№ 16052
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Л М
при участието на секретаря Д Т
като разгледа докладваното от Л М Гражданско дело № 20231110146920 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба от Б. Б. Х. с ЕГН ********** срещу „Т С“ ЕАД,
ЕИК *****, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сума в общ размер от 1092,88 лева,
представляваща ½ от претендирана от ответника сума за топлинна енергия за периода от
м.11.2010 до м.12.2012 за имот в гр. С, с партиден номер *****.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество е открило на името на
наследодателя на ищеца партида за посочения имот, за който претендира да са налице
неплатени задължения за топлинна енергия. Твърди, че не дължи на ответното дружество
претендираната сума, тъй като не е налице облигационна връзка с ответника, не са
доставени стоки и услуги на претендираната стойност, ТЕ не е ползвана от неговия
наследодател и вземанията са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Признава
исковете за недължимост на вземанията по давност. Навежда възражения за недопустимост
на ИМ поради липса на правен интерес. Посочва, че вземанията са дължими, но е погасена
възможността да бъдат принудително събрани. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника исковата
1
сума.
Не се спори между страните, че по партида с абонатен №*****, открит на името на Б Т
Х. за имот, представляващ апартамент ***** на адрес: гр. С, е начислена сума в размер на
2185,77 лева за топлинна енергия за периода от м.11.2010 до м.12.2012 г.
Ищецът поддържа, че не дължи претендираните от нея суми, тъй като между него и
ответника не съществува облигационно правоотношение, по което той да е задължена
страна. Ответникът с отговора на исковата молба твърди, че ищецът е клиент като
собственик или ползвател на топлоснабдения имот. С оглед тези твърдения между страните
е налице правен спор, обуславящ допустимост на предявения иск.
Установява се от представения с отговора на исковата молба нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ от 09.03.1974 г., че З Х.а Х.а и Т Д
Х. са придобили собствеността върху *****.
Видно от удостоверение за наследници на З Х.а Х.а, същата е починала на 07.03.1998 г.
като вдовица и е оставила наследник по закон сина си Б Т Х., който е починал на 02.04.2012
г. и е оставил като наследници по закон съпругата си А П Х.а и сина си - ищеца Б. Б. Х..
От посочените доказателства се установява, че в периода от м.11.2010 г. до 02.04.2012 г.
собственик на имота е бил наследодателя на ищеца – Б Т Х.., придобил го по наследство от
родителите си, поради което в този период същият е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153
ЗЕ, а след смъртта му за този период неговите наследници да придобили правата и
задълженията, възникнали в патримониума му до смъртта му, вкл. задълженията за
заплащане на ТЕ. В останалата част от периода от 02.04.2012 г. до 21.12.2012 г. – ищеца и
трето лице А Х.а са били съсобственици, респ. клиенти на ТЕ по смисъла на 153 ЗЕ при
равни квоти доколкото друго не се установява.
Следователно неоснователни са възраженията на ищеца, че не е налице основание за
дължимост на ½ от стойността на топлинната енергия за имота, тъй като за част от периода
същият като правоприемник на клиент на ТЕ дължи възникналите в тежест на последния
задължения според квотата си в наследството, а за останалата като съсобственик е страна в
правоотношението с ищеца и също дължи стойността на топлинната енергия.
Потребителите като страна по правоотношение с топлопреносното предприятие по см.
на чл. 150 ЗЕ дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на
отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на
отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер,
монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за
измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост. В случая се установява от представените изравнителни сметки,
че за периода от 01.05.2010 г. до 30.04.2011 г. стойността на ТЕ за имота е 896,92 лева с ДДС,
за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г. – 906,88 лева с ДДС и за периода от 01.05.2012 г.
2
до 30.04.2013 г. – 957,07 лева.
Следователно в рамките на процесния период, период, съставляващ част от посочените
отчетни периоди, са възникнали претендираните от ответника вземания, за ½ от които
ищецът като наследник и като съсобственик отговаря.
Основателно обаче е възражението за погасяване по давност на вземанията. С оглед
разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се
погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност. Не се твърди
и не се установява настъпване на обстоятелства, които да водят до спиране или прекъсване
течението на давността. Предвид посоченото и за най-късно възникналото месечно
задължение от периода /това за м. 12.2012 г./ тригодишния давностен срок е изтекъл.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът, на който следва да се присъдят разноските за внесената държавна такса в размер на
50 лева, а в полза на оказалия му безплатна адвокатска защита адвокат на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 200 лв, определено на осн. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. съобразно ниската фактическата и правна сложност на делото и
действително реализираната от адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при
съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС,
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената
разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че Б. Б. Х. с ЕГН ********** и адрес: гр. С не дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК *****,
сума в общ размер от 1092,88 лева, представляваща ½ от претендирана от ответника сума
за топлинна енергия за периода от м.11.2010 до м.12.2012 за имот в гр. С, с партиден номер
***** поради погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК ***** да заплати на Б. Б.
Х. с ЕГН ********** и адрес: гр. С сумата от 50 лева, представляваща сторени по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, „Т С” ЕАД, ЕИК *****,
да заплати на адв. С. Й. Д. с ЕГН ********** сумата от 200 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4