ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 16.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичните заседания на двадесет и
седми ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 756 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет на разглеждане е постъпило възражение от името на „В.“ ЕООД срещу
списъка с неприети вземания от синдика на „Д.6.“ ЕООД – в несъстоятелност.
Кредиторът твърди се, че предмет на разглеждане пред Софийски районен съд е искане
да бъдат установени престъпни обстоятелства, изразяващи се в присъждане на суми
въз основа на установено неистински документи – неподписани от Р.Х., посочен да
е техен автор в качеството му на представител на „К.т.“ ЕООД, използвани както
в производството по несъстоятелност, така и в исковото производство, при което
„В.“ ЕООД било осъдено да заплати суми на „Д.6.“ ЕООД – в несъстоятелност
претендираните суми, които и били събрани в рамките на производството. Наведен
е довод, че възползването от неистинския документ обуславя разместване на блага
и поставя страните в правоотношение, регламентирано от института на
неоснователното обогатяване. Застъпена е теза, че изследването неистинността на
документите включително в производството по несъстоятелност е наложителност
предвид служебното начало в процеса. Иска се да бъдат приети вземанията
649122,38 лв. – главница, 337256,06 лв. – законна лихва от 01.05.2014 г. до
датата на предявяване на вземането и законна лихва от тази дата до
окончателното му изплащане. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Синдик
К. застъпва становище, че не е налице неплатено на падежа вземане по смисъла на
чл. 688 ал. 3 ТЗ. Сочи, че оздравителният план е отхвърлен с окончателно
решение както и че предявеният иск е заведен след като са реализирани
разпределения. В съдебно заседание не се явява.
Длъжникът
не изразява становище и не изпраща представител в съдебно заседание
С
оглед дадените задължителни указания с Определение № 2715/07.08.2019 г. по
описа на САС, ТО съдът дължи да се произнесе по съществото на предявеното
вземане и като разгледа наведените в процеса доводи и в очертаните с
възраженията предметни рамки намира следното:
За
да обоснове наличие на предявеното вземане с молбата за предявяването му – вх.
№ 76730/11.06.2019 г. кредиторът „В.“ ЕООД се позовава на довод за извършено
престъпно обстоятелство, относимо към правната сфера
на „К.т.“ ЕООД. Във възражението липсва обосновка по какъв начин евентуално
установената неистинност на документа, който сочи да изхожда от Р.Х. като
представител на „К.Т.“ ЕООД, е довело до твърдяното обогатяване за „Д.6.“ ЕООД
– в несъстоятелност.
Поисканите
доказателства в производството по чл. 692 ТЗ сочат на актове на органи на
досъдебното производство. Посочените в доказателствените
искания обстоятелства – прекратяване на производството поради неоткриване на
извършител и актове, касаещи спиране на производството по пр.пр. 37322/2012 г. не обосновават твърдяното от ищеца
материално правоотношение – неоснователно обогатяване. Самият кредитор сочи
като основание за разместването на блага признато право в съдебно производство.
Това обстоятелство с оглед нормата на чл. 297 ГПК налага да се приеме, че
основанието е съдебно установено, а следователно и то се предполага. Отмяната
на влязло в сила решение сама по себе си не обуславя насрещно вземане.
Основание за връщане на даденото се явява едва преразгледания по същество материалноправен спор и отречено притезание
с влязло в сила решение – арг. от чл. 245 ал. 3 ГПК. Ето защо и твърдяното
обстоятелство – отмяна на влязло в сила решение, не е годно да обоснове
предявеното вземане.
За
пълнота следва да се посочи, че служебното начало в съдебния процес включително
в рамките на производството по несъстоятелност е ограничено до изрично
регламентирани хипотези. Съгласно чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ то е ограничено до
установяване на факти и събиране на доказателства, от значение за възложените
от закона актове, касаещи правната сфера на длъжника. Понеже производството по
несъстоятелност води до пряко засягане правната сфера на търговеца и косвено до
засягане правната сфера на неговите кредитори, служебното начало е ограничено
до тази категория актове. Производството по чл. 692 ТЗ не се включва в този
обхват. Дори хипотетично да се приеме, че служебното начало следва да намери
приложение и тук, то е оправдано, доколкото касае значим за акта факт.
Авторството върху документа засяга доказателствената
му сила. Това е въпрос от процесуален характер. Легитимацията на кредитор в
производството по чл. 692 ТЗ обаче предпоставя доказани в процеса факти, от
които правният ред извлича идентифицираното в молбата вземане. Ето защо без
значение в това производство остават както факта на авторство върху оспорваните
документи, така и предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение,
за да бъде инициирано служебно изследването им.
Съгласно чл. 692 ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ
на одобряване подлежи единствено списъка с приети вземания. В този смисъл и
съдебният акт легитимира отразените в списъка кредитори като правоимащи в производството по несъстоятелност. Ето защо и
списъкът за неприети вземания не подлежи на одобряване, а по изложените
съображения като неоснователно възражението следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „В.“ ЕООД
срещу списъка на 20191015104720.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: