Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260063 15.10.2020г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в
открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№506 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки
районен съд № 342 от 09.03.2020г. постановено по гр.д.№1960/2019г. по описа на
същия съд, е отхвърлен предявения от „А.Т.“
ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. С., район „Т.“,
бул.“В.“№146, бизнес център „Б.“, сграда А, представлявано от управителя И.Ш.,
против С.В.Д., ЕГН-********** ***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за
установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „А.Т.“
ЕООД, ЕИК-*********, срещу длъжника С.В.Д., ЕГН-********** , за следните суми:
1 200,00 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното
изплащане; 355,80 лева - договорна лихва за периода 09.06.2017г. до
31.08.2018г.; 272,18 лева - наказателна лихва за периода от 01.07.2017г. до
21.01.2019 г.; 42,36 лева - административни разноски; 228,65 лева -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство 09.06.2017г., за
които суми е издадена Заповед №442 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 12.02.2019 г. по ч.гр.д. №634/2019 г. по описа на РС- Пазарджик.
Решението се обжалва
изцяло от ищеца в производството пред
първата инстанция „А.Т.“ ЕООД, с въззивна жалба, подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК с доводи за порочност като постановено в нарушение на материалния и
на процесуалния закон, необоснованост и неправилност, с искане да бъде отменено
и да бъдат уважени заявените искови претенции.Твърди се, за наличие на
противоречие в изводите на съда на установената фактическа и правна обстановка
и неправилно прилагане на материалния и процесуален закони. На първо място се
поддържа, че в доклада си от
20.12.2019г. съдът е указал на ищеца кои факти подлежат на доказване, но не и
за кои от твърдените факти не сочи доказателства,като навежда извода, че
докладът съдържа грешки и непълноти довели до неправилност на обжалваното решение.Коментирани са задълженията на съда
при извършването на доклада по делото в
светлината на чл.146 ал.1 и ал.2 от ГПК, както и се цитира съдебна практика,като
се прави извод,че пропускът на съда да даде указания на страната относно
липсата на достатъчно доказателства за изпълнението на задължението на
въззиваемия, включително и неговия размер, от страна на ищеца както и липсата
на доказателства за уведомяването от поръчителя на длъжника потребител за
изпълнение на задълженията си по договора за кредит, представляват съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и че в случая указанията на съда по
разпределяне на доказателствената тежест са дадени бланкетно, без да бъдат
очертани спорните факти по делото и събирането на доказателства по неизяснените
такива и без да е очертал спорното от безспорното по делото. По отношение на
извода на съда за неустановеност на изплатените от поръчителя задължения към кредитора „К.“ АД,
се поддържа от жалбоподателя, че съдът следва да назначи служебно експертиза и
без да има искане от заинтересованата страна. На следващо място се поддържа, че
е налице явно несъответствие на събраните доказателства с фактическите и правни
изводи от районния съд, направил
неправилно подвеждане на фактите към логическите правила и правните
норми.Твърди се, че сключеният между
въззиваемия Д. и „А.Т.“ ЕООД договор не представлява договор за
поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД, така както приема исковия съд, а е
договор за поръчка по смисъла на чл.280
и следващите от ЗЗД,като в случая ищецът основавал претенцията си на мандатно
правоотношение, обективирано в договор за възлагане на поръчителство, по силата
на което довереникът се е задължил за сметка на доверителя да извърши
възложените му от последния действия като да поръчителства неговото задължение
по договора за кредит; че довереникът-ищец е
изпълнил задължението си по
договора и срещу това за ответника е възникнало насрещно задължение да заплати
договореното възнаграждение в размер и срок, съгласно условията на договора,
като когато е договорено възнаграждение, същото следва да се заплати съгласно
чл.286 от ЗЗД; че в случая договорът за предоставяне на поръчителство, сключен
между настоящите страни е валиден договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, по
силата на който дружеството се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния действия-да
отговаря пред „К.“АД солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения
на ответника по договора за потребителски кредит и за всички последици от
неизпълнението на задълженията му, като в изпълнение на задължението и на
поръчката на ответника по договора за предоставяне на поръчителство, ищцовото
дружество на 09.06.2017г. е сключило с „К.“ АД договор за поръчителство по
който се е задължило пред акционерното дружество да отговаря солидарно с
въззиваемия за изпълнението на всички негови задължения по договора за
потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнение на задълженията му. Сочи се и нарушение на
чл.146 ал.2 от ГПК допуснато от съда във връзка с непосочването на
доказателства от ищеца за уведомяването на С.Д., както и на разпоредбата на
чл.138 и следващите от ЗЗД.Поддържа жалбоподателят, че съдът е нарушил
принципите на правото на защита, състезателност, диспозитивно начало и
равнопоставеност на страните,като се визира чл.146 от ЗЗД, фигурата на
поръчителя и характера на неговото вземане след като е платил дълга на длъжника
към кредитора, като се възползва от обезпеченията, които е имал последния и че
същото се различава от вземането на първоначалния кредитор както по основание и
по момента на възникването, а и по размер и по основанието си-изпълнението на
чуждо задължение, като размерът обхващал само
действително заплатеното от поръчителя, включващо действителния размер
на дълга, лихвите и разноските,включително тези по изпълнението и което вземане
възниква в момента на изпълнение на задължението на длъжника от поръчителя и от
който момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор,чието
вземане е погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му плати
онова,което е заплатил за негова сметка;че в случая поръчителят е доказал извършеното от него
плащане на задължението на длъжника с удостоверение на „К.“ ЕАД за погасено
задължение,който частен документ не е бил оспорен от гледна точка автентичност
и съдържание и следвало да се цени като доказателство за извършеното плащане,
обратното на които било прието от първоинстанционния съд, който не е зачел
действието и последиците на документа.Твърди се, че липсата на указания от
страна на исковия съд относно липсата на достатъчно доказателства за твърдените
факти, представлява излизане от предметната рамка на спора и вменявайки на ищеца неизпълнението на процесуалното задължение по установяване
на конкретни правнорелевантни за спора факти,каквито задължения не били възложени от страна на
съда на страната с доклада по делото, с което били нарушени принципите,
визирани в чл.6 ал.2,чл.8 ал.2 и ал.3 от ГПК и нарушено право на страната на
ефективна защита.Счита, че обжалваното решение е неправилно тъй като не е
напълно разяснено като в тази връзка на основание чл.266 ал.2 т.1 във връзка с
чл.266 ал.3 от ГПК жалбоподателят моли
да бъде допуснато събирането на нови доказателства, недопуснати от
първоинстанционния съд, представляващи удостоверение, издадено от „К.“ЕАД от 01.06.2020г.
за погасени на 25.01.2019г. от страна на поръчителя на всички дължими от
длъжника суми по процесния договор за кредит; заверено копие от разпечатка на
изпратено електронно съобщение до длъжника, с което последният е уведомен от
поръчителя за постъпило от „К.“ искане за плащане на подробна разбивка на
всички дължими суми преди плащането от
поръчителя и заверено копие от
разпечатка на изпратено електронно съобщение до въззиваемия за
уведомяването му, че поръчителят е извършил заплащане на задълженията му, включително
и техния размер, като към въззивната жалба е приложен единствено първия
документ-удостоверението. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да
бъдат уважени заявените от дружеството искови претенции, с присъждане на
разноските.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна С.Д. на подадената
въззивна жалба, в който същата се оспорва като неоснователна.Изложените
обстоятелства и изводи в същата се квалифицират като необективни и неправилни.
Възразява се по доказателственото искането направено с въззивната жалба като
преклудирано и липса на пречки тези доказателства да се представят от ищеца в
производството пред първата инстанция.Моли се същото да не се уважава и да се
потвърди обжалваното решение като обективно и справедливо. Ответникът излага
доводи за влошеното здравословно състояние на съпругата си и за упражняван спрямо него телефонен тормоз
и рекет за плащане. Няма ангажирани от тази страна доказателства пред
въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд
провери валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната
жалба на ищеца „А.Т.“ ЕООД-гр.С. и отговора на насрещната по спора страна, и за
да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, чл.79 във
връзка с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против С. В.Д., ЕГН-********** ***, ищецът „А.Т.“ ЕООД,
с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., район“Т.“, бул.“В.“
№146, бизнес център „Б.“, Сграда „А“,представлявано от управителя И.Ш., чрез
пълномощника си юрисконсулт В.Г., се твърди, че на 19.04.2019г. на ищеца е било връчено съобщение за
депозирано по ч.гр.д. №634/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик възражение
от ответника по чл.414 от ГПК и твърди, че предявява настоящия установителен иск
в предвидения едномесечен срок.Твърди се, че ответникът С.Д. на 09.06.2017г. е
кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К.“ АД, с
ЕИК-********* като процедурата е започнала с попълване на заявление за
отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на дружеството www.credissimo.bg. Твърди се, че в зададените полета
в заявлението, възразилият длъжник е попълнил личните си данни-трите имена,
ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес,електронен
адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и други, посочило
е и желания размер на кредита, срока на
договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които
желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата. Твърди се, че
на заявлението е даден индивидуален идентификационен номер № 889310, като на
посочения от заявителя електронен адрес, а именно: **********@***.**, при сключването на
договора за кредит с „К.“, били изпратени
автоматично договор № 889310 от 09.06.2017г. ведно с Приложение №1 към него; Общи Условия
/ОУ/ и Стандартен Европейски формуляр /СЕФ/, които документи били налични на
Сайта на дружеството преди сключване на договора, съдържащи цялата необходима
преддоговорна информация за желания кредит,предоставени в ясен и четим вид, на
български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.На
ответника бил предоставен достъп до
проект на договора за кредит и приложението към него,с посочени дължимите от
него на кредитодателя суми-главница и
размер на възнаградителна лихва. Твърди се, че след запознаване с всички условия по кредита С.Д. въвел самостоятелно на указаното за това място в
Сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail,проверил
съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.“ Като с това действие според
ищеца, ответникът е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор
за кредит, ОУ и СЕФ.Посочва се, че
съгласно Раздел ІІІ„ Кандидатстване за кредит.Обезпечение“, т.11 от ОУ,
с извършване на описаните действия заявлението се считало за подадено от
Кредитополучателя, а ОУ и договора-приети и подписани.Твърди се, че в резултат
на това между „К.“ АД/кредитор/ и С.Д. /кредитополучател/, на 09.06.2017г. е
сключен във формата на електронен документ договор за кредит №889310 с краен срок на погасяване на предоставената
заемна сума-31.08.2018г.,като неразделна част от него представляват СЕФ, ОУ и Приложение
№1“Условия на кредита“, съдържащо погасителен план. Твърди се, че сключването
на договора във формата на електронен документ е обвързано с изискванията на
закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, Закона за
потребителския кредит /ЗПК/и всички други относими норми от действащото
законодателство. Твърди се, че при кандидатстването си за кредит
ответникът Д. сам е избрал да обезпечи
изпълнението на задълженията си по
сключения между него и „К.“ АД договор, като
осигури поръчителство от трето, одобрено от „К.“ АД юридическо лице, като
ищецът подчертава, че ответникът е имал право да избере и необезпечен кредит
или да предостави банкова гаранция,като друг вид обезпечение/, съгласно Раздел
ІІ. Раздел ІІ-Дефиниции, §20 от ОУ. Твърди се, че ищцовото дружество „А.Т.“ ЕООД, се е съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на всички негови задължения по договора, за което кредитополучателят
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 81.92лв на месец за периода на
действие на договора. В тази връзка от „А.Т.“ ЕООД на ответника бил предоставен
за запознаване проект на договор за предоставяне на поръчителство, с посочен
размер на възнаграждението за поръчителя, като ответникът се съгласил с
предложените му условия и подписал договора за предоставяне на поръчителство на
09.06.2017г. чрез размяна на електронни
волеизявления по ЗЕДЕУУ като Д. използвал индивидуално генерирания петцифрен код за достъп, получен
чрез кратко текстово съобщение на посочения от него мобилен номер за попълване
и подписване на договора за предоставяне на поръчителство на указаното за това
място в хода на сключване на договора с поръчителя.Дружеството поддържа, че
претендира частично сумата по договора за предоставяне на поръчителство от
228.65лв от общия размер от 1228.65лв.Твърди се, че в резултат на така сключените договори на 09.06.2017г.
между „К.“ АД и Поръчителя „А.Т.“ ЕООД е
сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава
да отговаря пред „К.“АД солидарно с ответника за изпълнението на всички
задължения на последния, които могат да възникнат от договора. Кредитополучателят
можел да заплаща задълженията си към поръчителя по начините, използвани за
заплащане на задълженията си към „К.“АД, и въпреки че последното можело да
администрира плащанията от клиента към поръчителя,плащанията на услугите и
рискът на поръчителя, не се извършвали в полза на „К.“ АД. Твърди се, че кредитодателят изпълнил задължението си по договора като
предоставил в полза на С.В.Д. искания заем от 1200лв /погрешно от ищеца е
посочена първоначално сумата от 2784.45лв, като грешката е коригирана/-главница,
при лихва и други условия,подробно уговорени в Договора, приложение №1 към
него, СЕФ и ОУ, като с предоставената
заемна сума кредитополучателят погасил задълженията си чрез
рефинансиране по предходен договор за кредит №771501 от 02.12. 2016г., сключен
с „К.“ АД, а остатъкът от заемната сума по договора за кредит №889310 от
09.06.2017г. в размер на 423.62лв /погрешно първоначално е посочена сума от 2008.07лв
и също коригирана-виж становище на ищеца от 18.11.2019г.-л.81/, бил усвоен от Д. в брой на 09.06.2017г. на каса
“И.“ АД. Сочи се, че от своя страна С.Д. се съгласил да върне представената му заемна сума,ведно с
уговорената договорна лихва, съгласно погасителен план към договора, както и
дължимото възнаграждение на поръчителя съгласно погасителния план към договора
за предоставяне на поръчителство.Твърди ищецът, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
сключените от него договори, като във връзка с погасяването на задължението няма
постъпило нито едно плащане. Поддържа,
че в тази връзка кредитополучателят е
бил търсен от кредитора „К.“АД многократно с цел извън съдебно уреждане на отношенията посредством сключване
на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията по договора, за което „К.“АД сторил административни
разноски в размер на 42.36лв. Ищецът твърди, че предвид липсата на пълно и
точно изпълнение на задълженията на С.Д. по двата договора и направени неуспешни
усилия за доброволно събиране на
вземанията от длъжника, през периода на просрочието, на 23.01.2019г. „К.“ЕАД
отправило искане за плащане до ищеца „А.Т.“ ЕООД в качеството му на поръчител,
отговарящ солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения пред
заемодателя, възникнали съгласно договора. В тази връзка ищецът поръчител
изпратил уведомление до ответника Д. за
всички дължими суми и за предстоящото плащане от поръчителя,като в
указания срок кредитополучателят не предприел действия , поради което на
25.01.2019г. „А.Т.“ЕООД изпълнило задълженията си и заплатило на „К.“ всички
дължими от длъжника суми, съгласно искането за плащане, а именно 1200лв
главница, 355.80лв договорна лихва, 272.18лв наказателна лихва и 42.36лв за
всички извършени административни
разноски по извънсъдебното погасяване на задължението, като на същата
дата длъжникът бил уведомен за така извършеното плащане и встъпване в правата
на кредитора от „А.Т.“ЕООД, включително
и по отношение на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 228.65лв. Твърди се, че по
двата договора, е било уговорено, че „К.“АД и поръчителят може да изпращат
уведомления, електронни изявления и документи на предоставения електронен адрес
на ответника посочен по-горе, включително и
при неизпълнение на задължението да уведоми при промяна в декларираните от него адреси за
кореспонденция, изпратените
уведомления ще се считат за
редовно връчени. Предвид плащането на дълга на ответника от страна на
поръчителя към кредитора „К.“ АД и липсата на доброволно изпълнение от С.Д., поръчителят
предприел действия за събиране на
дължимите му суми по съдебен ред, подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК въз основа
на което е образувано ч.гр.д.№634/2019г. по описа на Районен
съд-Пазарджик, по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът С.Д. да заплати на „А.Т.“ЕООД сумата от 1200лв главница, ведно със
законната лихва, от подаване на заявлението
до окончателното изплащане;355.80лв-договорна лихва за периода от 09.06.
2017г. до 31.08.2018г.; 272.18лв-наказателна лихва за периода от 01.07. 2017г. до 21.01.2019г.; 42.36лв-административни
разноски; 228.65лв-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
141.98лв разноски, от които 41.98лв-държавна такса и 100лв юрисконсултско
възнаграждение, като срещу така издадената заповед за изпълнение постъпило писмено възражение от длъжника в
срока по чл.414 от ГПК, обусловило правния интерес на поръчителя да
предяви иск за установяване на вземането
си в законния едномесечен срок. Моли да се приеме за установено по отношение на
С.Д., че в полза на „А.Т.“ ЕООД съществуват вземания за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№634/ 2019г. по описа на
РС-Пазарджик, за следните суми: 1200лв главница, ведно със законната лихва,
считано от подаването на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 355.80лв-договорна
лихва за периода 09.06. 2017г. до 31.08.2018г.;
272.18лв-наказателна лихва за периода от 01.07. 2017г. до 21.01.2019г.; 42.36лв-административни
разноски;228.65лв-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, с
присъждане на направените разноски в заповедното производство от 141.98лв, от
които 41.98лв-държавна такса и 100лв юрисконсултско възнаграждение,както и
разноски за исковото производство включително и юрисконсултско възнаграждение
от 300лв на основание чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4 от 06.01. 2006г.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор и допълнение към отговора от ответника
по иска С.В.Д. ***,в който се поддържа, че не отговаря на истината твърдението
на ищеца, че са му били изпратени процесния
договор за кредит, ведно с приложенията към него, Общи Условия и стандартен
европейски формуляр както и да му е осигурен достъп до проекта за договор и
приложенията към него с посочени дължимите от него суми, размер на главницата и
на възнаградителната лихва и период за погасяване. Твърди, че живее със
съпругата си която е 100% инвалид с право на придружител, не притежава компютър
и не е получавал нито договора за кредит нито договора за поръчителство и че
тези документи реално ги е получил заедно с връчването на исковата молба като
приложение към нея.Твърди, че „А.Т.“ ЕООД и
от „К.“ ЕАД са знаели, че му
предлагат договори при явно неизгодни условия,поради което не са желаели да
бъдат получени от него.В тази връзка като факт от ответника се изтъква, че в
исковата молба липсвало доказателства за получаването от него на тези договори,
като моли съда да задължи ищеца да представи доказателства за получаването на
тези документи от ответника. Признава, че по телефона, от ищеца му е било
обяснено и са му посочени едни
условия,които след това се оказали други.Твърди, че не е изявил съгласие за сключване на договор,при тези условя и че
е налице скрито съгласие.Твърди, че е бил заплашван многократно по
телефона от лица, свързани с „К.“АД или
с ищеца, поискали му баснословни суми; че са му били изпращани известия за задължения, с различни огромни за
него суми. Твърди, че дружествата са знаели,че исканията им са породени „от
алчност“, поради което не са се подписвали под писмата с които е бил изнудван
заедно със съпругата си за да плати.Твърди, че му била поискана сумата от
2934.45лв, а по телефона била посочена по-голяма сума. Пресмята, че ако е получил сумата от 1200лв, то лихвата била над
1700лв. Моли да се отхвърли предявения иск.В допълнението към отговора на исковата
молба от 02.09.2020г. ответникът Д. посочва, че никога не е подписвал разписка
за получена разлика от новата заемна сума, нито е получавал такава сума.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се,
че на 09.06.2017г. в гр.С. между „К.“ АД
и С. В.Д., с адрес ***, е сключен
договор за потребителски кредит №889310 по силата на който „К.“ АД се задължава
да предостави на С.Д. като
кредитополучател потребителски кредит,в размер и условия посочени в
договора при условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено
от „К.“ АД. Посочено е в чл.2, че договорът ведно с приложенията към него, Общите
условия за предоставяне на кредити и
заявлението представляват цялостно и
единно споразумение между страните. В чл.4 ал.1 от договора е предвидено, че в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението,че ще представи
обезпечение на кредита, същият следва в
зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението/банкова гаранция при
ОУ в срок до 10дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице, в срок до 48часа от
подаване на заявлението, в който случай одобряването на кредита става в срок от
24часа от представянето на обезпечението. В ал.2 на чл.4 от договора е
предвидена санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се
изразява в неодобряване на заявлението от „К.“ АД и непораждане на действие на
договора между „К.“ и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че
когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване
е 14дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не
поражда действие. Предвидено е право на потребителя да погаси предсрочно изцяло или частично задълженията си,както и
да се откаже от договора при условията на т.VII.4.3 от ОУ. Предвидена е
възможност за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита при
неизпълнение. В чл.17 е записано, че
неразделна част от договора е приложение №1-Условия на кредита. В условията на кредита, посочени в Приложение
№1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит с условие и с погасителен
план, представляващ кредитен продукт “К. плюс“; общ размер на кредита 1200лв; срок на кредита 15 месеца; с 15 погасителни
вноски; размер на погасителната вноска от 103.72лв; лихвен процент по кредита
от 41.24%; годишен процент на разходите/ГПР/ от 50% и общ размер на плащанията
от 1555.80лв. В т.10 от Приложение №1 е посочен погасителния план, съгласно
който падежът на последната месечна погасителна вноска е на 31.08.2018г. /тоест това е крайния срок
на действие на договора/, като погасителната вноска е формирана от част от
главницата и част от лихвата. Съгласно приложения Стандартен Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, данните от
Приложение №1 съвпадат с тези описани в СЕФ.Това се отнася до общия размер на
кредита, срока на договора, размер на месечната погасителна вноска, общата сума
която следва да се заплати, право на кредитополучателя да предостави
обезпечение банкова гаранция или поръчителство, ГЛП/годишен лихвен процент/ и
ГПР. В чл.4.6 е посочено, че при забавено плащане на погасителна вноска потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска заедно с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането; право на отказ от
договора в срок от 14дни, предсрочно погасяване на кредита.Други уговорки в
посочените три документа за задълженията на потребителя за плащане при неизпълнени на клауза от
договора от негова страна няма посочени.
На същата дата
е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД и С.В.Д., в който е посочено, че
потребителят Д. е подал заявление за потребителски кредит до „К.“ АД като е
подписал договора за потребителски кредит/ДПК/ и ОУ при условията, посочени в
договора при предоставяне на обезпечение на задълженията си под формата на
поръчителство. В предмета на договора за предоставяне на поръчителство /ДПП/
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „К.“ АД, за да
отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички
негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК, а именно
-връщане на предоставената сума
по кредита от 1200лв плюс възнаградителна лихва, плюс всички дължими
разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на
забава при просрочие на плащанията по договора. В чл.3 ал.1 е предвидено, че поръчителят е длъжен при писмено поискване от
„К.“АД да плати всички изискуеми задължени на потребителя, като поръчителят е
длъжен да уведоми потребителя за размера на задължението и за искането за
плащане, както и за извършеното плащане от поръчителя, вместо потребителя. Изрично
в чл.4 ал.1 от договора е предвидено право на възнаграждение за изпълнение на
задълженията по договора плюс възстановяване на сумата на платените от
поръчителя задължения за потребителя по ДПК и законна лихва върху платената от
поръчителя сума за периода от деня на плащането
на задължението на потребителя към Кредитора до възстановяване на сумата,както
и разноските, направени от поръчителя след уведомяването на потребителя за
искането на кредитора. Съгласно чл.8 ал.1 от договора потребителят дължи на
поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на
потребителя по ДПК съгласно Приложение №1, предвиждащо размер на
възнаграждението на поръчителя в размер на 81.92лв на месец за периода на
действие на договора или общо сумата от 1228.80лв или цената на поръчителството
е дори по-голяма от размера на отпускания кредит, който е от 1200лв. Съгласно
чл.8 ал.5 от раздел IV“Възнаграждение“ е предвидено „К.“АД да приема
вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор и
всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „К.“АД
и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената
сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест
най-обременителното и най-тежко
задължение на потребителя, явяващо се това
по ДПК се определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на
възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза
кредитодателя „К.“ АД.
Според
сключения договор за поръчителство на
същата дата, на която са сключени другите два договора 09.06.2017г.
между кредитора „К.“АД и „А.Т.“ ЕООД, поръчителят отговаря пред К. за изпълнението на всички
задължения на потребителя по ДПК, включително лихва за забава,всички разноски
за извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията на кредитора,като съгласно
чл.4 ал.1 поръчителят се задължава при
писмено поискване от „К.“ да плати всички изискуеми задължения на
потребителя по ДПК, направено след
изпращане на уведомление за всяко неизпълнено от потребителя задължение за плащане на главница, лихва и
разноски, а при предсрочна изискуемост да предостави актуална информация за
общия размер на дълга. Плащането на дълга следва да се извърши от поръчителя в
срок от 5дни от получаване на писменото искане. В раздел VI“Допълнителни
условия“, в чл.12 ал.2 е предвидено, че в случай,че извършеното плащане по
договора за поръчителство е в размер недостатъчен за пълно погасяване на всички
задължения на потребителя по договора за потребителски кредит,
погасяването се извършва като се започне от най-старото в рамките на
съответния ред задължение по чл.12 ал.1. За всички посочени договори е
отразено, че същите са сключени чрез размяна на електронни волеизявления
,подписани от всяка от страните с електронен подпис съгласно ЗЕДЕП,като
потребителят е използвал индивидално
генерирания петцифрен код за досъп ,получен чрез кратко съобщение по телефона и е използвал този код за
попълване и сключване на договора. Същото се отнася и за ДПК №889310 сключен на база подадено онлайн заявление
от С.Д. за предоставяне на кредит №889310 от 09.06.2017г.
В Общите условия,
в раздел Х „Забава. Предсрочна изискуемост“ е предвидено, че „К.“АД има право на обезщетение за всички направени от дружеството
разходи за съдебно и извънсъдебно събиране на
просроченото вземане по кредита, като при забава в плащането на
погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер
на действаща законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с всички
разноски за извънсъдебно и/или съдебно
събиране на вземането, направено от „К.“. Установява се, че от кредитора
„К.“ АД е изпратена и получена лично от ответника -потребител С.Д. срещу
положен подпис, чрез „И.“АД сумата от 423.62лв на дата 09.06.2017г. представляваща
остатъка от отпуснатия кредит, след погасяване на предходно парично задължение
към същия кредитор за което е съставена разписка № 07000592128189, представена
в производството пред първата инстанция в оригинал /л.116/. Полагането на
подпис от потребителя и получаването на сумата не е оспорено от ответника по
иска.
Към исковата молба
е приложено подадено онлайн заявление №889310 от 09.06.2017г. до „К.“ АД за
отпускане на кредит с гаранция, в размер на 1200лв, погасяван с 15 вноски при
размер на вноската от 185.63лв, с първа падежна дата 30.06.2017г. . В
заявлението като заявител е посочено лицето С.В.Д., ЕГН-**********, с лична
карта №*********, с посочен адрес и номер на мобилен телефон 0….., месторабота -НОРД-ИК-гр.Пазарджик,
както и посочено допълнително лице за контакт-Н.М. и телефон 0899……...
Приложено е
удостоверение за погасени задължения от 28.01.2019г. изходящо от „К.“
ЕАД,подписано от старши финансов мениджър П.П., съгласно съдържанието на което,
по повод изпратено искане за плащане от дружеството към поръчителя и солидарен длъжник „А.Т.“ЕООД, на
25.01.2019г., последният е извършил плащане във връзка ДПК №889310 от
09.06.2017г. като е погасил всички дължими суми от кредитополучателя С.Д., като
в последващо удостоверение „К.“ ЕАД
уточнява,че с отпуснатия по договора кредит от 1200лв, С.Д. е рефинансирал на
09.06.2017г. със сумата от 776.38лв задължението си по предходен договор за
кредит №771501 от 02.12. 2016г., и е
получил разликата от новата заемна сума по договора от 09.06. 2017г. представляваща
остатъка от 423.62лв. Пред въззивната инстанция е представен същия документ с
уточняване на размера на задълженията на потребителя към кредитора по ДПК по
пера-главница, договорна лихва, наказателна лихва и административни разноски,
които съответстват на посочените в заповедното /в заявлението/ и в исковото
производство /в исковата молба/, и заплатени от поръчителя „А.Т.“ ЕООД вместо кредитополучателя Д. в
полза на „К.“ ЕАД.
Установава се,
че 06.02.2019г. /или след изтичане срока на действие на договора за
потребителски кредит/ от „А.Т.“ ЕООД е инициирано заповедно производство по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С.В.Д.
за парично вземане от 2098.99лв, от които главница от 1200лв; 42.36лв
административни разноски и 228.65лв възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство; договорна лихва от 355.80лв за времето от 09.06.2017г. до
31.08.2018г. и наказателна лихва от 272.18лв за времето от 01.07.2017г. до
21.01.2019г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението, заедно с
разноските в заповедното производство-41.98лв държавна такса и 150лв юрисконсултско
възнаграждение. В т.9 от заявлението е посочено, че паричното вземане
представлява неизпълнение на парично
задължение по договора за кредит, сключен между „К.“ ЕАД и С.Д. за сумата от
1200лв, обезпечен чрез сключен на 09.06.2017г. договор за предоставяне на
поръчителство между „А.Т.“ ЕООД и кредитополучателя; че по повод избран вид
обезпечение по кредита, а именно поръчителство, и сключен договор за предоставяне
на поръчителство с кредитополучателя, както и договор за поръчителство между „А.Т.“
ЕООД и „К.“АД, по който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички
задължения по договора за кредит; че потребителят се е задължил да върне предоставената му заемна сума заедно с
възнаградителната лихва, както и дължимото възнаграждение на поръчителя, но
поради неизпълнение, вземането на заемодателя е станало изискуемо с изтичането
срока на договора; че кредиторът е отправил искане за плащане на задължението
от дружеството-поръчител,за което е уведомен длъжника и на 25.01.2019г. поръчителят
„А.Т.“ ЕООД е изпълнил задълженията
като е заплатил на заемодателя следните суми-1200лв главница, 355.80лв
договорна лихва; 272.18лв наказателна лихва и 42.36лв за извършени административни
услуги по извънсъдебно погасяване на задължението, че поръчителят е встъпил в правата на
заемодателя/кредитор/ и е уведомил
кредитополучателя, за задължението му както и за дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство в размер на 228.65лв. Установява се,
че на 12.02.2019г. по образуваното по така подаденото заявление ч.гр.д.№634/2019г.,
Пазарджишкият районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК в полза на „А.Т.“ ЕООД и срещу длъжника С.Д. за процесните
суми така както са поискани в заявлението, като единствено е редуцираната
претенцията за разноски за юрисконсултско възнаграждение и е присъдена сумата
от 100лв, като е отказано издаване на заповед за изпълнение за разликата над
100лв и до претендираните 150лв.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца
да установи съществуването на паричното си вземане срещу ответника поради
постъпило възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената по чл.410 от ГПК заповед
за изпълнение .
По същество въззивната жалба е
частично основателна.
Установява се от
доказателствата по делото, че ответникът
С.В.Д. е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К.“ АД
за което от негова страна е депозирано онлайн заявление за отпускане на кредит
от разстояние на интернет страницата на кредитора. Заявлението съдържа и лични
данни на заявителя, известни само на него като трите имена, ЕГН, настоящ адрес,
мобилен телефон за контакт, месторабота, номер
на лична карта, имейл адрес,имената на лице за допълнителен контакт и
телефон.Тези данни са посочени лично от заявителя С.Д. тъй като само той разполага с тях.
Доказателства за противното не са ангажирани. Освен тях, са посочени основните
параметрите на искания кредит, като размер на заемна сума, отпускането й при предоставяне на гаранция, вид на кредита,
брой на погасителните вноски, размер на вноската и първа падежна дата. Заявлението
е заведено с номер и дата при кредитора №889310 от 09.06.2017г. На същата дата
до заявителя на посочения от него имейл адрес е изпратен проект на договора
за кредит с Приложение №1, Общите
условия, погасителен план и Стандартния европейски формуляр/СЕФ/. Изпращането
на тези документи от кредитора на потребителя по електронен път се установява
от приложените като кореспонденция електронни
волеизявления /образователно писмо и договор; вашият погасителен план; потвърди
получаването на парите до минути; получаване на парите до минути-потвърдено,гарантиране
на заем/, с дадени разяснения от кредитора по финансово-правните последици при
неплащане в срок на задълженията от клиента, в какъв срок забавата в плащането
е поносима и за нея няма последици за потребителя; начисляване на наказателни
лихви при просрочие; настъпване на предсрочна изискуемост и други/.
Отпусната в заем сума от 1200лв е предоставена на заявителя на същата
дата на която е подадено заявлението, като от нея 423.62лв са изплатени
директно на заявителя С.Д. чрез „И.“ АД за
което е съставена разписка от 09.06.2017г. подписана лично от получателя на
сумата, а останалата сума е отнесена за погасяване на предходни задължения на С.Д.
по друг договор за кредит /такъв е представен като доказателство по делото ДПК
№771501 от 02.12.2016г. за заем от 1200лв, изплащан на 12месечни погасителн
вноски/ което не е оспорено от ответника. Няма спор, че кредитополучателят не е
заплатил нито една месечна погасителна вноска по отпуснатия кредит от
09.06.2017г. , като не се оспорва и факта, че задължението му е изплатено
вместо него от поръчителя „А.Т.“ ЕООД на
кредитора „К.“ ЕАД. Не се установява верността на твърдението на ответника, че
той не е подавал заявление за отпускане на кредит; че не знае за сключването на
посочения договор за потребителски кредит за процесната заемна сума от 1200лв и за нейното предназначение; че в
същност не е получавал такава сума; че не знае и не е подписвал договора за
потребителски кредит, договора за предоставяне на поръчителство; че не е поемал
задължение да връща сумите; че няма отношения с поръчителя, изплатил дълга му и
че не е получавал посочената заемна сума. В тази връзка не е ангажирал никакви
доказателства оборващи твърденията на ищеца. Ответникът Д. не твърди, че изобщо
няма облигационни отношения с кредитодателя или че е бил изправна страна по предходния договор
за кредит, поради което не се е налагало и не е имал изобщо интерес да сключва
този ДПК за отпускане на нов кредит за да рефинансира и погаси стари задължения към „К.“АД по тези предходен
договор.Признанието от негова страна на
факта, че е бил многократно търсен по телефона от служители на „К.“ АД и на „А.Т.“
ЕООД за да плати задълженията си и условията, които са му били посочени, с
които той твърди, че не е бил съгласен, но същевременно с това не се споменава
от него, че в разговорите си с тях той изрично да им е заявил, че няма и не е
сключвал договори с „К.“ АД и с „А.Т.“ ЕООД, че не е получавал кредит и няма
задължение за връщане на суми, което е показателно, че С.Д. фактически признава,
че не е оспорвал в тези разговори задължението си по договора пред кредиторите,
а по-скоро е възразявал само за размера
на задължението си, като твърди, че с тези суми ищецът иска неоснователно да се
обогати за негова сметка. Ответникът Д. не твърди, че след като не е сключвал
договор за кредит, както и договор за
предоставяне на поръчителство, но въпреки това е бил принуждаван и заплашван по
телефона от кредиторите да плаща, той да се е обърнал за помощ и съдействие към
полицията за да бъде защитен от изнудване и заплахите от страна на последните.
Излагането на хипотетичен довод, че ако е получил заем от 1200лв, то лихвата
която трябва да плати е от 1700лв, съпоставен с останалите процесуални действия,
извършени от С.Д., както и действията му по онлайн кандидатстване за отпускане
на кредит от „К.“АД, съгласно Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и имащ качеството автор на електронното изявление, който е физическото лице, което в изявлението
се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от
името на което е извършено електронното изявление /чл.4/, както и качеството му
на адресат /чл.5/ на електронното
изявление, който може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да
получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени
обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в
електронна форма /виж и чл.12 от ДПК/; че електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията/чл.2
ал.1/ и че електронен документ е
електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910
/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива № 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август
2014 г.), за който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление /чл.3/, каквито документи са
съставени и приложени по делото, означава, че между
С.В.Д. като потребител и кредитодателя „К.“ АД е възникнало облигационно заемно
правоотношение по силата на което за
отпуснат кредит от 1200лв, потребителят се е задължил да върне общо сумата
от 1555.80лв на 15 равни месечни
погасителни вноски, от която 1200лв главница,
и договорна лихва от 355.80лв при 41.24% годишен лихвен процент и ГПР от
50%, като във връзка с учреденото
поръчителство в полза на кредитора „К.“ АД
от „А.Т.“ ЕООД, който като поръчител да отговаря солидарно заедно с
длъжника С.Д. за задължението му към кредитора, на поръчителя е уговорено
възнаграждение за поръчителство в общ размер на 1228.80лв, платимо от
потребителя, което е по-голямо от размера на обезпечаваното вземане за главницата
от 1200лв.
По искането за присъждане на
главницата от 1200лв, на договорната лихва от 355.80лв за периода 09.06.2017г.
до 31.08.2018г. и наказателната лихва от 272.18лв за периода 01.07.2017г. до
21.01.2019г.
Претенциите за
главницата и за договорната лихва са основателни изцяло, а за наказателната
лихва частично.
Сключеният
онлайн Договор за потребителски кредит /ДПК/ №889310 от 09.06.2017г. е валиден
и действителен, отговаря на изискванията на
чл.9, чл.10, чл.11 и чл.12 и следващите от ЗПК и на чл.143 от ЗЗП, и не
съдържа неравноправни или недействителни клаузи, водещи до нищожност на целия
договор, поради което следва да се приеме, че потребителят С.Д. е неизправна
страна по този договор, и дължи
връщане на предоставената му в заем сума от 1200лв
плюс начислената възнаградителна лихва от 355.80лв, представляваща печалбата на кредитора, който
отпуска заема, като се съобрази и факта, че кредиторът е небанкова финансова
институция, и за него е по-трудно да
набавя и осигурява финансов ресурс за да извършва своята дейност по кредитиране,
за разлика от една банкова институция, която свободно извършва влогонабиране. Плащането
на дълга от поръчителя вместо от потребителя длъжник е установено от неоспорените
доказателства по делото, поради което потребителят С.Д. дължи тези суми на
поръчителя “А.Т.“ ЕООД изпълнил вместо него задължението му по ДПК към
кредитодателя „К.“ ЕАД. Начислената наказателна лихва съгласно чл.33 ал.1 от ЗПК представляваща
забава върху неплатената в срок сума, която е съизмерима
по закон с размера на законната лихва, или в случая наказателната лихва
за периода 01.07.2017г. до 21.01.2019г.
върху неплатената главница от 1200лв се равнява на сумата от 189.99лв и в такъв
размер следва да се уважи претенцията за наказателна лихва, като за разликата
до 272.18лв същата следва да се отхвърли.
Неоснователни са останалите претенции- за сумата от 42.36лв
административни разноски и за 228.65лв –възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство.
Съгласно предварително изготвените от кредитора Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити,
регламентиращи общите правила при които
„К.“ АД, извършва дейност по предоставяне на кредити на физически лица,
утвърдени с Протокол от заседанието на
Съвета на Директорите на акционерно дружество от 21.11.2016г. и изменени
на 13.01.2017г., в сила от 16.01.2017г, тоест около 5 месеца преди да бъде сключен договора за
потребителски кредит /09.06.2017/, е записано в чл.12, от Раздел ІІІ „Кандидатстване
за кредит.Обезпечение“, че кредитополучателят може да предостави обезпечение на
кредита, което по вид се определя от кредитополучателя, а срокът за
предоставяне му-от кредитодателя,като това може да бъде банкова гаранция в размер, покриващ всички
задължения на кредитополучателя по
договора, представена в 10-дневен срок от подаване на заявлението, платима от
банката в еднодневен срок от искането на кредитора „К.“АД или безусловно да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок от 48часа
или само до два дни от подаване на заявлението. В Общите условия, Раздел IV. “Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и
одобряване на заявлението“, в чл.4 е записано, че при одобряване на заявлението „К.“АД ще
уведоми кредитополучателя на указания от него имейл адрес или телефонен
номер чрез SMS позвъняване. Въпросът за
обезпечаването на кредита с поръчителство е доразвит в договора за
потребителски кредит /чл.4/ като потребителят е ограничен в правото си да
избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само
предварително одобрено от кредитора
юридическо лице/по списък/, тоест физическите лица са елиминирани без
съгласието на кредитополучателя като възможни негови поръчители, което пряко
ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си
по начин, избран от самия него. Нещо повече, правните последици от
непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят иска такова, води
като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит
/чл.4 ал.2/. Въпреки „свободният избор“ на потребителя да поиска или не поиска
обезпечение, кредиторът прилага двоен стандарт в отношенията си с
кредитополучателя-ако потребителят поиска обезпечение и такова се даде,
заявлението се разглежда за 24часа от предоставянето на обезпечението, а ако не
поиска обезпечение се чака цели 14 /четиринадесет/ календарни дни или почти
половин месец /336 часа/, като по този начин се принуждава потребителят да иска
обезпечение с оглед с близо 14 /четиринадесет/ пъти по-бързо във времево
изражение разглеждане и отпускане на кредита, с оглед необходимостта от получаване
на искания бърз времеви кредит.
Институтът на поръчителството е доразвит и в сключен договор за поръчителство /ДП/ с точно
определен и избран от кредитодателя „К.“ АД поръчител на 09.06.2017г. в лицето
на „ А.Т.“ ЕООД /Финансова институция,вписана в Регистъра на финансовите
институции по чл. 3 ал.1 от ЗКИ при БНБ-с право да извършва гаранционни сделки
като основна дейност/, и без страна по
него да е потребителят, по чието искане принципно се иска обезпечението. В този
договор /в преамбюлната част/, изрично е отразено в буква “г“, че
поръчителят е включен в оповестения от „К.“ АД списък на лицата, от които дружеството приема поръчителство за
задълженията по отпуснати от „К.“АД потребителски кредити, тоест налице е
предварително наложена идентификация от кредитора кой може и кой не може да
бъде поръчител по отпускани от него
кредити като обезпечение, без да се отчита интереса на потребителя С.Д. /искателя на
обезпечението/, а само този на кредитодателя
и на поръчителя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на
кредитора и потребителя, като в случая правата на потребителя изобщо не са защитени
по някакъв начин, защото той няма свободата
и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може
успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него
безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя за
поръчителя „А.Т.“ ЕООД с възнаграждение
по-голямо дори от размера на отпускания кредит, което е недопустимо.
В същия договор за
поръчителство/ДП/, сключен на 09.06.2017г. между кредитодателя „К.“ АД и поръчителя “А.Т.“ ЕООД- по повод отпуснат потребителски кредит на
кредитополучателя С.В.Д. от 1200лв, със срок за погасяване на 31.08.2018г. или за 15 /петнадесет/ календарни месеца, е
уговорено, че поръчителят отговаря солидарно с потребителя за размера на
задълженията по договора към
кредитодателя. Предвидено е, че поръчителят се задължава при писмено поискване
от „К.“ АД за плати всички изискуеми задължения на потребителя по ДПК /чл.4
ал.1,чл.5 ал.2/, след информиране на поръчителя за всяко неизпълнено от
потребителя задължение за плащане на главница, лихва или други разходи по ДПК
или при настъпила предсрочна изискуемост; че
поръчителят няма право да откаже плащане на кредитора „К.“ АД, независимо
от това дали преди това е поканен потребителя да плати или кредитора е
предприел действия спрямо него за плащането/чл.5 ал.3 и ал.1/. В чл.4 от ДПП както се посочи, е предвидено,
че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по този договор, както и да иска от потребителя
възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя
по ДПК, със законна лихва и разноските направени от поръчителя. Размерът на
възнаграждението за обезпечаването на изпълнението
на задълженията на потребителя по ДПК /тоест
възнаграждение само за даваното обезпечение, независимо от това дали ще се
стигне до активиране на самото обезпечение при неизпълнение от потребителя по
същество/, е посочен в Приложение №1
към договора за предоставяне на поръчителство /ДПП/, според което при предоставено
поръчителство за кредит от 1200лв, погасяван за 15 месеца, дължимото
възнаграждение на поръчителя до крайния падеж-31.08.2018г., е в размер на 1228.80лв
/плащано разсрочено по 81.92лв на месец заедно с месечната погасителна вноска
от 103.72лв/ или това представлява повече от стойността на отпускания заем от
1200лв, тоест, възнаграждението за поръчителя е само за да подсигури
обезпечението и без дори да се приведе в изпълнение този обезпечителен институт
и реално потребителят да не се ползва от него за срока на действие на ДПК, е 3.45
/три цяло и четиридесет и пет стотни/ пъти по-голямо от печалбата /възнаградителната,договорната
лихва/
предвидена за кредитодателя /355.80лв/. Освен това, в договора за
поръчителство, сключен между кредитодателя и поръчителя и без участието на
потребителя, е предвиден специален ред за
извършване на плащанията от поръчителя по договора за поръчителство и други
договори за поръчителство в хипотеза на недостатъчен размер на плащанията и без
посочен за кой от договорите се отнася плащането, като плащанията се извършват
съответно и в поредност-разноски по съдебно и извънсъдебно събиране на вземанията; лихва за забава или
друго предвидено в договора обезщетение за неизпълнение; разноски във
връзка със сключването и изпълнението на
ДПК; възнаградителна лихва и на последно място главница /последното е
най-обременителното задължение по ДПК-чл.12
от Раздел VІ на ДП/. Този ред на погасяване е в изключителна полза и в
интерес на кредитора и във вреда на потребителя, защото най-обременителното за
него задължение /главницата/, е лихвоносно и по него ще се начислява лихва до
последния ден на плащането.
В ДПП /договора за предоставяне на поръчителство/ е
предвидена и възможност плащането на възнаграждението от потребителя на
поръчителя да става чрез кредитодателя (като овластено от поръчителя лице),
както и е изрично предвидено приоритетно погасяване на вземането за
възнаграждение за обезпечението при недостатъчен размер на платената сума за
погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „К.“АД и на
задълженията му към поръчителя, като приоритетно се погасяват задълженията
към поръчителя, /Раздел IV.
Възнаграждение-чл.8 ал.5 изр.II-ро от Договора
за предоставяне на поръчителство/. Тоест, погасяването на възнаграждението за
неактивирано и реално неизползвано обезпечение се погасява с приоритет в ущърб
на потребителя, който има най-обременителното си задължение към кредитодателя-
задължението да върне стойността на кредита. В случая, уговорките по
възнаграждението на поръчителя в ДПК, ДП и в ДПП са в непосредствена полза да
обслужват интересите на кредитодателя /“К.“ АД/ и поръчителя /“А.Т.“ ЕООД/ и
същите имат характеристиките на „свързани лица“, /едно и също седалище и адрес
на управление на ЕООД и АД, като
кредиторът „К.“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на поръчителя „А.Т.“ ЕООД-виж данните от Търговския
регистър/, и като потребителят плаща възнаграждението дори и без примерно да се възползва от
обезпечението само поради факта, че е
поискал да има поръчител само и само за да получи кредита за 24 часа, а не за след
14 /четиринадесет/ календарни дни.
От анализа на доказателствата и клаузите
на сключените между страните договори се налага извода, че потребителят не е
имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне с него, особено като се има в
предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството/поръчител/-ищец
както се посочи, е кредитора на длъжника по договора за кредит, поради което
юридическото лице-поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с
него лице. Това води от само себе си до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, като в частност
лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Макар по закон /ЗПК/ кредитодателят като
финансова институция да е длъжен да
оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на
чл.16 ал.1 от ЗПК, а с акцесорния договор/договора за поръчителство/ се цели да
се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника
срещу заплатено възнаграждение от последния, което е в противоречие с
цитираната разпоредба на закона.Доколкото е налице нарушаване на повелителни
разпоредби от ЗПК и ЗЗП, договорът за поръчителство се явява недействителен по
отношение на длъжника. Фактът, че се касае за възмезден договор за
поръчителство, прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката на чл.16 от ЗПК, за която
потребителят не дължи такси, съгласно чл.10а ал.1 и ал.2 от ЗПК. Предвид
изложеното налага се извода, че вземането за поръчителство се основава
съответно на неравноправна клауза за потребителя. Макар отношенията между
кредитора и длъжника да са предоставени като регламентирани от отделни договори
/ДПК и ДП, ДПП/, в същност от изложените факти
и основания се налага извода, че се касае за свързани и обусловени
правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Налице е договорна обвързаност между кредитора и
поръчителя с изрична уговорка за приоритетно заплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Както и е налице
дълг по кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да
се разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване
на кредитното правоотношение в отделен договор, ясно се установява целта да се
заобиколи закона и забраната за уговаряне допълнителни такси във връзка с
усвояването и управлението на договора, съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК. Клаузите
по договорите следва да се тълкуват в посока, че ангажиментът към поръчителя е
неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по
кредита; че в случая таксата /възнаграждението за поръчителя/ не е включена в
предвидения по договора ГПР /годишен процент на разходите/, а ако бъде изчислена
стойността му с този разход ще надвиши съществено максималния допустим размер по чл.19 ал.4 от ЗПК-петкратния размер на законната лихва
по просрочени задължения в левова и валута по ПМС на Р Б /определен без
възнаграждението на поръчителя ГПР по ДПК е 50%, тоест предварително заложен максимум/. Както се посочи плащането на тази
такса /възнаграждение/ е уговорено като приоритетно, дори преди плащането на основното
задължение по кредитното правоотношение, от което недвусмислено се налага
извода, че неговата пряка и непосредствена цел е да обезпечи гарантиран доход,
без да има сигурност в насрещната престация, което като последица
води до неоснователно обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и
за поръчителя. Независимо от факта, че подобен начин на обезпечаване на
вземането може да се отнесе като нормален начин, който е разбираем и наложил се в практиката, е съвършено ясно, че
с него в същност се цели да се постигне гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана
услугата-поръчителството, още повече, че възнаграждението е уговорено като
дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне
към тази възможност. По този начин на практика с възнаграждението се предвижда
допълнителна такса за услуга, без яснота дали същата реално ще се предостави, което
представлява абсолютно противоречие с
чл.10а ал.4 във връзка с ал.2 от ЗПК и на това основание се касае за нищожна
клауза по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК и
до колкото при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срока
сума за времето на забавата и всякакви други уговорки са нищожни, което влече
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото клаузите по
обезпечението са иманентно присъща част от съдържанието на ДПК -чл.11 ал.1 т.18
от ЗПК и е следвало безусловно да се включи и да бъде инкорпорирано в ДПК и на
договореното обезпечение,което в случая не е сторено, което обаче не променя
наличната връзка и зависимост от договорите, сключени между потребител,
кредитодател и поръчител във връзка с възникналото потребителско
правоотношение. Следователно претенцията за заплащане на възнаграждение за
обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по ДПК чрез
поръчителство е неоснователна.
По същия начин стои въпроса за
претендираните административни разноски. Същите представляват допълнителна
скрита печалба за кредитора и са
свързани с управлението на кредита ,поради което същите следва безусловно да
бъдат включени в ГПР, каквито данни в случая не са налице. По своя характер и
естество тези административни разходи не представляват допълнителни услуги по
смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК и не
следва да се признават на кредитора като разходи извън ГПР.
Предвид изложеното по отношение на
възнаграждението за поръчителство и процесните административни разходи, претенциите
следва изцяло да се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на спора в полза на ищеца
и заявител в заповедното производство ще следва да се присъдят като съдебно-деловодни
разноски следните суми, съразмерно с уважената част от иска, както следва-за
заповедното производство разноски в общ размер на 118лв от общо претендирани
141.98лв; за първата инстанция също сумата от 118лв от общо претендирани
341.98лв,/по отношение на юрисконсултското възнаграждение базата за
изчисляването му по съразмерност е минимума от 100лв, съгласно чл.25 ал.1 от
НЗПП с оглед размера на защитавания материален интерес и липса на фактическа и
правна сложност на спора/, а за въззивната инстанция разноски от 187.14лв при общо
претендирани 425лв, по същите съображения.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №342 от
09.03. 2020г. постановено по гр.д.№1960/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен предявения от „А.Т.“
ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.С., район „Т.“,
бул.“В.“№146, бизнес център „Б.“, сграда А, представлявано от управителя И.Ш.,
против С.В.Д., ЕГН-********** ***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за
установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „А.Т.“
ЕООД, ЕИК-*********, срещу длъжника С.В.Д., ЕГН-**********, за следните суми:
1200лева - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното
изплащане; 355,80 лева - договорна лихва за периода 09.06.2017г. до
31.08.2018г.; сумата до размера на 189.99лв /сто осемдесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки/ от общо претендираните 272.18лв,
представляваща наказателна лихва за периода от 01.07.2017г. до
21.01.2019г., за които суми е издадена Заповед №442 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 12.02.2019 г. по ч.гр.д.№634/2019г. по описа на
РС- Пазарджик.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр.С., район „Т.“, бул.“В.“№146, бизнес център „Б.“, сграда А,
представлявано от управителя И.Ш., против С.В.Д., ЕГН-********** ***, че на
основание чл.422 от ГПК в полза на „А.Т.“ ЕООД, с посочени ЕИК, седалище и
адрес на управление и законен представител, съществува вземане срещу С.В.Д., с
посочени адрес и ЕГН, за следните суми: 1 200,00 лева – главница /хиляда и
двеста лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението
в съда-05.02.2019г. до окончателното й изплащане; 355,80лв /триста петдесет и пет
лева и осемдесет стотинки/ - договорна лихва за периода 09.06.2017г. до
31.08.2018г.; сумата от 189.99лв / сто
осемдесет и девет лева и деветдесет и
девет стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от 01.07.2017г. до
21.01. 2019г. по Договор за потребителски кредит №889310 от 09.06.2017г., сключен между „К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „Т.“, бул.“В.“ №146, (сграда А), ет.2, Бизнес център „Б.“, и С.В.Д.; договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 09.06.2017г. между
„А.Т.“ ЕООД и С.В.Д., и договор за поръчителство от 09.06.2017г., сключен между „К.“ АД и „А.Т.“ ЕООД, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №442 от 12.02.2019 г. по ч.гр.д. №634/2019 г.
по описа на РС-Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА решение
на Пазарджишки районен съд № 342 от 09.03.2020г. постановено по гр.д.№1960/2019г.
по описа на същия съд, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА С.В.Д.,
с посочени ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „А.Т.“ ЕООД, с посочени ЕИК, седалище
и адрес на управление и законен представител, съдебно-деловодни разноски,
изчислени по съразмерност в производството, както следва - сумата от 118лв /сто
и осемнадесет лева/ за заповедното производство по ч.гр.д. №634/2019г. по описа
на РС- Пазарджик; сумата от 118лв /сто и осемнадесет лева/ разноски за исковото
производството пред РС-Пазарджик, и 187.14лв /сто осемдесет и седем лева и четиринадесет
стотинки/ разноски за настоящата въззивна
инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.