Решение по дело №1597/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………/18.09.2024 г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                   СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

 

При секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т.д. № 1597 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК:

Образувано е по искова молба вх. № 85526/20.08.2020 г., подадена от „В.А.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба се въвеждат твърдения, че дружество-ищец е учредено през 2008 г. от И.Д.П.и ответницата - С.И.К., като през 2013 г. като съдружник в него е приет и В. В.Е.. Впоследствие едноличен собственик на капитала на „В.А.“ ЕООД стават последователно кипърските дружества „И.А.Г.Л.“ и В.А.(КИПЪР) Л., като действителен собственик на капитала на ищеца се явява И.Д. П., притежаващ 94% от капитала на В.А.(КИПЪР) Л.. Посочва се, че от основаването си до 2019 г. ищецът осъществява търговска дейност в пределите на Република България, като основен вносител и официален търговски представител на японската автомобилна марка Infiniti в България по силата на договор за дистрибуция от 20.08.2008 г., сключен с Nissan International S.A., Швейцария, като наред с това предлага и услуги по сервизна поддръжка на автомобилите и продажба на резервни части за тях, а така също е оторизиран за сервизно обслужване на автомобили от марката Nissan. На 12.03.2019 г. ищецът бил официално уведомен от Nissan International S.A., Швейцария, за прекратяване на договора за дистрибуция, считано от 31.03.2020 г., поради прието корпоративно решение за оттегляне от европейския пазар на марката Infiniti. Така от началото на 2020 г. ищецът съсредоточил дейността си като представител на марките Jeep и Alfa Romeo. По отношение на поддържаната спрямо  ответницата - С.И.К. отговорност за вреди се излагат обстоятелства, че същата се основава на извършено от нея нарушение, изразяващо се в съдействие за извършване на нелоялна конкуренция, оказано в полза на търговско дружество - „Б.“ ЕООД, управлявано от А.Г.В., с който тя се намира във фактическо съжителство и имат общо дете. Разяснява се, че „В.А.“ ЕООД бил част от група свързани дружества, упражняващи дейност в сферата на продажбата на автомобили, резервни части и сервизно обслужване. В рамките на тази група за периода от 31.05.2005 г. до 03.07.2009 г. ответницата е била прокурист на дружеството „И.К.“ ЕООД – вносител и дистрибутор на автомобилите с марка Hyundai в България – след което за периода от 03.07.2009 г. до 03.04.2017 г. тя е била негов управител. От м. април 2017 г. в резултат на вътрешно-фирмена реорганизация в групата, дейността на „И.К.“ ЕООД била поета от „И.К. КО“ ЕАД, което дружество става основен вносител и търговски представител за автомобилите Hyundai в България.

Изтъква се, че на 08.05.2018 г. Й.Р., в качеството му на маркетинг мениджър от С. and Chevrolet Europe, който в миналото работел за Infiniti и е имал взаимоотношения с „В.А.“ ЕООД осъществил връзка със С.К. с оглед обсъждане на евентуално бъдещо сътрудничество между двете компании по повод дистрибутиране на марките С. и Chevrolet на българския пазар. Твърди се, че Й.Р.се е обърнал към С.К. не конкретно в качеството ѝ на изпълнителен директор на „И.К. Ко“ ЕАД, а като лице за контакт, представител на собствениците на дистрибутора на Infiniti в България. На 09.05.2018 г. ответницата отговорила на имейла на Й.Р., като му благодарила за полученото предложение за сътрудничество от С. и изразила желание да получи повече информация за стратегията на бранда. На 14-ти и 15-ти май 2018 г. били уточнени и съгласувани подробности по имейл между С.К. и Й.Р.и те се отнасяли до провеждане на първа комуникация по Skype между представители на страните, която била насрочена за 22.05.2018 г. Непосредствено преди насрочената среща по Skype, след като била помолена за това от Й.Р., С.К. подписала споразумение за неразкриване на информация в полза на С. Europe GmbH, като същото е изпратено по имейл на Й.Р.. На срещата, проведена между ответницата и представители на С. Europe GmbH, били обсъдени възможностите за краткосрочно и дългосрочно сътрудничество, като на следващия ден Й.Р.изпратил по електронната поща на С.К. документация за дейността на С. и Chevrolet в Европа, в това число актуалното продуктово портфолио на С., ценова листа за наличните автомобили, както и технически данни за моделите, като отправил искане да му бъде предоставен бизнес анализ за евентуалната продажба на автомобили с марките С. и Chevrolet в България. Дружеството-ищец твърди, че още на същия ден – 23.05.2018 г. ответницата препратила получената от Й.Р.документация за дейността на С. и Chevrolet на личната електронна поща наА.В.. На 08.06.2018 г. Й.Р.потвърдил, че ще се състои втора среща между С. Europe GmbH и „И.К. Ко“ ЕАД, което потвърждение ответницата отново препратила на пощата ползвана отА.В.. Няколко дни по-късно – на 12.06.2018 г. с решение на едноличния собственик на капитала на „И.К. Ко“ ЕАД С.К. била освободена от длъжността изпълнителен директор на дружеството, като на нейно място Съветът на директорите избрал Ю.Ч.. Независимо от освобождаването й от управленската позиция на представляващ дружеството - „И.К. Ко“ ЕАД С.К. продължила кореспонденцията си с екипа на С. Europe GmbH ползвайки имейл акаунта си в това дружеството и обозначавайки се с предишната си управленска функция като изпълнителен директор. Така от имейл изпратен от нея до С. Europe GmbH на 21.06.2018 г. ставало ясно, че страните са в процес на интензивно договаряне с цел дистрибутирнето на автомобили с марка С. и Chevrolet в България.

На 25.06.2018 г. домейнът „blimus.bg“ бил регистриран на името на „Александър Г.“ (собствено и бащиното име наА.В.), като при изписването му в интернет търсачка се извършвало директно препращане към страницата, достъпна на https://www.bg-cadilac.com“, на която била публикувана информация, че „Б.“ ЕООД се занимава с продажба на спортни автомобили с марка С. и Chevrolet.

Ищецът поддържа, че на 02.08.2018 г. –ответницата К.  е била освободена и като член на Съвета на директорите на „И.К. Ко“ ЕАД.

Фактическите твърдения в ИМ продължават с това, че въз основа на споразумение от 06.08.2018 г., сключено между С. Константинов, И.П., В. Е. и И.А.Г.Л., Кипър, представлявано от И.П., било извършено корпоративно преструктуриране и се уреждало оттеглянето на ответницата като управител и член на орган на управление и прекратяване на участието ѝ в капитала на „И.А.Г.Л.“, Кипър, „С.И./Кипър Ко Л.“, Кипър, „В.А./Кипър“ Л., Кипър, както и освобождаването ѝ от всички длъжности, заемани в дъщерни дружества на изброените компании. Наред с останалите уредени в споразумението въпроси, ответницата е поела ангажимент за поверителност и за неизвършване на конкурентна дейност, като понятията „поверителна информация“ и „конкурентна дейност“ са подробно дефинирани за целите на споразумението в част I. Дефиниции. Така по силата на чл. 10.3. от споразумението ответницата е поела задължение да не осъществява конкурентна дейност лични и/или чрез свързани и/или подставени лица на територията на Република България за период от 2 години, освен ако е налице изричното писмено съгласие на И.П., като независимо от това се задължава за неограничен период от време да не осъществява дейност, представляваща нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК и действащото законодателство, в това число (чл. 10.3.1. придобиването отА.В. на дялове и акции от търговски дружества с дейност на територията на страната, включваща внос, дистрибуция или търговия с автомобили, резервни части и аксесоари за автомобили, освен ако се отнася до придобиването на до 3% акции от капитала на публични дружества или фондове. Посочва се, че във връзка със споразумението С.К. е подписала нотариално заверена декларация от 18.09.2018 г. за конфиденциалност и ограничаване от извършване на конкурентна дейност, с която декларира, че е предала намиращата се у нея документация и информация, отнасяща се до търговските дружества, посочени в споразумението, както и по същество повтаря поетите със споразумението задължения относно опазване и неразгласяване на поверителна информация (без ограничения във времето и безусловно), за въздържане от конкурента дейност (за период от две години на територията на Република България) и за неосъществяване на дейност, представляваща нелоялна конкуренция, както и се потвърждава задължението за плащане към И.П. на неустойка в размер на 100 000 евро, като в декларацията изрично било посочено, че ангажиментът за въздържане от конкурента дейност лично или чрез свързани и/или подставени лица се отнася и доА.В..

В исковата молба присъстват и твърдения, че противно на декларираното в споразумението и декларацията информацията за осъществените контакти с представители на С. Europe GmbH е била спестена от ответницата-К. при напускането ѝ на групата свързани дружества. Ищецът счита, че осъществяването на контакт, задълбочаването на комуникацията, подписването на договор за неразкриване на информация, провеждане на конферентни разговори и кореспонденция, свързана с потенциалното навлизане на нова марка в портфолиото на групата дружества, към която се числи и „В.А.“ ЕООД, не може и не следва да бъде самостоятелна инициатива на ответницата, а дори и да е започнала като такава, е следвало да бъде надлежно и своевременно оповестена пред собствениците, което не се е случило. Поддържа се, че от самото начало на комуникацията си с С. Europe GmbH до момента, в който е имала достъп до служебната си поща, ответницата съзнателно е манипулирала съдържанието на личната си професионална електронна поща, като е изтривала цялата си кореспонденция с С. Europe GmbH. Несъобщаването на възможността за реализиране на сътрудничество с С. Europe GmbH и водените преговори в тази насока се изтъква от ищеца като особено зловредно поведение на фона на оттеглянето на Infiniti като основен партньор на „В.А.“ ЕООД от европейския пазар и произтичащата от това остра необходимост от намиране на друг партньор за продължаване дейността на дружеството в този сегмент.

Посочва се, че на 03.10.2018 г. „Б.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Н.Б.П.било вписано в Търговския регистър, като впоследствие всички дялове от капитала на „Б.“ ЕООД били прехвърлени на South East Europe Developments LLC, еднолично дружество с ограничена отговорност, учредено спрямо законите на щата Делауеър, САЩ, като управител на „Б.“ ЕООД останало лицето - Н.Б.П.. Твърди се, че на 01.11.2018 г. – скоро след освобождаването на ответницата от групата свързани дружества, в която участва и ищецът, и непосредствено след учредяването на „Б.“ ЕООД – между последното дружество и С. Europe GmbH бил сключен договор за дистрибуция. Въз основа на случайно достигнала до ищеца информация свързана с поредица от имейли от 10.12.2018 г., изпратени до бившата служебна електронна поща на С.К., същият узнал, че между ответницата и представител на С. Europe GmbH била уговорена доставката на десет автомобила и издаването на съответни фактури за тях. Кореспонденцията била водена към работния имейл на С.К. в „И.К. Ко“ ЕАД, с копие до Н.Б.П., управител на „Б.“ ЕООД, както и доА.В., като приложената към един от имейлите фактура от 05.12.2018 г. била издадена на „Б.“ ЕООД. От изложеното ищецът заключава, че контактите и отношенията с С. Europe са пренасочени от „Индустриал К.К.“ ЕАД, като част от групата свързани лица, към които принадлежи „В.А.“ ЕООД, към „Б.“ ЕООД. В кореспонденция от 04.01.2019 г. и 07.01.2019 г. между ответницата и представител на С. Europe GmbH били разисквани технически и логистични проблеми по автомобилите, които били доставени в България за „Б.“ ЕООД, както и първата продажба на автомобил от марката.

Ищецът счита, че поведението на „Б.“ ЕООД не съответства на добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК – правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и нарушават добрите нрави – чието съблюдаване повелява нормата на чл. 29 ЗЗК. Според ищеца „Б.“ ЕООД е допуснало нарушение на добросъвестната търговска практика като е стартирало дейността си чрез нелоялно привличане за свой партньор на компания-производител на автомобилни марки, с които изпълнителният директор на едно от групата свързани дружества и акционер в дружеството собственик на ищеца преди това е бил в напреднала фаза на преговори, съзнателно и недобросъвестно възползвайки се от осъществените контакти и действия на бивши служители на дружествата от групата, които впоследствие са били ангажирани от „Б.“ ЕООД и са работили за него. Твърди се, че по този начин „Б.“ ЕООД придобивало необосновано конкурентно предимство, като едновременно с това увреждало или можело да създаде реална опасност от увреждане интересите на неговия конкурент, което водело до поставянето им в неравноправно положение един спрямо друг. Ищецът счита, че така описаното поведение на „Б.“ ЕООД осъществява фактическия състав на чл. 29 ЗЗК, по смисъла на който се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Наличието на отношения на конкуренция между ищеца и „Б.“ ЕООД се обосновава с обстоятелството, че двете дружества предлагат аналогични услуги – продажба на леки автомобили от премиум клас като основни вносители и дистрибутори на съответните марки, а това ги поставя в отношение на пряка конкуренция. Действията на „Б.“ ЕООД, които влизат в разрез с добросъвестната търговска практика, се изтъква да се състоят в използването на контакти на доскорошен собственик в конкурентната на „В.А.“ ЕООД, респективно служител на свързано с него дружество в лицето на С.К., която към момента на започване на преговорите е заемала длъжността изпълнителен директор в „И.К. КО“ ЕАД. Ищецът счита, че от своя страна ответницата, която е била съдружник в едноличния собственик на капитала на „В.А.“ ЕООД и е заемала високи позиции в различни дружества от групата свързани лица, част от които е ищеца, е съдействала за извършване на допуснатото от страна на „Б.“ ЕООД нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция, като съдействието се изразявало в използване и предоставяне на достъпа ѝ до контакти, информация и фактически отношения, която е била придобита в качеството ѝ на собственик, респ. високопоставен служител на свързано с ищеца лица, и впоследствие неправомерното им прехвърляне към дружеството -„Б.“ ЕООД. В тази насока се посочва, че ответницата е придобила достъп до търговска информация на дружествата от икономическата група, към която принадлежи и „В.А.“ ЕООД, която информация е използвана при стартиране и осъществяване на търговската дейност на „Б.“ ЕООД, създавайки му по този начин конкурентно предимство. Навежда се  съждение, че ответницата очевидно е планирала и предприела фактически действия за пренасочване на своята професионална дейност що се отнася до отношенията с „К.Е.“ към друго дружество, а именно учреденото впоследствие „Б.“ ЕООД, като го е направила още преди да бъде освободена като член на Съвета на директорите на „И.К. КО“ ЕАД и преди уреждане на прекратяването на отношенията ѝ с групата свързани лица, към която принадлежи и „В.А.“ ЕООД. Очертаната връзка се потвърждавала от обстоятелството, че на 06.08.2018 г.А.В., с когото ответницата се намира във фактическо съжителство, е регистрирал домейн името „blimus.bg“. Освен това в този времеви промеждутък били водени детайлни преговори с „К.Е.“ и очевидно са планирани и предприети организационни действия за стартиране на дейността и пренасочване на отношенията на чуждестранното дружество от групата свързани лица или конкретно дружество от нея към „Б.“ ЕООД. Обръща се внимание и на факта на подписаното от ответницата споразумение от 06.08.2018 г., в което същата е декларирала, че е предала на мажоритарния краен собственик на „В.А.“ ЕООД цялата налична информация, която е била на нейно разположение, като се поддържа, че с оглед разкритите обстоятелства това не отговаряло на истината. Допълва се, че силата на декларацията от 18.09.2018 г., представена по повод прекратяване на участието на ответницата - К. в капитала на едноличния собственик на „В.А.“ ЕООД, същата е поела конкретни ангажименти за поверителност относно търговски тайни и конфиденциална информация, в т.ч. придобити посредством преговори и по проекти относно представителство на различни марки автомобили, в противоречие с които ангажименти не само е разкрила придобитата от нея информация пред „Б.“ ЕООД, но е съдействала последното дружество активно да се възползва от тази информация. Твърди се, че при напускане на групата свързани лица ответницата не е информирала „В.А.“ ЕООД или останалите акционери в едноличния му собственик за водените преговори с „К.Е.“, за които ищецът е научил едва впоследствие – на 10.12.2018 г., когато на работната електронна поща на С.К. бил получен имейл от представител на чуждестранното дружество. Предвид изложеното ищецът счита, че като се е възползвала от информация за клиенти, контрагенти или потенциални партньори на ищеца, С.К. е съдействала за осъществяване на нелоялна конкуренция от страна на новоучреденото дружество „Б.“ ЕООД. Смята се, че по този начин ответницата е осуетила привличането на партньор от ищеца за сметка на негов конкурент, възползвайки се от информация, която ѝ е станала известна по време на изпълнение на служебните ѝ задължения, в резултат на което за ищеца са настъпили вреди под формата на пропуснати ползи (нереализиране на приходи и печалби), оценявани от него в общ размер на сумата от 1 955 830,00 лв. (левова равностойност на 1 000 000 евро), част от която, а именно - 500 000 лв., претендира за заплащане в настоящото производство.

Впоследствие, в хода на производството, с молба депозирана в открито съдебно заседание, провело се на 02.02.2024 г., ищецът е отправил искане  за изменение на иска посредством увеличаване на размера му, а именно от сумата възлизаща на 500 000 лв. на сумата от 750 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1 955 830 лв., като с протоколно определение от същата дата заявеното изменение на иска е допуснато от съда на основание чл. 214 ГПК.

В срока по чл. 367 от ГПК ответницата - С.К. е подала писмен отговор, с който излага становище за недопустимост, съответно за неоснователност на предявеният срещу нея осъдителен иск. Най-напред въвежда възражение за нередовност на исковата молба поради наличието на противоречия между обстоятелствата, на които се основава иска, и заявената претенция за присъждане на обезщетение, доколкото твърдяното нарушение е по Глава седма на ЗЗК – чл. 2, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 29 ЗЗК, а ищецът основава претенцията си на нормата на чл. 105 ЗЗК. На следващо място ответницата оспорва, че ищецът има положението на  увредено лице, доколкото той не е страна по нито един от документите, на които се основава исковата претенция, а именно – споразумението от 06.08.2018 г., декларация от 18.09.2018 г. за неразкриване на конфиденциална информация и неизвършване на конкурентна дейност във връзка със споразумението от 06.08.2018 г. за преструктуриране и декларация от 18.09.2018 г. за неразкриване на конфиденциална информация и неизвършване на конкурентна дейност, във връзка с прекратяване на отношенията с „И.К. КО“ ЕАД. Противопоставя се, че „В.А.“ ЕООД и „И.К. Ко“ ЕАД принадлежат към обща икономическа група, като се посочва, че с твърдяната свързаност ищецът се опитва да обоснове позоваването на евентуални чужди права. Така също ответницата оспорва твърденията за допуснато от страна на „Б.“ ЕООД нарушение на задължението за лоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, като се позовава на отсъствието на влязъл в сила съдебен или административен акт, в който действията на това дружество да се квалифицират като нарушение по смисъла  на чл. 29 ЗЗК. Нямало ясно развити твърдения относно конкретното поведение на „Б.“ ЕООД, което е вменено като нарушение на добросъвестната търговска практика по смисъла на параграф 1, т. 2 от ЗЗК. В допълнение се посочва, че към момента на възникване на „Б.“ ЕООД – на 03.10.2018 г. – нито ответницата, нитоА.В. са имали каквито и да било отношения с ищеца, нито с друго дружество от т. нар. група свързани лица, което имало особено важно значение, доколкото в исковата молба се афиширали като нарушения основно факти, които са осъществени преди „Б.“ ЕООД още да е възникнало като правен субект, съответно се изтъква като невъзможно осъществяването на съдействие в полза на все още неучредено търговско дружество. Развива се теза, че чуждестранният представител на К.Е. е потърсил ответницата в нейно лично качество, като уважаван и признат в чужбина експерт от автомобилния бранш, именно заради това никъде във водената между тях кореспонденция не се споменава дружеството „И.К. КО“ ЕАД. При това положение нямало как „Б.“ ЕООД да се е възползвало в стопанската си дейност от контакти и фактически отношения създадени от ищеца. Посочва се, че С.К. е била единствено миноритарен собственик в едноличния собственик на капитала на „В.А.“ ЕООД, като нито е управлявала дружеството, нито е участвала в оперативната му работа или в изграждането на стратегия за развитие, както изрично е посочено и в исковата молба. Настоява се над това, че „В.А.“ ЕООД никога не е водило преговори с „К.Е.“ с оглед евентуалното сключване на договор за дистрибуция на автомобили с марки Кадилак, Корвет и Камаро, поради което пред ищеца никога не е била налична реална възможност да заеме позицията на дистрибутор на подобни марки автомобили за България. Акцентира се на обстоятелството, че в първия имейл, с който Й.Р.се обръща към ответницата, се посочва, че я е потърсил покрай контактите си в мрежата на производителя на Infiniti, а не на неговия дистрибутор за България в лицето на „В.А.“ ЕООД. На следващо място очертаното от ищеца в исковата молба противоправно поведение на ответницата, с което се обосновава извършването от нейна страна на нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК, а именно – пристъпване на задължения за неразкриване на конфиденциална информация и неизвършване на конкурентна дейност към  „И.К. Ко“ ЕАД, „И.А.Г.Л.“, Кипър, „С.И.(Кипър) Ко Л.“, Кипър и „В.А.(Кипър) Л., Кипър и свързаните с тези дружества физически и юридически лица, както и непредаване на мажоритарния краен собственик на „В.А.“ ЕООД, в лицето на И.П., на „цялата налична информация, която е на нейно разположение“, отнасяща се до дружествата, посочени в споразумението за преструктуриране – сочи на приложение на института на договорната отговорност, което само по себе си съставлявало основание за отхвърляне на иска, поради отсъствието на нарушение покриващо хипотезата на чл. 29 ЗЗК. В допълнение се отрича „В.А.“ ЕООД да е страна по което и да е от споразуменията, от които произтичат изброените задължения на ответницата, чието неизпълнение се твърди от ищеца, поради което и нито едно от противоправните действия и бездействия, на които последният се позовава, не са в състояние да го увредят. Установената в декларациите от 18.09.2018 г. и споразумението за преструктуриране уговорка за поемане на задължение от ответницата за неизвършване на конкурента дейност се оспорва с довод да е нищожна, защото противоречи на закона и конституционно прогласеното право на труд на гражданите. Предвид това нямало основание за ангажирането, нито на договорната, нито на деликтната й отговорност. Опонира се ответницата да е имала достъп до конфиденциална информация с ползвател „В.А.“ ЕООД, съответно да е поемала задължения за неразкриването ѝ, което изключвало ангажирането на отговорността ѝ поради противоправно използване на такава информация. Оспорва се, че ответницата е предала на „Б.“ ЕООД търговска или друга защитена със закон тайна на „И.К. КО“ ЕАД или на „В.А.“ ЕООД. Настоява се, че т. нар. в исковата молба „контакти“ на „И.К. Ко“ ЕАД с „К.Е.“ са всъщност лични контакти на ответницата с последното дружество, като независимо от това дали контактът е личен или фирмен той не можел да бъде монопол на „И.К. Ко“ ЕАД или на „В.А.“ ЕООД, защото не представлявал „производствена или търговска тайна“ по смисъла на параграф 1, т. 9 ЗЗК. Изключва се наличието или възможността за увреждане, необходими за обосноваването на нарушение по чл. 29 ЗЗК. Навежда се довод, че „К.Е.“ никога не е осъществявало или е имало намерение да осъществява контакт с „В.А.“ ЕООД с цел установяване на партньорство по между им, поради което твърдението, че ответницата е съдействала на „Б.“ ЕООД „да открадне“ от ищеца партньорството с „К.Е.“ се квалифицира като несъстоятелно. Относно твърденията за настъпили в правната сфера на ищеца вреди под формата на пропуснати ползи в претендирания размер, то ответницата ги оспорва, като несъответни на действителното положение. Позовава се на приложената към исковата молба кореспонденция на ищеца с „К.Е.“, от която се установявало, че последното няма интерес от разширяване на дистрибуцията в България поне до 2023 г., поради което всякакви предполагаеми печалби на ищеца във връзка с дистрибуцията на продукти на посоченото чуждестранно дружество били изключени.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която уточнява първоначалната си такава и оспорва възраженията на ответника, съдържащи се в отговора му. Възразява се ИМ да страда от нередовност, като посочва, че исковете за обезщетяване на вреди, причинени от каквито и да е нарушения по смисъла на ЗЗК се квалифицират по чл. 105 ЗЗК, съответно, че предложената в исковата молба правна квалификация не обвързва съда и не води до нейната нередовност. Противопоставя се на направеното с отговора на исковата молба оспорване на твърдението, че „В.А.“ ЕООД, „И.К.“ ЕООД и „И.К. Ко“ ЕАД принадлежат към обща икономическа група, като поддържа  първоначално изложените съображения в тази насока, препращайки още към подписаното от ответницата споразумение от 06.08.2018 г., в  което изрично били упоменати връзките между собствениците и дружествата от групата. В допълнение се изтъква, че макар и формално да не участва в управлението на „В.А.“ ЕООД, С.К. е извършвала определени фактически и правни действия във връзка с неговата дейност, като се дават примери в тази насока. Наред с това в рамките на групата ответницата била участвала в преговори по привличане на нови марки автомобили, които да бъдат дистрибутирани на българския пазар. Във връзка доводите на ответницата, че по силата на подписаните от нея два броя декларации от 18.09.2018 г. и споразумение от 06.08.2018 г. не били поети ангажименти към ищеца, „В.А.“ ЕООД, то от ищеца се подчертава, че с тях ответницата е поела задължения, които са свързани с неразкриване на поверителна информация и неизвършване на нелоялна конкуренция не само по отношение на мажоритарния собственик на капитала на „В.А.“ ЕООД и действителния собственик на капитала му, а и по отношение на свързаните с това дружество физически и юридически лица, каквото без съмнение се явявало „В.А.“ ЕООД.  Едновременно с това се възразява, че отговорността за вреди заявена от ищеца няма за източник  неизпълнението на задълженията поети от К. в очертаните документи, защото е с извъндоговорен характер, като позоваването на цитираните документи било единствено с цел изясняването на фактическата обстановка в пълнота и обосноваване на свързаността между дружествата. По отношение аргументите на ответната страна за липсата на действия или бездействия от страна на „Б.“ ЕООД, противоречащи на добросъвестната търговска практика и увреждащи или създаващи опасност от увреждане интересите на конкурента, съответно че в ИМ отсъства ясно и конкретно посочване на такова поведение, ищецът поддържа изложеното в исковата молба, като настоява, че нарушението на „Б.“ ЕООД на което се позовава и за чието осъществяване е съдействала ответницата, е именно нарушението по чл. 29 КЗК, установено с невлязло в сила Решение № 1020 от 17.12.2020 г. на КЗК по преписка № 511/2020 г. Излага се подробно вече описаната в първоначалната искова молба фактическа обстановка свързана с осъществяването на контакт през 2018 г. от представител на „К.Е.“ с ответницата, която по това време заемала позицията на изпълнителен директор в „И.К. Ко“ ЕАД, а именно, че на нейния служебен имейл е постъпило предложение за обсъждане на бъдещи възможности за партньорство, като са последвали преговори, препращане на кореспонденция от К. доА.В. на неговия личен имейл адрес, напускането от ответницата на икономическата група, към която принадлежат „И.К. Ко“ ЕАД и „В.А.“ ЕООД, учредяването на „Б.“ ЕООД, пренасочването на преговорите с „К.Е.“ от „И.К. Ко“ ЕООД към „Б.“ ЕООД и последвалото сключването на договор за дистрибуция между тях, изтекъл на 31.09.2019 г. Въз основа на възпроизведената в първоначалната и допълнителната искова молба фактическа обстановка ищецът намира, че поведението на „Б.“ ЕООД – нелоялното привличане за свой партньор на компания-производител на автомобилни марки, с която изпълнителният директор на едно от групата свързани дружества, в лицето на „И.К. Ко“ ЕООД, е била в напреднала фаза на преговори, съзнателно и недобросъвестно възползвайки се от осъществените контакти и действия на бивши служители на дружества от групата, които впоследствие са ангажирани от „Б.“ ЕООД и са работили за него – влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика и съставлява нарушение на нормата на чл. 29 ЗЗК, която забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Посочва се, че „Б.“ ЕООД недобросъвестно е встъпило в контакт с „К.Е.“, като де факто се е намесило във вече водени и предстоящи за финализиране преговори между други субекти, като по този начин е осуетило сключването не договор между „К.Е.“, от една страна, и „И.К. Ко“ ЕООД или „В.А.“ ЕООД, от друга. Потенциалната възможност за сключване на договор за дистрибуция с дружеството на ищеца, вместо с „И.К. Ко“ ЕООД, с чийто изпълнителен директор са били водени преговорите, се обосновава с обстоятелството, че същото е специализирано в продажбата на автомобили от премиум марка. Неправомерното поведение на ответницата пък се изразявало в осъществяването на съдействие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 29 ЗЗК за извършване на допуснатото нарушение от „Б.“ ЕООД, като се твърди, че същата, в качеството й на служител по мандатни договори на дружества от групата на „И.К.“ и бивш съдружник в едноличния собственик на капитала на „В.А.“ ЕООД, а така също лице, заемащо редица управленски длъжности в рамките на групата, е придобила достъп до търговска информация на дружествата, която е била използвана при стартиране и осъществяване на търговската дейност на „Б.“ ЕООД, способствайки за сключването на договора за дистрибуция с „К.Е.“.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който ответницата-К. поддържа първоначалния си  отговор и излага възраженията си срещу допълнителната искова молба. Не изоставя изложените от нея възражения за нередовност на исковата молба, като се поддържа, че смесването на правоотношения, произтичащи от конкурентното право и от гражданскоправното законодателство и липсата на ясен петитум води до пълна неустановеност на искането, а оттам и до невъзможност за защита на ответника. Поддържа направеното в първоначалния отговор оспорване, че ищецът и „И.К. Ко“ ЕАД принадлежат на една обща икономическа група от свързани лица, като посочва, че двете дружества имат различни собственици и действителни собственици на капитала, както и различни членове на органите им на управление. Срещу твърденията за принадлежност на двете дружества към обща икономическа група, в която насока ищецът представя договор от 02.01.2008 г., по силата на който ищецът възложил на „И.К. Ко“ ЕАД изпълнението на дейности по обработка на документация, се прави позоваване на публикуваните годишни финансови отчети на „В.А.“ ЕООД за 2018 г. и 2019 г., в които е декларирано, че дружеството не осъществява сделки със свързани лица. Изтъква се, че ответницата е разполагала с незначително участие във „В.А.“ ЕАД, като е притежавала едва 1,282 % от капитала му и то до 15.04.2016 г., като никога не са ѝ били вменявани функции във връзка с намирането на нови контрагенти за ищеца. По отношение ангажирането на отговорността на ответницата за вреди се посочва, че решението на КЗК, с което е установено извършено от „Б.“ ЕООД нарушение по чл. 29 ЗЗК, не е влязло в сила, като същото е обжалвано пред АССО, а решение № 1331/12.12.2019 г. на КЗК по преписка КЗК 744/2019 г., с което е установено, че действията, подробно изложени в исковата молба, „Б.“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 29 ЗЗК, както и че С.К. иА.В. са извършили нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 29 ЗЗК, е отменено с решение № 811 от 03.08.2020 г. на АССО, постановено по адм. д. № 31/2020 г. Посочва се, че в периода от първия контакт на представителя на „К.Е.“ и ответницата, осъществен на 09.05.2018 г. до 21.06.2018 г., когато кореспонденцията между страните спира се водели не интензивни преговори, в каквато насока са твърденията на ищеца, а обща и кратка кореспонденция, в която се говори за потенциален интерес на „К.Е.“ към българския пазар с много предварителен характер. Твърди се, че към момента на приключване на отношенията между ответницата и „И.К. Ко“ ЕАД, чуждестранното дружество все още не е имало каквито и да било конкретни намерения да възложи дистрибуцията на своите автомобили на „И.К. Ко“ ЕАД, съответно че първият контакт на С.К. с представители на „К.Е.“ след датата - 21.06.2018 г. се е осъществил на среща, проведена на 06.09.2018 г. в Цюрих, Швейцария, т. е. едва след заличаването на ответницата като член на Съвета на директорите на „И.К. Ко“ ЕАД. В заключение се оспорва извършването на нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на „Б.“ ЕООД, което по необходимост изключвало възможността за осъществено от страна на ответницата съдействие. Претендираните от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи се оспорват по основание и размер.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От служебна справка по електронната партида на „В.А.“ ЕООД  в ТРРЮЛНЦ-АВ се установява, че ищцовото дружество е вписано в търговския регистър през 2008 г. като дружество с ограничена отговорност с капитал от 5 000 лв. Първоначално качеството на съдружници в него имат  И.Д.П.– притежаващ дялово участие от 4 700 лв., и С.И.К. – притежаваща дялово участие от 300 лв. В резултат на извършено в началото на 2013 г. прехвърляне на дружествени дялове, на 02.01.2013 г. като съдружник е приет В. В.Е., с дялово участие 250 лв., като делът на И.Д.П.е намален на 4 450 лв. По-късно през същата година – на 05.02.2013 г. – капиталът на дружеството е увеличен от 5 000 лв. на 1 753 450 лв. при дялово участие на съдружниците както следва: И.Д.П.с дялово участие, равняващо се на 1 648 000 лв., С.И.К. с дялово участие, равняващо се на 105 200 лв. и В. В.Е. с дялово участие, равняващо се на 250 лв. На 10.09.2013 г. по партидата на дружеството е вписано увеличаване на капитала и приемане на нов съдружник, като капиталът на дружеството е увеличен на 8 202 930 лв., като това е направено с размера на вноската в капитала на новоприетия съдружник – „И.А.Г.Л.“, чуждестранно търговско дружество със седалище в Кипър, с размер на дяловото участие, което възлиза 6 449 480 лв. На 15.04.2016 г. е вписано прехвърляне на дяловете на останалите съдружници в полза на „И.А.Г.Л.“, което чуждестранно дружество е вписано като едноличен собственик на капитала на „В.А.“ ЕООД. В резултат на последвало прехвърляне на дружествените дялове на 23.03.2017 г. като едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е вписано чуждестранното търговско дружество „В.А./КИПЪР/ Л.“ със седалище в Кипър, а впоследствие от 12.12.2023 г. едноличен собственик на капитала на „В.А.“ ЕООД е кипърското дружество „С.И.(КИПЪР) КО Л.“.

При регистрацията на „В.А.“ ЕООД в търговския регистър като негов управител е вписана Г.Д.Р.Два месеца по-късно – на 20.05.2008 г. – същата е заличена като управител и на нейно място е вписан В. В.Е.. На 14.04.2022 г. по партидата на дружеството е вписан втори управител – М.И.П. – като дружеството се представлява от всеки от двамата управители, поотделно.

За писмено доказателство по делото е представен договор, озаглавен „Споразумение за управление на център“, сключен на 20.06.2008 г. между „NISSAN INTERNATIONAL SA“, търговско дружество със седалище в Швейцария, и „В.А.“ ЕООД, представлявано по тази сделка от С.К.. Според този договор дружеството-ищец добива качеството на вносител и официален търговски представител за България на японската премиум автомобилна марка Infiniti, като наред с продажби на автомобили от тази марка предлага на клиентите си и услуги по сервизна поддръжка на автомобилите и продажба на резервни части за тях, а така също е  оторизиран за сервизно обслужване на автомобили от марката Nissan.

С писмо от 12.03.2019 г. Infiniti Europe, подразделение на Nissan International SA, съобщава на „В.А.“ ЕООД, че считано от 31.03.2020 г. прекратява дейността си в Европа, в т.ч. в Република България и във връзка с това известява дружеството-ищец, че на основание т. 1.1 „Прекратяване с предизвестие“ отправя официално предизвестие за прекратяване на сключеното помежду им  споразумение за INFINITI Център при спазване на договорения срок за предизвестие от 12 месеца, като определя началото на приложимия период на предизвестие на дата 01.04.2019 г. с уточнението, че споразумението продължава да действа до 31.03.2020 г., като до  така посочената дата страните са длъжни да изпълняват договорните си задължения, а след това преустановяват обвързаността им от договора сключен на 20.06.2008 г.

От служебна справка по електронната партида на „И.К. КО“ ЕАД  в търговския регистър се установява, че дружеството е учредено на 16.03.2017 г. с капитал от 50 000 лв. от „С.И.(КИПЪР) КО Л.“, чуждестранно търговско дружество със седалище в Кипър. Установява се, че ответницата С.К. е член на Съвета на директорите на „И.К. КО“ ЕАД и е овластена да представлява дружеството по реда на чл. 235, ал. 2 ТЗ от учредяването му, като на 21.06.2018 г. същата е заличена като законен негов представител, а на 30.08.2018 г. и като член на Съвета на директорите.

Представено е споразумение от 06.08.2018 г., подписано от И.П., С.К., В. Е. и „И.А.Г.Л., дружество, със седалище в Кипър, представлявано от И.П., с което страните по това споразумение  постигат съгласие за следното : предвид това, че И.П. е мажоритарен акционер в капитала на „И.А.Г.Л.“, Кипър, „С.И./КИПЪР/ Ко Л.“, Кипър, „В.А./КИПЪР/ Л.“, Кипър, „Д.А.П.“ ЕООД и „Про-лог“ ООД, а С.К. и В. Е. са миноритарни акционери в така изброените три търговски дружества със седалище в Кипър, както и с оглед на факта, че последните двама желаят да реализират, чрез кумулативно извършване на поредица сделки и действия „корпоративно преструктуринане на контролирани от тях дружества в Република Кипър и в Република България“ с цел уреждане на отношенията между тях, в качеството им на съдружници и акционери, чиито крайни цели са изрично посочени в споразумението, като част от тези цели са: плащане на С.К. на дивидент, формиран от печалбата на И.А.Г.Л., Кипър, в размери и условия, посочени от споразумението – придобиване на 100% от капитала на притежаваните от „Д.А.П.“ ЕООД от Инд Ауто Л., Кипър; С.К. се задължава да продаде на И.Попиванченв и на В. Е. притежаваните от нея акции и да прекрати изцяло участието си в капитала на Инд Ауто Л., Кипър и други посочени дружества, като купувачите П. и Е. се задължават да заплатят акциите при цена и условия изрично посочени в споразумението; С.К. да бъде освободена от всички длъжности, които заема понастоящем, а така също да  бъде освободена от отговорност за действията си във връзка със заеманите от нея управителни и контролни функции към датата на прекратяването и др.

За писмено доказателство по делото от ищеца е ангажирана и декларация, която е подписана от С.К. иА.В., имаща  нотариална заверка на подписите, извършена на 18.09.2018 г. от нотариус Р.Р., с рег. № 203 на НК, под рег. № 12853. Констатира се, че в съдържанието на тази декларация  са възпроизведени изявления на К. във връзка с споразумението от 06.08.2018 г. отнасящо се до прекратяването на акционерното й участие в „И.А.Г.Л.“, Кипър, „С.И./КИПЪР/ Ко Л.“, Кипър и „В.А./КИПЪР/ Л.“, Кипър, както и оттегляне на овластяването й като управител и/или член на орган на управление на дъщерните дружества на изброените чуждестранни търговски дружества със седалище в Кипър и освобождаването й от отговорност за периода на управление на тези дружества. В подписаната декларация – ответницата К. декларира това, че безусловно и без времево ограничение няма да разгласява информация от поверителен характер, която ѝ е станала известна при и по повод упражняване на правата и като акционер в посочените дружества, както и като управител или член на органите на управление на техните дъщерни дружества в Р. България, като в понятието - поверителната информация е дефинирано като „всяка информация, която се отнася до дейността на „И.А.Г.Л.“, Кипър, „С.И./КИПЪР/ Ко Л.“, Кипър и „В.А./КИПЪР/ Л.“, Кипър, както и със свързаните с тези дружества физически и юридически лица, включително търговска тайна, независимо от формата, в която е получена или се съхранява и е свързана, неизчерпателно с данни за акционери, едноличния собственик на капитала, крайния собственик на капитала и всякаква информация и лични данни; договорите на търговско представителство и посредничество; права върху интелектуална собственост, технологии и др.; бизнес и/или маркетингово влияние; клиентски споразумения и потребителски тайни; търговски тайни относно търговия, цени, продукти“.

По делото е представена и приета за писмено доказателство възпроизведена на хартиен носител електронна кореспонденция между ответницата С.К. и служители на С. Europe GmbH, Швейцария, която е водена от началото на м. май 2018 г. до началото на 2019 г., както следва :

На 08.05.2018 г. на служебния имейл на ответницата – *********.bg е получено писмо от Й.Р., в което същият се означава като част от екипа на С. Europe GmbH, Швейцария, част от General Motors. Изпращачът на писмото внася уточнението, че разполага с контакта на ответницата посредством мрежата на Infiniti, тъй като преди време е работил за Infiniti като следпродуктов мениджър, поради което е имал широко сътрудничество със следпродажбения екип на „В.А.“ ЕООД. В писмото се сочи, че целта му е да бъдат инициирани контакти между техните дружества, с оглед бъдещо сътрудничество („to initiate a first contact between our companies and discuss for potential cooperation”). Изпращачът посочва, че към момента на изпращане на писмото С. Europe GmbH, Швейцария предлага широка гама от автомобили в Европа с марки С. и Chevrolet, като автомобилите на С. покриват премиум пазара, а тези от марката Chevrolet са в сегмента на спортни коли, чрез моделите Camaro и Corvette. Посочва се, че към този момент С. Europe GmbH не разполага с представители на всички европейски пазари, поради което търси партньори, с чието съдействие да разкрие действителния потенциал на своите марки в Европа. Изразява се убеждение, че марките С. и Chevrolet са в състояние да предложат различни интересни краткосрочни възможности на автомобилния пазар в България, с потенциал за пълномащабно сътрудничество в бъдеще. Изразява се надежда за бъдеща дискусия, чрез телефонен разговор или лична среща в близките седмици, като се предлага възможност за организиране на комуникация между ответницата, съответно представители на дружеството, в която работи, и директорът на поделението „Развитие на дилърската мрежа“ в С. Europe GmbH, Швейцария – Х.С..

На 09.05.2018 г. ответницата-К. отговаря на имейла на Й.Р.от 08.05.2018 г. от служебния си имейл – *********.bg, като в отговора си тя благодари за отправеното предложение за сътрудничество и отправя молба да й бъде предоставена повече информация за плановете на С. и Chevrolet в България, както и за предлаганите автомобили с цел изготвянето на бизнес план.

В периода от 14-ти  до 22-ри май 2018 г. между ответницата и Й.Р.са разменени редица имейли, в които същите уговарят организацията на скорошна работна среща. Съгласяват се преди срещата да бъде проведен предварителен телефонен разговор по обяд на 22.05.2018 г., на който ответницата да направи кратко представяне на тяхното дружество, след което Х.С. на свой ред да я запознае накратко с тяхната компания, както и с потенциалните възможности за сътрудничество. Служителят на С. Europe GmbH приканва ответницата-К. да подпише споразумение за конфиденциалност, сканирано копие от което прилага към писмото от 22.05.2018 г. В отговор на молбата на Й.Р.на сутринта на 22.05.2018 г. ответницата адресира до него имейл, с копие до Х.С., към който прилага сканирано копие от споразумение за конфиденциалност, като потвърждава, че е на разположение за уговорения разговор в 12:00 часа. В това писмо ответницата изрично се обозначава като „председател на УС и изпълнителен директор“, като непосредствено под това обозначение се съдържа фирменото наименование на управляваното от нея дружество – „И.К.  КО“ ЕАД – заедно с неговите данни за контакт – адрес, телефон и факс. Приложеното към писмото споразумение за конфиденциалност е между „И.К.  КО“ ЕАД и С. Europe GmbH, Швейцария, като видно от съдържанието му същото се отнася до отношенията между двете дружества, свързани с продажба на „Кадилак“, „Корвет“ и „Камаро“ в България, като чуждестранното юридическо лице ще предоставя  единствено информация, свързана с предмета на договора – продажба на упоменатите марки/модели.

На 23.05.2018 г. Й.Р.изпраща до служебния имейл на ответницата писмо, като препраща към състояла се на предния ден „конструктивна дискусия“, във връзка с която изпраща на ответницата актуално продуктово портфолио на С., актуално продуктово портфолио на Chevrolet, нетни цени от Германия и техническа информация на превозните средства. Изисква се информация относно потенциално количество за България, бизнес модели, желани параметри за постигане на определени количества продажби и др., както и очакване тази информация да достигне до „Кадилак“ до следващата седмица. На датата на получаването му – 23.05.2018 г. – електронното съобщение е препратено от ответницата през електронната й поща – *********.bg – до адресат „alexander vitanov“ на електронния адрес *******.com.

На 08.06.2018 г. Й.Р.изпраща до служебния имейл адрес на ответницата писмо, в което я уведомява, че е запазил време за втора работна среща между „И.К.  КО“ ЕАД и С. Europe GmbH, Швейцария. На датата на получаването му – 08.06.2018 г. – и това електронното съобщение е препратено от ответницата през електронната й поща – *********.bg – до електронния адрес *******.com.

На 21.06.2018 г., посредством служебния си имейл, ответницата е изпратила електронни съобщения до няколко електронни адреса с домейн „С..com“ от екипа на С. Europe GmbH, с които уведомява адресатите, че е започнала „предварителна кампания за внос“, като предлага въпроси, свързани със структурирането на местния бизнес модел да бъдат обсъдени на среща в Цюрих. В съобщението се съдържа твърдение за очакване на допълнителни запитвания от страна на клиенти, поради което С.К. прави извод за възможност да се направят няколко поръчки веднага, което ще бъде използвано и като тест на оперативни канали и възможност за структуриране на местния бизнес. Поставя специализирани въпроси, включително и относно разходи, корпоративни стандарти за корпоративни разходи и прави предложение за среща в Цюрих и възможност да направи пряко наблюдение върху работа на дилър на компанията в Германия „за да усети духа на Кадилак“, за да планира инвестицията в България.

На 26.06.2018 г. Д.П., обозначаващ се като мениджър Качество и Оценка на мрежата за продажби от екипа на С. Europe GmbH (********com), е изпратил електронно съобщение до *********.bg, с предложение за кратък телефонен разговор в 10:00 часа на следващия ден.

На 10.12.2018 г., след като ответницата вече е заличена като представител (на 21.06.2018 г.) и като член на съвета на директорите (на 30.08.2018 г.) на „И.К.  КО“ ЕАД на електронния адрес *********.bg е постъпило писмо от Й. П., специалист по развитие продажбите на дребно от екипа на С. Europe GmbH, Швейцария (**********.com), адресирано до ответницата, в което от служителят на С. Europe GmbH, Швейцария й се съобщава, че се е свързал с всички отговорни лица, като през деня следва да получи проформа фактурите за десетте поръчани автомобила. В отговор на това писмо ответницата е изпратила до Й. П. (**********.com) имейл, с който го уведомява, че фактурите все още не са получени, като моли същите да й бъдат изправени отново. На същия ден Й. П. и С.И.К. са си разменили още няколко имейла, от които става ясно, че са получени проформа фактури за девет автомобила, като последната предстои да бъде изпратена. Служителят на С. Europe GmbH, Швейцария отправя молба съответните плащания да бъдат извършени възможно най-скоро. Писмото на Й. П., в което са пояснени причините за забавяне на последната фактура, и това, в което се съдържа молбата за извършване на плащане, са изпратени с копие до електронната поща – **********.bg – с титуляр Н. П.(Б. ЕООД), 

На 04.01.2019 г. С.К., от електронната поща *********.bg, е изпратила до Й. П. (**********.com) писмо, в което му съобщава, че първите три камиона с поръчаните модели автомобили са пристигнали успешно точно преди края на 2018 г., като вече е реализирана продажба на един от тях. Наред с това ответницата уведомява служителя на С. Europe GmbH, Швейцария за няколко проблема във връзка с доставените автомобили, като го моли за съдействие.

На 07.01.2019 г., по повод писмото на С.К. от 04.01.2019 г., Й. П. (**********.com) е изпратил имейл до Л.Л.(***********.com), с копие до И.Я.(***********com), Т.Р.(***********.com) и С.К. (на предходния й служебен имейл - *********.bg),А.В. (Б. ЕООД) (***********.bg) и К.Б.(***********@gm.com), с който уведомява колегата си за проблеми с автомобилите, доставяни в България, като отправя към него молба за съдействие във връзка със запитванията на С.К..

По делото е изслушано заключение на вещото лице И.Д. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че описаната електронна кореспонденция е автентична, т.е. електронните съобщения са изпратени на посочените в тях дати от и до посочените в тях електронни адреси. На следващо място заключението установява, че от пощенска кутия *********.bg има изтрита имейл кореспонденция с електронни адреси от домейна „С..com“. От представения лог файл в основната експертиза е видно, че една част от електронните писма са изтрити в деня на получаването им, поради което не се архивирани и няма как да бъдат възстановени. Констатира се, че общия брои на изтритите  електронни съобщения е 45, като те са били изпратени и получени в периода от 09.05.2018 г. до 27.06.2018 г., като по 21 броя от тези писма електронните адреси на адресатите им са с домейн „С..com“.

С решение № 1020 от 17.12.2020 г., постановено в производството по преписка № КЗК-511/20 г., образуваното по реда на чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на „В.А.“ ЕООД, Комисията за защита на конкуренцията е установила извършено от страна на „Б.“ ЕООД нарушение по чл. 29 ЗЗК, като на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4% от размера на нетните му приходи от продажби, равняващи се на 28 000 лв., извършено от страна на С.И.К. нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК, за което й е наложена глоба в размер на 25 000 лв., както и извършено от страна наА.В. нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК, за което му е наложена глоба в размер на 15 000 лв.

С решение № 1001 от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 58/2021 г. по описа на Административен съд – София-област, е постановена отмяна на решение № 1020 от 17.12.2020 г. на Комисия за защита на конкуренцията, постановено в производството по преписка № КЗК-511/20 г. Срещу решението на Административен съд – София-област е постъпила касационна жалба от Комисия за защита на конкуренцията, по която е образувано адм. дело № 121/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение. С решение № 5652/31.05.2023 г. по адм. дело № 121/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение е постановена отмяна на решение № 1001 от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 58/2021 г. по описа на Административен съд – София-област, в резултат на което решение № 1020 от 17.12.2020 г. на Комисия за защита на конкуренцията, постановено в производството по преписка № КЗК-511/20 г., с което са установени извършени от страна на „Б.“ ЕООД, С.И.К. иА.В. нарушения по чл. 29 ЗЗК – относно търговското дружество, респективно по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК – относно физическите лица, е влязло в сила. Конкретното поведение на нарушителите и в частност на С.И.К., което е установено в пределите на развилата се процедура и квалифицирано като нарушение по смисъла на цитираните нормативни текстове, не е конкретизирано в диспозитива на административния акт, но се извежда от съдържанието на неговите мотиви.

В мотивите на решение № 1020 от 17.12.2020 г. на Комисия за защита на конкуренцията, постановено в производството по преписка № КЗК-511/20, е прието, че С.К. неправомерно е използвала контакти и информация, с които разполага, съответно фактически отношения, в които се намира, вкл. по силата на управленските си оперативни функции във „В.А.“ ЕООД и други, свързани с дейността му дружества, и в частност контакти, информация и фактически отношения, свързани с водените преговори с С. Europe GmbH, Швейцария, които е използвала в полза на „Б.“ ЕООД. Това поведение се констатира по времето, когато С.К. е изпълнителен директор и член на съвета на директорите на „И.К.  КО“ ЕАД и участва от името на това дружество във водените преговори с С. Europe GmbH, Швейцария за установяване на търговско партньорство по дистрибуция на автомобили от марките С. и Chevrolet за територията на Република България. Посочено е, че преговорите са инициирани от С. Europe GmbH, Швейцария именно с оглед предишни бизнес контакти на обърналия се към ответницата служител на С. Europe GmbH, Швейцария с „В.А.“ ЕООД, а не с оглед личността и личните качества на С.К. илиА.В.. Отбелязано е, че преговорите, след тяхното стартиране, безспорно се развиват между С. Europe GmbH, Швейцария и „И.К.  КО“ ЕАД, като в тях ответницата С.К. участва именно в качеството й на изпълнителен директор на последното, както се представя и в разменената между страните електронна кореспонденция. В решението на Комисията е прието, че очевидно във връзка с освобождаването й като изпълнителен директор на „И.К.  КО“ ЕАД в края на м. юни 2018 г., С.К. преустановява воденето на преговорите с С. Europe GmbH, Швейцария от името на доскоро управляваното от нея дружество – „И.К.  КО“ ЕАД – и пренасочва същите към дружеството - „Б.“ ООД, което  впоследствие сключва договор за дистрибуция с С. Europe GmbH, Швейцария. В решението се констатира, че С.К. препраща водената с С. Europe GmbH, Швейцария електронна кореспонденция къмА.В., като Комисията приема, че характерът и предметът на водените търговски преговори, особено с голям потенциален партньор, какъвто е С. Europe GmbH, Швейцария, безспорно представлява служебна информация, която не следва да бъде предоставяна на трети лица. Прието е за установено, че след освобождаването й като изпълнителен директор и член на съвета на директорите на „И.К.  КО“ ЕАД С.К. е продължила преговорите с С. Europe GmbH, Швейцария от електронен адрес *********.bg. Въз основа на изложеното Комисията приема, че в периода непосредствено преди, по време и след преустановяване на дейността й по управление на „И.К.  КО“ ЕАД С.К. е предприела целенасочени действия по пренасочване на преговорите, водени между „И.К.  КО“ ЕАД и С. Europe GmbH, Швейцария и създаване на предпоставки за сключване на договор за дистрибуция с „Б.“ ООД, което уврежда интересите на свързаните с групата свързани лица, в което число се включва и  „В.А.“ ЕООД. В решението си Комисията приема, че поведението на С.К. е преградило възможностите за „И.К.  КО“ ЕАД и „В.А.“ ЕООД или друг участник на този пазар да продължи да участва ефективно в преговорите с С. Europe GmbH, Швейцария, като е създало предпоставки да бъде предпочетено новосъздаденото дружество – „Б.“ ООД. Комисията счита подобно поведение за недопустимо с оглед правилата на добросъвестната търговска практика, тъй като насочва на целенасочено поведение против интересите на „В.А.“ ЕООД в полза на новия участник на пазара – „Б.“ ООД – който, като конкурентно предприятие, което непосредствено след учредяването си започва да осъществява реално конкурентна дейност на същия пазар, на който действа и „В.А.“ ЕООД, използвайки недобросъвестно придобитите контакти, информация и фактически отношения. Воденето на преговори в интерес на „Б.“ ООД, при които се предоставя информация за контакти и фактически преддоговорни отношения, придобити по време на работа и във връзка с акционерното участие в конкурентните предприятия „И.К.  КО“ ЕАД и „В.А.“ ЕООД, като по този начин се улеснява неговото учредяване и стартиране на търговска дейност, според Комисията представлява съдействие на физическо лице за извършване на нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ във връзка с чл. 29 ЗЗК.

По делото е изслушано заключение на вещото лице инж. Й.Й. по допуснатата автотехническа-експертиза, от което се установява, че при анализ на техническите характеристики на подложените на сравнение леки автомобили се установява сходства между някои от моделите на марките Infiniti и С., както следва: 1) между Infiniti QX80 и С.  Escalade, 2) между Infiniti QX50 и С. XT 5, 3) между Infiniti Q50 и С. CTS, 4) между Infiniti QX60 и С. XT60, както и 5) между Infiniti Q70L и С. XTS. В съдебно заседание вещото лице е потвърдил, че всички автомобили от марките „ИНВИНИТИ“ и „КАДИЛАК“ са в премиум сегмента, като по своето оборудване те са приблизително сходни. По технически параметри сходството на автомобилите при двете марки е от порядъка между 15 до 20 %. Направено е и уточнението, че отговорите в заключението не са сегментирани до конкретен национален пазар на тези автомобили, а като цяло.

По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключение на вещото лице З.Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. От заключенията се установява, че в периода от 01.01.2017 г. до 21.12.2019 г. „В.А.“ ЕООД е реализирало продажби на 562 нови автомобила от марката infiniti  (2017 г. – 192 броя, 2018 г. – 200 броя и 2019 г. – 170 броя) , като за същия период е реализирало обща печалба в размер на сумата от 8 657 000 лв. преди данъци, лихви и амортизации. Като отчита наличието на съществуваща търговска, сервизна и клиентска база и персонал на „В.А.“ ЕООД, както и изходните данни от реалните продажби на автомобили от марката Infiniti в предходните години, заключението установява, че очакваният оборот на „В.А.“ ЕООД за 2019 г. и в рамките на петгодишен период от продажбата на автомобили от портфолиото на С., в т.ч. продажбата на нови и употребявани автомобили, резервни части и масла за тях, оборот на сервиза – труд – и оборот на автомобили под наем, възлиза на сумата от 27 879 872 лв. Като отчита наличието на съществуваща търговска, сервизна и клиентска база и персонал на „В.А.“ ЕООД, както и изходните данни от реалните продажби на автомобили от марката Infiniti в предходните години, заключението установява, че размерът за разходите от дейността на ищцовото дружество от продажбата и съпътстващи дейности на автомобили от портфолиото на С., при съобразяване разходите за заплати, обучение, реклама, демо- и служебни автомобили, ток, вода, отопление, климатизация, телефон, поддръжка информационни системи, почистване, застраховки, офис разходи, еко такси, външни услуги – одит, адвокати и процент амортизации, възлизат на сумата от 26 854 330 лв. Така заключението стига до извода, че размерът на финансовия резултат на „В.А.“ ЕООД за период от пет години при описаните условия възлиза на сумата от 1 025 541 лв., а след приспадане на амортизации, лихви и данъци – на сумата от 710 983 лв.

На следващо място заключението установява, че в периода от учредяването му на 03.10.2018 г. до прекратяване на дейността му на 05.10.2023 г. дружеството „Б.“ ООД е закупило общо девет автомобила от марката С. на обща стойност 718 947 лв. (т.е. по средна покупна цена на автомобил от 79 883 лв.), които е продало в периода от 02.04.2019 г. до 31.05.2023 г. за сумата от общо 610 700 лв., или при продажбата на всеки автомобил „Б.“ ООД реализира средна загуба в размер на 12 000 лв. Според заключението дружеството няма регистрирана сервизна дейност за автомобили С.. Установява се, че съгласно балансите и отчетите за приходи и разходи на „Б.“ ООД финансовите резултати на дружеството са следните: към 31.12.2019 г. – загуба в размер на 43 000 лв.; и към 31.12.2020 г. – загуба в размер на 27 000 лв.

Съгласно годишните финансови отчети на „В.А.“ ЕООД за периода от 2019 г. до 2023 г., вкл., отчетените финансови резултати на дружеството преди данъци, лихви и амортизации, възлизат на 7 400 000 лв., както следва: за 2019 г. – печалба в размер на 1 882 000 лв., за 2020 г. – печалба в размер на 1 152 000 лв., за 2021 г. – печалба в размер на 702 000 лв., за 2022 г. – печалба в размер на 2 036 000 лв., и за 2023 г. – печалба в размер на 1 628 000 лв. За този период дружеството е продало 1 835 броя автомобили при среден брутен марж от 14%. Заключението констатира, че при средна покупна цена на автомобил от 79 000 лв. и прилагане на марж от 14%, брутният марж за един брой автомобил възлиза на сумата от 11 186 лв., съответно на сумата от 100 674 лв. за девет автомобила. Така заключението установява, че при продажбата на деветте автомобила от марката С. в рамките на петгодишен период „В.А.“ ЕООД би реализирало допълнителна печалба в размер на сумата от 100 674 лв., без това да води до допълнителни разходи за дейността му.

Други допустими и относими доказателства по делото не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищцовото дружество „В.А.“ ЕООД претендира заплащането на сумата от 750 000,00 лв., като част от вземане в общ размер на 1 955 830,00 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи /нереализирани печалби/, които са настъпили в резултат на допуснато от страна на ответницата - С.К. нарушение на конкурентното право, изразяващо се в целенасочено поведение против интересите на ищцовото дружество в полза на нов участник на пазара – „Б.“ ООД – и воденето на преговори в интерес същия, при които ответницата е предоставила информация за контакти и фактически преддоговорни отношения, придобити по време на работата й във връзка с акционерното участие в конкурентни предприятия, в т.ч. това на ищеца, като по този начин е улеснила учредяването на „Б.“ ООД и стартиране на търговска му дейност в сегмента продажба на автомобили.

Съгласно чл. 105, ал. 1 и 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за вреди, причинени вследствие на нарушения на конкурентното право, виновното лице дължи обезщетение в пълен размер, като право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било адресирано непосредствено срещу тях. В разпоредбата на чл. 106 ЗЗК е предвидено, че обезщетението в пълен размер обхваща претърпяната загуба и пропуснатите ползи, заедно с дължимата лихва, така че увреденото лице да бъде поставено в положението, в което то би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията не е било извършено, като същото не може да бъде прекомерно спрямо претърпяната вреда.

Основателността на така предявения иск се обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност за вреди, причинени вследствие на нарушение на конкурентното право, а именно осъществяване от ответницата на описаното в исковата молба виновно и противоправно поведение, довело до настъпване на вреди от претендирания вид – в случая пропуснати ползи /нереализирана печалба/.

Съгласно чл. 105, ал. 4 ЗЗК влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя, като с такава разполагат и решенията на комисията, които не са обжалвани или жалбата срещу които е оттеглена.

В случая нарушението на конкурентното право, което по естеството си представлява виновно и предприето в нарушение на установените в ЗЗК забрани поведение, неговите конкретни проявни форми, както и нарушителя в лицето на ответницата - С.К. са установени по задължителен за настоящия съдебен състав начин с влязло в сила решение № 5652/31.05.2023 г. по адм. дело № 121/2022 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменено решение № 1001 от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 58/2021 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е отменено решение № 1020 от 17.12.2020 г. на Комисия за защита на конкуренцията, постановено в производството по преписка № КЗК-511/20 г., образуваното по реда на чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. Така в резултат на развилото се административно производство и образуваните вследствие обжалването на постановения административен акт съдебни производства е установено, че ответницата С.К. е извършила нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ ЗЗК на конкурентното право спрямо „В.А.“ ЕООД, като след водени в продължение на близо два месеца – в периода от началото на м. май до края на м. юни 2018 г. – преговори от името на управляваното от нея дружество – „И.К.  КО“ ЕАД за сключване на договор за дистрибуция на автомобили от марките С. и Chevrolet с представители на С. Europe GmbH, Швейцария, разполагащи с контакта на ответницата посредством мрежата на Infiniti, част от която е „В.А.“ ЕООД, е пренасочила водените преговори в полза на учреденото по-късно – в началото на м. октомври 2018 г. – дружество „Б.“ ООД, съдействайки му за сключване на договор за дистрибуция с С. Europe GmbH, Швейцария посредством предоставянето на информация за контакти и фактически преддоговорни отношения, която информация е набавена по време на работата й във връзка с акционерното участие в конкурентни предприятия, в т.ч. това на ищеца, като по този начин е улеснила учредяването на „Б.“ ООД и стартиране на търговска му дейност. Установяването на факта на нарушението и личността на нарушителя с влязло в сила решение на Върховния административен съд, на основание чл. 105, ал. 4, изр. първо ЗЗК обвързва настоящия съдебен състав да приеме за установено по делото, че ответницата е осъществила вменяваното й от ищеца поведение, идентично с констатираното с влязлото в сила решение на административния съд, че същото е извършено виновно, както и неговата противоправност, доколкото съставлява нарушение на конкурентното право. Така на изследване в настоящото производство подлежат останалите елементи от фактическия състав за ангажиране гражданската отговорност на ответницата-К. за вреди, а именно - наличието на вреди от претендирания вид, техния размер, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването им и осъщественото нарушение на конкурентното право.

Имуществените вреди представляват настъпили в правната сфера на увреденото лице неблагоприятни имуществени изменения, който биха могли да намерят израз под формата на претърпяване на загуби – намаляване на актива на имуществото на увредения, или в пропускане на сигурна възможност за неговото увеличаване – пропуснати ползи. Нормата на чл. 106 от ЗЗК предвижда интегрално обезщетяване на вредите, които са причинени вследствие на нарушение на конкурентното право, като съгласно цитирания текст, с цел увреденият да бъде поставен изцяло в положението, в което би се намирал, ако нарушението не е било извършено, на обезщетяване подлежат както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи, заедно с дължимата лихва, без да се поставя изискване същите да са били предвидими към определен момент. В случая ищецът претендира обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в печалбата, която е пропуснал да реализира, поради несключването на договор за дистрибуция на автомобили от марките С. и Chevrolet с С. Europe GmbH, Швейцария.

Пропуснатите ползи, като вид имуществени вреди, представляват неосъществено увеличаване на имуществото на увредения, което е щяло да настъпи ако не беше извършено нарушението, като това се отнася както за договорната, така и за деликтната отговорност. Отговорността по чл. 105 ЗЗК за вреди, причинени вследствие на нарушение на конкурентното право, има извъндоговорен характер. Съгласно тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. Наличието на хипотетична възможност за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Понеже законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, то предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението. В случая на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно именно в резултат на неправомерното поведение на увреждащия. Касае се за конкретни и обективно съществуващи факти, като при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта.

Според ищеца пропуснатата възможност за увеличаване на имуществото му произтича от осуетяването на сключване на договор за дистрибуция на автомобили от марките С. и Chevrolet между него и швейцарското дружество С. Europe GmbH. Твърденията му са концентрирани над това, че  сключването на сделката е възпрепятствано от поведението на ответницата-К., като това е станало посредством осъщественото от нейна страна  нарушение на конкурентното право, което е установено от административния съд. Сключването на този договор според ищеца, в съчетание с капацитета на неговото предприятие, постиженията му през предходните години, изградената в процеса на дейността му мрежа от контакти и конкретните условия на българския пазар на автомобили от съответния клас би довело до реализиране на допълнителни търговски печалби за него, като същите се заявяват като имуществени вреди.

Изследването на описаният от ищеца механизъм за реализиране на пропуснатата от него печалба трябва да започне с анализ на твърдяната от него реална възможност за сключване на договор за дистрибуция на автомобили от марките С. и Chevrolet за територията на Република България с швейцарското дружество С. Europe GmbH. Изводът за наличието на претендираната реална възможност за сключване на такъв договор следва да бъде извършен при съблюдаване на заложеният в тълкувателната практика на ВКС стандарт на доказване, като по делото е необходимо да бъдат установени онези претендирани от ищеца конкретни и действително съществуващи факти и състояния, при които закономерно и по необходимост би се стигнало до обоснован извод за реално сключване на претендирания договор. Едва при достигането на такъв извод на разглеждане могат да бъдат подложени останалите обстоятелства, с които ищецът свързва реализирането на претендираната печалба, като възможности на предприятието му, финансовите му постижения през предходни години, контакти, конкретни пазарни условия и др.

Доколкото се касае за несъстояло се имуществено увеличение, установяването на пропуснатата полза по необходимост се базира на предположение за състоянието, в което имуществото на увредения би се намирало, ако поведението на увреждащия /нарушителя/ беше съответно на предписанията/правилата на конкурентното право, съпоставено с действителното състояние на имуществото му след като нарушение е било реализирано. Този принцип е приложим към всяко звено от причинно-следствената верига, като в интересуващият ни случай следва да бъдат съпоставени две междинни състояния – действителното положение, в което ищецът се е намирал след реализиране на процесното нарушение на конкурентното право, което се характеризира с отсъствието на сключен между неговото дружество и С. Europe GmbH, Швейцария договор за дистрибуция, и състоянието, в което той би се намирал ако ответницата беше действала в съответствие с изискванията на конкурентното право и не беше осъществила процесното нарушение.

Не е спорно, че ответницата С.К. е един от двамата учредители на ищцовото дружество, тогава - „В.А.“ ООД, като прякото й участие в капитала му е преустановено на 15.04.2016 г., когато съдружниците са прехвърлили дяловете си на кипърското дружество „И.А.Г.Л.“, в което ответницата е миноритарен съдружник, притежаващ 6% от капитала. По делото не е спорно, а и от ангажираните в съдебното дирене писмени доказателства се установява, че ответницата е миноритарен съдружник и последващите еднолични собственици на капитала на „В.А.“ ЕООД – кипърските дружества „В.А./КИПЪР/ Л.“ (от 23.03.2017 г. до 12.12.2023 г.) и „С.И.(КИПЪР) КО Л.“, НЕ******(след 12.12.2023 г.) – до 06.08.2018 г., когато е прехвърлила дяловото си участие в тях в полза на И.П. и В. Е.. Скоро след учредяването на „В.А.“ ООД, по силата на сключен между него и „NISSAN INTERNATIONAL SA“, Швейцария договор за дистрибуция от 20.06.2008 г., той започва да осъществява дейност като основен вносител и официален търговски представител на японската марка премиум автомобили Infiniti за България, като предлага и услуги по сервизната поддръжка на автомобилите и продажба на резервни части за автомобили Infiniti, както и е оторизиран за сервизно обслужване на автомобили от марката на Nissan. Към този момент ищцовото дружество се управлява от В. Е., но при сключване на договора за дистрибуция същото е представлявано от ответницата - С.К..

От служебна справка в търговския регистър по делото се установява, че в периода от 31.05.2005 г. до 03.07.2009 г. ответницата е била прокурист на "И.К." ЕООД, занимаващо се с внос и дистрибуция на автомобили с марката Hyundai в България, след което – в периода от 03.07.2009 г. до 03.04.2017 г. – е изпълнявала длъжността управител на "И.К." ЕООД. Едноличен собственик на капитала на това дружество до 23.01.2023 г. е кипърското дружество „С.И./КИПЪР/ КО Л.“, което е едноличен собственик на капитала и на „В.А.“ ООД. В резултат на вътрешно-фирмена реорганизация в групата, част от която е "И.К." ЕООД, през м. 04.2017 г. дейността на последното се поема от учреденото на 16.03.2017 г. дружество - "И.К. КО" ЕАД, което става основен вносител и търговски представител на автомобилите с  марка Hyundai в България. Едноличен собственик на капитала на това дружество от учредяването му е кипърското дружество „С.И.КО Л.“ (различно от „С.И./КИПЪР/ КО Л.“). Ответницата С.К. е член на съвета на директорите на „И.К. КО“ ЕАД и овластена да представлява дружеството по реда на чл. 235, ал. 2 ТЗ от учредяването му, като на 21.06.2018 г. същата е заличена като законен представител, а на 30.08.2018 г. и като член на съвета на директорите на „И.К. КО“ ЕАД.

По делото не е спорно, че на 08.05.2018 г. Й.Р., представител на швейцарското дружество С. Europe GmbH, се е свързал с ответницата С.К. чрез служебния й имейл – *********.bg – като я уведомява, че представляваното от него дружество предлага широка гама от автомобили в Европа с марки С. и Chevrolet, като към момента не разполага с представители на всички европейски пазари, поради което търси партньори, с чието съдействие да разкрие действителния потенциал на своите марки в Европа. Изразява намерение за иницииране на контакти между техните компании с оглед осъществяването на дискусия за потенциално бъдещо сътрудничество. От съдържанието на коментираното писмо не може да се установи по еднозначен начин кое е дружеството, към което представителят на швейцарското дружество се е обърнал с намерение за водене на преговори. От една страна в писмото изрично се посочва, че изпращачът разполага с контакта на ответницата, посредством мрежата на Infiniti, тъй като преди време е работил за Infiniti като следпродуктов мениджър, поради което е имал широко сътрудничество със следпродажбения екип на „В.А.“ ЕООД. Присъствието на контакта на ответницата в мрежата на Infiniti се обяснява от една страна с притежаваното от дяловото участие в „В.А.“ ЕООД, а впоследствие в едноличния собственик на капитала му, но най-вече с представителните функции, които тя явно е осъществявала по отношение на това дружество, макар и не в качеството на негов управител, като това представителство е намерило най-съществен израз в участието при сключване на договора за дистрибуция с „NISSAN INTERNATIONAL SA“, Швейцария през 2008 г. Същевременно от друга страна съдържащият се в мрежата на Infiniti контакт на ответницата, който представителят на С. Europe GmbH, Швейцария е използвал за да се свърже с нея, е имейл с домейн „hyundaibg.bg”- *********.bg, от което може да се заключи, че към момента на иницииране на контакта ответницата работи за официалния представител на Hyundai за България, който в случая е "И.К. КО" ЕАД. Самото присъствие на контакт с домейн „hyundaibg.bg” в мрежата на Infiniti потвърждава връзката между официалните представители на Infiniti и Hyundai за България в лицето на „В.А.“ ЕООД и "И.К. КО" ЕАД. Наличието на подобна свързаност обяснява адресирането на предложение за водене на преговори спрямо представляваното към онзи момент от ответницата дружество – „И.К. КО" ЕАД – независимо, че същото е официален представител на Hyundai, а не на Infiniti.

При всички случаи, независимо от намерението на представителя на швейцарското дружество, факт е че ответницата е предприела воденето на преговорите с С. Europe GmbH, Швейцария именно от името на управляваното към онзи момент от нея дружество – "И.К. КО" ЕАД, идентифицирайки се като негов представител – „председател на УС и изпълнителен директор“ (при все че дружеството се управлява по едностепенната система, т.е. ответницата е председател на съвета на директорите, не на управителния съвет, както се е обозначила) – в разменената между страните в периода от 08.05.2018 г. до 26.06.2018 г. кореспонденция, преди преговорите да бъдат пренасочени към „Б.“ ООД. От анализа на тази кореспонденция и по конкретно от изявленията на представителя на С. Europe GmbH, които са направени и след манифестиране качеството на ответницата, като представляващ понастоящем "И.К. КО" ЕАД не се констатира направата на искания за предоставяне на контакт с дружеството-ищец или директни запитвания към К., дали „В.А.“ ЕООД би могло да се наеме с осъществяването на дистрибуция на автомобилите с марка С. на българския пазар, а напротив задълбочили и детайлизирали са комуникацията си с ответницата, която се е легитимирала пред тях, като представляващ "И.К. КО" ЕАД. В същото време констатираното по обвързващ за настоящия съдебен състав начин от Комисията за защита на конкуренцията, а впоследствие и от Върховния административен съд нарушение на конкурентното право, което е извършено от С.К. се състои не в това, че тя е предприела воденето на преговори от името на „И.К. КО" ЕАД, при все че обърналият се към нея представител на С. Europe GmbH, Швейцария разполага с контакта й посредством мрежата на Infiniti, официален представител за което е „В.А.“ ЕООД /в тази част поведението на ответницата е в съответствие с изискванията на конкурентното право и поради това трябва да се квалифицира за правомерно/, а в това, че след водени в продължение на близо два месеца преговори от името на управляваното от нея дружество – „И.К. КО" ЕАД – в периода непосредствено преди, по време и след преустановяване на дейността й по управление на това дружество е пренасочила комуникацията по провежданите преговори към трето, намиращото се в процес на учредяване дружество – „Б.“ ООД и по този начин, използвайки придобитите контакти, информация и фактически отношения, набавени във връзка с участието й в групата свързани лица, в което число се включва и „В.А.“ ЕООД е създала предпоставки за сключване на договор за дистрибуция между С. Europe GmbH, Швейцария и „Б.“ ООД, което уврежда интересите на участниците в групата свързани лица. В този смисъл допуснатото от ответницата нарушение на конкурентното право спрямо „В.А.“ ЕООД не се състои нито в осуетяването на воденето между него и С. Europe GmbH, Швейцария на преговори за сключване на договор за дистрибуция на автомобили от марките С. и Chevrolet, каквито в действителност никога не са водени, нито в осуетяването на тези преговори преди започването им, а в това, че с пренасочването на водените между „И.К. КО" ЕАД и С. Europe GmbH, Швейцария  преговори към намиращото се в процес на учредяване „Б.“ ООД са създадени предпоставки за сключване на договор за дистрибуция между С. Europe GmbH, Швейцария и „Б.“ ООД, което уврежда интересите на групата свързани лица сред които попада и „В.А.“ ЕООД, както и че в това, че в продължилите от името на „Б.“ ООД преговори са използвани контакти, информация и фактически отношения, които са били придобити във връзка с участието й в групата свързани лица, в което число се причислява и „В.А.“ ЕООД.

Вече беше изложено, че за да се разкрие наличието на пропусната полза е необходимо да бъдат съпоставени две състояния – действителното положение, в което ищецът се е намирал след реализиране на процесното нарушение на конкурентното право, което се характеризира с отсъствието на сключен между неговото дружество и С. Europe GmbH, Швейцария договор за дистрибуция, и състоянието, в което той би се намирал ако ответницата-К. беше действала в съответствие с изискванията на конкурентното право и не беше осъществила процесното нарушение. Както обаче се изясни, независимо от това, че връзката с ответницата е осъществена благодарение на присъствието на контакта й в мрежата на Infiniti, чийто официален представител за България по това време е „В.А.“ ЕООД, то поведението й по встъпване и водене на преговори с С. Europe GmbH, Швейцария от името на управляваното от нея дружество – „И.К. КО" ЕАД – не влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика и поради това не представлява нарушение на конкурентното право. В този смисъл не може да се възприеме тезата на ищеца, че ако поведението на ответницата съответстваше на добросъвестната търговска практика и не влизаше в противоречие с изискванията на конкурентното право, то закономерно и по необходимост без допълнителни условия би се стигнало до сключване на договор между „В.А.“ ЕООД и С. Europe GmbH, Швейцария за дистрибуция на автомобили от марките С. и Chevrolet. При положение, че ответницата е била в процес на водене на преговори за сключване на договор за дистрибуция от името на „И.К. КО" ЕАД, то не би могло реалистично да се очаква такъв да бъде сключен с „В.А.“ ЕООД. Напротив фактите от действителността при подобно легитимиране на ответницата – К. създават очакване, че договорът за дистрибуция с С. Europe GmbH, Швейцария за внос и продажба на автомобили от неговото портфолио потенциално можел да бъде сключен с „И.К. КО" ЕАД. Това, че последното се намира в положение на определена икономическа свързаност с „В.А.“ ЕООД не може да се разглежда, като сигурна предпоставка, че „В.А.“ ЕООД би била излъчена от тази група, като непосредствена страна – дистрибутор по един такъв договор, още повече, че от анализа на комуникацията с С. Europe GmbH няма никакви данни за конкретно изразен интерес за сътрудничество с ищеца. Допълнителен аргумент, опровергаващ възможността за сключване на договор за дистрибуция между С. Europe GmbH, Швейцария и „В.А.“ ЕООД е обстоятелството, че към началото на м. 05.2018 г., когато са били инициирани преговорите с С. Europe GmbH, Швейцария ищцовото дружество е осъществявало дейност като основен вносител и официален търговски представител на японската марка премиум автомобили Infiniti за България по силата на сключен през 2008 г. договор за дистрибуция с швейцарското дружество „NISSAN INTERNATIONAL SA“. Намерението на споменатото дружество да се оттегли от европейския пазар е съобщено на ищеца много по-късно – на 12.03.2019 г. – като сключеният между тях договор за дистрибуция е преустановил действието си година по-късно – на 31.03.2020 г. Ето защо не биха могли да бъдат възприети позоваванията на „В.А.“ ЕООД, че към началото на м. май 2018 г. – близо десет месеца преди да бъде уведомен за решението на „NISSAN INTERNATIONAL SA“ да преустанови дейността си на европейския пазар – ищецът е бил в положение на активно търсене на нов партньор за дистрибуция на марка автомобили на българския пазар и със сигурност е щял да приеме една такава оферта за бъдещо партньорство.

Претендираните от ищеца пропуснати ползи се състоят в печалбата, която  „В.А.“ ЕООД е пропуснал да инкасира от сключването и изпълнението на договор за дистрибуция на автомобили от марките С. и Chevrolet с швейцарското дружество С. Europe GmbH. По делото обаче не се установяват такива факти и състояния, въз основа на които да се направи обоснован извод, че при отсъствие на констатираното нарушение на конкурентното право извършено от ответницата – К., такъв договор би бил сключен, което прави безпредметно изследването на въпроса за размера на пропуснатата печалба, като резултат от неговото потенциално изпълнение във времето и извличаните ползи от това.

По изложените съображения, доколкото по делото не се установява осъщественото от С.К. нарушение на конкурентното право, да е причинило на ищеца вреди от претендирания вид, то претенцията на „В.А.“ ЕООД с правно основание чл. 105, ал. 1 ЗЗК за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 750 000,00 лв., съставляваща част от вземане в общ размер на 1 955 830,00 лв., представляващо парично обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, причинени в резултат на допуснато нарушение на конкурентното право, следва да бъде отхвърлена, поради недоказаност на нейното основание.

По отговорността за разноски:

Предвид благоприятния изход на спора за ответната страна – К. в нейна полза на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда правото да получи присъждане на направените от нея разноски за участието й в производството развило се пред Софийски градски съд. Констатира се, че тя, чрез процесуалния си представител по делото – адвокат Н. е манифестирала своевременно искане за присъждане на сторените от нея разноски, като в тази насока е представен списък по чл. 80 ГПК, в чието съдържание са поместени разноски, както следва : 800,00 лв. – платен депозит за съдебно-техническа експертиза; 3 512,00 лв. – платен депозит за съдебно-икономическа експертиза /основно и допълнително заключение/; 13 836,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Н. извършил процесуално представителство на ответницата по делото пред настоящата инстанция. С отделна молба от ответницата е поискано тя да бъде възмездена и за направените от нея разноски за ангажиране на втори адвокат, а именно адвокат Ч., която взема участие и представлява тази страна в съдебно заседание състояло се на 05.04.2024 г., като посочва, че търсеното за присъждане адвокатско възнаграждение платено в полза на посочения адвокат възлизало на сумата от 2 700 лв. По делото са ангажирани доказателства, от чието съдържание еднозначно се констатира, че упоменатите от ответницата разходи за участието й по делото свързани с плащане на депозити за вещи лица и адвокатски възнаграждения за възмездяване труда на упълномощени от нея да участват по делото адвокати /адвокат – Н. за цялото производство, а адвокат – Ч. за последното съдебно заседание състояло се на 05.04.2024 г./ са реално заплатени. По отношение на разноските на които страните имат право в производството с тяхно участие в процесуалния закон /чл. 78, ал. 1 ГПК/ има ясно разписано процесуално правило, че възмездяването на платено възнаграждение за адвокат е само за един ползван такъв, като при използването на повече от един адвокати и плащане на възнаграждения за техните услуги страната независимо от изхода на делото понася сама този направен от нея разход. В този контекст разноските заплатени от ответната страна – К. за ангажиране на адвокат – Ч. възлизащи в размер на сумата от 2 700 лв. остават за нейна сметка и не подлежат на присъждане с решението. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 18 148,00 лв., като тяхното репариране е в тежест на ищеца.      

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.А.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 105, ал. 1 ЗЗК за заплащане на сумата в размер от 750 000,00 лв., претендирана като част от вземане в общ размер на 1 955 830,00 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи /нереализирани печалби/ – причинени в резултат на допуснато от ответната страна - С.И.К. нарушение на конкурентното право, изразяващо се в целенасочено поведение против интересите на ищцовото дружество в полза на нов участник на пазара – „Б.“ ООД и воденето на преговори в интерес същия, при което ответната страна е предоставила информация за контакти и фактически преддоговорни отношения, придобити в периода на нейната работа и по повод на  участието й в капитала на конкурентни предприятия, в т.ч. това на „В.А.“ ЕООД, като по този начин е улеснила учредяването на „Б.“ ООД и стартирането на неговата търговска дейност.

ОСЪЖДА „В.А.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 18 148,00 лв. – съдебни разноски направени в производството развило се пред Софийски градски съд.   

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

      СЪДИЯ: