Решение по дело №2037/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 149

гр. Горна Оряховица, 15.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2037 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК от Р.С.Т. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника на сумата от 19 лева, начислена във фактура № ТП **********/03.06.2019 г. и платена на 03.06.2019г. без основание такса за експресно възстановяване на ел. захранване на обект на потребление находящ се в гр. В. Т., ул. „*** с аб. № ********** и кл. № **********, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението- 03.08.2019г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6777/03.09.2019г. по ч.гр.д. № 13977/2019г. по описа на ВРС.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът сочи да е потребител на ел. енергия по договор с ответното дружество, с адрес на потребление гр. В. Т., ул. *** с аб. № ********** и кл. № **********. Твърди, че плащането на таксата за експресно възстановяване е било без основание, тъй като клаузата на чл. 21, ал. 1 от ОУ регламентираща дължимостта й се явява нищожна поради противоречие със закона- чл. 122-124 ЗЕ, където не е предвидено като условие за възобновяване на снабдяването заплащането на такса, а и неравноправна по см. на чл. 143, т. 2 и т. 18 от ЗЗП като ограничаваща правата на потребителя, позволявайки на ответното дружество да изисква предварително заплащане на суми и едностранно да определя техния размер. Извън това сочи и ответното дружество да не реализира разходи по повод прекъсване, респ. възстановяване на ел.захранването. За събиране на вземането си снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение в срок. С това обосновава и правния си интерес от така предприетата форма на защита. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се сумата да е платена без основание. Твърди, че прекъсването на захранването на потребителя е резултат на негово виновно неизпълнение на договорните му задължения. Твърди, че на 03.06.2019г. е прекъсвано ел.захранването в обекта на абоната, тъй като не е било платено негово задължение по фактура със срок на плащане 10.05.2019г. Това просрочие е продължило повече от 10дни и съгласно чл. 123 Закона за енергетиката и чл. 20 от ОУ, ответното дружество има право да поиска от Електроразпределение Север АД да прекъсне или ограничи преноса на ел.енергия, ако битов клиент е в просрочие с 10 дни в изпълнение задължението си за плащане на текущите си задължения. В тази връзка се сочи, че експресното възстановяване се извършва след заплащане на цена съгласно ценоразпис, включваща всички направени разходи по прекъсване и възстановяване на продажбата, изискващо технически изпращане на екип от служители на адреса на потребление. Тези разходи се сочи, че не се реализират от ответника, а от ЕРП. Твърди, че таксата е предвидена в ценоразпис, който е публичен и всеки абонат е запознат със съдържанието му. Клаузата се сочи да въвежда реализиране на гражданска отговорност по повод виновно неизпълнение на договорно задължение и затова не съдържа уговорка във вреда на потребителя, нито пък ограничава правата му по ЗЕ. Молбата е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК. Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № 13977/2019г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК и срещу която ответникът надлежно е възразил. Вземането по заповедта е идентично на заявеното с иска по чл. 422 ГПК.

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а именно: съществуващо вземане към ответника в търсения размер, че  е заплатил процесната сума като такса за възстановяване на ел. захранването. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване наличие на валидно основание, на което сумата се дължи.

Между страните не се спори, че Р.С.Т. е потребител на ел. енергия с обект на потребление, находящ се в гр. В. Т., ул. „***, аб. № **********. Следователно е страна по договор за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.

За безспорен между страните е приет факта, че абонатът е платил на ответното дружество сумата от 19 лева като такса за експресно възстановяване на ел. захранване, за което е издадена фактура № **********/03.06.2019г. Тези факти се установяват и от извлечение за фактури и плащания към 03.06.2019г.

При така установените безспорно факти, единственият спорен между страните въпрос е правен - има ли основание ответното дружество да начислява такса за експресно възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на потребителя.

Съгласно чл. 37, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с решение  ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР обнародвани и влезли в сила на потребителите, ответното дружество изисква от „Енерго-про Мрежи“ АД /Елекстроразпределение Север/ възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги предлагани от дружеството в сила от 02.07.2013г. е предвидено, че за услугата за експресно възстановяване снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия от електромер дължимата цена е в размер на 38 лева. Плащането ѝ е условие за извършване на услугата.

Хипотезите, в които операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел. енергия, са изрично регламентирани в нормите на чл. 122 - 124 ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона задължение да възстанови електроподаването. Наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има, както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от предприятието и то презумптивно само по размер. Извън това, безспорно е, че фактически дейността по възстановяване се осъществява от „Енерго-про Мрежи“ АД, което прави изначално неопределени по вид разходите, които ответникът реализира за тази дейност. В заключение, съдът приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла  на чл. 143, т. 2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е уговорена индивидуално, тя се явява и нищожна на основание чл.146 ЗЗП / в този смисъл решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/.

С оглед нищожността на клаузата, платената от ищеца сума като цена на услуга за възстановяване на ел.захранването се явява дадена без основание. Следователно подлежи на връщане. Исковата претенция следва да бъде уважена.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. В настоящото производство са в общ размер на 325 лева, от които 300 лева адв. възнаграждение и 25лева платена ДТ. Предвид т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, предвид цялостната основателност на исковата претенция. Реализираните такива и присъдени със заповедта по чл. 410 ГПК са в общ размер на 325 лева, от които 25 лева платена ДТ и 300 лева адв. възнаграждение. Със становище от 02.06.2020 г. ответникът е въвел възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както в заповедното, така и в исковото производства. Съдът намира същото за основателно. Предмет на делото е недължимостта на сумата от 19 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения/ в сила от 15.05.2020 г./ сумата, която следва да се определи произтича от материалния интерес, т. е. при искове до 1000 лв. е в размер на 100 лв. Както правилно е посочил процесуалния представител на ответника – делото не се отличава и с фактическа и правна сложност. Освен изключително ниската стойност на иска, следва да се отчетат и обстоятелствата, че не е налице необходимост от специални знания и умения за попълване и подаване на заявление по установен образец, а именно този по чл. 410 ГПК, в който точно и ясно са описани реквизитите. Това води и до минимален обем от труд от страна на адвоката да попълни и подаде такова заявление. От друга страна налице е и ясно и категорично установена практика по тези съдебни производства, което обосновава и липса на фактическа и правна сложност, и в исковото производство, развило се само със събиране на писмени доказателства.

Така, с оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, след възражение за прекомерност, в размер на 25 лева за заповедното производство и в размер на 100 лв. за исковото.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Р.С.Т., ЕГН **********, адрес: *** и ответника „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумата от 19 лева, платена на 03.06.2019г. без основание, представляваща такса за експресно възстановяване на ел. захранване на обект на потребление, находящ се в гр. В. Т., ул. ***, с № ********** и кл. № **********, по фактура ТП № **********/03.06.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението - 30.08.2019г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6777/03.09.2019г. по ч.гр.д. № 13977/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 125 лева, представляваща сторени в исковото производство за първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.5, вр.ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Т., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 50 лева, представляващи направени в производството по ч.гр.д. № 13977/2019г. по описа на ВРС по описа на ВРС съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.5, вр. ал. 1 ГПК.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 13977/2019г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд В. Т. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: