Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.07.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 31 май 2021 г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5673,
по описа за 2019 година.
Производството
е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът
„А1 България” ЕАД гр. София, чрез
пълномощника си, твърди в исковата молба, че със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК „А1
България" ЕАД е поискало да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение против „СИГМА - ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД. Образувано е ч.гр.д. №
3764/2019г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора по което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 230 лв.-
оставащи месечни вноски по договор за закупуване на изплащане по партида
М3138229 от 10.04.2012г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; 283,39 лв. - неустойка
за неизпълнение на договор партида МЗ138229 от 10.04.2012г., и разноски за
заповедното производство- 25 лв. държавна такса и 300 лв.- адвокатско
възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение от страна на длъжника е
подадено възражение по чл. 414 от ГПК.
Твърди,
че „Сигма - Интернешънъл" ООД сключило с „А1 България" (предишно
наименование „Мобилтел" ЕАД) договор за използване на мобилни услуги
партида МЗ138229 от 10.04.2012г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от
услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове,
ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или
обезщетения. Договорът бил многократно подновяван през годините, като са
добавяни нови мобилни услуги. Към
договор партида М3138229 от 10.04.2012г. на 06.04.2016г. със срок на договора 2
години- до 06.04.2018г. в пакет с тарифен план Мтел трансфер Soho М за мобилен
номер ********** с месечна абонаментна такса (МАТ) 16,67 лв. без ДДС (20 лв. с
ДДС) бил закупен на изплащане и мобилен апарат Lenovo А6010 Plus DS Black,
сериен номер 867346027572758 за сумата от 276 лв. с първоначална месечна вноска
11,50 лв. и 23 месечни вноски по 11,50 лв. За закупения на изплащане мобилен
апарат ответното дружество не заплатило месечни вноски общо в размер на 230 лв.
по следните фактури: № *********/12.07.2016г.; № *********/10.08.2016г. ; №
*********/12.09.2016г. и № *********/11.10.2016/10.11.2016г. По последна фактура
били начислени всички оставащи вноски за мобилния апарат, поради прекратяване
на договора за мобилния номер, в пакет с който е закупен.
По
договор партида № МЗ138229 от 10.04.2012г. за преходен период абонатът имал
неплатени задължения по издавани месечни фактури, което забавяне в плащането
продължило повече от 124 дена. Поради неизпълнение на задълженията си по
договора за заплащане на фактурите, същият бил прекратен считано от
07.10.2016г. на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между
„А1 България" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на „А1 България" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно
която договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от
страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната
потребителя е продължила повече от 124 дни.
Твърди се също, че при прекратяване на договора
по вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок
на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна
услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е
определена като сбор от стандартните месечни такси за мобилните планове без
отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на
прекратяване на договора - 07.10.2016г. до изтичане на посочения в договора
срок за мобилния номер - 06.04.2018г. За неустойката била издадена следната
сметка в размер на 283,39 лв.:сметка ********* от 07.10.2016, за номер на
услугата **********, със срок на
договора 06.04.2016-06.04.2018.
Ищецът
моли, след като съдът се убеди в основателността на изложеното по- горе да
постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че „СИГМА -
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Света Троица" № 75, представлявано от
управителя К.Т.С., му дължи на сумата от 513,39 лв., представляваща 230 лв. - оставащи месечни вноски по
договор за закупуване на изплащане по партида МЗ138229 от 10.04.2012г., ведно
със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане; 283,39 лв. - неустойка за
неизпълнение на договор партида МЗ 138229 от 10.04.2012г. Претендира за
заплащане от ответника на сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото
производство, както и тези в заповедното.
Ответникът
„Сигма – Интернешънъл” ООД в законоопределения срок е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло и моли да бъде
отхвърлен. Сочи, че процесният анекс от 06.04.2016г., по силата на който на
името на дружеството е предоговорен тарифен план за мобилен номер ********** и
е закупен на изплащане мобилен телефон Lenovo А6010, е сключен от лицето К.Д.Г.,
която към момента на сключване не е имало качеството на управител на
дружеството, нито е била съдружник в „Сигма Интернешънъл" ООД. Видно от
вписванията в Търговски регистър, това лице било заличено като Управител на
дружеството с вписване на 26.03.2013 година, и на същата дата е заличена като
съдружник. Очевидно било, че телефонът е закупен и ползван като личен такъв от
г-жа Г., тъй като не бил заприходен в дружеството. Когато съдружниците - К.С. и
Валентин Стефанов, закупували дялове в дружеството и приемали да са управители
на същото, по счетоводните книги такъв телефон не бил заведен като актив,
фактури не са получавали и плащания на сметки не са извършвали. Със сигурност К.Д.Г.
е използвала печат, който е останал в нея като бивша управителка на
дружеството, афиширала се е и като настояща управителка, което не е било вярно,
а служителите на ищеца не са й поискали актуален документ, от който да се
уверят в представителната й власт, или пък да направят справка в общодостъпния
Търговски регистър, откъдето биха се уверили, че това лице отдавна не е нито
управител, нито съдружник в дружеството ответник.
Твърди се, че дружеството не е получавало
фактури, не е ползвало телефонен номер като посочения в исковата молба, не е
заварило телефонен апарат, като
управителите на дружеството не познават лицето К.Д.Г..
Управителите на ответното дружество молят съдът
да отхвърли иска като неоснователен. Претендират за разноските по делото.
В открито
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирал е молба, с която
взема становище по основателността на предявения иск. За ответното дружество в съдебно заседание се
явява управителя В.С.и пълномощникът на дружеството. Пледират за отхвърляне на
иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 3764/2019г. по описа на СтРС, се установява, че на основание чл.411, ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 1980/24.07.2-19г., съгласно която е
разпоредил длъжникът „СИГМА – ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, гр. Стара Загора, да заплати на кредитора „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
гр. София, сумата от 230 лв., представляваща неплатени вноски по договор за
закупуване на мобилен апарат на изплащане по партида М3138229/10.04.2012г., по
издадени фактури № *********/07.12.2016г.; №
*********/08.10.2016г. ; № *********/09.12.2016г. и № *********/10.11.2016г., сумата
от 283.39 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договора, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 22.07.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 325 лв., разноски по делото. В срока по чл. 414,
ал.2 от ГПК длъжникът писмено е възразил срещу, издадената заповед за
изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК заявителя предявява настоящия
установителен иск.
По
делото е представен Договор М3138229/10.04.2012г., ведно с Приложение № 1 към
него, сключен между „СИГМА – ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, чрез представителя К.Г., и Мобилтел”
ЕАД, за предоставени на ответното дружество мобилни услуги.На 06.04.2016г.,
между страните е сключен договор за продажба на изплащане № *********, по
силата на който ответното дружество, представлявано от К.Г., е закупило на
изплащане от ищеца апарата Lenovo А6010
Plus DS Black , на обща стойност от 276 лв., която е разпределена за изплащане
на 23 месечни вноски, посочени в Приложение № 2 към договора. За неплатените суми - месечни вноски общо, в
размер на 230 лв., ищцовото дружество издало следните фактури: № *********/12.07.2016г.; №
*********/10.08.2016г. ; № *********/12.09.2016г. и № *********/11.10.2016г. По
последната фактура били начислени всички оставащи вноски за мобилния апарат,
поради прекратяване на договора за мобилния номер, в пакет, с който е закупен.
Видно от направена от съда служебна справка в
търговския регистър, се установява, че до 26.06.2013г. законен представител на
ответното дружество е било лицето К.Г., заедно с А.П.. Последният е заличен
като управител на 30.06.2014г., като законен представител е посочено лицето .Р.Й..
Същата е представлява дружеството до 15.07.2016г., когато е заличена като
управител.Останали са за законни представители лицата К.С. и Д.И.. Тези двама
управители са били законни представители, заедно с лицето Радка Тонева до
01.11.2017г., когато последната е заличена като управител. От 01.11.2017г.
законни представители на дружеството са К.С. и В. С., които са и към настоящия
момент. Т.е., към датата на подписване на процесния договор – 06.04.2016г.,
законен представител на „СИГМА – ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД е било единствено лицето Р.Й..
Ищецът твърди,
че процесния договор е сключен от надлежно упълномощено лице Р.П., което е
положило подписа си в договора. В тази връзка представя пълномощно с нот. заверка
на подписите от 17.07.2015г., на нотариус М. И., с рег. № 406 на НК, и с район
на действие РС – Стара Загора. Видно от същото, Р.Й., в качеството си на
управител на „СИГМА – ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, е упълномощила Р. П. да извършва
посочени в пълномощното от името на дружеството всякакви правни и фактически
действия, като представлява упълномощителя пред всички лица, организации,
учреждения и др., включително да представлява дружеството пред всички мобилни
оператори при закупуване, временно изключване, повторно включване смяна на
абонамент и сключване на дългосрочни договори, както и закупуване на телефонни
апарати.
За
установяване обстоятелството, че процесният договор е подписан от
упълномощеното лице Р.П., е назначена и изслушана съдебно почеркова експертиза.
Видно от заключението на вещото лице, подписите, положени в договор №
*********, ведно с Приложение № 1 към него, както и в договор за продажба на
изплащане № *********, ведно с Приложение № 2 /погасителен план/ са положени от
лицето Р.П..
По
делото е изслушано и заключение на съдебно икономическа експертиза. Видно от
същото, в ищцовото дружество за периода м. март – м. юли 2016г. има
осчетоводени фактури и плащания по тях
по договор партида №М 3138229/10.04.2012г. и договор за продажба на изплащане
от 06.04.2016г., като фигурират и процесните фактури. След закупуване на
мобилното устройство на изплащане за 24 месеца, има заплатена една вноска, като
останалите 23 месечни вноски, в общ размер на 230 лв., не са платени. Вещото лице посочва, че
процесните фактури са осчетоводени единствено при ищеца.В счетоводството на
ответника не е установена информация, относно осчетоводяването на фактурите.
През процесния период и до 31.12.2017г. счетоводството при ответника е водено в
друга счетоводна фирма с управител В. С.. При приемане – предаване на счетоводната
документация не е съществувало
задължение на ответното дружество към ищеца, както и осчетоводен актив –
мобилен телефон в инвентарна книга. В допълнително заключение към експертизата
се установява, че при ответното дружество в дневника за покупки са отразени две
фактури – ф-ра № *********/12.04.2016г., на стойност 62.28 лв., и ф-ра №
*********/11.05.2016г., на стойност 62.99 лв. Същите фактури са осчетоводени
при ищеца по партидата на сключения между страните договор №М 3138229. След
извършена справка в ТД на НАП – офис Стара Загора се установява съответствие в
установеното осчетоводяване на фактури при ищеца, издадени по извършени доставки
на ответното дружество за процесния период по процесния договор, както и за
периода преди процесния. Ответникът не е ползвал право на приспадане на данъчен
кредит по процесните фактури.
В
процесния случай се установява, че сключения от ответното дружество договор по
партида № М 3138229/10.04.2012г. и договор за продажба на изплащане на мобилен
апарат от 06.04.2016г. е сключен от надлежно упълномощено лице. Към момента на
подписване на договора законен представител на „Сигма – Интернешънъл“ ООД е
била Р.Й.. Процесният договор за закупуване на стока на изплащане е подписан от
Р.П., която към момента на подписването е разполагала с нужната представителна
власт за това. Ирелевантно е, че в договора като законен представител на
купувача са изписани имената К.Д.Г.. Дори да се приеме, че подписалото договора
лице – Р.П., не е била надлежно упълномощена да стори това, то приложение
намира разп. на чл. 301 от ТЗ, която е
предназначена да гарантира сигурността и стабилитета на търговския оборот в
случаите на извършени без представителна власт действия от името на търговец. С
нормата на чл.
301 ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният
търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след
тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали
липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на
търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези
извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за
търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го
обвързват. В случая, безспорно се установява, че след сключването на договора
има извършени плащания по погасителния план. С тези плащания дружеството
купувач всъщност е потвърдило действията по сключването на процесния договор.
Претендираното
вземане е за неизпълнено задължение по търговска продажба на изплащане, по
смисъла на чл. 335 ТЗ на един брой мобилен апарат марка „Lenovo А6010 Plus
DS Black“, тъй като са
уговорени: цената, начина на плащане, периодът на плащане. С приемо
предавателен протокол на 06.04.2016г.
апаратът е предаден на купувача „Сигма – Интернешънъл“ ООД. С реалното
предаване на стоката между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за търговска продажба. Ирелевантно е обстоятелството, че процесните
фактури не са осчетоводени при ответника, както и че при закупуването на
дяловете на дружеството от К.С. и В.С.такъв апарат не е бил заведен като актив.
Продажбата на изплащане е такава продажба, при която задължението на купувача
за плащане на цената е разсрочено във времето. В процесния случай продавачът е
предал владението на вещта, а купувачът е заплатил част от дължимите вноски / в
случая една вноска/, като останалите остават дължими. Видно от заключението на
съдебно икономическата експертиза, останалите неплатени месечни вноски възлизат
в общ размер на 230 лв. За тази сума предявеният установителен иск се
явява основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен.
Ищецът претендира заплащане на неустойка за неизпълнении задължения по
договор партида №М3138229/10.04.2012г. за предходен период по издавани месечни
фактури, чието забавяне е продължило повече от 24 дни. За дължимата неустойка,
в размер на 283.39 лв., от ищеца е издадена ф-ра № *********/07.10.2016г. Според
ищеца, размерът на дължимата неустойка е сумата от всички стандартни месечни
абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора –
07.10.2016г., до изтичане на определения срок на ползване – 06.04.2018г. В
Общите условия към договора в чл.54.12 се посочва, че договорът на абоната
/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми
от абоната е продължила повече от 124 дни. Съдът
приема, че тази клауза е неравноправна и съответно нищожна на основание чл.
146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с
чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета, тъй като с не е индивидуално уговорена с ответникът – същият не
е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза между страните. Отделно от това, с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края
на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. Такава клауза за размера на неустойката - за оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за
нелоялна търговска практика.
За пълнота, клауза, уреждаща прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните такси за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. По този начин мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора. В този смисъл
константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на
ВКС, ТК, I
т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др. Ето защо, претенцията за неустойка в размер на 283.39 лв., се явява
неоснователна.
Като взе предвид гореизложеното, съдът счита,
че следва да признае за установено по отношение на „СИГМА – ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД,
че дължи на „А1 България” ЕАД, гр. София, сумата в размер на 230 лв.,
представляваща дължими месечни вноски по договор от 06.04.2016г. за продажба на
изплащане на мобилен апарат Lenovo А6010
Plus DS Black по партида № М 3138229/10.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда 22.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1980/24.07.2019г. по ч.гр.д. № 3764/2019г.,
по описа на СтРС.Искът по чл. 422 от ГПК предявен за сумата от 283.39 лв. –
представляваща неустойка за неизпълнение на договор по партида №
М3138229/10.04.2021г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
С оглед
изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца, съразмерно с уважената част от иска, направените разноски, които в настоящото
производство възлизат на сумата от 320.32 лв./ в разноските е включена 25 лв.
за внесена държавна такса, 440 лв. за възнаграждение за вещо лице по СГЕ, и 250
лв. за възнаграждение за вещо лице по СИЕ/, и в заповедното производство –
сумата от 145.60 лв.
На осн.
чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата от 110.40 лв.
за платена адв. хонорар. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на
платения от ответника възнаграждение за адвокат е неоснователно, тъй като
размерът на същото е определен съобр. разп. на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на «СИГМА – ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. ...№ 75, представлявано от К.С., ЧЕ ДЪЛЖИ на „ А1 България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от … и …, сумата
от 230 лв., представляваща дължими месечни вноски по договор от 06.04.2016г. за продажба на изплащане на
мобилен апарат Lenovo А6010 Plus DS Black, по
партида № М3138229/10.04.2012г.,
ведно със законната лихва, считано от
22.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1980/24.07.2019г. по ч.гр.д. № 3764/2019г.,
по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения по чл. 422 от ГПК за сумата от 283.39 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договор по партида № М3138229/10.04.2012г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА «СИГМА – ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. ...№ 75, представлявано от К.С., ДА ЗАПЛАТИ на „ А1 България “ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от … и …,
сумата от 320.32
лв., представляваща направени по настоящото дело разноски,
както и сумата 145.60 лв., представляваща направени в заповедното производство
разноски.
ОСЪЖДА «А1 България “ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от … и …, ДА ЗАПЛАТИ на «СИГМА – ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. ...№ 75, представлявано от К.С., сумата от 110.40 лв., представляваща направени по
настоящото дело разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: