Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 27.06.2022г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 1353/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Главното производство е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от
същия закон. Образувано е във връзка с жалба от Г.И.К. чрез адв.А.Д. срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка с
№22-0355-000023/09.05.2022г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Тервел при
ОД на МВР гр.Добрич.
В рамките на оспорване на заповедта, с
която е наложена принудителна административна мярка, Г.И.К. чрез адв.А.Д. е
поискал спиране изпълнението на заповедта, по което искане съдът изразява
следното становище:
Съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП: „Подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.“, тоест
принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП са с допусната по силата
на закона предварително изпълнение и не е необходимо издаване на разпореждане
от страна на административния орган по чл.60 от АПК за допускане на
предварително изпълнение.
Следователно, приложима е разпоредбата на
чл.166 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, според която: „Допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.“.
Съдът с разпореждане №7921/16.06.2022г. е
дал указания към жалбоподателя да докаже, че допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на принудителната административна мярка би могло да му
причини значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима и
надделяваща над защитените с нея държавни или
обществени интереси.
В отговор на съдебните
указания е постъпила молба от Г.И.К. чрез адв.А.Д. с вх.№
9958/24.06.2022г., в която се твърди, че допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на принудителната административна мярка ще наруши
връзката на Г.И.К. с дъщеря му Христина Георгиева Койчева, защото няма да може
да се придвижва от гр.Варна до
гр.Балчик, във връзка с определения от съда режим на свиждане с детето.
Това оплакване е не само неоснователно, но
и несериозно, защото между гр.Варна и гр.Балчик има обществен транспорт, който
безпрепятствано може да бъде ползван от Г.И.К. и дъщеря му. Придвижването с
автобус не би могло по никакъв начин да наруши правото на жалбоподателя да се
вижда с дъщеря си. От информацията в Интернет става ясно, че в направлението Варна-Балчик-Варна
тръгват автобуси на всеки 30 минути във времевия обхват от 5:30 ч.
сутринта до 23.20ч. вечерта. Следователно, невъзможността да управлява
автомобил не би възпрепятствало
осъществяването на личните отношения на бащата с детето му. Търсенето на
оправдание в тази насока не би могло да се счете за надделяващ личен интерес
спрямо защитените от закона обществени отношения.
Със заповед №22-0355-000023/09.05.2022г.,
издадена от мл.автоконтрольор към РУ Тервел при ОД на МВР гр.Добрич на Г.И.К. е
наложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, за това че на 06.05.2022г. управлявайки автомобила на Г. М. К. при
извършена проверка от органите на ОД на МВР гр.Добрич е отказал да бъде
проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Законодателят справедливо и разумно е
забранил управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техните аналози. Предвид големия процент на пътно-транспортни произшествия с
отнемане на човешки животи именно след употреба на наркотици, в закона съвсем оправдано и закономерно е
предвидено защитата на основното човешко
благо – правото на живот на участниците в пътното движение да бъде засилена
чрез предварително изпълнение на принудителните административни мерки по Закона
за движение по пътищата. Защитените с този закон и по-конкретно с чл.171 т.1
б.“Б“ от ЗДвП обществени отношения –
правото на живот и правото на физическа неприкосновеност, представляват особено
важен обществен интерес по смисъла на чл.60 ал.1 от АПК във връзка с чл.166
ал.4 във връзка ал.2 от АПК.
Жалбоподателят не представи нови
обстоятелства, въз основа на които може да иска спиране на предварителното
изпълнение. Не доказа, че допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на принудителната административна мярка би могло да му причини
значителна или трудно поправима вреда, което обосновава неоснователност на
искането му.
Воден от изложеното и на основание чл.166
ал.4 във връзка с ал.2 от АПК във връзка с чл.60 ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането
на Г.И.К. чрез адв.А.Д. за спиране на допуснатото по силата на чл.172 ал.6 от Закона
за движение по пътищата предварително изпълнение на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с №22-0355-000023/09.05.2022г., издадена от
мл.автоконтрольор към РУ Тервел при ОД на МВР гр.Добрич.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: