РЕШЕНИЕ
№ 635
гр. Благоевград, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101169 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1169/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№10481/07.05.2024г., подадена от К. П. Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Б... чрез адвокат Н. Л., срещу О адрес: гр.Бредставлявана от Кмета на
О, с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника О, че ищцата К. П. Д. е
собственик въз основа на давностно владение на поземлен имот с идентификатор
07377.97.1, стар номер 209, находящ се в О, с площ 1703 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на
земята: 8, при граници (съседи): 07377.97.3, 07377.97.7, 07377.402.2, 07377.500.320,
07377.97.8.
В производството е допуснато главно встъпване и е приет за съвместно разглеждане
предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК от главно встъпилите лица Т. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Б М. И. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Благоевград, ж.к. Струмско, център 026, вх.А и А.
И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Б против К. П. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Б и Община Благоевград, гр.Б, представлявана от К– М за признаване за
установено, че главно встъпилите лица са собственици на основание придобивна давност на
спорния поземлен имот, описан по-горе.
В исковата молба на ищцата К. П. Д. се твърди, че същата е придобила по давност
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 07377.97.1, стар номер 209,
находящ се в с.Бъплощ 1703 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска.
Сочи се, че семейството на ищцата е започнало да пребивава в с.Българчево през
далечната 1975г., като нейният баща – Па е започнал строителството на къща в поземлен
имот 07377.402.2, който е съседен на процесния, и който е собственост първоначално на
единия син на ищцата – Р, а впоследствие на другия син на ищцата – П
Твърди се, че от 1996г. ищцата и нейното семейство владеят и стопанисват и процесния
поземлен имот с идентификатор 07377.97.1. В посочения период, в продължение на 28
години, ищцата лично и непрекъснато владее имота, като намерението й за своене се
изразява в извършването на различни действия – ограждане на целия имот с телена ограда с
бетонни колове, обработване на земята, засаждане и отглеждане на жито, пшеница,
глицерина, земеделски култури. Посочва се също, че имотът е използван и за
животновъдство, като са отглеждани овци, кози и зайци, които са изхранвани с продукцията
от посочените насаждения. В тези дейности ищцата е подпомага от сина й - Петър
Евстатиев. Навежда се, че от 1996г. до този момент, трети лица не са имали претенции към
1
собствеността на процесния имот, вкл. представители на Община Благоевград не са се
противопоставяли на явното владение на имота от ищцата.
Твърди се, че на 12.02.2024г. ищцата подала молба-декларация за обстоятелствена
проверка до Община Благоевград. В производството по обстоятелствена проверка ищцата е
установила, че процесният имот е актуван като общинска собственост съгласно Протоколно
решение №3/25.07.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Посоченото обстоятелство е
установила от Удостоверение с изх.№174/08.03.2024г. от Отдел „Общинска собственост“ при
Община Благоевград, издадено по повод молбата за обстоятелствена проверка на процесния
имот. В удостоверението било посочено, че имотът е общинска собственост, но не бил
посочен номера на акта, с който същият е актуван като общинска собственост, нито датата,
на която е актуван. Поради това на 04.04.2024г. ищцата депозирала последващо заявление до
общината, с което се искало посочване на акта за общинска собственост. В отговор ищцата
получила Удостоверение №113/09.04.2024г. издадено от Дирекция „Общинска собственост и
стопанска дейност“ при Община Благоевград, с което отново са информирали ищцата, че
имотът е актуван като общинска собственост на основание: чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС (придобит
по закон), чл.59, ал.1 от ЗОС във връзка с чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение
№3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Посочва, че във въпросното
удостоверение отново не бил посочен номера на акта за общинска собственост и датата на
актуване, като служител на общината е обяснил на ищцата, че в случая няма да й бъде
предоставен номера на акта, тъй като такъв не е бил съставен.
Впоследствие ищцата установила, че на 04.04.2024г. от Община Благоевград са направили
вписване по партидата на имота на Акт за общинска собственост №102/03.04.2024г. От
текста на АОС било невъзможно да се установи по ясен и безспорен начин на какво
придобивно основание спорният имот е актуван като частна общинска собственост. Оспорва
се процесният имот да попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ.
В отговора на исковата молба ответникът О... иск като неоснователен и необоснован.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот по силата на Акт за
частна общинска собственост №13213 от 03.04.2024г., вписан в Служба по вписванията при
PC - Благоевград, Акт №102, том VI, дело №894/2024 г., вх.peг.№1797/04.04.2024г. В него
като основание за придобиване е записано чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7, чл.59, ал.1 от ЗОС,
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисия по чл.19, ал.2 от
ЗСПЗЗ. В случая общината се позовава на основанието по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и
Протоколно решение №3 от 25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че с цитираното протоколно решение, одобрено със Заповед №РД-10-
121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „З, на комисията по чл.19, ал.2 от
ЗСПЗЗ са били определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, вкл. преди влизане
в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.13 от 2007г./, за Община Благоевград, землище на с.Б,
съгласно Приложение №1 към раздел I, т.1 от протоколното решение. Посочва, че видно от
Приложение №1 към раздел I, т.1 от протоколно решение №3 от 25.07.2008г., се установява,
че Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определила като имот по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ
територията, в обхвата на която попада процесният имот - същият е посочен под №503, като
имот с №97008, с площ 3.623 дка, с начин на трайно ползване - пасище, мера, начин на
възстановяване - в съществуващи стари реални граници.
Сочи се, че във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ се включвали земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове, като
същите ставали общинска собственост по силата на закона. За тези земи била приложима
забраната по чл.7, ал.1 от ЗОС за придобиване по давност. Навежда се, че разпоредбата на
чл.86 от ЗС предвижда забрана за придобиване по давност на държавна/общинска
собственост.
На следващо място посочва, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, пр.2 от ЗОС, земите
от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Твърди се, дори ищцата
да е владяла процесния имот от 1996г. до настоящия момент, то в нейна полза не е могъл да
изтече давностният срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за
това.
По изложените съображения, се настоява за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и необоснован.
В исковата молба, подадена от главно встъпилите лица Т. И. Т., М. И. М. и А. И. Г., против
2
К. П. Д. и Община Благоевград, се твърди, че при явяване пред нотариус за снабдяване с
констативен нотариален акт установили, че за собствения им недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 07377.97.1 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-139/13.03.20219г. на ИД на АГКК, е заведена искова молба от К. П. Д. за признаване
на собственически права, вписана в Служба по вписванията гр.Благоевград с вх.
№2716/27.05.2024г., том 1, стр.212, а Община Благоевград е съставила Акт за частна
общинска собственост с №13213/03.04.2024г., вписан в СВ -гр.Благоевград.
Ищците твърдят, че са наследници на Иван Велинов Г., ЕГН **********, на който с
Удостоверение №116/20.04.1981г. Общински Народен съвет, кметство Българчево, е
предоставило ползването на процесния недвижим имот, описан като нива 1 декар в
землището на село Б, при граници П, запад мера, север - път, изток - път, като е определено
и ползването - за трайни насаждения.
Твърди се, че с Разрешително №51/10.01.1986г. Началника на СП ВиК Бе издал на Ив Г.,
разрешение за строителство на водопровод (канално отклонение) от улична тръба в село Б.
Излага се, че общият им наследодател заедно със своята съпруга С И. Г.а са ползвали имота
считано от неговото предоставяне лично, като са засадили и отглеждали плодни дървета в
имота. Ищците, като наследници и техните деца, са посещавали имота, като са продължили
да го ползват и след смъртта на техния баща И Г. – 02.08.1991г.
Ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, който са придобили на
основание давностно владение. Твърдят, че упражняват необезпокоявано владение върху
имота, считано от смъртта на техния баща 02.08.1991г., което владение според ищците е
било необезпокоявано, без противопоставянето на трети лица, включително на главните
ищец и ответник, от 02.08.1991г. до 29.10.2024г. и същото продължавало и към настоящия
момент.
Твърди се, че владението им продължава повече от 10 години, на което не са се
противопоставяли трети лица, включително К. П. Д., Община Благоевград или Кметство
Българчево.
Излага се, че К. П. Д. и нейните роднини също възприемат процесния имот като
собственост на ищците, като на първите било предоставено да ползват част от имота през
далечната 2010г., когато са засадили в една част пшенични посеви, но се сочи, че след това
повече не са ползвали имота, не са го държали, не са го своили за себе си.
Твърди се, че имотът е ограден с телена ограда и бетонни стълбове, които ищците са
поставили още през 90-те години, като в имота има засадени кайсиеви дървета от техния
баща, за които ищците продължават да се грижат.
Твърди се, че ищците владеят имота лично, считано от 02.08.1991г., което владение е
непрекъснато и явно, спокойно, като всички техни съседи и хората в селото знаят, че
процесният имот е техен.
Считат, че Актът за частна общинска собственост №13213/03.04.2024г. е съставен
неправомерно, тъй като имотът не е бил общинска собственост, както и не било налице
основанието по чл.19 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че ответната община никога не е била
собственик на имота, както и че имотът не е бил безстопанствен, нито пък бил с неизвестен
собственик, тъй като ищците са демонстрирали собственически права и всички в селото
възприемат имота като техен.
С оглед на горното, се иска от съда да признае за установено, че ищците са собственици
на поземлен имот с идентификатор 07377.97.1, стар номер 209, находящ се в Община
Благоевград, с.Българчево, с площ 1703 кв.м., въз основа на давностно владение
осъществено явно, спокойно и непрекъснато за периода 02.08.1991г. - 29.10.2024г. и към
настоящия момент.
В отговора на исковата молба ответникът К. Д. оспорва иска като неоснователен. Оспорва
се ищците да са владели имота за сочения от тях период от 02.08.1991г. - 29.10.2024г.
В отговора се твърди, че от 1996г. ищцата К. Д. и нейното семейство владеят и
стопанисват и процесния поземлен имот с идентификатор 07377.97.1. В посочения период, в
продължение на 28 години, ищцата лично и непрекъснато владее имота, като намерението й
за своене се изразява в извършването на различни действия – ограждане на целия имот с
телена ограда с бетонни колове, обработване на земята, засаждане и отглеждане на жито,
пшеница, глицерина, земеделски култури. Посочва се също, че имотът е използван и за
животновъдство, като са отглеждани овци и кози.
3
Навежда се, че Иван Велинов Г. е бил ползвател на имота, а не владелец, като със смъртта
му на 02.08.1991г. учреденото в негова полза вещно право на ползване се е погасило, поради
което не е налице хипотезата на присъединяване на владение по чл.82 от ЗС.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск
като неоснователен и необоснован, като твърди, че Община Благоевград е собственик на
процесния имот по силата на Акт за частна общинска собственост №13213 от 03.04.2024г.,
вписан в Служба по вписванията при PC-Благоевград, Акт №102, том VI, дело №894/2024г.,
вх.peг.№1797/04.04.2024г., с който имотът е актуван като общински на основание чл.19, ал.1
от ЗСПЗЗ.
Навежда се, че както наследодателят на ищците, така и самите ищци са били със
съзнанието, че имотът не е техен, а е предоставен за ползване.
В съдебно заседание ищцата К. Д. се явява лично и с упълномощен процесуален
представител – адв.Н. Л., която поддържа иска и пледира за уважаването му като
основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от юрк.Г който
оспорва иска.
В съдебно заседание от главно встъпилите лица се явява лично А. Г.. Всички се
представляват от адв.Г. Г., която поддържа иска на главно встъпилите лица и моли за
уважаването му.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение №116/20.04.1981г. на Председателя на ИК на Общински Народен
съвет, кметство Бъ, в приложение на Постановление №76 на Министерски съвет е
предоставена за ползване на Ив Г. следната земя: нива в размер на 1 дка, находяща се в
землището на с.Бъ до Ив, при граници П, запад мера, север - път, изток - път, която може да
се използва за трайни насаждения.
С Разрешително №51/10.01.1986г. Началника на СП ВиК Благоевград е издал на Ив Г.,
разрешение за строителство на водопровод (канално отклонение) от улична тръба в село
Българчево.
Иван Велинов Г. е починал на 02.08.1991г. и е оставил за свои наследници – С И. Г.а –
съпруга, М. И. М. – дъщеря, Т. И. Т. – дъщеря и А. И. Г. – син. С И. Г.а е починала на
01.10.2001г. и оставила за наследници трите си деца – М. М., Т. Т. и А. Г. /главно встъпилите
лица/.
От заключението на вещото лице инж.В. Ю. по изготвената съдебно-техническа
експертиза и приобщените писмени доказателства се установява следното:
От направената проверка в отдел „Кадастър, Регулация и Земеразделяне“ гр.Благоевград,
Общинска служба по Земеделие гр.Благоевград и СГКК гр.Благоевград, за урбанизираната и
неурбанизираната територия на землище с.Българчево, общ.Благоевград, и в частност за
района на експертизата, се установява, че няма стари предходни карти на земеделските земи,
такива каквито са картите на водните синдикати, като единствената карта е Картата на
възстановената собственост /КВС/ на земеделските земи. Отделно от това, за района на СТЕ,
присъства Едромащабна топографска карта /ЕТК/ от 1970г., с данни в нея от 1962-1963г.
Кадастралният план от 1959г. в М 1:1000 е изработен през 1958-59г. в координатна
система 1950г., при действието на Закона за плановото изграждане на населените места
/ЗПИНМ/. Този кадастрален план не е подлежал на отделно одобряване, одобрявала се е
само регулацията изработена въз основата на този план, като водеща такава.
Общият регулационен план на уличната и дворищната регулация на с.Българчево е
одобрен със Заповед №3009 от 24.12.1959г. на Председателя на ОНС-Благоевград.
От направения преглед на документите по този план в Община Благоевград е установено,
че районът на СТЕ не попада в обхвата на така одобрения план.
Кадастралният план от 1980г. в М 1:1000 е изработен през периода 1978-79г. в
координатна система 1950г. при действието на ЗТСУ и е одобрен със Заповед
№190/21.02.1980г. на Председателя на Окръжен народен съвет-Благоевград, на основание
чл.75 и чл.76 от ППЗТСУ. От цветната извадка от плана – Приложение №2 към експертизата,
се установява, че районът на СТЕ, тониран в оранжево, попада извън границите на плана,
като е съседен такъв на имот без граници, но с поставен пл.№154, празен, незастроен имот.
Регулационният план на с.Българчево е одобрен със същата Заповед №190/21.02.1980г. на
4
Председателя на Окръжен народен съвет-Благоевград, на основание чл.75 и чл.76 от
ППЗТСУ. Този регулационен план е изработен на основата на кадастралния план от 1980г.
По регулационен план районът на СТЕ също попада извън границите на одобрената
регулация. В разписния лист към проекта за дворищна регулация за имот пл.№154 е
записано – мера- общински.
През 1983г. е изработен КП на разширение на с.Българчево, показан на извадка от плана
/Приложение №4/, от която е видно, че той включва и района на СТЕ, в който присъства
заснет и показан, заграден с ограда имот в населено място, с тонирани в оранжево граници,
без постановен планоснимачен номер.
Поради непроцедирано разширение на действащия регулационен план от 1980г., този КП
остава неодобрен.
Картата на възстановената собственост представлява сбор от три отделни карти /планове/
по възстановяване на бивши земеделски и горски земи /имоти/: А. Картата на имотите в
съществуващи стари реални граници /СРГ/ за бивши земеделски земи; Б. План за
земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/ за бивши земеделски земи; В. План за
възстановяване на горите и земите от горския фонд /Горска карта/.
А.Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ и регистъра към нея за
землище с.Бе изработена след идентифициране и показаните на място граници по обявен в
ДВ.бр.47 от 10.06.1994г. график за съвместно уточняване границите на земеделските земи и
е приета от приемателна комисия с Протокол №46 от 17.05.1996г., като тя не е подлежала на
публикуване в ДВ.
Б.Проекто-плана за земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/ за бивши земеделски земи е
обявен в ДВ бр.103 от 16.12.1994г., с даден срок за писмени възражения от 14 дни.
Одобреният коригиран план за земеразделяне е обнародван в ДВ бр.78 от 13.09.1996г. Въвод
във владение е обявен в ДВ бр.73 от 09.09.1994г. и ДВ бр.47 от 23.05.1995г. Одобрени
частични изменения на одобрения ПЗ и същевременно и обявен въвод във владение на тези
изменения са обнародвани в ДВ бр.53 от 11.06.1999г.
В.Изработеният план за възстановяване на горите и земите от горския фонд е обявен в ДВ
бр.62 от 28.07.2000г. с даден срок за писмени възражения от 14 дни.
Вещото лице е обяснило, че в района собствеността е възстановявана в съществуващи
стари реални граници, макар към годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /1991г./ да не
съществуват предпоставки за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена
стари реални граници. Това е видно от Едромащабната топографска карта /ЕТК/ от 1970г. –
Приложение №10, с данни в нея по карти от 1962-63г. /5 години след 1958г. – годината на
коопериране на земята/, в която ЕТК районът на експертизата попада в терен с поставен
знак за „пасище, мера“, т.е. няма предпоставки за възстановяване в съществуващи на терена
стари реални граници. Друг картен материал, от който е видно, че няма условия за
възстановяване на собствеността в СРГ е извадката от неодобрения КП на разширението на
с.Българчево /Приложение №4 към експертизата/, в който районът на СТЕ попада в заграден
с ограда имот, в населено място, с тонирани в оранжево граници, без поставен
планоснимачен номер.
Установява се, че за процесния имот няма подавани заявления за възстановяване от страна
на частни лица, с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма
провеждани процедури по възстановяване, с изработен ПКП, няма постановявани
предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за
възстановяване правото на собственост.
Към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета КВС на с.Б за
първите два етапа – А и Б /СРГ и ПЗ/, в приетия официален цифров вид на картата, т.нар.
Ferma – 15.07.1998г., за землище с.Българчево, в масив №97 по КВС, присъства имот
№097008, „Пасище, мера“, с площ от 3 622.76 кв.м. /по скица 3 623 кв.м./, м.“П“, записан –
Стопанисван от Общината – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /Приложение №11/, възстановен в
съществуващи стари реални граници, като районът на експертизата е тониран в оранжево.
При действието на КВС на този етап, с Протоколно решение №3 от 25.07.2008г. на
комисия, назначена със Заповеди №РД-10-079/13.06.2008г. и №РД-10-111/25.07.2008г. на
Директора на ОДЗ Благоевград са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, за всички
землища в Община Благоевград, които да бъдат предадени като остатъчен фонд земеделска
земя на Община Благоевград. В Приложение №1 към Раздел I, т.1 от това протоколно
5
решение, в частта за землище с.Българчево, под №503, присъства имот №97008 от 3.623 дка,
„Пасище, мера“ в съществуващи СРГ. Това протоколно решение е одобрено със Заповед
№РД-10-121 от 28.07.2008г. на Директора на ОДЗ Благоевград. Тази заповед е вписана в
регистъра на земеделските земи за имот №097008 на дата 03.11.2009г.
Кадастралният план от 1999г. в М 1:1000 на с.Българчево е изработен през периода 1995г.
– 1997г. в координатна система 1970г. и одобрен със Заповед №РД-02-14-2021 от 01.11.1999г.
на Министъра на МРРБ. От цветна извадка от плана – Приложение №13, е видно, че районът
на СТЕ попада в границите на имот пл.№209, с тонирани в оранжево граници, празен,
незастроен. Съседният му имот е с пл.№163, с тонирани в лилаво граници.
В регистъра на имотите към КП записите са следните: за имот пл.№209, с площ по КП –
1653.63 кв.м., вид територия – населени места, НТП – двор, без запис за собственик; за имот
пл.№163 – с площ по КП – 1741.61 кв.м., вид територия – населени места, НТП – двор,
записани първоначални собственици Ц, зачертани на 07.04.2022г. и записан Румен Л по н.а.
№66/03.04.2019г.
Нов регулационен план върху основата на кадастралния план от 1999г. за цялата
урбанизирана територия на с.Българчево не е изработван и при това положение в сила и към
настоящия момент е РП от 1980г. На Приложение №15 е показана Скица-извадка от
оцифрената КП на с.Българчево от 1999г. – имотът е с поставен идентификатор 500.209, с
площ 1.655 дка, територии заети от населени места, без записани данни за собственост.
За цялата неурбаницирана територия на землище с.Българчево, общ.Благоевград, има
одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ със Заповед №РД-18-139 от
13.03.2019г. на ИД на АГКК, влязла в сила от деня на публикуване на заповедта в ДВ. По
одобрената КККР формата, границите, начина на трайно ползване, вида на собствеността и
съответно вписаната собственост в кадастралния регистър на недвижимите имоти към
одобрената КККР, на процесния поземлен имот с идентификатор №07377.97.8 към дата
13.03.2019г. е следната: поземлен имот с идентификатор №07377.97.8, находящ се в
с.Българчево, община Благоевград, м.“Присоето”, с площ на целия имот от 3 622.72 кв.м., с
трайно предназначение на територията - Земеделска, с начин на трайно ползване- Пасище,
категория на земята -8 /осма/, номер по предходен план – 097008, частна общинска
собственост на Община Благоевград по Заповед №РД-10-121 от 28.07.2008г. на ОДЗ
гр.Благоевград. В границите на имота няма показани сгради или постройки.
По одобрената КККР имотът- обект на експертизата като ПИ с идентификатор 07377.97.1.
липсва заснет и нанесен, като местоположението му е съседно, северно до ПИ с
идентификатор 07377.402.2, идентичен на имот с пл.№163 по КП от 1999г.
Поради констатирани от фирмите изпълнителки на КККР за урбанизираната територия на
множество несъответствия в одобрените КККР за неурбанизираната територия на много
землища, одобрени през 2019г., свързано с контактните зони между земеделските земи и
урбанизираните територии, за неурбанизираната територия на 13 бр. землища в Община
Благоевград, на основание чл.53б, ал.5, т.2 от ЗКИР, по искане на СГКК Благоевград е
процедирано изменение на КККР, свързано с отстраняване на явна фактическа грешка,
което е одобрено със Заповед №КД-14-23 от 14.07.2022г. на ИД на АГКК София. Според
одобреното в тази заповед, в негова т.II, по отношение на с.Българчево в одобрената КККР
на неурбанизираната територия се нанасят много нови имоти, вкл. и сградите в тях, като в
района на СТЕ се нанася и нов ПИ с идентификатор 07377.97.1, с трайно предназначение на
територията – земеделска, с НТП – за друг вид застрояване, с площ от 1703 кв.м., без
вписани данни за собственост. Процесният ПИ се нанася като част от имот с идентификатор
07377.97.8 поради заснети на място присъстващи граници, материализирани с огради,
показан на скица-извадка – Приложение №20 към експертизата, и на извадка от системата
КАИС на АГКК – Приложение №21, а отделно от това и поради присъствието на този имот
като имот пл.№209 – дворно място, урбанизирана територия в одобрения КП от 1999г.
Останалата част от имот №097008 по КВС присъства в одобрената КККР като ПИ с
идентификатор №07377.97.8, с площ от 1857 кв.м., земеделска територия, с НТП – пасище.
Предвид констатираното несъответствие в данните за нанесения нов ПИ с идентификатор
№07377.97.1 – записано ТПТ – земеделска и НТП – за друг вид застрояване, които са
противоречат; и след като имотът присъства в одобрен КП под пл.№209, със запис – вид
територия – населени места, НТП – двор, то вещото лице е дало заключение, че в КККР
записа за вид територия би следвало да бъде урбанизирана територия.
6
Със Заявление вх.№ и нарочна Молба-декларация от 12.02.2024г., подадени от К. П. Д.,
чрез кмета на Община Благоевград, до нотариус, във връзка със снабдяване с нотариален
акт, е поискано да се извърши обстоятелствена проверка и да се признае правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор №07377.97.1 по КККР на с.Българчево.
С Акт за частна общинска собственост №13213 от 03.04.2024г., вписан в Служба по
вписванията при PC-Бл, том VI, дело №894/2024г., вх.peг.№1797/04.04.2024г. е актуван като
общински на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 /придобит по закон/, чл.59, ал.1 от ЗОС,
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисия по чл.19, ал.2 от
ЗСПЗЗ, поземлен имот с идентификатор 07377.97.1, представляващ поземлен имот 1, в
кад.район 97, с ЕКАТТЕ 07377, по КККР на с.Българчево, общ.Благоевград, одобрени със
Заповед №РД-18-139/13.03.2019г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е със Заповед №КД-14-23/14.07.2022г. на ИД на АГКК, адрес – с.Б, площ
1703 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, категория на земята: 8, предишен идентификатор, от който е образуван
– 07377.97.8, номер по КВС-097008, номер по предходен план – 209, при граници (съседи):
07377.97.3, 07377.97.7, 07377.402.2, 07377.500.320, 07377.97.8.
Резултатите от извършения от вещото лице оглед на място са отразени в Скица-
Приложение №22 към експертизата. С плътни сини линии и тонирано в сиво са показани
границите и площта на процесния поземлен имот с идентификатор №07377.97.1. Имотът е
ограден с паянтова ограда изток, север и запад, и с полумасивна ограда от юг с ПИ с
идентификатор №07377.402.2. През вход в югоизточната част през имота преминава черен
полски път. Имотът е празен, незастроен, суха ливада в западната част и напоявана с
хидранти ливада в източната част. В границите на имота присъстват два ореха, три круши и
две сливи.
Вещото лице е приложило извадки от системата КАИС на АГКК, с опция видимост на
ортофотокарта – от 2022г. /Приложения №23/, сателитна снимка от Гугъл от дата 11.08.2024г.
– Приложение №24, както и сателитна снимка от Гугул от дата 28.07.2011г., от която е видно,
че всички констатирани при огледа на място дървета присъстват на терена, т.е. са на възраст
над 24 години, както и е видно, че и към 2001г. имотът е заграден с ограда.
В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че след като за района има одобрен
кадастрален план, това означава, че имотът е включен в строителните граници на населеното
място и не може да има земеделски характер. Обяснил е, че имотът на място съществува в
тези граници още от неодобрения КП от 1983г. и одобрения КП от 1999г. За първи път
имотът с тези граници се появява в КП от 1983г. При изработване на КККР фирмата –
изпълнител не се е съобразила със съществуващите на място граници и го е отразила като
част от по-голям имот с номер 97.8, като тази грешка е поправена през 2022г. чрез
заснемането му като самостоятелен имот.
По делото са събрани гласни доказателства – от страна на ищцата К. Д. са ангажирани
св.МГ.; от страна на главно встъпилите лица са ангажирани св. Емилия Никова, Петър
Стойчев и Христо Стоев, а от страна на Община Благоевград – св. Елена Стойчева.
Св.Мая Панайотова е снаха на ищцата К. Д.. Твърди, че К. Д. и баща й Пимат имот с къща
в с.Българчево от 1975г., като имотът е ограден. На север от този имот се намира друг имот
– процесният по делото, за който твърди, че се ползва от К. Д. и нейния баща. Сочи, че
имотът е ограден с бодлива тел и в него се сее люцерна, която се полива от сонда,
разположена в имота с къщата; сеното се коси; в имота се вкарват животни, за да пасат.
Сочи, че животните са постоянно в имота. В имота има овощни дървета – кайсии, круши,
орех. Твърди, че бащата на К. Д. познава „човека, на който се води имота“. Твърди, че
бащата на К. Д. е влязъл в имота през 1995г. Към този период имотът вече е бил ограден, но
свидетелката не знае кой е поставил оградата. Сочи, че през годините са слагали кръпки по
мрежата, защото на места щяла да падне. Твърди, че входът към имота бил на северозапад
/след острия завой/, но тъй като стоката им излизала оттам и вратата била пред падане,
миналата година махнали портата и на нейно място сложили мрежа. Имотът се владеел и
ползвал от П – родители на К. Д., както и от синовете на К. Д. - П и техните семейства, в т.ч.
от свидетелката Панайотова. В имота влизали с автомобил, за да си товарят сеното.
Свидетелката сочи, че е виждала в имота А. Г. миналата година – той влязъл в имота през
входа от северозапад /портала/, който след това те заградили, като казал на свидетелката, че
той е собственика на имота.
7
Св. Иван Радков сочи, че К. Д. има имот с къща в с.Българчево и на север от него се
намира процесният по делото имот. Твърди, че К. Д. и семейството й го поддържат – сеят
детелина, овес. В имота с къщата К. Д. гледат животни, които пускат да пасат в съседния
имот. В имота има стари овощни дървета – 3 кайсии, 2 сливи, орех, за които се грижат К. и
семейството й. Свидетелят знае, че дърветата са засадени от предишния собственик, който е
бил кмет на селото и на който имотът е бил даден по постановление. Знае, че когато К. са си
построили къщата през 1974г., този съседен на тях имот се е ползвал от кмета на селото, че
мястото е било негово и той е садил дръвчетата. Имотът е заграден, но не знае кога и от
кого. Сочи, че от 1993-1994г. вижда К. и семейството й да ползват имота. В имота имало
разположени маркучи, които се захранвали от сонда в имота с къщата. Свидетелят не знае
дали има уговорки между К. Д. и наследниците на бившия кмет да ползва имота. Свидетелят
не знае дали имотът е на К. Д.. Знае от К., че имотът е бил на кмета и той го е ползвал.
Св.Николай Г. живее в с.Българчево от раждането си през 1970г.
Сочи, че в съседство с имота с къщата на К. Д., има друг имот, който е ограден с мрежа и
бодлива тел. Оградата през годините била поддържана от синовете на К. – Р В имота К. и
семейството й сеели жито, люцерна за животните, имотът се поливал от сонда, разположена
в имота с къщата. В този имот си вкарвали животните. Сочи, че К. и семейството й
поддържат имота от 1992г. Свидетелят не е виждал други лица в имота освен Д. В имота
имало стари овощни дървета – поне на 30 г. – 3 кайсии, орех, круша, били там отпреди 1992г.
Свидетелят първо твърди, че бащата на К. е оградил имота, а после – че е влязъл в имота
през 1992г., когато имотът вече бил ограден. Твърди, че животните на К. са вътре в имота.
Свидетелят знае, че имотът с къщата е на К. и семейството й, но не знае чий е съседният
имот, в който си пускат животните. Свидетелят заявява, че познава А. Г., знае, че баща му е
бил кмет на селото, но твърди, че живее далеч от имота и няма наблюдения дали идва на
имота.
Св.Емилия Стоянова живее срещу имота. Твърди тези земи по 1 дка били раздадени по
Постановление от 1978г. Процесният по делото имот бил даден на Иван Г. – кмет на селото,
който го заградил с бодлива тел и в имота засадил дръвчета – круша, кайсии. Съседният
имот бил даден на Павел Далев по същото постановление, като в него Далев си построил
къща. В началото имотът се ползвал от Иван Г., до смъртта му през 1992г. Напоявал го със
сонда от р.Струма.
След това съпругата му Софка продължила да ходи на имота заедно с трите им деца,
където поддържали градина и обирали дръвчетата. Софка години наред след смъртта на ИГ.
идвала пеша с дъщеря й М. и на жегата работили в имота.
След нейната смърт през 2001г. децата и идвали само, за да обират дръвчетата, най-често
А. идвал с колелото веднъж седмично.
През 2015-2016г. А. дошъл и оправил оградата, защото била паднала. Била паднала
портата и мрежата. Тогава той се опитал да я повдигне. По-късно Далеви махнали портата и
заградили в тази част.
Двата имота били оградени с ограда, като Далеви разградили оградата от юг между двата
имота и поставили ниска врата, откъдето да си вкарват животните от техния имот в
съседния. Животните мина поддържали. Твърди, че овошките ги обирали децата на П за
свое, макар че не било тяхно и всички в селото знаели, че е на стария кмет И не позволявал
други животни да минават през имота. В имота сеели овес, люцерна, детелина.
Св.Петър Стойчев твърди, че Иван Г. имал имот в с.Българчево на главния път. Имотът го
е взел през 1978г., когато е бил кмет на с.Българчево. Докато били живи И и след това
съпругата му Са работили мястото, в което имали градина. Имотът бил ограден от ИГ. с
бодлива тел и мрежа. В него Иван Г. засадил овощни дръвчета - орех, кайсии, сливи. През
1980г. бил направен водопровода на селото и Иван Г. си ползвал имота и го захранвал с
вода. След смъртта на Исъпругата му С ходила с децата, за да си обработва градината и да
събират плодовете. След смъртта на Софка децата на Иван Г. идвали в имота, за да берат
реколтата от дърветата. Синът на И Г. – А. посещавал имота.
Твърди, че тъй като имотът е заграден и в него има трева, съседът на имота – П си пускал
в имота животните, даже си бил направил и път през имота, за да си качват колите до
къщата, независимо че имотът бил чужд. Били разградили оградата между двата имота /от
югозапад/, за да си пускат животните от страната на тяхната къща, както и били разградили
оградата откъм пътя /от югоизток/, за да си вкарват колите в имота /в тази част разградили
8
оградата преди 2-3г./ Дърветата в имота не се поливали, а тревата в имота била саморасла.
Свидетелят сочи, че освен този имот, Д си били заградили и намиращия се над него на
северозапад имот – общински такъв, в който били разположили електрически пастир и там
също си пасели животните. Сочи, че животните на П бутали и повреждали оградата на
имота на А. и затова я поправяли, а не я били поддържали. Наскоро заградили мястото,
което преди това били разградили, за да си вкарват колите и сложили и знак на оградата
„Внимание, не влизай“. Сочи, че Дправят набези, за да вземат чужд имот.
Свидетелят не знае дали Далеви имат претенции към имота, просто животните им били в
имота, за да пасат и да преминават към другия общински имот, който били заградили с
ел.пастири.
Св.Христо Стоев твърди, че имотите на К. Д. и на ИГ. са съседни. Имотите са раздадени
по Постановление през 1977-78г. Имотът е ограден от Иван Г. с метални колци и бодлива
тел. Имотът се ползвал от И Г. до смъртта му. След неговата смърт съпругата му ходила на
имота и поддържала градина – садила картофи, кромид. След нейната смърт, А. ходил всяка
година, за да обира реколтата от кайсии. Свидетелят е ходил много пъти в имота с трактор,
за да се изоре. Когато свидетелят и А. са ходили на имота, съседът П ги е виждал, но не ги е
питал защо влизат в имота. А. и сега ходил да чисти имота, да го косе. Входът на имота бил
от северозапад, след завоя, където имало голяма порта, през която може да влезе трактора.
Сочи, че имота на А. и имота на Д са разделени с ограда.
Свидетелят сочи, че А. е позволил на П да ползва имота –да си коси трева за животните.
Тревата била саморасла. Свидетелят никога не е виждал Далеви да сеят култури в имота.
Св.Елена Стойчева твърди, че процесният имот е бил на ИГ. – от 1982г. свидетелката го е
виждала в имота. Бил му даден по постановление, така били раздадени и съседните имоти.
Имотът бил ограден и в него имало овощни дръвчета, а между дръвчетата сядали
градина. Имотът се напоявал с помпа. След смъртта на И Г., съпругата му Софка
продължила да идва на имота докъм 1995-1996г., а след това свидетелката е виждала в имота
А. и М., които работили имота. Свидетелката ги е виждала в имота 2-3 пъти в годината,
последно ги е виждала 2017-2018г. да берат кайсии в имота.
Преди 4-5г. свидетелката забелязала, че оградата на имота откъм пътя /на изток/ е
махната. Тогава свидетелката срещнала К. Д., която й казала, че са се разбрали с А. баща й П
да си пасе овцете в имота, за да не се налага А. да коси тревата. И преди това свидетелката е
виждала овце в имота и предполага, че са били на Павел. Не е виждала К. да сади нещо в
този имот. Семействата на Далеви и Г.и никога не са имали спор, били много добри
приятели.
Съдът подложи на внимателен анализ събраните по делото гласни доказателства и
установява, че същите в по-голямата си част са безпротиворечиви и еднопосочни относно
релевантните факти от предмета на доказване. Показанията на свидетелите на главно
встъпилите лица – св.Е кореспондират както на показанията на свидетеля на ответника
Община Благоевград – св.Е, така и на показанията на свидетеля на ищцовата страна – св..
При анализа на техните показания съдът не констатира противоречия, заинтересованост или
преднамерено изопачаване на факти. На техните показания противостоят показанията на
двама от разпитаните свидетели на ищцата – на св.М и св.Н Г.. Съдът оцени показанията на
св.Панайотова като заинтересовани, доколкото се установява, че именно тя и нейният съпруг
ползват процесния имот за свои нужди. Макар свидетелката да твърдеше, че имотът е техен,
че винаги е знаела, че е техен, пред съда призна, че Павел Далев „познава човека, на който е
бил имота“, потвърждавайки показанията на останалите свидетели досежно този факт.
Следва да бъдат подложени под съмнение показанията на св.Г., който макар да живее в
селото през целия си съзнателен живот от 1970г., сподели пред съда впечатления за имота
след 1992г., като отказваше да отговоря на въпросите за това кой и как е ползвал имота
преди това, заявявайки че живее далече, на другата страна на селото. Въпреки този факт
обаче за периода след 1992г. даде подробни показания, които бяха и вътрешно
противоречиви досежно факта кой е оградил имота.
Предвид гореизложеното, съдът кредитира с доверие показанията на св.Е и ги постави в
основата на фактическите си изводи. От техните показания безпротиворечиво се установяват
следните факти:
Установява се, че в края на 70-те години на 20 век процесният имот е предоставен за
ползване на Иван Г. – тогавашен кмет на с.Българчево, по Постановление на МС. Съседният
9
нему имот бил даден за ползване по същото постановление на Павел Далев /баща на К. Д./.
Установява се, че Иван Г. заградил имота с ограда с колци и мрежа, вътре засадил овощни
дървета, а между тях поддържал зеленчукова градина, която напоявал с помпа, бил свързан
към водопроводната мрежа на ВиК. След смъртта му през 1992г., неговата съпруга Софка
продължила да ходи да имота и да го поддържа, като засаждала различни земеделски
култура и обирала реколтата от овощните дръвчета. След нейната смърт през 2001г., децата
на И не поддържали зеленчуковата градина, но посещавали имота по няколко пъти в
годината, за да обират реколтата от дръвчетата. От трите деца най-често имота се посещавал
от А. Г., който периодично ходил в имота, за да го изоре или окоси тревата и да събере
реколтата. В съседния имот Павел Далев имал къща и отглеждал животни. А. Г. и Павел
Далев били в добри съседски и приятелски отношения, поради което А. Г. позволил на Павел
Далев да си коси трева за животните от неговия имот и да ги пашува в имота. Далеви
разградили част от оградата между двата съседни имота – югозападната част от оградата на
процесния имот, откъдето започнали да си вкарват животните в процесния имот. Тъй като
животните бутали оградата и я повреждали, се налагало Далеви да я повдигат и закърпват
където е скъсана. През 2015-2016г. при посещение в имота А. Далев също установил, че част
от оградата и главния портал /от северозапад/ са паднали и ги оправил, повдигнал ги. Преди
3-4 години семейство Далеви разградили оградата на съседния имот от изток, от страната на
пътя, откъдето направили вход. През този вход започнали да си вкарват колите в имота и да
ги паркират в южната част на имота /близо до тяхната къща/. Малко след това премахнали
портала на главния дотогава вход за имота /от север-северозапад/, за да могат животните
свободно да излизат през северната част на имота към съседния имот от север,
представляващ пасище, което те също ползвали и който били оградили с електрически
пастири.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения първоначален иск на ищцата К. Д. срещу О
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от
ГПК. За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния имот, подробно посочен в
исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене, което
е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период от
1996г. до предявяване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
Ищцата сочи като основание за придобиването на имот 07377.97.1 давностно владение –
упражнявана фактическа власт върху имота от 1996г. до сега, в който период в продължение
на 28 години, ищцата лично и непрекъснато владее имота, като намерението й за своене се
изразява в извършването на различни действия – ограждане на целия имот с телена ограда с
бетонни колове, обработване на земята, засаждане и отглеждане на жито, пшеница,
глицерина, земеделски култури, отглеждане на овци, кози и зайци, които са изхранвани с
продукцията от посочените насаждения.
На първо място, по делото не се доказа ищцата К. Д. лично да владее или да е владяла
процесния имот с намерение за своене, а същата не е твърдяла да го е владяла чрез трети
лица. Не се доказаха твърденията в исковата молба, че е оградила имота с телена мрежа и
бетонови колове – заграждането на имота е извършено още в края на 70-те години от лицето
10
Иван Г.. Установи се, че съседният имот 402 е бил предоставен за ползване на нейния баща
Павел Далев. Впоследствие имот 402 е придобит от синовете на К. Д.. Не бяха събрани
доказателства, че точно К. Д. е садила в имот 97.1, че тя е пашувала животни в него, изобщо
че е осъществявала владелчески действия, е не например нейните синове и баща, които да са
владели за нея. Свидетелите посочиха, че именно баща й Павел Далев е ползвал имота за
пашуване, той е пускал животните вътре и той не е давал животни на други съседи да
преминават, защото е казвал, че ще коси /св.Никова/. Друг свидетел посочи, че е виждал в
имота сина на К. да пашува животни. Не беше доказано, че ищцата К. Д. е извършвала
владелчески действия по отношение на този имот, а не други членове на нейното семейство
– същата не твърди да е осъществявала владение чрез трети лица.
На следващо място, от показанията на свидетелите се установи, че Павел Далев е имал
уговорка, разрешение от А. Г. да си пашува животните в процесния имот. В този смисъл не
се доказа субективния признак на владението – че имотът е ползван с намерение за своене
/за придобиването му/. Напротив, от показанията на свидетелите се установи, че ищцата
/респ. нейният баща/ са били със съзнанието, че ползват чужд имот, за което са имали
разрешение от А. Г..
Ищцата е признала през св.Стойчева собственическите права на главно встъпилите лица -
Преди 4-5г. К. Д. казала на св.Стойчева, „че са се разбрали с А. баща й Павел да си пасе
овцете в имота, за да не се налага А. да коси тревата“. При конкретиката на случая, предвид
близките приятелски и съседски отношения между страните, и постигнатите между тях
уговорки, не може да се приеме, че пашуването на животни има белезите на владение, като
не се установи и субективният елемент на владението.
Дори да се приеме, че държането е преобърнато във владение с предприетите по-късно
действия, нахвърлящи постигнатите договорки за пашуване и косене – а именно с
действията по разграждане на оградата на имот 97.1. от изток, откъм пътя, с цел
обособяване на вход за коли, паркирането в имота и прокарване на път през него,
премахването на главния портал на имота от север, то тези действия са извършени преди 3-
4-5 години /по свидетелски показания/, поради което от тогава до предявяване на настоящия
иск не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен срок. Отделно от това, след
извършването на тези действия давността е била прекъсната с направеното от ищцата
признание на правата на главно встъпилите лица - пред св.Стойчева ищцата е заявила, че
баща й е получил разрешение от А. Г. да ползват имота.
За да се признае на едно лице правото на собственост по отношение на един чужд
недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик
следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години (недобросъвестно владение) или 5
години (добросъвестно владение) фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е
демонстрирано по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. В конкретния случай не
се установява по делото ищцата да е упражнявала спокойно и необезпокоявано фактическа
власт върху процесния имот, както и да е демонстрирала по отношение на невладеещите
собственици поведение, което да сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен
обем единствено за себе си в изискуемия от закона 10 годишен период. Установи се, че
ищцата и нейното семейство са ползвали имота като държатели, със съгласието на лица,
които те познават като действителни собственици, а демонстрация на владение е извършена
едва преди 3-4 години, поради което срокът за придобиване на имота не е изтекъл.
Предвид гореизложеното, искът на К. Далев подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По предявения иск на главно встъпилите лица:
Ищците – главно встъпили лица твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот,
който са придобили на основание давностно владение. Твърдят, че упражняват
необезпокоявано владение върху имота, считано от смъртта на техния баща 02.08.1991г.,
което владение според ищците е било необезпокоявано без противопоставянето на трети
лица, включително на главните ищец и ответник, от 02.08.1991г. до 29.10.2024г. и същото
продължавало и към настоящия момент.
Ответната Община Благоевград претендира, че имотът е общинска собственост на
основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, която хипотеза представлява частен случай на основанието
11
по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява
земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане
в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта в съществуващи и възстановими стари
реални граници земите стават общинска собственост. В приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ
попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не
са били заявени за възстановяване в предвидения от закона срок и в този смисъл са останали
след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в
ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът е заявен за възстановяване
или не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. Тази норма не се отнася за земята, която
не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за
възстановяване на собствеността по този закон. Придобиването правото на собственост
върху земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова за да
придобие правото на собственост върху такава земя на основание посочената разпоредба,
общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, както и че не е
реституиран.
Дали имот подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ се преценява според характера му да е
предназначен за земеделско производство към момента на включването на имота в ТКЗС,
ДЗС и др. или фактическото му отнемане /а не към настоящия момент/, поради което
установеното от експертното заключение, че имотът е включен в строителните граници /с
неодобрения КП от 1983г. и КП от 1999г./ не изключват приложението на ЗСПЗЗ
/Определение №148 от 22.03.2018г. по к.гр.д.№3596/2017г. на ВКС/.
От доказателствата по делото се установи, че процесният имот се намира в зона, от чиято
територия земеделски земи - държавна собственост след 1976г. са били предоставяне за
земеделско ползване по смисъла на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като видно от представеното
Удостоверение имотът е бил предоставен за ползване на Иван Г.. В случая няма подадено
заявление за провеждане на процедура за закупуване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, нито от ползвателя, нито от неговите наследници, поради което правото на
ползване на процесния имот намиращ се в терен за земи за земеделско ползване по §4 от
ЗСПЗЗ, е прекратено. При данните, че не е реализирана възможността да се изкупи земята,
предоставена за ползване и при данните, че по отношение на конкретния земеделски имот не
е имало реституционни претенции от трети лица - бивши собственици, то имотът е останал в
патримониума на Държавата и държавна собственост, а след това – общинска собственост.
В практиката на ВКС се приема, че в хипотези като настоящата, фактическото
ползване/държане на имота след като същият е предоставен за ползване, няма
характеристиките на владение, а освен това до изменението на чл.86 от ЗС е налице и
законова забрана за придобиването му по давност. /Определение №180 от 24.04.2017г. по
к.гр.д.№4057/2016г. на ВКС/. Поради това за периода от 1991г. /начало на владението според
очертания в исковата молба период на давността/ до изменението на чл.86 от ЗС /ДВ.
бр.33/19.04.1996г., в сила от 01.06.1996г./ давност не е текла.
По отношение на процесния имот е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Съобразно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече
от деня на влизане в сила на този закон. Според задължителната съдебна практика с оглед
заложения в цитираната норма принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се
защити с иск, давностният срок за придобиване на земеделски имот започва да тече от
приключване на процедурата по ЗСПЗЗ.
В случая давността в полза на ищеца може да започне да тече най-рано с влизане в сила
на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ - 22.11.1997г., но по силата на мораториума, въведен с §1 на ЗД ЗС
(ДВ бр.46/2006г.), давността е спряла да тече на 31.05.2006г. Със следващи удължавания на
мораториума давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31.12.2022г.
С Решение №3 от 24.02.2022г. по к.д.№16/2021г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр.46 от 2006г.; посл. доп., бр.18 от 2020г. и на §2 от
12
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр.7 от
2018г. В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР
на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр.7 от 2018г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в
ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017г. - § 2 ЗР на ЗИЗС.
По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31 декември 2017г. до 19 януари 2018г. От тези мотиви на
Конституционния съд следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са
започнали да текат от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и за тези, за които давността е
изтекла в периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на
придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на
изменението на ЗС от 19.01.2018г. за периода от 01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл.
След обнародването на поредното изменение на §1, ал.1 ЗД ЗС в ДВ, бр.7 от 19.01.2018г.
давността отново е спряна до влизането в сила на решението на КС, с което разпоредбата е
обявена за противоконституционна - три дни след обнародването му в ДВ, бр.18 от 4 март
2022г. – чл.151, ал.2, изр.2 от КРБ. /Определение №2613 от 29.05.2024г. по гр.д.№3645/2023г.
на ВКС; Определение №180 от 24.04.2017г. по к.гр.д.№4057/2016г. на ВКС/.
Предвид изложеното се налага извод, че по отношение на процесния имот давност може
да тече в периода от 22.11.1997г. до 31.05.2006г. /период от 8 години, 6 месеца и 9 дни/, от
01.01.2018г. до 18.01.2018г. вкл. /18 дни/, и след 08.03.2022г. /влизане в сила на решението на
КС/, като за периода от 08.03.2022г. до 03.04.2024г. /датата на съставяне на АОС/ и до дата
07.05.2024г. /подаване на исковата молба/, както и до приключване на устните състезания е
изтекъл срок по-дълъг от две години, поради което общият период на давностното владение
е над 10 години /Определение №326 от 11.07.2017г. по к.гр.д.№5216/2016г. на ВКС/.
Събраните гласни доказателства сочат на спокойно, явно, продължително и
необезпокоявано владение за посочения по-горе период, упражнявано от наследниците на
Иван Г., които се позовават на отпочнато самостоятелно владение след неговата смърт,
осъществявано лично и чрез трети лица - съседите Далеви, спрямо които демонстрирайки
качеството си на собственици, наследниците на Иван Г. са разрешили да ползват имота.
С оглед изхода на спора по първоначалния иск, ищцата К. Д. следва да бъде осъдена да
заплати на Община Благоевград сторените разноски за експертиза в размер на 2000 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
С оглед изхода на спора по иска на главно встъпилите лица, последните имат право на
разноски – 50 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение, което от 2800 лв. следва да
се намали поради прекомерност на 1500 лв., които разноски следва да се понесат по равно от
ответниците по иска – К. Д. и Община Благоевград.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от К. П. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Б срещу Оадрес: гр.Б пл.„Г, представлявана от Кмета на О, за
признаване за установено спрямо ответника О че ищцата К. П. Д. е собственик въз основа на
давностно владение на поземлен имот с идентификатор 07377.97.1 по КККР на с.Б,
одобрени със Заповед №РД-18-139/13.03.2019г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот е със Заповед №КД-14-23/14.07.2022г. на ИД на АГКК,
стар номер 209, находящ се в О с площ 1703 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 8, при
граници (съседи): 07377.97.3, 07377.97.7, 07377.402.2, 07377.500.320, 07377.97.8.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК от главно встъпилите лица Т. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.БМ.
И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Би А. И. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.Б, против К. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б представлявана от К,
че Т. И. Т., ЕГН **********, М. И. М., ЕГН **********, и А. И. Г., ЕГН **********, са
13
собственици на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор
07377.97.1 по КККР на с.Бъодобрени със Заповед №РД-18-139/13.03.2019г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед №КД-14-
23/14.07.2022г. на ИД на АГКК, стар номер 209, находящ се в О, с.Б, с площ 1703 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, категория на земята: 8, при граници (съседи): 07377.97.3, 07377.97.7,
07377.402.2, 07377.500.320, 07377.97.8.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б, да заплати на О
Бпредставлявана от Кмв, сумата от 2 300 лв. /две хиляди и триста лева/ за разноски по
делото.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Бл, да заплати на Т. И. Т.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Бл**********, с постоянен адрес в гр.Бли А. И.
Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Би, сумата от 775 лв. /седемстотин седемдесет и
пет лева/ за разноски по делото.
ОСЪЖДА О представлявана от Кда заплати на Т. И. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.БлМ. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Би А. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.Б, сумата от сумата от 775 лв. /седемстотин седемдесет и
пет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14