№ 300
гр. П , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
Секретар:Виолета С. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело №
20205200100576 по описа за 2020 година
Предявен е иск от Д. И. Г., ЕГН ********** , с постоянен адрес село
З., ул. ***, общ.П, чрез пълномощника му адв. Е.Б. (ПзАК) против Р. С. С.,
ЕГН ********** - лично и като законен представител на малолетната И. Д.
Г., ЕГН ********** – и двете с адрес в гр.П, ул.***
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че бракът между ищеца и ответницата Р. С. бил прекратен
съгласно Решение на Пз РС гр.д. № 2998/2019 г., влязло в сила от 22.10.2019
г. Твърди се, че фактическата раздяла помежду им е настъпила още от
началото на 2019 г., откогато ищецът останал да живее в дома си в с.З., а
ответницата заживяла в дома на В. К. Б. в гр. П, ул.***.
На 10.08.2020 г. ответницата родила детето И. Д. Г. за което бил
съставен акт за раждане № 0823/13.08.2020 г., в който съгласно разпоредбата
на чл. 61, ал.1 СК, като баща на детето бил вписан ищеца Д. Г.. Твърди се
обаче, че ищецът не е баща на роденото дете, тъй като същото било заченато в
период, през който и двамата живеели разделени. Поддържа се, че от момента
на раздялата им в началото на 2019 г. до момента на прекратяване на брака,
ищецът и майката не са се събирали и не са имали интимни отношения, като
единствените им контакти били във връзка с осъществяване на грижите за
1
детето им С. Д. Г., ЕГН ***, родена на 02.09.2011 г. по отношение на което
дете родителските права ги упражняват съвместно.
Твърди се, че след раждане на детето И., ответницата продължила да
живее в дома на В.Б., с когото съвместно и до момента полагат грижат за
детето и което дете В.Б. приема като свое.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ищецът не е биологичен баща на детето И. Д. Г.,
ЕГН**********, като тази промяна в произхода на детето бъде вписана в акта
му за раждане.
В срока по чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответниците. Същите не оспорват исковата претенция.
Не се спори, че от началото на 2019 г. родителите са разделени, като
ищецът останал да живее в дома си в с.З., а ответницата е заживяла в дома на
В.Б. в гр.П, ул. ***. Не се спори и че бракът с ищеца е прекратен с Решение
по гр.д. № 2998/2019 г. на ПзРС, в сила от 22.10.2019 г., като на 10.08.2020 г. е
било родено детето И. Д. Г.. Същото обаче било заченато в период от време,
през който двамата с ищеца били разделени и не поддържали интимни
отношения. Твърди се, че баща на това дете е В.Б., с когото ответницата и
към настоящия момент живее на съпружески начала в дома му в гр. П, но без
граждански брак.
Страните в процеса са представили доказателства в подкрепа на
твърденията си.
По делото, съгласно чл.15 от Закона за закрила на детето на 07.10.2020
г., е представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Пазарджик. В доклада е застъпено становището, че съобразно данните по
делото съдът следва да се произнесе в най-добър интерес за детето.
Съдът като съобрази наведените от страните доводи и събраните в
процеса доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правното основание чл.62, ал.1 СК и е
2
процесуално допустим като предявен от надлежната страна в
законоустановения срок.
Видно от книжата по делото искът е предявен до изтичането на една
година от узнаване на раждането на детето, т.е. в едногодишен срок от самото
раждане - исковата молба е депозирана на 26.08.2020 г., а детето е родено на
10.08.2020 г. Във връзка с правния интерес на ищеца от завеждане на иска
следва да се отчете обстоятелството, че след прекратяване на брака между
съпрузите е било родено дете, за което вписания в акта за раждане родител
твърди, че не е негов биологичен баща.
Разгледан по същество искът е основателен, като съображенията на
съда в този смисъл са следните:
Твърдените в процеса факти не са спорни между страните.
Така не се спори, че с Решение постановено в производството по гр.д.
№ 2998/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на
22.10.2019 г. е прекратен с развод брака между съпрузите Д. И. Г. и Р. С. С.,
поради твърдото и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод.
От удостоверение за раждане от 13.08.2020 г., издадено въз основа на
акт за раждане № 0823/13.08.2020 г., съставен в Община П се установява, че
детето И. Д. Г. е родено на 10.08.2020 г., като за негови родители в акта му за
раждане са записани Р. С. С. и Д. И. Г..
От Епикриза издадена от АГО при МБАЛ ХИГИЯ АД-гр.П се
установява, че детето И. е родено на 10.08.2020 г. при *** от втора
бременност на майката Р. С. при вероятен термин на раждане – 28.08.2020 г.
Пак от същото доказателство се установява, че последната посочена от
родилката редовна менструация – 21.11.2019 г.
В представения по делото социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Пазарджик се съдържа информация от проверката на
социалните работници. Според доклада, двамата бивши съпрузи са във
фактическа раздяла след дата на решението на съда за прекратяване на брака
им. Детето е заченато в този период, като контактите между бившите съпрузи
се ограничавали до грижите им за роденото от брака им дете С.. За
3
новороденото дете И. са осигурени всички необходими битови условия за
неговото израстване в дома на В.Б., който се сочи като биологичен баща на
детето.
Твърденията на страните в процеса, както и установеното от социалния
работник при проучването му се потвърждава от приетите гласни
доказателства – показанията на св. М. Г. – майка на ищеца и И. Б. – майка на
В. Б., с който ответницата Р. С. живее на съпружески начала. Показанията и
на двете свидетелки съдът кредитира изцяло, тъй като са непротиворечиви
помежду си, а и с останалия доказателствен материал, а близостта им с двете
страни в процеса е от такова естество, че прави впечатленията им преки. И
двете свидетелки са категорични, че след развода им Д. и Р. не са подържали
каквито и да е било контакти, тъй като са били категорични за раздялата си.
Ищецът не е баща на детето И. се твърди и от двете свидетелки.
При тези безспорно установени факти се налагат следните правни
изводи:
Безспорно е съгласно представеното удостоверение за раждане
издадено от Общината П, че детето И. Д. Г. е родено на 10.08.2020 г., като за
негови родители в акта му за раждане са записани Р. С. С. и Д. И. Г.. По
делото е установено, че с Решение постановено в производството по гр.д. №
2998/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на
22.10.2019 г. е прекратен с развод брака между съпрузите Д. И. Г. и Р. С. С.,
поради твърдото и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод.
Поради тази причина записването в акта за раждане на детето, че негов
баща е ищеца Д. Г. е било съобразено с презумпцията визирана в чл.61, ал.1
от СК, а именно, че съпругът на майката се смята за баща на детето, родено
по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото
прекратяване.
Тази презумпция обаче беше успешно оборена в настоящия процес.
Въз основа на събраните по делото доказателства, които
кореспондират помежду си, съдът приема за безспорно установено, че
ищецът не е биологичен баща на детето И., тъй като то не е могло да бъде
заченато от него. Това е така, защото в процеса се доказа по един категоричен
4
начин, че през периода на вероятното зачеване на детето, а именно
м.декември 2019 г. (който съдът може да определи, вземайки предвид
медицинските критерии за периода на протичане на човешката бременност,
която е с нормална продължителност 7-9 месеца, изчислено съобразно датата
на раждането на детето) майката Р. С. не е имала никакви интимни отношения
с ищеца, тъй като след фактическата им раздяла, настъпила най – късно през
м.октомври 2019 г., когато същата е напуснала семейното жилище в с.З. и се
преместила да живее при лицето В. Б. в гр.П, като е преустановила и всякакви
съпружески, в т.ч. интимни контакти със съпруга си.
По този повод следва да се посочи и че в съдебно заседание при
разпита й по реда на чл.176 ГПК, ответницата Р. С. не е оспорила изложените
в тази насока факти и обстоятелства, които освен това се подкрепят и от
останалите писмени и гласни доказателства. А съдебно признатият факт от
страна на ответника относно изложените в исковата молба обстоятелства
следва да бъде зачетен от съда с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, тъй като
по делото липсват други доказателства, които да го опровергават. В този
смисъл се налага изводът, че бащинството на ищеца Д. И. Г. е успешно
оспорено и затова предявеният иск по чл.62, ал.1 СК се явява основателен и
като такъв ще следва да се уважи, като се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищецът не е биологичен баща на детето.
Предвид уважаването на иска по чл. 62, ал.1 СК и на основание чл.74,
ал.2 ЗГР във връзка с чл.75 ЗГР ще следва в акта за раждане на И. Д. Г., да се
впише „баща неизвестен“, а детето съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗГР
да бъде записано с имената И. Р. С..
Препис от решенето след влизането му сила ще следва да се изпрати на
Община П, Длъжностното лице по гражданското състояние, за вписване на
промените в акт за раждане № 0823/13.08.2020 г.
Страните в настоящото производство не са претендирали разноски,
поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от горното и на основание чл.62, ал.1 СК Пазарджишкия
окръжен съд
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Р. С.
С., ЕГН ********** - лично и като законен представител на малолетната
И. Д. Г., ЕГН ********** – и двете с адрес в гр.П, ул.*** че Д. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес село З., ул. ***, общ.П, не е биологичен
баща на детето И. Д. Г., ЕГН **********, родена на 10.08.2020 г. в гр.
Пазарджик.
ПОСТАНОВЯВА да се извърши промяна в акт за раждане №
0823/13.08.2020 г., съставен в Община П, както следва: като баща на
детето И. Д. Г., ЕГН **********, родена на 10.08.2020 г. в гр. П, да се
впише – „БАЩА НЕИЗВЕСТЕН“, а детето на основание чл.15, ал.1 ЗГР
бъде записано с имената И. Р. С..
Препис от решението, след влизането му в сила да се изпрати на
Община П, Длъжностното лице по гражданско състояние, за вписване на
промените в акта за раждане на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6