Р
Е Ш Е Н И Е № 177
гр. ПЛОВДИВ 13.06. 2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд,
търговско отделение в открито заседание от 18.05.2018 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на
секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 222 по описа на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е
изходяща от С.Г.Г., ЕГН ********** действаща чрез своя особен представител
адвокат Д.Х. въвзивна жалба против постановеното
по т. дело № 307/2016 г. от С. окражен съд решение в частта, с която С.Г.Г., ЕГН **********,*** З., е осъдена да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ***, ЕИК *********
суми, дължими по Договор за ипотечен кредит от **.**.****г., сключен между С.Г.Г.
и „Б.Д.“ ЕАД, изменен с подписаните към него Анекс от **.**.****г.,
Допълнително споразумение от **.**.****г. и Допълнително споразумение от **.**.****г.,
както следва:
- 57 188,96 лв., представляващи
непогасен остатък от главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от **.**.****г. до изплащането на сумата,
- 12 145,90 лв., представляващи
непогасен остатък от възнаградителна лихва за периода от 28.10.2014г, до
14.12.2016 г. и
- 739,91 лв., представляващи
санкционираща лихва за периода от 27.01.2014 г. до **.**.**** г.
В жалбата са
изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната
част от решението, поискана е отмяната й и постановяване на друго отхвърлящо
тези искове.
Въззиваемата
страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като се
запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за
установено следното:
На **.**.****
г. в С.я окръжен съд е постъпила изходяща от „Б.Д.“ ЕАД искова молба против С.Г.Г..
В обстоятелствената
част на същата се говори за сключен на **.**.****
г. между „Б.Д.“ ЕАД и С.Г.Г. договор за ипотечен кредит. Съгласно същия банката
предоставила на Г. кредит в размер на
125 000 лева за срок от 240 месеца. Кредитът бил отпуснат отчасти за
рефинансиране на задължения на кредитополучателката към „Б.П.“ ЕАД и „ОББ“ АД,
съответно в размер на 35 000 лв. и 60 000 лв.
Сумата
от 125 000 лв. била усвоена в пълен размер на 03.07.2007 г, като били извършени
безкасови преводи по посочени от кредитополучателката сметки в „ОББ“ АД и „Б.П.“
АД и в разплащателна сметка №******** .
Погасяване
на възникналите по кредита задължения следвало да се извършва чрез
разплащателната сметка на ответницата с № ******** на равни месечни вноски,
включващи дължимите месечни плащания за лихва и главница, съгласно предоставен
погасителен план, като те се отчитат и
по индивидуална заемна сметка № ********.
В
договора било уговорено, че за предоставената в заем сума кредитополучателят ще
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „***
- У.“. В договора било посочено, че към датата на сключването му базовия лихвен
процент бил 3, 69 % , стандартната надбавка била в размер на 3,60 % пункта, или
лихвения процент по кредита е общо в размер на 7, 29 % .
По-
надолу в исковата молба се говори за просрочие в обслужването на кредита, което
наложило на **.**.**** г. страните да се съгласят за преструктуриране на остатъка
от задължението. Било предоговорено изплащането на дължимите вноски и била предоставена
възможност на кредитополучателя за оздравяване на кредитната експозиция. Така
бил изготвен нов погасителен план, с
гратисен срок за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца. Не
бил изменен крайният срок за издължаване на кредита.
Преструктурирането
на кредитното задължение не променило поведението на длъжника и дължимите
вноски пак се внасяли със закъснение и не в пълен размер. В тази връзка се
сочи, че кредитополучателят изпаднал в забава даваща основание на банката за
отнасяне на кредита като предсрочно изискуем. Това не било сторено, а между
страните на **.**.**** г. било постигнато ново съгласие за преструктуриране на
остатъка от задължението. Размерът на задължението към датата на подписване на
споразумението бил 125 257,97 лв., а кредиторът се отказал от вземането си за
наказателни лихви за периода от 20.11.2012 г.- **.**.****г.
В
споразумението била договорена капитализация на неплатената договорна лихва,
към остатъка от главницата по кредита. Запазил се лихвеният процент, начисляван
по кредита, който към датата на сключване на споразумението бил 9,29%. Посочено
е, че към датата на подписване на допълнителното споразумение /**.**.**** г./
размерът на преструктурираната сума бил 118 780 лв., представляваща главница и
текущо начислени лихви. По повод на същото бил изготвен и нов погасителен план
с равни месечни вноски, като крайният срок за издължаване на кредита се запазил,
но се променила падежната дата по кредита на - 28 - число.
Така
постигнатото споразумение отново не довело до промяна в поведението на
длъжника, който продължил да изпада в забава, даваща основание на банката за
отнасяне на кредита като предсрочно изискуем. До същото отново не било прибягнато,
а било подписано ново споразумение от **.**.**** г. Размерът на задължението
към датата на подписване на споразумението бил 119 829,27 лв. Със същото банката
се отказала от вземането си за наказателни лихви за периода от 06.02,2014 г. - **.**.****
г., в размер на 707,74 лв., но било уговорено, че при неплащане на две поредни
погасителни вноски, банката ще начисли сторнираната наказателна лихва, която се дължи
от кредитополучателя.
Твърди
се, че кредитополучателят внесъл сумата от 421,53 лева.
С подписаното
допълнителното споразумение била договорена капитализация на неплатената договорна лихва,
към остатъка от главницата по кредита. Запазвал се и лихвеният процент,
начисляван по кредита, който към датата на сключване на споразумението е 9,29%.
Преструктурираната
сума към датата на подписване на допълнителното споразумение била в размер на
118 700 лева, представляваща главница и текущо начислени лихви.
На
кредитополучателя бил предоставен нов погасителен план с равни месечни вноски,
като крайният срок за издължаване на кредита се запазил, но пак се променила
падежната дата по кредита на 3-то число.
Новото
споразумение също не довело до промяна в поведението на длъжника и той продължил
с поведението си по необслужване на кредита. В тази връзка е посочено, че съгласно
счетоводните книги на банката С.Г.Г. последно е погасила дължимата вноска за
месец август 2014 г.
Споменатото
неизпълнение отново се свързва с възникване в патримониума на ищеца на правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка се споменава, че за същото
на заявения от кредитополучателя адрес, посочен в Договора за кредит било
изпратено уведомление чрез „Е.Е." ООД, което не е получено тъй като Г. не
е открита на адреса. Била изпратена и нотариална покана за връчване peг. № ****
том *, акт *** по описа на нотариус Д.Г. № ***, с район на действие Районен съд
– С. З. на посочения постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя. Тя също не
била връчена, тъй като лицето не живее в селото и не притежава недвижими имоти
в населеното място.
В
тази връзка се говори, че за банката възникнал правен интерес да упражни с исковата
молба и правото да обяви предсрочната изискуемост на задълженията на
кредитополучателя. На това основание с исковата молба се търсило връщане на
целия непогасен остатък от отпуснатия банков кредит.
Сочи
се, че към момента на подаване на исковата молба не били погасени цели 28 на
брой вноски, като към тази дата дългът съставлявал:
-
57 188,96 лв. непогасен остатък на главница,
-
12 145,90 лв. непогасен остатък на възнаградителната лихва за периода от
28.10.2014 - 14.12.2016 г.,
-
170,83 лв. санкционна лихва върху просрочената главница за периода 03.09.2014
г. -14.12.2016 г.,
-
739,91 лв. санкционна лихва, начислена за периода 27.01.2014 г. -**.**.**** г.
и
-
556,70 лева начислени заемни такси, от които 190,00 лева такса управление,
дължима на основание т. 11 от сключения договор във връзка с 24.1.от ОУ, и
366,70 лева такса застраховка, дължима на основание т.13.6 и т.13.7 във връзка
с 28.1 и 28. 2 от Общите условия към Допълнително споразумение от **.**.****
г., неразделна част от Договор за ипотечен кредит от **.**.**** г.
Отправено
е искане за осъждане на ответницата да заплати същите.
При
започналата процедура по размяна на книжа ответницата не е била намерена на посочения
по делото адрес. Съответно след изпълнение на изкисванията на чл. 47, ал. 3 от ГПК на същата е бил назначен служебен защитник.
Той
от своя страна подал отговор на описаната по- горе искова молба, с която е
оспорил основателността на същата, но не и сключването на договора за кредит и последващите
споразумения към него.
Реално
е оспорено надлежното упражняване от страна на банката на правото да се обяви
кредита за предсрочно изискуем, тъй като
изявлението не е достигнало до кредитополучателя. В тази връзка на първо
место е взето отношение по уведомленията изпратени по пощата и чрез Нотариус с
оглед липсата на получаване на уведомлението от страна на ответницата.
Изложени
са и доводи за това, че Общите условия, представляващи неразделна част от
Договора за ипотечен кредит от **.**.**** г., не са датирани, за да се прецени
дали са относими и дали са действали към **.**.**** г. Споменато е, че те, а и
погасителния план към този договор не били подписани от кредитополучателя, за
разлика от Общите условия и погасителните планове, приложени към допълнителните
споразумения.
За
допълнителното споразумение от **.**.**** г., общите условия и погасителния
план към него е казано, че след кредитополучател бил положен подписа на лицето Е.П. Г. по
пълномощно №****/**.**.**** г., заверено от нотариус №*** И.Т., но в самото
споразумение не било изписано, че кредитополучателката се представлява от това
лице при сключване на споразумението, като в него било отразено, че последната
действа лично.
За
споразумението от **.**.**** г., а и това от **.**.**** г., се сочи, че били неразделна част към Договор за ипотечен кредит
№ **/******* от **.**.****г., а липсвали доказателства, че първоначалният
договор е с такъв номер.
От
страна на особения представител е възразено и че представените извлечения от
счетоводни книги на „Б.Д.“ ЕАД за сметка №******** от **.**.**** г. не били съобразени с действащото към този
момент споразумение от **.**.**** г. Твърди се, че имало разминаване между стойностите
по книгите и описаните в плана към споразумението вноски.
По
отношение на претенциите за възнаградителна лихва от 12 145, 90 лв.,
дължима за периода 28.10.2014 г. до 14.12.2016 г. е заявено, че основанието, на
което тя се претендира / т. 9.1 и 9.2/ съставлява неравноправни клаузи в Общите
условия на банката. В подкрепа на това е казано, че в договора и споразуменията
към него липсвала методика за определяне на лихвата. Това въпреки посочване размера
на самата лихва поставяло кредитополучателя в неравноправно положение, защото
се създавала възможност за банката да изменя едностранно лихвения процент,
което води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
кредитополучателя. Посочено е, че в договора от **.**.**** г. е уговорената
лихва е 7.29 %, в последното допълнително споразумение е 9.29 %. В тази връзка
е споменато, че не бил ясен метода на изменение, а и липсвали доказателства
ответницата да е уведомена по смисъла на т.9.5 от ОУ на банката и чл.58 ал.З от
ЗКИ.
На
тази база се говори за нищожност на тези уговорки и за липса на задължение да
се изпълняват същите.
По
отношение на претенциите касаещи санкционна лихва от 170, 83 лв. за периода от
03.09.2014 до 14.02.2016 г. и санкционна
лихва от 739,91 лв. за периода от 27.01.2014г. и изразено становище, че от приложените
доказателства не ставало ясно как са формирани тези суми и защо се дължат точно
за тези периоди.
Оспорена
е и дължимостта на такси по договора за заем.
В
ДИМ от страна на ищеца на първо место е заявено, че предсрочната изискуемост се
твърди да е настъпила на база изявленията в исковата молба, за което не е
налице пречка. Оспорени са и твърденията за наличие на неравноправни клузи в
договора и за действия довели до едностранно изменение на лихвата от страна на
банката.
В
отговора на ДИМ особеният представител на ответницата, заявява, че оспорва
изцяло твърденията, съображенията и възраженията на ищеца в допълнителната
искова молба, като по отношение на предсрочната изискуемост е заявено, че независимо
от начина на упражняване на същата т.е. дори това да е станало с исковата молба
е налице изискване за лично получаване на уведомлението, а в случая не било
така.
Съдът
след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е
постановил и решението предмет на обжалване.
В него на първо место
е направен извод за наличие на неизпълнение от страна на ответницата даващо основание
кредитът да се обяви за предсрочно изискуем. Направен е и извод, че за ищеца не е имало друга правна
възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем, освен чрез връчването на
исковата молба, в която да се съдържа изявление в този смисъл. Изразено е
становище за неоснователност на доводите, че щом исковата молба не е връчена
лично, не можело да се счете, че ответницата е уведомена за обявената
предсрочна изискуемост на кредита. На тази база е направено и заключение, че с
връчването на исковата молба кредитът е обявен надлежно за предсрочно изискуем.
Съответно е
изразено становище за неоснователност на възраженията за наличие на
неравноправни клаузи. Прието е също, че е налице основание за претендиране на
санкционни лихви и такси по договора за заем. Така се е достигнало до извод, че
исковата претенция следва да се уважи в пълният й предявен размер.
Недоволен от
решението е останал особения представител на ответницата и е подал жалбата
станала причина за започване на настоящето производство.
В същата са
изложени съображения за неправилност на
изводите на С. окръжен съд досежно наличието на предсрочна изискуемост на
кредита. Основните съображения за това се базират на твърдението, че исковата
молба няма как да се приеме като уведомление за настъпване на предсрочна
изискуемост при положение, че връчването е по чл. 47 ал.5 от ГПК и връчването и
е извършено на служебно назначен процесуален представител на кредитополучателката,
а не на нея лично. Изложени са доводи и за липса на основание да се достигне до
извод за предсрочна изискуемост и досежно връчванията чрез пощенски оператор и нотариална
покана.
На второ место в
жалбата са преповторени възраженията за недължимост на възнаградителната лихва
с оглед нищожност на клаузите касаещи същата поради неравноправността им.
Изложени са и
доводи за недължимост на санкционна лихва в размера от 739,91 лв.
На тази база е поискана
отмяна на решението досежно главницата, възнаградителната лихва и санкционната
лихва и отхвърляне на исковете за същите. Евентуално е заявено, че искът за
главница следва да се уважи до размера на падежираните вноски за същата към
момента на предявяване на иска.
От изложеното
по- горе е видно, че съдът е сезиран с искове по чл. 430 от ТЗ.
В тази
разпоредба на ТЗ е казано, че с
договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Предвидено е че заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката и че договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
Това
от своя страна сочи, че основателността на процесните искове е обусловена от наличието
на сключен между ищеца и ответника договор за банков кредит, респективно от наличието
на доказателства за неизпълнение на задълженията по същия от страна на кредитополучателя,
а с оглед на това, че се търси връщане на предоставения кредит в пълния му размер
и от наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.
За
ПАС наличието на такава е от значение за дължимостта на месечните анюитетни
вноски за главницата, които не са били
падежирани към момента на предявяване на исковата претенция. Тези, които са
станали изискуеми и не са платени по принцип са дължими от страна на
кредитополучателя по силата на сключения между страните договор. Това логично
води до заключение, че при становище на съда за липса на възникнало в
патримониума на кредитора потестативно право за обявяване на сделката за
предсрочно изискуема или при такова за нередовно упражняване на същото е налице
ЕДИНСТВЕНО пречка да се признае за съществуващо вземането за непадежираните
вноски, но не и на тези с настъпил падеж. Те са породени от СДЕЛКАТА дала
основание, като цяло да се твърди притежание на спорното вземане и по тази
причина подлежат на присъждане.
По
отношение на непадежираните вноски към предявяване на исковата претенция за ПАС
е без значение факта дали за част от тях падежът е настъпил за времето след
подаване на исковата молба до приключване на устните състезания в
първоинстанционното или въззивното производство. Това е така по простата причина,
че същите се претендират на база твърдение за тяхна предсрочна изискуемост, а
не на изложени в исковата молба факти и обстоятелства свързани с падежиране на
същите съгласно първоначалните условия в договора и неплащането им от страна на
длъжника.
С оглед на изложеното до тук е нужно да се спомене, че по делото
не се оспорва, че
на **.**.**** г. между „Б.Д.“ ЕАД и С.Г.Г.
е сключен договор за ипотечен кредит. То при това е представен като доказателство
по делото.
Съгласно същия банката предоставила на Г. кредит в размер на 125 000 лева за срок от
240 месеца.
Сумата
от 125 000 лв. била усвоена в пълен размер на 03.07.2007 г, като били извършени
безкасови преводи по посочени от кредитополучателката сметки в „ОББ“ АД, „Б.П.“
АД и в разплащателна сметка №******** в ищцовата банка.
В
този договор срокът за издължаване на кредита е определен на 240 месеца., Падежното число е определено на
3-то от месеца, а размерът на лихвения процент е уговорено да бъде равен на
сбора между базов лихвен процент за този вид кредит , който се определя периодично
от кредитора и надбавка, която подлежи на намаляване с отстъпка. Посочено е, че
към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3, 69 % , а
надбавката е 3, 60 % или общият лихвен проценет е определен на 7, 29 %.
Съответно
в т. 10 от договора за кредит е постигната уговорка, че неразделна част от
същия са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити, като е декларирано
получаване на същите от кредитополучателя и е метриализирано съгласието на
длъжника с тях т.е. спазени са изискванията на чл. 298 от ТЗ.
Не се спори, че
за времето след сключване на договора за кредит между банката ищец и
кредитополучателката има сключени три допълнителни споразумения от **.**.****
г., **.**.**** г. и **.**.**** г.
С първия
анкес е постигната уговорка за
преструктуриране остатъка по отпуснатия кредит с нов погасителен план, без да
се променя първоначални срок на кредита.
Уговорено е
съответно, че се изменя падежната дата, като същата става 15 число на месеца.
Уточнено е, че към подписване на споразумението остатъка от дълга е в размер на
122 900 лева, а размерът на новата месечна вноска ще се определи след
подписването на анекса с предоставянето на нов погасителен план.
Уговорени са
клаузи даващи основани на банката кредитор да обяви кредита за предсрочно
изискуем и т.н.
С втория анекс
от **.**.**** г. на първо место е уточнен общия размер на задълженията по
договора за кредит към момента на подписване на споразумението- 125 257,
97 лв. Посочени са частта на главницата от същия- 115, 271, 69 лв.,
възнаградителната лихва - 6 691, 92 лв. и наказателната лихва - 3 243, 26 лв.. Казано
е, че кредиторът се отказва от вземането си за наказателна лихва и това, че към
подписване на споразумението са внесени от длъжника 3 183, 61 лв.
Така на база
това изложение е постигнато съгласие, че общият размер на дълга по договора за
кредит става 118 789 лв. /сбор на
главница и възнаградителна лихва/, като е посочено, че последната се прибавя
към неиздължената главница т.е. общия размер на кредита след подписване на
споразумението е определен на 118 789 лв. Договорена е нова падежна дата
-25 число на месеца, както е и уговорено, че действащия към момента на
подписване на споразумението лихвен процент е равен на 9, 29 % . В тази връзка
е постигнато съгласие, че той може да бъде променян от кредитора при предпоставките предвидени в
общите условия.
Уговорено е и че
към споразумението има нов погасителен план, в който е определен и размерът на месечната
вноска.
Последният
сключен между страните анекс е от **.**.**** г.
В него е
процедирано по начин идентичен с този в преходния анекс. Така е посочено, че общия
размер на дълга по договора към подписването му е равен на 119 829, 27
лв.. От тях е посочено, че главницата е 115 801, 63 лв., възнаградителната
лихва -3 319, 90 лв. и наказателната лихва-707, 74 лв. Уговорен е отказът
на кредитора от дължимата наказателна лихва. Постигнато е и съгласие, че посочената
по- горе сума е намалена с извършена от длъжника вноска от 421, 53 лв.
Пак е постигнато
съгласие, че към неплатената до подписване на споразумението главница се
прибавя неплатената договорна лихва и общия размер на главницата става 115 801,
63 лв. Уговорен е и действащия при подписване на споразумението лихвен процент
от 9, 21 %, като е изразено съгласие за едностранната му промяна от банката при
наличие на предпоставките предвидени в Общите условия.
Във всяко едно
от допълнителните споразумения се съдържа постигнато от страните съгласие, че
неразделна част от същите са Общите условия на банката за предоставяне на
ипотечни кредити, приемането на същите от кредитополучателя и изявлението на последния,
че ги е получил т.е. спазени са изискванията на чл. 298 от ТЗ. Тук следва да се посочи, че всяко едно от тези общите условия явяващи се
неразделна част към допълнителните споразумения са подписани от страна на
кредитополучателя респ. от неговия представител, което прави още по безспорен фактът на приемане на същите така е
спазено и въведеното в последствие изискване на чл. 147 а от ЗЗП.
Горното се
споменава с оглед на факта, че с исковата молба се претендира връщане на целия остатък
от предоставената в заем главница, натрупаната възнаградителна лихва и т.н. с
оглед твърдението, че кредитът е станал предсрочно изискуем, а въпросите за предсрочната
изискуемост в конкретния случай са уредени именно в тези общи условия.
С исковата молба
предпоставките за упражняване правото на предсрочна изискуемост се твърди да са
настъпили след подписване на последното допълнително споразумение т.е. от
значение са общи условия приети от
ответницита при подписване на същото т.е. на **.**.**** г..
Те както се
спомена по- горе са приети от кредитополучатнелката и са подписани от нея т.е.
безспорно са приложими в отношенията между страните. В чл. 21.1 от същите пък
са определени предпоставките, при които кредиторът може да обяви кредитът за
предсрочно изискуем, а именно:
-
при
всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница,
-
когато
по искане на друг кредитор бъдат предприети действия за принудително изпълнение,
вкл. ако ипотекирания имот бъде обявен за продан,
-
предоставяне
на невярна информация преди разрешаването и при обслужването на кредита,
- нецелево използване на
средствата,
-
неизпълнение
на задълженията за застраховане, подновяване на застраховките на обезпеченията
и плащане на застрахователните премии,
-
неизпълнение
на задълженията от страна на кредитополучателя за оказване на достъп и
извършване на проверки,
-
при
всяко неизпълнение на задълженията по договора или общите условия, както и в
други случаи предвидени със закон случаи,
С оглед даване
отговор на въпроса е или не е налице предсрочна изискуемост на процесния кредит
е нужно да се спомене, че същата предполага изменение в постигнатото в случая
на **.**.**** г. съвпадение на две насрещни волеизявления за получаване на
кредит и погасяване на същия на вноски за определен период.
Това сочи, че
правото да се измени договора, като се направи същия предсрочно изискуем е потестативно
по характер и съществува в патримониума на кредитора по съответния договор. То
се упражнява чрез направа на едностранно волеизявление на носителя му до другата
страна. Фактът, че в случая същото е свързано с изменение на един договор и
породеното от него правоотношение предполага, че настъпване на тази промяна
изисква и получаване на волеизявлението от насрещната страна т.е. тя не може да
стана факт автоматично при настъпване на опредени събития т.е. освен тях правоимащата
страна следва да извърши действия по упражняване на потестативното право т.е. направа
на самото волеизявление в тази насока и такива по връчване на същото на
насрещната страна.
От казаното,
съдържанието на договора и това на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ следва, че изводът за предсрочна изискуемост
на процесния кредит е възможен при наличие на доказателства за неизпълнение на
задължения по договора за кредит и на такива за отправено изявление на кредитора
за упражняване на потестативното си право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което следва да е достигнало до насрещната страна. Именно момента на
достигане на изявлението до нея се свързва и с настъпване на самотно изменение
на договора. В този смисъл е и направеното тълкуване в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК
на ВКС.
Изложеното
предполага, че преценката за наличието на неизпълнение следва да се извършва
именно към този момент т.е. ако за времето от упражняване на правото до
получаване на изявлението неизпълнението е отпаднало следва да се направи логичен
извод, че не са налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост.
От приетата по
делото основна и допълнителна експертиза е видно, че по кредита има неплащане
на цели 28 погасителни вноски в преиода 03.09.2014 г.-**.**.**** г.
Това води до
извод, че предвидените в споменатите по- горе условия предпоставки за пораждане правото да се обяви кредита за предсрочно
изискуем са били налице и то е възникнало в патирмониума на кредитора при това още
с неплащането на първите забавени вноски.
В тази връзка
следва да се има предвид, че волеизявления за упражняване на същото са правени
на два пъти, но от представените по делото доказателства не може да се достигне
до извод, че е направено всичко възможно за откриване на длъжника на известните
му адреси т.е. не може да се говори, че с тези първоначални изявления търсената
промяна в договорните отношения между страните е станала факт.
Именно по тази причина е логично, че от страна
на банката не са предприети действия по снабдяване със заповед за незабавно изпълнение,
а е предявена осъдителна искова претенция за плащане на дължимото по договора
за кредит, като изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е материализирано
в самата искова молба.
За връчване на
същата е направено всичко необходимо, като видно от документацията по делото е
спазена цялата предвидена в чл. 47 от ГПК, както е направена и констатация, че
посочения по делото адрес съвпада с постоянния и настоящия адрес на
кредитполучтелката. Това на пръв поглед би следвало да доведе до заключение за приложимост
на презумпцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и досежно връчването на уведомлението
за упражненото потестативно право.
В случая обаче
съдът се изразява условно по простата причина, че от представените с исковата
молба от банката доказателства е видно, че по кредитното досие на ответницата е
налично изрично пълномощно. С него кредитополучателката е упълномощила едно
трето лице /Е.П. Г./ да е представлява пред банката, като сред действията които
то е упълномощено да извършва е и да получава всякакви изходящи от банката и
свързани с кредита писма. Това навежда ПАС до извод, че ищецът е имал
информация за лице, което може да получава изходящите от него уведомления касаещи кредита при ненамиране на самата
кредитополучателка. По тази причина при опит за връчване на уведомление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и ненамиране на длъжника на съответния адрес
би следвало да се предприемат действия по връчване на същото на пълномощника.
В случая това
не е сторено и според ПАС не е извършено редовно уведомяване на насрещната
страна относно упражненото от ишеца потестативно право. Липсата му пък изключва
извода за настъпила промяна във възникналите следствие на договора от **.**.****
г. правоотношение респ. права и задължения на страните. По тази причина кредита
не е станал предсрочно изискуем.
Липсата на
предсрочна изискуемост, както се посочи по- горе не е пречка за присъждане на
дължимите към предявяване на иска суми по договора.
Видно от
данните в допълнителната експертиза дължимата главница към завеждане на
исковата молба е 12 174, 59 лв. и ответницата следва да бъде осъдена да
заплати същата на банката ищец.
Претенцията за
останалата част от търсената главница при условие, че се търси като предсрочно
изискуема е недължима на това основание т.е. исковата претенция за същата е неоснователна.
Казаното сочи,
че решението на Сз ОС следва да се потвърди до
размера от 12 174, 59 лв., а за разликата между пълната искова претенция
и дължимите 12 174, 59 лв. да се отмени и вместо това да се постанови
друго отхвърлящо иска за същата.
Липсата на предсрочна
изискуемост сама по себе си няма никакво значение по отношение претенцията за
плащане на възнаградителна лихва при условие, че същата се претендира за
времето от 28.10.2014 г. до 14.12.2016 г. т.е. за период преди самият ищец да
твърди, че същата е настъпила.
Това от своя
страна сочи, че отговорността на кредитополучателката за плащането й е
обусловена единствено от това е или не е налице изпълнение на задължението за
плащане, а в случая и от основателността на направеното възражение на нищожност
на уговорките за лихва, тъй като имали характер на неравноправни клаузи.
Тази
неравноправност се свързва с липсата на яснота за начина на определяне на
лихвата. В тази връзка следва да се посочи, че за времето, за което се
претендира плащане на такава видно от заключението на ССчЕ начисляваната лихва
е била в размер на 9, 29 %. Този размер на лихвата е ИЗРИЧНО посочен и в
допълнителните споразумения от **.**.**** г. и 20.02.2013 г. Това води до
извод, че в случая е налице ясно изразена воля на кредитор и кредитополучател
досежно размера на лихвената надбавка и не може да се говори за неравноправност
на тези клаузи. В случая би могло да става реч за такава досежно уговорките за
възможно едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката, но при
липсата на данни за предприети действия в тази насока през исковия период ПАС
не намира за нужно да се задълбочава по този въпрос.
При така
договорения лихвен процент за исковия период размера на дължимата
възнаградителна лихва е 12 145, 90 лв. и е равен на сумата претендирана с
исковата молба т.е. в тази си част исковата претенция следва да се уважи в
пълния й размер В този смисъл са изводите на Сз ОС и решението му следва да се
потвърди.
По
отношение на претенциите за плащане на санкционни лихви следва да се посочи, че
с исковата молба като такива се претендират две отделни суми. Едната е в размер
на 170,83 лв. и за нея е посочено, че
това е санкционната лихва върху просрочената главница за периода 03.09.2014 г.
-14.12.2016 г.
Другата
е в размер на 739,91 лв. и е посочено, че е санкционна лихва, начислена за периода
27.01.2014 г. -**.**.**** г.
От
съдържанието на справката по чл. 366 от ГПК става видно, че сумата от 170,83
лв. е начислена на основание чл. 20.1 т Общите условия, а другата сума на
основание чл. 20.2 от ОУ.
В
чл. 20.1 от ОУ действащи в този исков период е казано, че при забава в
плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, частта от
вноската представляваща главница се олихвява освен с договорения лихвен процент
и с надбавка от 3 %. Предвидено е и че ако вноската се погаси до 7 дни от
падежната дата надбавка не се прилага.
В
случая от казаното по- горе е безспорно, че плащането на вноски е спряно от 03.09.2014
г., което сочи, че основание за начисляване на санкционна лихва от 3% е налице.Размерът
на същата видно от заключението на вещото лице е 170, 83 лв. и е дължим от
ответницата. По тази причина решението на Сз ОС в тази му част не е било и обжалвано.
Не
така стоят нещата по отношение плащането на санкционна лихва в размер на 739,91
лв.
Тя
се търси на основание чл. 20.2 от Общите условия. От съдържанието им за ПАС е
безспорно, че плащането на тази санкционна неустойка е свързано с обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. В случая това не е сторено и за ПАС не са
налице основание за претендиране на такава и то в периода 27.01.2014 г. -**.**.****
г.
Казаното
сочи, че сумата от 739,91 лв. не е дължима т.е. решението на Сз ОС в тази част
следва да се отмени и да се постанови друго отхвърлящо иска за този му размер.
Изложеното
до тук досежно основателността на обжалваната част от решение респ. исковите
претенции сочи, че първоинстанционното решение в частта за разноските следва да
се отмени за сумата от 4010, 10 лв. т.е. до размера на сумата от 2195, 30 лв.,
каквито са дължимите такива на банката по съразмерност.
Съответно
банката следва да бъде осъдена и да заплати по сметка на ПАС в полза на бюджета
на съдебната власт и сумата от 915, 10 лв. дължима ДТ за въззивно обжалване
съобразно отхвърлената част от исковете. Тя следва да бъде осъдена да заплати
на особения представител и сумата от 300 лв. дължима за написване на жалбата.
Водим от това съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното
по т. дело № 307/2016 г. от Стяарозагорския окръжен съд решение в частта, с
която С.Г.Г., ЕГН **********,*** З., е осъдена
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ***, ЕИК ********* дължима по Договор за ипотечен кредит от **.**.****г.,
сключен между С.Г.Г. и „Б.Д.“ ЕАД, изменен с подписаните към него Анекс от **.**.****г.,
Допълнително споразумение от **.**.****г. и Допълнително споразумение от **.**.****г.
следните суми:
- 12 174, 59 лв. представляващи
дължима и неплатена от Г. главница по договора към **.**.**** г., ведно със законната лихва върху
същата от тази дата до изплащането на сумата и
- 12 145,90 лв., представляващи
непогасена възнаградителна лихва за периода от 28.10.2014г, до 14.12.2016 г.
ведно със законната лихва върху същата от **.**.**** г. до изплащането й.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 307/2016 г. от С.я окръжен
съд решение в частта, с която С.Г.Г.,
ЕГН **********,*** З., е осъдена да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ***, ЕИК ********* суми дължими по Договор за ипотечен кредит от
**.**.****г., сключен между С.Г.Г. и „Б.Д.“ ЕАД, изменен с подписаните към него
Анекс от **.**.****г., Допълнително споразумение от **.**.****г. и Допълнително
споразумение от **.**.****г., както следва:
- 45 014, 37 лв., представляващи
непогасен остатък от непадежирана към момента на предявяване на иска главница и
- 739,91 лева, представляващи
санкционна лихва за периода от 27.01.2014 г. до **.**.**** г. ,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.Д.“
ЕАД, ***, ЕИК ********* против С.Г.Г., ЕГН **********,*** З. иск за заплащане
на сумата от 45 014, 37 лв. търсена като предсрочно изискуема главница по
Договор за ипотечен кредит от **.**.****г., сключен между С.Г.Г. и „Б.Д.“ ЕАД,
изменен с подписаните към него Анекс от **.**.****г., Допълнително споразумение
от **.**.****г. и Допълнително споразумение от **.**.****г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.Д.“
ЕАД, ***, ЕИК ********* против С.Г.Г., ЕГН **********,*** З. иск за заплащане
на сумата от 739,91 лв., представляващи санкционна лихва за периода от
27.01.2014 г. до **.**.**** г. дължима на основание чл. 20.2 от Общите условия
за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити.
ОТМЕНЯ постановеното
по т. дело № 307/2016 г. от С.я окръжен съд решение в частта, с която С.Г.Г., ЕГН **********,*** З., е осъдена
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ***, ЕИК ********* сумата от 4010, 10 лв. разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ***, ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Пловдивския апелативен съд сумата от 915, 10 лв. ДТ за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Б.Д.“
ЕАД, ***, ЕИК ********* да заплати на Д.Х. ***, в качеството и на особен представител на С.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 300 лв. дължимо
възнаграждение за изготвяне на въззивната жалба.
Решението
може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.