Решение по дело №207/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от К. К. Г. от [населено място], [улица], ет.3, ап.12, чрез пълномощник адвокат А. В. при ШАК, срещу Решение №137/23.04.2024 г. на Районен съд град Шумен, постановено по АНД №1833/2023 г. по описа на същия съд.

Касаторът навежда твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа становището за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта и изготвяне на НП, а именно нарушение на чл.33 ал.1 от ЗАНН, тъй като едновременно с образуване на административнонаказателното производство спрямо него е започнато и наказателно такова за престъпление по смисъла на чл.343б ал.3 от НК, приключило с одобрено споразумение по НОХД №1666/2023 г. по описа на Районен съд град Шумен, което изключва отговорността му, реализирана по ЗАНН. Твърди се още, че описаното в Акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него НП не отговоря на действителната фактическа обстановка, тъй като касаторът е дал доброволно кръвна проба за анализ за съдебно-химическа експертиза, изготвена по наказателното производство. Като е достигнал до други правни изводи, решаващият съд е постановил незаконосъобразно решение, според касатора, поради което отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП.

Н. сектор в ОД на МВР – Шумен, сектор ПП – Шумен, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт И.. С., редовно упълномощена, която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но за неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се неоснователна по следните съображения:

Решаващият съд е установил, че на 01.02.2023 г., в 19.35 часа, касаторът е управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №[рег. номер], собственост на трето лице, по етапна връзка км.0.00 в посока от [населено място] към [населено място], когато бил спрян за проверка от служители на Криминална полиция Шумен, които извикали екип от сектор ПП Шумен. Касаторът бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство дръг тест 5000, с фабричен №ARJF-0023, като му бил издаден талон за изследване №142144, който жалбоподателя отказал да получи. За това нарушение му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. GA №841832 от 01.02.2023 г., като актосъставителят приел, че с деянието си санкционираното лице е нарушило чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Актът бил подписан без възражения от касатора, както и не е депозирал писмени такива в законоустановения тридневен срок. Въз основа на така съставения акт е издадено процесното НП №23-0869-000282/15.02.2023 г. на Н. сектор в ОД МВР - Шумен, сектор ПП Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на касатора К. К. Г. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Въззивният съд счел също, че санкционираното лице е извършило вменените му нарушения, поради което потвърдил процесното НП, както и присъдил в полза на административнонаказващия орган разноски.

Настоящата касационна инстанция счита, че при съставяне на акта и изготвяне на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, противно на твърденията в жалбата и в частност нарушение на чл.33 ал.1 от ЗАНН. Безспорно е установено от решаващия съд, което не се спори и от касатора, че при извършената проверка той е отказал изрично да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, по какъвто начин съобразно чл.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл.174 ал.4 от ЗДвП, контролните органи отчитат наличието им. Именно отказът да бъде извършена проверка на касатора с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, е дал основание за ангажиране отговорността на водача по реда на чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП, при което както актът, така и НП, съдържат пределно ясно описание на конкретното деяние и обстоятелствата при което е извършено. Действително, наказващият орган в НП е отразил и констатации за неизпълнение на предписания за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и техните аналози. По този ред съгласно чл.3а от посочената наредба се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози при отказ на лицето да извърши проверка с техническо средство или тест, какъвто в случая е налице, поради което вписването в акта и в НП на констатации за дадени предписания за медицинско изследване е напълно законосъобразно - в този смисъл ТР №13 от 20.12.2021 г. по т.д.№1/2021 г. на ВАС на Р България – ОСС от I и II колегия на ВАС. Съобразно посоченото ТР, доколкото водачът е санкциониран за надлежно установения отказ да бъде проверен за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози посредством техническо средство дръг тест, както и е отказал да изпълни издаденото му предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, безспорно е налице отказ по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че спрямо касатора е образувано ДП с оглед данните за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК и което наказателно производство е приключило, тъй като към момента на извършване на проверката от органите на МВР управляващият автомобила е осъществил вмененото му нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, неправомерно отказвайки да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози и е отказал да изпълни издаденото му предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. Последващото събиране на сравнителен материал – кръвна проба от касатора във връзка с наказателното производство, съответно одобряването на постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство и налагането на наказание на касатора на основание чл.343б ал.3 от НК, не създава пречки за търсене на отговорност за описаното в акта и в НП административно нарушение.

Във връзка с гореизложеното и доколкото въззивният състав е формирал аналогични правни изводи за законосъобразност на НП, касационният състав счита, че не са налице сочените от касатора в настоящото производство отменителни основания. Решението на РС [населено място] е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №137/23.04.2024 г. на Районен съд град Шумен, постановено по АНД №1833/2023 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА К. К. Г. с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.12, да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.

Решението е окончателно.