Определение по дело №903/2017 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 12
Дата: 5 януари 2018 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Майска-Иванова
Дело: 20172150100903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                     05.01.2018г.                                гр. Несебър  

 

РАЙОНЕН СЪД - НЕСЕБЪР                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ  на пети януари                                      през две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                     Председател: Йорданка Майска-Иванова

като разгледа докладваното от с. Майска

Гр.д.№ 903 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е прието по подсъдност от РС-Бургас.

Образувано е по повод исковата молба на Р.К.К. с ЕГН-********** от гр.Бургас, ***, заявена чрез пълномощника му адв.З.К. от АК-Бургас, съдебен адрес: *** против П.В.Г. с ЕГН-********** ***.

Моли се да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 900лв., представляващи продажната цена на куче порода „Померан“, алтернативно да върне кучето. Твърди се че между страните е постигната устна договореност ищецът да продаде, а ответникът да закупи едно куче порода „Померан“ срещу заплащане на сумата от 900лв. на 01.06.2016г.. Ищецът предал на ответника кучето заедно с паспорта му, но ответникът отлагал заплащането с различни мотиви и така и не заплатил продажната цена. Претендират се и съдебни разноски. Представят се писмени доказателства. Сочат се гласни доказателства-двама свидетели, с показанията на които ищецът сочи че ще установява преговорите, сключването на договора за продажба на кучето и предаването му във владение на ответника.

При така заявените фактически обстоятелства, съдът приема, че е предявена претенция по чл.183, вр.чл.200, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, при условията на алтернативност е предявена претенция за връщане на веща по чл.108 ЗС.

В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се моли така предявената претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорва се твърдението в исковата молба, че е имало уговорка за заплащане на кучето. Излага се насрещно твърдение, че по повод смъртта на неговото собствено куче, съпругата на ищеца е предложила на ответника да му подари за утеха кучето и са имали уговорка, че ако ответника не може да се грижи за него ще им го върне, както и че по време на предложението и предаването на кучето на съпругата на ищеца са присъствали други хора, като подареното куче е било на възраст под 4 месеца, поради което и не е било регистрирано. Твърди се противно на изложеното в исковата молба, че след това нито ищеца, нито съпругата му са търсили ответника за да претендират заплащане на каквато и да било сума за кучето или за връщане на кучето. Разбрал за претенциите им, когато бил уведомен за образуваната прокурорска преписка. Ответникът твърди, че ищецът се е свързвал с него по телефона за да му предлага да продадат кучето на руснаци и да си разделят парите. Близо два месеца след като му било предадено кучето, ответникът уведомил по телефона ищеца, че кучето не е чистокръвно, че има вродено заболяване, има здравословни проблеми, получава епилептични припадъци, което е наложило лечение във ветеринарна болница в гр.Стара Загора. След като бил информиран за здравословните проблеми на кучето ищецът се бил дезинтересирал напълно от кучето и комуникацията между ищеца и ответника напълно спряла. По-късно, когато търсенето на кучета порода „Померан“ се увеличило сред руснаците, ответникът започнал да получава заплашителни съобщения по „Вайбър“ от ищеца с искане да върне кучето. По-нататък, ответникът в подкрепа на твърдението си, че не е била правена каквато и да било уговорка за продажба на кучето, навежда че и поради тази причина липсва протокол за предаване на животното, ищците не са му предавали протокол за регистрация на кучето в Община Бургас, нито документи за заплатени такси, липсва и уведомление от ищеца до РВМС за промяна собствеността или поне на адреса на кучето. По отношение претенцията за връщане на куче с описани идентификационни белези-родено на ***г., порода Померан, цвят: кафяво-рижав /Крем Сейбъл/, височина 20-22см. и приблизителни килограми 2,5кг., ответникът твърди, че липсва идентичност между претендираното и предаденото му куче. Навежда насрещно твърдение, че държи кучето на основание, което го прави собственик. Алтернативно, в случай, че съдът уважи претенцията на ищеца за заплащане на облигационната претенция, ответникът прави възражение за прихващане  за сумата от 2850лв., като в отговора са посочени и остойностени отделните пера-за обезпаразитяване, храна, ваксинация, прегледи, лекарства и т.н. Претендират се съдебни разноски. Представя се документ от ветеринарен лекар за поставяне и номер на електронен чип на куче порода Померан. Взето е отношение по доказателствата и доказателствените искания на ищцовата страна. Отправено е искане за допущане на гласни доказателства за установяване на обстоятелства досежно това кога кучето е доведено в дома на ответника, кога е навършило възраст за регистрация, здравословното състояние на животното и полаганите от ответника грижи за него.

       Предвид изложеното и съобразно чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, да съобщи на страните проекта си за доклад по делото и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

       Съдът счита, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Както бе посочено по-горе предявена претенция по чл.183, вр.чл.200, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, при условията на алтернативност е предявена претенция за връщане на веща по чл.108 ЗС. При претенция за заплащане на продажна цена е необходимо ищецът да докаже в конкретния случай с оглед извършеното оспорване, възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е изправна страна, като се държи сметка, че договорът за продажба е двустранен, консенсуален, реален, неформален договор. С оглед извършеното оспорване, подлежи на установяване възникването на облигационното правоотношение. В този смисъл за валидността на договора е необходимо установяването на съществените елементи на същия, а именно страни, предмет и основание, като това установяване лежи в тежест на ищеца. При неустановяването на падеж/срок на погасяване/, за такъв следва да се счита датата на връчване на исковата молба, с която длъжникът бива поканен да плати. В тежест на ответника е да установи възраженията си, а именно че кучето му е предадено, но на друго основание, в конкретния случай-дарение.

По отношение предявената при условията на евентуалност претенция за ревандикация, в тежест на ищеца е да установи при условията на главно и пълно доказване правото си на собственост върху процесната вещ и че ответникът я владее без правно основание, а ответникът следва да установи възраженията си, че владее веща на посоченото от него правно основание.

По отношение исканите свидетелски показания от страните, същите подлежат на уважаване поради допустимост и относимост към предмета на делото. При това положение следва да се съобрази Р. № 524/28.12.2011г. по гр.д. № 167/2011г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, където е посочено: При липсата на писмен документ за сделката, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на облигационното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за продажба, предоставената вещ представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за заплащане на продажната цена, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на вещта, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.

       Съдът намира, че останалите представени с исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и относими, с изключение представения снимков материал, като искането в тази насока като недопустимо подлежи на отклоняване, тъй като ГПК не допуска прилагането като доказателства на вещи и веществени доказателства към делото. По отношение направеното от ищеца искане за изискване и прилагане на посочената прокурорска преписка, то в срок до първо по делото с.з. ищецът следва да поясни причините за искането, за да може съдът да прецени относимостта на същата към предмета на делото.  Направеното искане с отговора за допускане на съдебна ветеринарно-медицинска експертиза, с оглед наведеното възражение за прихващане и поставените въпроси към експертизата, касае изяснявне на обстоятелства относими към предмета на делото поради което също подлежи на уважаване, като към момента съдът ще се ограничи с констатация за своевременност, допустимост и относимост на извършеното доказателствено искане, но ще се произнесе по същото след като изслуша страните в първо по делото с.з. с цел ненатоварване на страните със съдебни разноски и възможност за помирение.

       Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

       ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 01.02.2018 година от 14,30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

       ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

       ДОПУСКА до разпит двама свидетели при условията на довеждане от ищеца.

       ДОПУСКА до разпит един свидетел при условията на довеждане от ответника.

Дава възможност на ищеца в срок до първо по делото с.з. да поясни причините за искането за изискване и прилагане на посочената в исковата молба прокурорска преписка, за да може съдът да прецени относимостта на същата към предмета на делото.

Дава възможност на ищеца в срок до първо по делото с.з. да вземе становище по писмения отговор и извършеното с него възражение за прихващане.

       УКАЗВА на страните възможността за доброволно уреждане на спора- чрез медиация или друг, избран от страните, способ с оглед постигане на благоприятен за спорещите субекти краен резултат.

       УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и право за това.

СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивировъчната част на настоящото определение: предявена е претенция по чл.183, вр.чл.200, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, при условията на алтернативност е предявена претенция за връщане на веща по чл.108 ЗС. При претенция за заплащане на продажна цена е необходимо ищецът да докаже в конкретния случай с оглед извършеното оспорване, възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е изправна страна, като се държи сметка, че договорът за продажба е двустранен, консенсуален, реален, неформален договор. С оглед извършеното оспорване, подлежи на установяване възникването на облигационното правоотношение. В този смисъл за валидността на договора е необходимо установяването на съществените елементи на същия, а именно страни, предмет и основание, като това установяване лежи в тежест на ищеца. При неустановяването на падеж/срок на погасяване/, за такъв следва да се счита датата на връчване на исковата молба, с която длъжникът бива поканен да плати. В тежест на ответника е да установи възраженията си, а именно че кучето му е предадено, но на друго основание, в конкретния случай-дарение.

По отношение предявената при условията на евентуалност претенция за ревандикация, в тежест на ищеца е да установи при условията на главно и пълно доказване правото си на собственост върху процесната вещ и че ответникът я владее без правно основание, а ответникът следва да установи възраженията си, че владее веща на посоченото от него правно основание.

Ответникът от своя страна е предявил възражение за прихващане със сумата от 2850лв., представляващи сбор от сторените от него разходи по отглеждане на кучето за храна, ветеринарно обслужване, обезпаразитяване, поставяне на чип, прегледи и лекарства, до размера на по-малката от насрещните претенции.

Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните трябва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да докаже исковите си претенции по основание и размер.

Не е извършено признание на факти и обстоятелства  по делото.

Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

       НАПЪТВА страните към процедура по медиация. Структурираният диалог от специално обучен за целта медиатор обезпечава възможност за преодоляване на противопоставяне на емоционално натоварени позиции и концентриране вниманието на спорещите върху техните интересите. В тази процедура страните непосредствено участват при определяне изхода от спора, като са свободни да определят решението на всички или част от проблемите помежду си, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в отношенията им. Страните могат да спестят време – окончателното решение в тази процедура не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да определят момента на решението – своевременно приключеният спор и удовлетворено вземане ограничава отговорността за лихва. Страните могат да спестят и средства – при одобрена спогодба, за ищеца възниква право да поиска и получи половината от внесената държавна такса за съдебното производство – чл.78 ал.5 ГПК. Осъзнатият взаимен интерес и основаното на него решение на спора е и допълнителен стимул и за доброволно изпълнение, а това спестява неудобство за страните и влагане на допълнителни средства. Процедурата е доброволна – по всяко време страните могат да напуснат процедурата, ако преценят, че продължаването й не е в техен интерес и поверителна – никой друг, освен медиатора, не узнава споделеното от страните по време на провеждането й.

Към Районен съд - гр.Несебър действа Съдебна програма за медиация, от която страните могат да се възползват. Повече информация за това може да се получи всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от съдебния координатор г-жа Елена Павлова – деловодител в „Гражданско деловодство” при Районен съд-гр.Несебър, стая № 4, тел: 0554/4-41-97. Повече за Съдебната програма за медиация можете да се научи и на уеб-страницата на Районен съд-гр.Несебър: www.rs-nesebar.org, раздел „Медиация”.

Съдът Ви уведомява, че при нужда от съдействие за организиране на среща по медиация или за одобряване на спогодба, постигната чрез медиация, можете да уведомите съдията чрез съдебния координатор - деловодител, като посочите електронен адрес или телефон. Заседанието за одобряване на постигната спогодба ще бъде насрочено във възможно най-кратък срок.

Определението е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищеца ведно с препис от отговора на ответника.    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: