са видели всичко
случило се между двете жени, така и че са се качили на втория етаж при тях
по- късно едва след като са чули караницата между двете; самата подсъдима
З.И. заявява, че на случката са присъствали само баба й- Р.А. и дъщерята на
И.- свидетелката И.И..
Настоящата инстанция изцяло кредитира показанията на
свидетелите Р.А. и И.И., тъй като те са присъствали през цялото време на
случващото се между тъжителката и подсъдимата. Показанията им са
логични, последователни и взаимно се допълват. Подкрепят се косвено от
свидетеля А.Б., от факта, че именно тъжителката И.И. е потърсила помощ
обаждайки се на ЕЕН 112 и искайки полицейска намеса, от факта че е
потърсила медицинска помощ веднага след инцидента на инкриминираната
дата, както и от писменото доказателство- Съдебно- медицинско
удостоверение № 180/ 2021г.
Фактът на причинената телесна повреда на частния тъжител И.И. от
страна на подсъдимата З.И. съдът установи от следните доказателства: 1.от
свидетелските показания на Р.А. и И.И., които не са вътрешно противоречиви,
изцяло кореспондират с фактите изложени в тъжбата и освен това те са били
3

преки очевидци на нанесените удари и състоянието на пострадалата от тях.
Вярно е, че те са заинтересовани от изхода на делото поради това, че са
съответно баба и дъщеря на пострадалата, но това не е основание те да бъдат
изключени от доказателствения материал, поради съображенията изложени
по- горе; 2.от представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение №
180/ 2021г. за извършен на тъжителя преглед в деня след инкриминираното
деяние, при които се установило оток и кръвонасядания по главата, лицето,
гърдите и лявата предмишница, като тези увреждания били получени при
действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са
възникнали така, както съобщава освидетелстваната, а именно била бита с
бастун от познато й лице; 3.косвено от действията на тъжителката И., която е
потърсила веднага съдействие от полицията чрез обаждане на ЕЕН 112 и
факта, че именно тя и то непосредствено след случилото се е потърсила
медицинска помощ; 4.косвено от свидетелските показания на А.Б., който
установява състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента.
В крайна сметка се установи по делото, че именно от ударите
нанесени й от подсъдимата З.И., тъжителката И.И. е получила лека телесна
повреда. Налице е и причинно следствената връзка между ударите и
увреждането, защото е безспорно, че пострадалата е била здрава на
инкриминираното място преди да дойде дееца на втория етаж и да й нанесе
описаните ударите, при което тя е получила нараняване, което я е мотивирало
на първо място да потърси медицинска помощ още същата вечер, както и да
посети съдебния лекар и да се снабди с медицинско удостоверение още на
следващия ден.
По делото не се установи от наличните доказателства тъжителката
И.И. да е нанесла удари на сестра си З.И.. Единственото безспорно
установено е, че тъжителката е скъсала блузата и синджира на подсъдимата
опитвайки се да се освободи от нея и да стане от леглото, където е била
затисната от нападателката З.И..
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Причиняването на телесна повреда е
противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване на анатомичната му цялост, включително и физическата болка и
страданието, при което винаги има резултат. В случая изпълнителното деяние
на причиняването на лека телесна повреда е дадено в закона в две форми,
като в настоящият казус частния тъжителката претендира това по чл.130 ал.2
от НК, а именно причиняване на болка и страдание. Подсъдимата З.И. от
обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по
чл.130 ал.2 от НК. Изпълнителното деяние, с което е засегнала обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността, тя е осъществила чрез действие, а именно
нанасяйки й два удара с пръчка и множество удари с ръце по главата на
тъжителката. Деянието е извършено при евентуален умисъл, тъй като тя е
съзнавала обществено опасния му характер, предвиждала е обществено
4

опасните му последици и е допускала тяхното настъпване. От гледна точка на
въздействието върху обекта това посегателство против здравето на
пострадалия е типично резултатно увреждащо престъпление, като в
настоящият казус резултатът е оток и кръвонасядания по главата, лицето,
гърдите и лявата предмишница, които представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК, тъй като са причинили болки и страдания.
Причините за извършване на деянието се коренят в незачитане на
физическата неприкосновеност на личността, ниско правосъзнание и желание
за саморазправа.
Не е налице реторсия, както претендира защитникът, тъй като по
делото настоящата инстанция не приема, че тъжителката И. е причинила
описаните в Съдебно- медицинско удостоверение № 181/ 2021г. Това е така
поради изложените по- горе съображения по отношение на приетата
фактическа обстановка. За да се приложи разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК
следва пострадалият да е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна
повреда, но по делото това не се доказа, тъй като факти в тази посока не бяха
събрани. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че подсъдимата И. не
е потърсила медицинска помощ веднага след случилото се на 04.08.2021г.,
нито е сигнализирала за това органите на МВР.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК
наказание за престъпление по чл.130 ал.2 от НК- лишаване от свобода до
шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, като същото е
извършено умишлено, а също и че подсъдимата не е осъждана за
престъпление от общ характер и че не е освобождавана от наказателна
отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени
имуществени вреди от престъплението, намира че тя следва да бъде
освободена от наказателна отговорност и да й се наложи административно
наказание. При оценка на степента на обществена опасност- типична; и след
отчитане наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно
минало,младата възраст на дееца, семейно и трудово ангажирана; както и
отегчаващите такива- причинени четири телесни повреди, намира, че едно
административно наказание към минимума на предвиденото, а именно глоба
в размер на 1000 лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК.
По гражданският иск: Настоящата инстанция предвид изхода на
делото намира, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което
приема, че подсъдимата З.И. е длъжна да обезщети вредите, които е
причинила на пострадалата И.И. в резултат на виновно и противоправно
престъпно поведение извършено на 04.08.2021г. по чл.130 ал.2 от НК.
Претендираното обезщетението за неимуществени вреди трябва да
съответства на тежестта на причинените телесни увреждания, характера и
продължителността на лечение и трайните последици за здравето на
увредения. В настоящият казус е налице засягане на организма на
тъжителката И. нанасяйки й два удара с пръчка и множество удари с ръце по
5

главата на тъжителката, при които са й причинени четири леки телесни
повреди, което преживяване и неприятно усещане представлява в малка
степен посегателство против физическата цялост на личността, и
продължилото 10 дневно физическо неразположение. Предвид на изразеното
и отчитане на неудобствата от увреждането и здравословните проблеми, при
съобразяване на практиката на съдилищата и на критерият за справедливост,
въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че предявеният
граждански иск от пострадалия, който е конституиран като граждански ищец,
е доказан и основателен в размер от 2000.00лв., представляваща причинени от
престъплението извършено на 04.08.2021г. неимуществени вреди ведно със
законната лихва върху тази сума от считано от 04.08.2021г. до окончателното
изплащане. Като неоснователен и недоказан бе отхвърлен иска до пълния му
предявен размер от 4000лв.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, който предвижда, че когато
подсъдимият бъде признат за виновен следва да възстанови направените по
делото разноски на частния тъжител, съдът му ги присъди- 1217.00лв., от
които 1200лв.- за адвокатско възнаграждение, 12лв.- за държавна такса за
образуване на дело и 5лв.- за държавна такса за справка за съдимост.
Останалите разноски също възложи на дееца- 80лв. за държавна такса върху
уваженият размер на гражданският иск, които да заплати по сметка на
Районен съд- Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество и по
вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
6

Номер на акта:	36
Дата:	13 октомври 2021 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия:	Здравка Иванова Дечева Запрянова

Дело:	20215140200858
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	10 август 2021 г.

Присъда по дело №858/2021 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите