Решение по дело №172/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 219 във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Т. Н. У. от [населено място] – в лично качество и като наследник на Н. Т. У., подадена чрез пълномощника му адв. С. Б. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед № 170 от 26.01.2024 г., издадена от кмета на община К., с която на основание чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ се нарежда на собствениците Н. Т. У. и Т. Н. У. да премахнат в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта обект, представляващ „Навес с метална конструкция и монтирани 10 бр. фотоволтаични панели върху покрива“, находящи се в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по КККР на [населено място], представляващ [УПИ], кв. 198 по действащ подробен устройствен план (ПУП) на [населено място], с административен адрес [улица].

В жалбата са направени оплаквания за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че, противно на посоченото в заповедта, жалбоподателят и починалият му баща Н. У. са подали уведомление вх. № 194-Н-1279-2 от 11.12.2023 г. до главния архитект на община Казанлък за изграждане на фотоволтаичната инсталация, чието премахване е разпоредено, както и че ответникът не е уважил подаденото от тях възражение против съставения Констативен акт (КА) № 13 от 07.11.2023 г., без да го е обсъдил по същество. Оспорват се констатациите в КА, в частност – квалификацията на изградения от жалбоподателя и баща му навес като строеж от пета категория. Поддържа се, че същият е бил изграден в края на 1998 г. като второстепенна постройка от допълващото застрояване съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗУТ при условията на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, а монтирането върху него на фотоволтаични панели за собствени нужди е станало през м. януари 2020 г., но пускането им в експлоатация е станало едва на 18.10.2023 г. Обосновава се, че заповедта не цели постигане на правомерен резултат, а недопустимо причиняване на вреди чрез административна принуда – лишаване от възможност за ползване на слънчева енергия за собствени нужди. По тези съображения и допълнително изложени в представена от пълномощника на жалбоподателя писмена защита (л. 175 – 188) се иска обявяване за нищожна на оспорената заповед, алтернативно – обезсилването й като недопустима или отмяната й като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалните си представители – юрисконсулт П. С. и юрисконсулт М. Т.-И., по изложени съображения в писмени становища (л. 68 – 69 и л. 84), в съдебно заседание и в писмена защита (л. 191 – 192) оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за направените разноски по делото и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в случай, че е над минимума по Нарадбета за минималните адвокатски възнаграждения.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, а и от представените нотариални актове за дарение (л. 24-гръб – 25), комбинирана скица – виза за проектиране (л. 55), екранна снимка на кадастралната карта на [населено място] в частта относно процесния имот (л. 53) и удостоверение за наследници (л. 15) се установява, че през 1997 г. жалбоподателят Т. Н. У. и баща му Н. Т. У. са придобили собствеността върху дворно място (всеки от тях по ½ идеална част), представляващо [УПИ] в кв. 198 по действащия ПУП на [населено място], ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес [улица], ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда (в реални части, подробно описани в нотариалните актове), както и че Н. Т. У. е починал на 19.12.2023 г., като е оставил за наследници съпругата си Т. Д. У., сина си (жалбоподателят) и дъщеря си К. Н. У..

С вх. № 194-Х-554-1*4 от 22.08.2023 г. в О. К. е постъпила жалба от Х. Х. в качеството на собственик [УПИ] с административен адрес [населено място], [улица], за проверка на законността на изграден в съседния [УПИ] метален навес с монтирани върху него фотоволтаци (л. 56).

Във връзка с постъпилата жалба вх. № 194-Х-554-1*4 от 22.08.2023 г. била извършена проверка от длъжностни лица в Дирекция „Устройство на територията и транспорт“ при Община Казанлък – гл. специалист ТИКС и експерт ТИКС, обективирана в протокол от 29.09.2023 г. (л. 51).

Жалбоподателят и баща му Н. У. били уведомени за образуваното административно производство и съставения констативен протокол с писмо изх. № 194-Х-551-1#1 от 11.10.2023 г. (л. 47), получено на 16.10.2023 г. (л. 46), като им била указана възможността да се запознаят с преписката, да дадат обяснения, да бъдат изслушани и да представят доказателства – документи за собственост, строителни книжа и др.

В изпълнение на писмо с изх. № 194-Х-551-1#1 от 11.10.2023 г. жалбопадателят и баща му подали отговор с вх. № 194-Х-551-1#7 от 19.10.2023 г. (л. 35), в който посочили, че:

през периода м. септември – м. декември 1998 г. премахнали изграден в югозападния ъгъл на дворното им място стар паянтов гараж, тъй като бил застрашен от самосрутване, и монтирали на негово място навесно защитно съоръжение от метална конструкция, под което да може да се спират два автомобила, с двускатен покрив на юг и на север, покрит с плътно наредени дъски от иглолистна дървесина, закрепени с болтове, и залепена върху тях битомна мембрана, с начална височина на ската (стрехата) на около 2,2 м. от нивото на двора, без стени от север и от изток, като от юг и от запад носещите покривната конструкция метални тръби били монтирани в близост до съществуващата плътна ограда;

през м. януари 2020 г. закупили фотоволтаични панели с обща мощност 4 KW, които поставили върху южния скат на покрива на навесното съоръжение, но същите били въведени в експлоатация от 18.10.2023 г. и оттогава ползвали фотоволтаичната инсталация за собствено потребление, като жалбоподателят ползвал мощност от 2 KW, а баща му – 1,77 KW; за което обстоятелство приложили;

навесното им съоръжение е на отстояние от плътната ограда с височина около 2,50 м. на съседа им от изток Х. Х. и не би могло да засенчва неговия двор.

В писмо с изх. № 194-Х-551-1#1 от 11.10.2023 г. жалбопадателят и баща му посочили също, че за удостоверяване на изложеното в него прилагат нотариални актове за собственост, 2 бр. технически становища с указания за изпълнение и 2 бр. протоколи за въвеждани в експлоатация на фотоволтаична инсталация, но в преписката се съдържат само нотариалните актове, 1 бр. техническо становище и 1 бр. протокол за въвеждане в експлоатация – за фотоволтаична инсталация с номинална мощност 2 KW, с инвеститор Т. У. (л. 37 – 45).

На 07.11.2023 г. длъжностни лица в Община Казанлък – старши експерт ТИКС и н-к отдел ТИКС, извършили проверка на строеж „Навес с метална конструкция и монтирани 10 бр. фотоволтаични панели върху покрива“ в [УПИ], кв. 198 по ПУП на [населено място], ПИ с [идентификатор], с административен адрес [улица]. За резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен акт (КА) № 13 от 07.11.2023 г., съдържащ и окомерна скица на разположението на строежа в имота (л. 31 – 33), според който:

строежът е V-та кагегория съгласно чл. 10, ал. 3, б. „в“ от Наредба № 1 към ЗУТ;

строежът е изграден по стопански начин от Н. У. и Т. У. в гореописания имот, тяхна собственост;

носещата конструкция на строежа е метална – метални колони (част от тях с кръгъл профил Ф80, а друга част – с кутиевиден профил), греди и ребра, връзката между които е чрез заваръчни шевове; направена е летвена обшивка, покрита с хидроизолационен слой; покривът е с двустранен наклон север-юг; върху южната пола са монтирани 10 бр. фотоволтаични панели; размерите в план са 7.70/5.60 м.; височина до стрехата – 2.25 м.; височина до билото – 2.73 м.;

строежът не е разрешен – извършен е в нарушение на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ; изграден е на намалено отстояние от източната дворищно-регулационна линия с [УПИ], кв. 198 и на дворищно-регулационните граници от юг и от запад, без съгласие на съседите; не подадено уведомление до главния архитект на общината за изграждането на инсталацията, мощност и разположения, както и проектни решения по части „Конструктивна“, „ЕЛ“ и/или „ОВК“ с чертежи, схеми, изчисления, технически спецификации и др., гарантиращи бозепасната й експлоатация, съгласно чл. 151, ал. 10 от ЗУТ.

В КА е прието въз основа на констатации по него, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което същият е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ за премахване на сторежа. Посочено е, че възражения от занитиресованите лица могат да бъдат подавани в 7-дневен срок от получаване на КА.

КА е изпратен на жалбоподателя и баща му Н. У. като приложение към писмо изх. № 194-Х-551-1#9 от 09.11.2023 г., получено на 22.11.2023 г. (л. 29 – 30), и същите са подали възражение с вх. № 194-Х-551-1#10 от 29.11.2023 г. (л. 27 – 28).

На 11.12.2023 г. жалбоподателят и баща му Н. У. подали до главния архитект на община К. У. по чл. 151, ал. 10 от ЗУТ с вх. № 194-Н-1279-2 от 11.12.2023 г. (л. 21 – 28) за монтираните от тях върху прокрива на процесното навесно съоръжение фатоволтични панели с обща мощност до 4 KW – фотоволтаична електроцентрала за битови (собствени) нужди с мощност под 20 KW съгласно чл. 151, ал. 1, т. 19 от ЗУТ, пусната пробно през м. октомври 2023 г. и въведена в експлоатация на 05.12.2023 г. след съответно уведомяване на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД на 03.11.2023 г. (л. 87 – 90 и л. 163 – 169).

С оспорената Заповед № 170 от 26.01.2024 г., издадена от кмета на община Казанлък (л. 19 – 20), на основание чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на собствениците Н. Т. У. и Т. Н. У. да премахнат в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта обект, представляващ „Навес с метална конструкция и монтирани 10 бр. фотоволтаични панели върху покрива“, находящи се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], представляващ [УПИ], кв. 198 по действащ ПУП на [населено място], с административен адрес [улица]. От фактическа страна премахването на обекта като незаконен строеж се основава на констатациите, обективирани в КА № 13 от 07.11.2023 г. и възпроизведени в обжалваната заповед. Постъпилото възражение срещу КА е прието за неоснователно, като е посочено, че дори строежът да е VI-та категория и да е извършено строителство по чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ – временен строеж или строителство по чл. 147, ал. 1, т. 14, е необходимо представяне на становище от инженер-конструктор съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗУТ.

Оспорената заповед е получена от жалбоподателя, като изпратена до него и до баща му Н. У., на 09.02.2024 г. (л. 17), а жалбата против нея е подадена на 23.02.2024 г. и заведена в О. К. с вх. № 192-2048-1 от същата дата (л. 1 – 8).

По делото са приети като писмени доказателства цитираните по-горе документи, допуснати и разпитани са като свидетели С. Н. С. и В. Н. С. (съседи на жалбоподателя – собственици на имота от запад на процесния имот, като първият свидетел е изготвил и проекта за процесната фотоволтаична централа), както и М. А. А. – помагал при изграждането на процесния навес, назначена и изготвена е съдебно-техническа експертиза (СТЕ) – основна (л. 115 – 125) и допълнителна (л. 149 – 158), заключенията на които са изслушани в съдебно заседание, не са оспорени от страните и са приети от съда като компетентно и добросъвестно изготвени.

Според показанията на разпитаните свидетели, преценени в съвкпуност, процесният навес е бил изграден по стопански начин от жалбоподателя и баща му Н. У. в югозападния ъгъл на имота им през периода м. септември – м. декември 1998 г. със съгласието на съседедите им от запад, а фотоволтаичната централа е била монтирана върху прокрива му през 2020 г., но въведена в експлоатация през м. декември 2023 г. Навесът се ползвал за паркиране на автомобили или за склад, а през лятото под него се поставяли маса и столове.

Според заключението на основната СТЕ:

разпореденият за премахване с обжалваната заповед строеж е изграден в ПИ с [идентификатор] 504.771 по КККР на [населено място], представляващ УПИ П-771 в кв. 198 по действащия ПУП на [населено място], с административен адрес [улица], като разположен в югозападния ъгъл на имота на отстояние от 3,2 м. до 3,15 м. от намиращата се на север в имота жилищна сграда и на 3,07 м. отстояние от източната му граница с УПИ Ш-772;

функционално предназначение на обекта е навес — постройка от допълващо застрояване (строеж), който в западната си част се ползва като гараж – за паркиране на автомобил, а в източната – за лятна кухня, като върху навеса са монтирани фотоволтаични панели, представляващи фотоволтаична инсталация за собствено потребление;

застроената площ на навесното съоръжение, определена по външната линия – очертание на стъпването на колоните съгласно §5, т. 15 от ДР на ЗУТ, е 43,12 кв. м.;

конструкцията на невесното съоръжение е метална, с двускатен покрив, без оградни стени, като носещите му елементи са стомано-бетонови фундаменти под колони, метални колони, греди, ферми и столици, а покривната конструкция е дъсчена обшивка, покрита с листова хидроизолация с дебелина 3 мм;

фотоволтаичните панели, общо 16 на брой, са разположени по двата ската на покрива - по южния скат са в 2 групи по 6 броя панели или общо 12 броя, а по северния скат – 4 броя, стъпващи на конструкцията, като размери на панелите са 167,5/99,2 см;

височините на южната и на северната стреха на навесното съоръжение от нивото на прилежащия терен са съответно 2,17 м. и 2,25 м., а височината на билото на покрива на навесното съоръжение от средна кота прилежащ терен е 2,75 м.;

не е възможно отделянето на изградения строеж и в частност на навесното съоръжение от терена и преместването му в пространството, без да загуби своята индивидуализация и годността си за ползване със същото или с подобно предназначение;

преместването на металния навес на друго място не би изменило трайно субстанцията и начина на ползване на терена, от който се отделя;

от техническа гледна точка с оглед на начина на изграждането на навесното съоръжение и на използваните материали, както и на техническото му състояние към момента, е възможно същото да е било изградено през периода м. септември – м. декември 1998 г.;

действащият ПУП за [УПИ], кв. 198 по плана на [населено място] към момента на изграждане на навесното съоръжение е ПУП - ЗРП на Централна градска част (ЦГЧ), одобрен със Заповед № РД-02-14-192 от 1987 г. на министъра на териториалното развитие и строителството; застроителната част на плана предвижда свързано основно нискоетажно застрояване между [УПИ] и [УПИ], като съществуващите жилищни сгради в имотите се запазват и се включват в режима на застрояване; не се предвижда допълващо застрояване; застрояване е потвърдено/допуснато само по западната граница на [УПИ]; по южната и източната граница е отразен съществуващ към времето на изработване на плана гараж, отбелязан на регулационната извадка на плана като сграда с [идентификатор], която не е включена в режима на застрояване и не съществува към момента на изготвяне на експертизата; планът не е изменян относно [УПИ] и е действащ и по време на изграждането на фотоволтаичната инсталация;

навесното съоръжение е свързано на общата регулационна линия между [УПИ] и УПИ ХII-770 и на общата регулационна линия между [УПИ] и [УПИ], т. е. свързано в три УПИ/парцела;

действащият ПУП – ЗП не предвижда допълващо застрояване;

към строителството на навесното съоръжение действащ е бил ППЗТСУ и изменението му, обнародвано в ДВ, бр. 6 от 16.01.1998 г., и проектирането му не може да се допусне на основание чл. 112, ал. 4 на ППЗТСУ въз основана скица за проектиране по чл. 220, ал. 2, т. 2 от ППЗТСУ, тъй като е свързано застрояване в три парцела, няма одобрен Кварталнозастроителен и силуетен план по чл. 62 от ППЗТСУ и не попада в изключенията на ал. 4 от същия член; проектирането на навесното съоръжение не би могло да се допусне и на основание чл. 41, ал. 2 от ЗУТ въз основана виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, тъй като е свързано застрояване в три урегулирани поземлени имота и няма одобрен ПУП - Работен устройствен план по чл. 113, ал. 2 от ЗУТ; заключението на вещите лица е, че строежът – навесно съоръжение не е изграден в съответствие с действащия регулационен и застроителен план и с действащите към датата на построяването му и към момента строителни правила и норми; нарушена е устройствената основа – липсва одобрен [жк], респективно ПУП – Работен устройствен план за [УПИ], кв. 198 по плана на [населено място] за свързано допълващо застрояване в три имота;

фотоволтаичната инсталация е монтирана при действие на нормативните изисквания на ЗУТ и изменението му, обнародвано в ДВ, бр. 6 от 20.01.2023 г.; фотоволтаичните инсталации с мощност до 1MW, които се монтират върху покриви на сгради/постройки не представляват надстрояване и монтажът на инсталацията за собствени нужди е допустим на основание чл. 147, ал. 1, т. 14а от ЗУТ, като за допускането му не се издава виза за проучване и проектиране на основание чл. 140, ал. 6 от ЗУТ; инсталацията е монтирана в зоната на 3 м. от южната и източната регулационни линии към [УПИ] и [УПИ]; липсват данни за нотариално заверено съгласие от собствениците на съответните имоти за монтажа на инсталацията в 3-метровата зона до границата;

не е възможно процесният строеж и преди, и след монтажа на фотоволтаичната инсталация да засенчва двора на съседния имот от изток (вж. пояснението в с. з. на вещото лице арх. Н. за допусната техническа грешка в писменото заключение), двора на съседния имот от запад и двора на съседния имот от юг;

от техническа гледна точка – предвид начина на изграждането и предназначението му и в частност, ако се приеме, че се ползва за лятна кухня, навесното съоръжение е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, в сила от 2003 г., защото се явява допълващо застрояване по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ; монтирането на фотоволтаичната инсталация върху навесното съоръжение не променя категорията на строежа, защото тя се допуска по чл. 147, ал. 1, т. 14а – монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия за собствено потребление;

изградената върху навесното съоръжение фотоволтаична инсталация, преценена отделно, е допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите съгласно ЗУТ при налично нотариално заверено съгласие на преките съседи – собствениците на [УПИ] и [УПИ], кв. 198 по плана на [населено място];

не е възможно навесното съоръжение да се прецени в съвкупност с изградената върху него фотоволтаична инсталация, защото се движат по различни процедури съгласно ЗУТ, като за навеса се издава разрешение за строеж, докато фотоволтаичната инсталация за собствено потребление, която е със съответната мощност, е на уведомителен режим към главния архитект по чл. 151, ал. 10 от ЗУТ и той няма задължение да издава някакъв документ.

Според заключението на допълнителната СТЕ:

фотоволтаичната инсталация е с проектна мощност 2,00 kW и може да се категоризира по два текста на ЗУТ; съгласно чл. 147, ал. 1, т. 14а от ЗУТ, тъй като е с мощност под 5 MW, тя се явява допълващо застрояване – строеж VI-та категория. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 19 от ЗУТ, тъй като е с мощност под 20 kW, тя не се категоризира като строеж, защото не подлежи на издаване на Разрешение за строеж и не попада с обхвата на чл. 137 от ЗУТ – в този случай за нея в ЗУТ е предвиден уведомителен режим; въпрос на избор на инвеститора е по коя процедура да изготви проектната документация, дали с издаване на разрешение за строеж или с уведомление;

съгласно представеното по делото конструктивно становище за Обект “Монтаж на ФЕЦ 10 + 6бр.(2,95 + l,77kwp)“ панелите стъпват върху покрива на навеса, като същите се захващат към покривната конструкция чрез квадратни тръби 40/40/3 посредством ел.заварки и монтажни планки; следователно вертикалните и хоризонтални товари от панелите се поемат от покривната конструкция, предават се върху носещите греди и колони на навеса и се отвеждат надолу до фундаментите на навесното съоръжение; това означава в случай, че навесното съоръжение изпълнява функциите на фундамент за монтиране на фотоволтаичните панели по начина, по който те са свързани, че може да се приеме, че същото може да бъде третирано при условията на чл. 151, т. 19 от ЗУТ.

В заключението на допълнителната СТЕ вещите лица са посочили също в какво се състоят и на какво се дължат разминаванията между извършените от тях замервания и отразените в КА.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна в частта й, с която е наредено на жалбоподателя да премахне описания в нея незаконен строеж, по следните съображения:

С обжалваната заповед е разпоредено премахването като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ на строеж пета категория (шеста категория според съда, а и според вещите лица, макар въпросът да е правен), изграден в УПИ по ПУП на [населено място], а съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях. С оглед на това обжалваната заповед, подписана от кмета на община Казанлък, се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган, съответно не е налице основание за проглосяване на нищожността й, като издадена от некомпетентен орган.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е правното основание за упражненото от кмета на общината правомощие – чл. 225а от ЗУТ, както и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

При издаване на обжалваната заповед не се са допуснати и съществени нарушения на административнопроизвоствените правила. Административното производство е образувано с КА, съставен и подписан от длъжностни лица от общинската администрация с функции по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ на територията на община Казанлък, с който са установени и удостоверени релевантни факти и обстоятелства относно наличието на материалноправно основание за издаване на заповед от кмета на общината за премахване като незаконен на строеж пета категория – изграждането му без издадено разрешение за строеж. КА е връчен на адресатите на оспорената заповед с право на възръжение и те са подали такова, като същото е обсъдено от органа в издадената от него заповед и прието за неоснователно.

С оглед на гореизложеното не са налице такива съществени нарушения на формата на обжалвания акт или на процедурата по издаването му, които да обосноват отмяната му като незаконосъобразен на някое от тези основания, още по-малко обявяването му за нищожен.

Обжалваната заповед е постановена и при правилно приложение на материалния закон, както и в съотвествие с целта на закона – премахване на незаконен строеж.

Разпореденият за премахване обект – „Навес с метална конструкция и монтирани 10 бр. фотоволтаични панели върху покрива“, е възприет в заповедта за незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като построен в нарушение на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, т. е. без издадено разрешение на строеж. В случая обаче изграждането на навеса и монтирането на фотоволтаични панели е станало по различно време и за тях са приложими различни застроителни режими, като същите имат и различно функционално предназначение, поради което законността им не би могла да бъде преценявана в съвкупност – като един строеж.

Навесът е бил построен през периода м. септември – м. декември 1998 г. (според показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира с доверие в тази им част, доколкото писмени документи в тази насока не са налице, а според вещите лица с оглед на начина на изграждането му, вложените материали и състоянието му към момента, е възможно същият да е бил изграден през посоцения период), т. е. при действието на ЗТСУ и Правилника за прилагането му (ППЗТСУ). Изхождайки от заключенията на вещите лица, в конструктивно отношение същият представлява строеж по смисъла на § 1 от ДР на ППЗТСУ и § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който според предназначението си е допълващо застрояване по смисъла на чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ и чл. 41, ал. 1 от ЗУТ и съответно, тъй като попада в хихотезата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е строеж шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (момента на построяването му не е съществувала подобна категоризация на строежите), а не пета категория, както е посочено в заповедта. Следователно за изграждането на процесния навес се изисква разрешение за строеж както към момента на построяването му – чл. 55 от ЗТСУ, така и според действащата към момента нормативна уредба – чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, но такова в случая няма спор, че не е било издадено, поради което същият се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, именно на която разпоредба се е позовал и кметът на общината, за разпореди премахването му. В допълнение следва да бъде отбелязано също, че:

спрямо процесния навес не намират приложение правилата за определянето му като търпим, уредени в пар. 16 от ПР на ЗУТ и пар. 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, още повече, че макар за премахването му като незаконен строеж кметът на общината да не се е позовал на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, от заключението на СТЕ се установи, че липсва градоустройствена основа за проектирането и изграждането му;

в оспорената заповед навесът е описан от гледна точка на съществените му характеристики – вид, местонахождение и параметри на извършеното строителство, а КА, въз основа на който е издадена заповедта, съдържа окомерна скица, поради което, независимо от описаните в допълнителната СТЕ разминавания между замерванията на вещите лица и отразените в КА, съответно в заповедта, и доколкото в УПИ, в който е пострен навесът, няма друго подобно застрояване, не е налице съмнение относно разпореденият за премахване навес, т. е. не същестувава опасност при изпълнение на заповедта да бъде премахнат друг обект, а не процесния навес, поради неяснота на самата заповед в тази насока;

неправилното определяне и съответно посочване в обжалваната заповед на категорията на строежа – пета, вместо шеста, не се отразява на изискванията за нейната законосъобразност и в частност на компетентността на административния орган, тъй като, както беше отбелязано, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общиината или на упълномощено от него лице.

Монтираните върху покрива на навесното съоръжение през 2020 г. и въведени в експлоатация през 2023 г. фотоволтаични панели – две фотоволтаични централи, са с обща мощност до 4 KW, т. е. под 1 МW, поради което също представляват строеж шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, тъй като попадат в хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 14 (т. 14а според вещите лица) от ЗУТ, за който съответно се изисква разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, каквото няма спор, че не е било издадено, поради което се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В случая съдът не споделя заключението на допълнителната СТЕ в частта му, според която е налице и хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 19 от ЗУТ, при която не се изисква разрешение за строеж, тъй като за нея в ЗУТ е предвиден уведомителен режим, и въпрос на избор на инвеститора е по коя процедура да изготви проектната документация – дали с издаване на разрешение за строеж или с уведомление. Изключението по чл. 151, ал. 1, т. 19 от ЗУТ, видно от текста на разпоредбата, е допустимо при изграждане на инсталации към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им поземлени имоти, а процесните инсталации са изградени върху постройка на допълващото застрояване. В допълнение следва да бъде отбелязано също, че макар с оспорената заповед да е разпоредено премахването на 10 бр. фотоволтаични панели, без да е описано точното им местоположение – върху северния или южния скат на покрива на навеса, а от заключенията на вещите лица да се установи, че фотоволтаичните панели са общо 16 броя, 12 от които са разпределени по южния скат в 2 групи по 6 броя, а другите 4 броя са монтирани на северния скат, изпълнението на заповедта в тази й част не би довело до неправомерно засягане на правата на собствениците на строежа, тъй като с оглед на гореизложеното и 16-те броя фотоволтаични панели са незаконен строеж, изграден при това върху друг незаконен строеж – навес, чието премахване също е наредено с оспорената заповед, респективно премахването на навеса като незаконен строеж е свързано неизбежно и с премахване на всички монтирани върху покрива му фотоволтаични панели.

Жалбата е допустима и основателна в частта й, с която е наредено на бащата на жалбоподателя – Н. Т. У., да премахне описания в нея незаконен строеж. Правният интерес на жалбоподателя да обжалва заповедта и в тази й част се обуславя от качеството му на негов наследник, а незаконосъобразността на заповедта в тази й част се обуславя от факта, че към датата на издаването й Н. Т. У. е починал и няма как да лъде неин адресат.

По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна по отношение на нареденото на жалбоподателя премахване на описания в нея назаконен строеж, поради което в тази й част жалбата против заповедта е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По отношение обаче на разпореденото на Н. Т. У. задължение за премахване на строежа, заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед на изхода от делото:

жалбоподателят следва да бъдат осъден да заплати на О. К. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно отхвърлената част от жалбата, от една страна, фактическата и правна сложност на делото, от друга страна;

О. К. следва да бъдат осъдена да заплати на жалбоподателя 1/2 част от направените от него разноски по делото – съобразно уважената част от жалбата, а именно в размер [рег. номер]. (ощо направените разноски са в размер [рег. номер]., както следва: 10 лв. заплатена държавна такса – л. 61; 2440 лв. заплатени възнаграждения на вещи лица – л. 103, 139 и 189; 1250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение – л. 170 и 171, т. е. в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Т. Н. У., [ЕГН] (като наследник на Н. Т. У., [ЕГН]), Заповед № 170 от 26.01.2024 г., издадена от кмета на община Казанлък, в частта й, с която на основание чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на собственика Н. Т. У. да премахне описания в заповедта незаконен строеж, като незаконосъбразна.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Н. У., [ЕГН], против Заповед № 170 от 26.01.2024 г. на кмета на община Казанлък в частта й, с която на основание чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на собственика Т. Н. У. да премахне описания в заповедта незаконен строеж, като неоснователна.

ОСЪЖДА Т. Н. У., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на О. К. сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА О. К. да заплати на Т. Н. У., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на О. К. сумата в размер на 1850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева, представляваща направени разноски по делото съобразно уважената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него, пред Върховния административен съд.