РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. Русе, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520107330 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове от И. В. В. от гр. Русе, чрез упълномощен
адв. А. Д. от САК, против „ЮтеКредит България“ ЕООД, гр. София, - главен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК за прогласяване недействителност на
договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника, поради противоречие
с разпоредбите на ЗПК, а в условие на евентуалност – иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 и 3 ЗЗД във вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата от договора,
регламентираща такса за разглеждане като протИ.речаща на ЗПК и на добрите нрави.
Твърди, че в договора за кредит № L326565 е налице неправилно посочване на ГПР и липсва
ясно и точно формулиране на компонентите, включени в ГПР, както и че не е посочен
лихвеният процент на ден, като счита, че по този начин са нарушени императивни
разпоредби на ЗПК, което според ищеца е основание за прогласяване нищожност на целия
договор за кредит. В условия на евентуалност навежда доводи за недействителност на
клаузата в договора, регламентираща такса за разглеждане, което според ищеца нарушава
разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.
В дадения срок за отговор по чл.131 ГПК ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД е
изразил становище за неоснователност на иска. Възразява, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК и ГПР е точно определен при съобразяване с разпоредбите на
закона. По отношение на клаузата за разглеждане сочи, че на ищеца е предоставена
преддоговорна информация за нейното начисляване и същата е включена в ГПР. Оспорва
твърдението, че не са спазени законовите изисквания по отношение формирането на ГПР.
1
Претендира деловодни разноски.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че на 10.07.2023 г. между ищеца и „ЮтеКредит България“
ЕООД по реда на ЗПФУР е сключен договор за кредит № L326565, по силата на който
дружеството е предоставило на ищеца кредит в размер на 2000 лв. със срок за погасяване на
кредита 24 месеца, на 24 равни месечни вноски от 128,52 лева с падеж 9-то число на
съответния месец. Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на
22,00% и годишен процент на разходите в размер на 56,42%, като общата сума за плащане
по договора възлиза на 3085,05 лв. според т.6 от договора, от които 2000 лв. – главница,
лихва – 490,81 лв. и 594,24 лв. такса за разглеждане съгласно т.8 от Рамково споразумение за
потребителски кредити №*********.
От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, е
установено, че при изчисляване на посочения ГПР в договора за кредит са включени
договорената лихва върху кредита – 22%, разходите, съпътстващи сключването на договора
и такса разглеждане – 29,699%, като размерът а ГПР – 56,42% е коректно изчислен. При
изключване на такса за разглеждане, при изчисляване на ГПР, неговият размер би бил
24,36%. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обективно и
компетентно, като не взема предвид изводите относно оставащото непогасено задължение
по договора за кредит, тъй като такава задача не е поставяна и попада извън предмета на
делото.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
По делото не се оспорва сключването на процесния договор за кредит № L326565 от
10.07.2023 г. между И. В. В. от гр. Русе и „ЮтеКредит България“ ЕООД, гр. София.
Сключеният между кредитора и клиента договор за кредит има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между
страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът има качеството на
потребител.
При разглеждане доводите на ищеца за недействителност на процесния договор,
както и при извършване на служебната проверка на осн. чл.7 ГПК, съдът констатира
наличието на неравноправна клауза в процесния договор, касаеща таксата за разглеждане,
която обаче не води до неговата недействителност.
Ищецът счита, че договорът за кредит е недействителен поради неправилно
посочване на ГПР и непосочване на лихвения процент на ден. Съгласно чл.22 ЗПК когато не
са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Според чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
2
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според експертното заключение по
приетата СИЕ при определяне размера на ГПР съгласно договора - 56,42% са взети предвид
договорената лихва върху кредита – 22%, разходите, съпътстващи сключването на договора
и такса разглеждане – 29,699%. Според вещото лице действителният размер на ГПР, с
включени всички задължения по кредита, съответства на посочения в договора за кредит,
т.е. същият е коректно изчислен и не надвишава максимално допустимия размер по чл.19,
ал.4 ЗПК.
По отношение на уговорения лихвен процент, от съдържанието на процесния договор
за кредит и приложенията към него е видно, че страните са уговорили, съгласно част III, т.1
на стандартния европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити към
договора, фиксиран годишен лихвен процент 22%, при период на олихвяване 24 месеца. В
Приложение № 1 към договора се съдържа и погасителен план, в който също ясно е посочен
размер на дължимата лихва, както като част от общия размер на всяка дължима месечна
погасителна вноска, така и като общ размер на периода на договора. По изложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че клаузите в договора ясно сочат размера
на приложимата по кредитното правоотношение възнаградителна лихва и не е налице
нарушение на изискванията на чл.11 ЗПК относно лихвения процент по кредита, което да е
основание за недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.22 ЗПК.
Предвид изложеното главният иск за прогласяване недействителност на процесния договор
се явява неоснователен.
С оглед неоснователността на главния иск, съдът следва да разгледа и да се произнесе
по предявените в условия на евентуалност искове.
Настоящият състав намира, че предвидената в договора за кредит такса за
разглеждане е уговорена в нарушение на императивни норми в ЗПК.
ЗПК въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на
потребителските договори, които са условие за неговата действителност.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на
таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Кредиторът не може да изисква плащане на такси за действия,
свързани с управлението и усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за
едно и също действие. Съдът намира, че клаузата в договора, според която потребителят
дължи заплащане на такса за разглеждане протИ.речи на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като не
представлява такса, свързана с предоставяне на допълнителни услуги. Същата протИ.речи и
3
на добрите нрави, доколкото срещу уговорената такса кредитополучателят не получава
никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати такса с неясна насрещна
престация, като процесната клауза е предварително уговорена, кредиторът едностранно е
определил размера й и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е
възможност да повлияе върху съдържанието на клаузата, регламентираща нейното
заплащане. Не е ясно и какъв е начинът за определяне на нейния размер. С така уговорената
такса се постига значително увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения
заем. Същата не се внася предварително от потребителя, за да получи въпросната услуга,
нито се приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея, на падежната дата
по договора. Неоснователни са възраженията на ответника, че таксата не е свързана с
усвояването на кредита, а е за разглеждане на кредита, тъй като предшества отпускането му,
доколкото разглеждането на молбата за кредит е неотменима част от отпускането и
усвояването на потребителския кредит. Предвид гореизложеното, исковете по чл.26, ал.1,
пр.1 и 3 ЗЗД вр. чл.10а, ал.2 ЗПК за нищожност на клаузата в договора за кредит,
регламентираща такса за разглеждане поради противоречиетото й с разпоредбата на чл.10а,
ал.2 ЗПК и с добрите нрави, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Същевременно недействителността на тази клауза не води до недействителност на целия
договор за кредит, тъй като не е свързана с нарушение, посочено в чл.22 ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, ако може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните
й части. В настоящия случай съдът счита, че договорът за кредит би могъл да съществува и
без уговорената такса за разглеждане, поради което същият е действителен. Нищожна се
явява единствено клаузата, предвиждаща такса за разглеждане на горепосочените основания.
Предвид изложеното предявените в условия на евентуалност искове за прогласяване
нищожност на договорна клауза следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
Страните са претендирали деловодни разноски, каквито следва да се присъдят
съобразно изхода на спора. Съобразно практиката на ВКС, при предявени в условия на
евентуалност искове, в случай на отхвърляне на главния иск, съдът се счита сезиран с
евентуално съединения иск и ако той бъде уважен, на ответника не се дължат разноски за
отхвърления главен иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на
делото по евентуалния иск, като се дължи една държавна такса и едно адвокатско
възнаграждение. В случай на уважаване на евентуален иск, който e с по-ниска цена от
отхвърления главен иск, държавната такса за разликата между цените на исковете следва да
остане в тежест на ищеца на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното, с оглед изхода на спора, на осн чл.78 ГПК и чл.38 ЗАдв. в полза
на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено
лице, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева с ДДС,
съобразявайки цената на уважения иск, извършената от адвоката работа и липсата на
съществена фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че е
проведено едно открито с.з., на което пълномощникът на ищеца не се е явил. Ответникът
4
следва да заплати в полза на ищеца и разноски за държавна такса в размер на 50 лева. Съдът
счита, че в полза на ищеца не се дължат разноски за възнаграждение за вещо лице и същите
следва да останат за негова сметка, тъй като поставените задачи по назначената експертиза
касаят отхвърления като неоснователен главен иск за недействителност на процесния
договор за кредит.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от И. В. В. с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Русе, ул. „М.Х..., против „ЮтеКредит България“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул.
„Черковна“ №38, ет.1, офис 4, представлявано от управителя Р.А., иск за прогласяване за
недействителен сключения между тях договор за кредит № L326565 от 10.07.2023 г., поради
противоречиетото му с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата за такса за разглеждане в размер на
594,24 лева, уговорена в договор за кредит № L326565 от 10.07.2023 г., сключен между И. В.
В. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Русе, ул. „М.Х... и „ЮтеКредит България“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул.
„Черковна“ №38, ет.1, офис 4, представлявано от управителя Р.А., поради противоречиетото
й с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК и с добрите нрави.
ОСЪЖДА „„ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Черковна“ №38, ет.1, офис 4, представлявано от
управителя представлявано от управителя Р.А., да заплати на И. В. В. с ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. Русе, ул. „М.Х..., деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева за
държавна такса.
ОСЪЖДА „„ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Черковна“ №38, ет.1, офис 4, представлявано от
управителя представлявано от управителя Р.А., да заплати на адв. А. Д. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. с ДДС за предоставена безплатна правна помощ на И.
В. В. като материално затруднено лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5
6