РЕШЕНИЕ
№……………. 19.07.2022 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БАЛЧИК граждански състав
На двадесет и девети юни
две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от
районен съдия ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 56 по описа на
РС-Балчик за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявена искова молба от „Уникредит Булбанк “ АД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.. “Света Неделя“ № 7
представлявано от Т.П. и Д.В.– изпълнителни директори против Б.Б.Б. с ЕГН: **********
*** и М.Г.Б. с ЕГН: ********** за обявяване
за недействителен по отношение на ищеца на договор за
дарение, обективизиран в нот.а.***, вписан в АВ – СВ Балчик нот.а.***, по
отношение на следните недвижими имот, предмет на договора: ПИ НИВА с идент.***.,
находящ се в с.О. с площ от 6.000 дка; ПИ – ОВОЩНА ГРАДИНА с идент.***, находящ
се в с.О.с площ от 1,922 дка; една пета идеална част от ПИ – ИЗОСТАВЕНО ТРАЙНО НАСАЖДЕНИЕ с
идент.*** , находящ се в с.О.с площ от 1,307 дка, всички по КК и
кадастр.регистри, одобрени със заповед 300-5-82/3.10.2003 г. на изп.директор на
АГКК
Ответниците, редовно призовани, в представените
писмени отговори и в проведените съдебни заседания, чрез своите процесуални
представители оспорват основателността иска. Ответникът Б.Б. твърди, че не е
налице увреждане на кредитора, предвид обстоятелството, че имуществото предмет
на атакуваната сделка не е негова собственост. По силата на договорка между
двамата ответници, обективирана в обратно писмо, не е настъпил вещноправния й транслативен
ефект. Ответницата М.Б. поддържа становището на първия ответник за липсата на
увреждане на кредитора, т.к. счита, че процесните недв.имоти са нейна
собственост, навежда твърдения, че не е знаела за кредитите на първия ответник,
съответно за незнание за увреждането на кредитора.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за установено
следното:
Ищецът е сключил с Б.Б.Б.
следните договори: договор за банков кредит – овърдрафт с Ф*** – ЕООД с ЕИК: ***,
представлявано от законен представител – Б.Б.Б. в качеството му на кредитополучател
и с Б.Б.Б. в качеството му на съдлъжник, за сумата в размер на 50 000 лв. на
дата 29.11.2017 г.; договор за кредитна карта с кредитополучател и държател на
картата - Б.Б.Б. за сумата в размер на 3000 лв. на 1.09.2017 г. По силата на тези
договори ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателите описаните парични
средства.
Ответникът Б.Б.Б. се
е задължил да върне предоставените му парични средства, ведно с начислените
лихви и такси, изискуеми и дължими в размерите и сроковете определени в съответните
договори. Тъй като ответникът не е изпълнил това свое задължение по реда на
чл.417 ГПК банката се е снабдила с изпълнителни листи и с цел принудително
събиране на задължения са образувани и изпълнителни производства.
Ищецът е установил,
че след възникване на горните задължения, ответникът Б.Б.Б. е прехвърлили на втората
ответница М.Б. с договор за дарение описаните по-горе недв.имоти. Разпореждането е било извършено на 12.06.2018
г .
Изложеното обусловило
правния интерес за ищеца като кредитор по неудовлетворено вземане да предяви
настоящия иск.
Правната квалификация на иска е по
чл.135 от ЗЗД.
Правото на кредитора да обяви за
недействителен спрямо него акта, с който го уврежда длъжника
възниква при наличието на фактически състав с установени от закона елементи. Необходимо е съществуването
на вземане и увреждащо за кредитора действие.
Ищецът се легитимира като кредитор
на надарения първи ответник с изпълнителен
лист № 5109/2.07.2019 г. изд. по чгрд № 10172/2019 г. по описа на РС Варна за
сумата в общ размер на 47 712,52 лв. и изп.лист от 5.08.2019 г. изд. по чгрд № 41924/2019 г. по описа на РС София за сумата в общ размер на 3729,50 лв.
, договор за банков кредит – овърдрафт с Ф***
– ЕООД сключен на 29.11.2017; договор за кредитна карта сключен на 1.09.2017 г.
В тази вр., и предвид
разпределението на доказателствената тежест, липсата на доказателства за
оспорване на паричното вземане и/или за пълно/частично погасяване на дълга от
ответника Б.Б. съдът приема, че ищецът доказа качеството си на кредитор, както и съществуването на парично вземане.
След
възникване на вземанията - длъжникът Б. чрез процесната сделка на 12.06.2018 г.
се е разпоредил със собствените си недвижими имоти: ПИ НИВА с идент.***., находящ се в с.О. с
площ от 6.000 дка; ПИ – ОВОЩНА ГРАДИНА с идент.***, находящ се в с.О.с площ от
1,922 дка; една пета идеална част от ПИ – ИЗОСТАВЕНО ТРАЙНО НАСАЖДЕНИЕ с идент.***,
находящ се в с.О.с площ от 1,307 дка, всички по КК и кадастр.регистри, одобрени
със заповед 300-5-82/3.10.2003 г. на изп.директор на АГКК, в полза на втория
ответник – М.Б.. Сделката е безвъзмездна. В този смисъл е представения нот.акт
за дарение № 164 т.3 рег.2016 д. 272/ 2018 г. по регистъра на нотариус О. –
вписан в регистъра на нотар.камара под № 109.
По
отношение на възражението на ответниците, че първият ответник не е собственик
на имотите, предмет на прехвърлителната сделка: Представено е обратно писмо,
подписано от двамата ответници на 22.03.2016 г. което обективира, че
действителната им воля отразена в нот.акт за дарение от 22.03.2016 г. е описаните
имоти да се прехвърлят на Б.Б. за период от три години, за да ги отдава под
наем, аренда или да ги продаде, а не за да породи прехвърлителен ефект. Сделката
по прехвърлянето не поражда прехвърлителен ефект във вътрешните отношения между
тях. В случай, че Б.Б. не сключи договорите за наем, аренда, предварителен договор или прехвърлителен
договор той ще ги прехвърли обратно, по
същия начин – с дарение на М.Б.. Представен е и нотариалният акт за дарение №
174/22.03.2016 г. с който М.Б. в качеството си на дарител дарява на Б.Б. имотите,
предмет и на последващата процесната сделка в настоящото производство.
Съобразно
актуалната съдебна практика привидността на процесната прехвърлителна сделка не
може да се противопостави на кредитора в производството по чл.135 ЗЗД чрез
възражение. Съгласно чл.17 ал.2 ЗЗД правата, които трети лица са придобили
добросъвестно от приобритателя по привидното съглашение се запазват, освен ако
се отнася до права върху недв.имоти, придобити след вписването на иска за
установяване на привидността. Дори да е налице относителна симулация, тя не
може да бъде противопоставена на трети добросъвестни лица (включително на
кредитора, който е предявил иска си по чл.135 ЗЗД преди длъжникът или третото
лице да впишат иск.молба за разкриване на симулацията), ако са налице
условията на чл.17 ал.2 ЗЗД. Симулацията може да бъде противопоставена на
третите добросъвестни лица, само ако вписването на иск.молба за установяването
й, предхожда вписването на иск.молба за обявяване на относителната
недействителност. /Р. № 266/18.03.2021 г. по гр.д. 247/2020 г. ГК IV ГО ВКС/.
В
настоящият казус исковата молба по чл.135 ЗЗД е вписана на 20.05.2020 г., а възраженията
на ответниците са направени с отговорите им на ИМ. Исковата молба от М.Г.Б.
срещу Б.Б.Б. за обявяване нищожен договора за дарение е постъпила в РС Балчик
на 17.09.2020 г. и е вписана в СВ на 23.09.2020 г., а ИМ по предявения инцидентен установителен
иск от Б.Б. срещу Уникредит Булбанк АД и М.Г.Б., който съдът е отделил за
разглеждане в друго производство е вписана на 26.10.2020 г.
Предвид
изложеното, съдът смята, че обективираната в обратното писмо воля на страните не
може да бъде противопоставена на ищеца в производството по чл.135 ЗЗД. Както и
страните отбелязват в обратното писмо, сделката не поражда прехвърлителен ефект,
но само в техните вътрешни отношения.
Така
съдът приема за установено, че със сключването на договора за дарение първият ответник е намалил
имуществото си, като е създал възможност за увреждане на кредитора.
Относно
твърденията на ответницата М.Б. за незнание за увреждането:
Атакуваната сделка е
безвъзмездна /договор за дарение/, съобразно което е достатъчно само длъжникът Б.Б.
да е знаел за увреждането – чл.135, ал.1, изр.1 от ЗЗД, което знание в случая е
налице, тъй като е сключена след възникване на дълга му към
ищеца . Без значение е субективното отношение на лицето,
което е получило престацията от длъжника, защото е получило имуществото на
длъжника без да престира нищо насреща /решение
№ 964/07.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4023/2007 г., III г.о, ГК/. Дарението е безвъзмездна сделка, така че за уважаването на
иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД не е нужно намерение за увреждане и у приобретателя.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството дали
ответницата М.Б. е знаела, че с атакуваната сделка се увреждат
интересите на кредитора – ищец.
Дори и да се приеме, че знанието/незнанието на
лицето с което Б.Б. е договарял има значение за изхода на спора в настоящото
производство, то по делото
не бе оборена с пълно и пряко доказване от ответниците
законовата презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД за знание за увреждането
на кредитора с атакуваната сделка, като се има предвид,
че М.Б., макар и небиологична
майка на първия ответник, попада в
кръга „свързани лица“. Свидетелката – съпруга на първия ответник я
нарича „свекърва ми“, а самият проц.представител на М.Б. в отговора на ИМ сочи „Във
Варна е останал само малкия й син Б., който се оженил, създал семейство и фирма там… (л.109 от делото) т.е. между двамата ответници е налице
наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията, която
близост страните не оспорват. Съдът не кредитира изцяло показанията на
свидетелите, т.к. те също попадат в кръга свързани лица и са заинтересовани от положително
за ответниците решение - свидетелката Б.
е съпруга на първия ответник, а свидетелят Б. – баща на първия и съпруг на втория
ответник. Така например, свидетелите сочат,
че М.Б. ***, а Б. *** и това е причината М. да сключи първата разпоредителна
сделка с която надарява Б. при съответните условия посочени в обратното писмо.
В тази вр. свидетелката-съпруга на Б. твърди, че от 2005 г. е омъжена за Б. ***
и само там са живели, което не кореспондира с писмените доказателства. Видно от
договорите за кредит, нот.акт № 164/2018 г. и отговора на ИМ от М.Б. и двамата
ответници са с посочен един и същ адрес в гр.София, което от своя страна освен,
че подчертава отношения на близост, говори и за наличие на доверие между тях,
предвид сключването на безвъзмездни сделки помежду им и представеното обратно
писмо. Обратното писмо само по себе си е доказателство, че втората ответница е била
наясно със симулативния характер на сделката, която сключва. В техните вътрешни
отношения 22.03.2019 г. е срокът в който първият ищец е следвало да изпълни задълженията
си към нея. След 22.03.2019 г. в хипотезата на неизпълненото от първия ответник
задължение или в хипотезата на изчерпано доверие същата е разполагала с правото
на иск чрез който да разкрие симулацията, което право не е упражнила до
предявяване на исковата молба по настоящото дело. В тази вр. изслушаните
свидетелски показания, дори и да се приемат за релевантни към спора, според
съда не са годни да оборят презумптивния факт от хипотезата на чл.135 ал.2 ЗЗД,
доколкото не създават с необходимата категоричност убеждението за липса на
знание у втория ответник относно увреждащият характер на атакуваната сделка по
отношение на ищеца.
С оглед изложеното,
съдът намира предявеният иск за основателен и доказан и като такъв следва да го
уважи.
Ищецът претендира
разноски, които следва да му се присъдят съобразно чл.78 от ГПК.
Воден от изложеното
съдът ,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителен
по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.. “Света Неделя“ № 7 сключения на 12.06.2018 г. между Б.Б.Б. с ЕГН: ********** като дарител и М.Г.Б. с ЕГН: ********** като надарена, договор за дарение, обективизиран в нот.а.***, вписан в
АВ – СВ Балчик нот.а.***, с предмет на договора:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ- НИВА с площ от 6.000 дка /шест декара/, шеста категория, находяща в местността “М*“,
с.О., представляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта, одобрена
със заповед № 300-5-82/3.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК;
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ – ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 1,922 дка /един декар деветстотин двадесет и
два квадратни метра/, шеста категория, находяща се в местността К.**,
представляваща имот с идентификатор № ***по кадастралната карта, одобрена със
заповед № 300-5-82/3.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК;
Една пета
идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – ИЗОСТАВЕНО ТРАЙНО НАСАЖДЕНИЕ, цялото с площ от
1,307 дка /един декар триста и седем квадратни метра/, десета категория, находящ
се в местността Ф**, представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта, одобрена със
заповед № 300-5-82/3.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК,;
ОСЪЖДА Б.Б.Б. с ЕГН: ********** и М.Г.Б. с ЕГН: ********** да заплатят на „Уникредит Булбанк “ АД, ЕИК: ********* направените по делото разноски съдебно
деловодни разноски в размер на 527,00 лв. (петстотин
двадесет и седем лева).
На осн. чл.115, ал.2 от ЗС ДАВА на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК: *********, шестмесечен
срок, считано от влизане на решението в сила за вписване на същото, като му УКАЗВА,
че ако това не бъде направено в този срок, вписването на исковата молба губи
действието си.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ОС-ДОБРИЧ в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: