№ 352
гр. гр.Несебър, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100331 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в
гр. ***“, представлявано от управителя М. А., са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответниците И.А.Х. и Ф.А.М. да бъдат осъдени да
заплатят в полза на ищеца сумата от 3253,68 евро (по 1626,84 евро всеки съобразно квотите в
собствеността) – дължима такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г. (по 1084,56 евро за всяка от
годините), за собствения им имот апартамент *** с идентификатор ***, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
сумата от 681,82 евро (по 340,91 евро за всеки), от които 328,40 евро (по 164,20 евро за всеки)
върху дължимата главница за 2019г. за периода 02.04.2019г. – 25.03.2022г., 218,14 евро (по 109,07
евро за всеки) – върху дължимата главница за 2020г. за периода 02.04.2020г. – 25.03.2022г. и
135,28 евро (по 67,64 евро за всеки) върху дължимата главница за 2021г. за периода 01.01.2021г. –
25.03.2022г. Ищецът твърди, че на 19.08.2013г. ответниците са придобили собствеността върху
апартамент *** с идентификатор *** в процесната сграда. Излага, че етажната собственост
осигурява качествена поддръжка и управление на общите части, включително по-интензивно през
релевантния период. Развиват се съображения в тази насока. Сочи се, че с решения на общото
събрание на етажната собственост (от 17.06.2016г. и 15.06.2020г.) е определен размер на такса за
управление и поддръжка за всеки един собственик на имот, като за ответниците таксата е по
1084,56 евро годишно. Навежда се, че таксата се дължи ежегодно до 01.04 за 2019г. и 2020г.,
когато след проведеното общо събрание на 15.06.2020г. е определен срок до 31.12 на предходната
година – за следващата – 2021г. Сочи се, че ответниците не са заплатили таксите за 2019г., 2020г. и
2021г. – въпреки многобройните опити и покани. С тези доводи от съда се иска да уважи
претенциите. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците И.А.Х. и Ф.А.М., чрез особения й представител, е
подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Твърди се, че липсва изрично
оправомощаване от ЕС за предявяване на иска. Развиват се съображения в насока, че не са налице
основания за приложимост на ЗУЕС, тъй като сградата е със смесено предназначение. Излагат се
доводи, че е сградата през 2014г. се е третирала като такава от затворен тип и са сключени
договори в тази връзка по чл. 2 от ЗУЕС. Акцентира се върху обстоятелството, че лицата, провели
ОС от 17.06.2016г. са „свързани“. Излага се, че липсва обосновка за начина на определяне на
таксата, като се твърдят нарушения на чл. 51 от ЗУЕС. Отправя се възражение по чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС. Сочи се, че ответниците не фигурират в списъка на задължените лица. От съда се иска да
отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответниците са собственици за процесния период на апартамент *** с идентификатор ***, в
комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, който се намира в режим на етажна собственост, както и
квотите на собствеността. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в
етажната собственост от 17.06.2016г. и 15.06.2020г. са определени такси, дължими от етажните
собственици за посочените в исковата молба периоди. В негова тежест е да докаже размера на
претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези
факти в доказателствена тежест на ответниците е да докажат погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответниците докажат възражението си, че не дължат плащане
на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни
годишно.
На първо място не се установява основателност на възраженията на особения представител
на ответниците, че липсват доказателства за оправомощаване на управителя на ЕС за предявяване
на иска. По делото са постъпили (служебно изискани от Община Несебър) три броя уведомления,
ведно с приложените към тях протоколи от общи събрания (на л. 105 – л. 157), от които е видно, че
на всички събрания (вкл. и на последното обявено от 18.03.2022г. – непосредствено преди
предявяване на иска) за управител на ЕС е избирана М. А.. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС
дава правомощие на управителя (единствено поради притежаваното от него качество) да
предявява искове – при неизпълнение на решения на общото събрание на етажната собственост.
Ето защо фактът, че А. е избрана за управител на етажната собственост е достатъчен, за да
установи нейното правомощие (по смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС) да предявява искове като
настоящите.
Видно от нотариален акт № 104, том IV, рег. № 5745, дело № 687 от 19.08.2013г. на
нотариус Линка Чуткина (на л. 35 – л. 36 от делото) ответниците придобили собствеността върху
апартамент *** с идентификатор ***, находящ се в жилищна структура за сезонно ползване
„С.У.“. От нотариалния акт се установява, че посоченият имот е с обща площ от 90,38 кв. м. (ведно
с общите части в сградата).
Видно от протокол (на л. 148 – л. 157 от делото) на 17.06.2016г. било проведено общо
събрание на етажната собственост на сграда комплекс Ш.С.У.. По т. 6 от дневния ред общото
събрание на етажната собственост взело решение да се определи такса от 12 евро на кв. м. площ с
2
вкл. ДДС на година. Било взето и решение таксата да се заплаща ежегодно до 01.04. По делото не
се твърди (и не се установява) решението да е отменяно по надлежен ред. Т.е. посоченото решение
е годен акт, с който са определени разходи за етажните собственици по смисъла на чл. 6, ал. 1, т.
10 от ЗУЕС. Наред с това на 15.06.2020г. било проведено и друго общо събрание на етажната
собственост (обективирано в протокол на л. 125 – л. 135 от делото). По т. 4 общото събрание взело
решение за заплащане на ежегодна такса в размер на 12 евро за всеки кв. м. площ, платима
ежегодно до 31.12. на предходната година, като с решението по т. 4.2.2 било прието, че такава
такса за пръв път следва да се плати до 30.12.2020г. за такса за 2021г. Посоченото решение също е
влязло в сила и е годен акт по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС (с оглед липсата на данни за оспорването и
отмяната му).
Цитираните решения на общото събрание са влязли в сила. В съдебната си практика
върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на
ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото
събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления
на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са
по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е
възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото
събрание. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила. Както вече
беше посочено при насрочване на делото, възраженията за незаконност на тези решения не следва
да се обсъждат в настоящото производство, тъй като с оглед задължителната практика на ВКС, за
допустимост на атакуването им следва да е спазен преклузивният срок, предвиден в чл. 40, ал. 2
ЗУЕС. Практиката на ВКС е задължителна, като последователно се споделя от състави на Окръжен
съд Бургас – Определение № I-2337 от 29.11.2018г. по ч.в.гр.д. № 1765/2018г. по описа на
Окръжен съд Бургас, Определение № V-1403 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 1011/2018г. по описа на
Окръжен съд Бургас, Определение № V-2229 от 15.11.2018г. по ч.гр.д. № 1636/2018г. по описа на
Окръжен съд Бургас, Решение № III-129 от 16.11.2018г. по в.гр.д. № 1314/2018г. по описа на
Окръжен съд Бургас. Впрочем това становище се застъпва както в най-актуалната, така и в по-
стара практика на ВКС – Решение № 569 от 20.11.2009г. по гр. дело № 4357/2008г. по описа на II
гр. о. на ВКС и Определение № 472 от 10.10.2018г. по ч.гр.д. № 3504/2018г. по описа на IV гр. о. на
ВКС. Налага се извод, че практиката на ВКС е задължителна и поС.на и не допуска инцидентно
позоваване на нищожност на решения на ОС, след като не е проведено успешно производство по
чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за отмяна на решенията. Поради тази причина всички възражения, насочени
срещу законността на решенията (при лиспа на доказателства същите да са оспорени в
предвидения срок и да са отменени по надлежния ред) не следва да бъдат разглеждани в
настоящото производство.
Не намират опора постановките на съдебната практика и възраженията, че сградата не
може да се управлява от общо събрание поради смесения й тип и поради факта, че е от „затворен
тип“. От една страна, дори и да се установи, че сградата е със смесено предназначение, за момента
няма друг нормативен акт (освен ЗУЕС), който да урежда правоотношенията, възникващи в сграда
3
в режим на етажна собственост, поради което „смесен тип“ на сградата не е основание за
неприложимост на ЗУЕС. Освен това дори и да се приеме, че комплексът е от „затворен тип“, то не
се доказва договори да са сключени с всички собственици (в частност с ответниците). В съдебната
практика е възприето, че в подобни случаи няма пречка управлението да се осъществява чрез
органи на управление на сградата – в подобен смисъл решение № 87 от 9.03.2012 г. по гр.д. №
1115/2011 г., II г.о. на ВКС.
С оглед посоченото по-горе съдът намира, че таксите за трите периода се дължат.
Претенцията на ищеца се основава на влезли в сила решения на общото събрание на етажната
собственост, които са годно основание за събиране на вземания по смисъла на чл. 38 ЗУЕС, поради
което соченото в отговора на исковата молба отклонение от чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС не следва да бъде
обсъждано. Това е така, тъй като след влизането им в сила решенията на общото събрание са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за
не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да
направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание в предвидените срокове
и след като решенията не са отменени поради противоречие с чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, същите
представляват стабилен акт по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, по силата на който етажната
собственост може да събира съответните суми. Сумите се дължат на основание именно тези
решения, а не в зависимост от конкретната поддръжка, извършена на място (респ. от обосновката
й), поради което възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни. Тук е моментът да
се посочи, че поддръжката следва да се осъществи в зависимост от събраните суми и при липса на
плащане от страна на определени собственици е логично тя да не може да се извърши в пълен
обем, но това няма как да освободи съответните собственици от задълженията ми.
По възражението с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, съдът е указал на ответниците
да докажат, че пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни годишно. Както е прието в
Решение № 93 от 06.10.2022г. по гр.д.№ 395 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение, при
направено по гражданско дело възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС за недължимост на разходи за
управление и поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният
собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за
страната, която е направила възражението. Доказването на това възражение е свързано с
доказването на факта, на който то се основава- че етажният собственик е пребивавал в имота си 30
или по-малко от 30 дни за една календарна година. Доказателствената тежест по делото е
разпределна при спазване на тези правила, но не са ангажирани доказателства, че в процесните
периоди ответниците са пребивавали 30 или по-малко от 30 дни в сградата, поради което
възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС остава недоказано.
Няма правно значение за настоящия спор и евентуална свързаност на лица. Още повече, че
става въпрос за суми, които се претендират от името на неперсонифициран субект – етажна
собственост, поради което (при липсата на персонификация) не може да става въпрос и за
свързаност на лица.
Представени са достатъчно доказателства за спазена процедура по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, а и
обстоятелствата във връзка с процедурата не са предмет на настоящия спор, тъй като е следвало да
се релевират в производство по обжалване решенията на общото събрание. Няма как да се приеме
4
за основателен и доводът, че ответниците не фигурират в списъка на задължените лица, тъй като
решенията не са взети във връзка с конкретни лица, фигуриращи в определен списък, а са взети за
плащане на такса от собственици, поради което релевантен факт е дали ответниците са
собственици на самостоятелен обект, а не дали фигурират в определен спсиък. Още повече, че
притежаваният от тях апартамент е посочен в цитираните списъци (на л. 17 и л. 28 от делото).
Налага се извод, че за 2019г., 2020г. (до 01.04 на съответната година) и за 2021г. (до
31.12.2020г.) за ответниците са възникнали задължения да заплащат по 12 евро годишно на кв. м.
от притежаваната от тях площ. Както се установи по делото те са собственици на апартамент *** с
идентификатор ***, находящ се в жилищна структура за сезонно ползване „С.У.“ с обща площ от
90,38 кв. м. (видно от цитирания нотариален акт). Следователно за всяка от годините 2019г., 2020г.
и 2021 за тях е възникнало задължение да заплащат по 1084,56 евро годишно към етажната
собственост. Падежът на задълженията за 2019г. и 2020г. е настъпил на 01.04.2019г. и 01.04.2020г.
(с оглед изричните решения на общи събрания на етажната собственост), а на това за 2021г. – на
31.12.2020г. С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че предявените искове за главница
следва да бъдат уважени изцяло за сумата от 3253,68 евро – дължима такса поддръжка за 2019г.,
2020г. и 2021г. (по 1084,56 евро за всяка от годините). Тъй като става въпрос за имот, придобит в
режим на съсобственост и след като в нотариалния акт не фигурира отбелязано друго, то съдът
приема, че всеки от ответниците (по арг. от чл. 30, ал. 3 от ЗС) дължи по ½ част от сумата, т.е. по
1626,84 евро (542,28 евро на година).
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в
забава за периодите 02.04.2019г. – 25.03.2022г., 02.04.2020г. – 25.03.2022г. и 01.01.2021г. –
25.03.2022г.
Доказа се наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава за посочените
периоди (с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗУЕС и изричните падежи, приети в решенията
на общото събрание на етажната собственост).
Дължимата лихва за периода 02.04.2019г. – 25.03.2022г. е в размер на 319,94 евро (159,97
евро за всеки), тъй като за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за
забава (арг. от чл. 6 от действалия за този период Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., според
който до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви). Тук е моментът да се посочи, че
считано от 09.04.2020г. е започнала действие нова редакция на чл. 6 от този закон, която изключва
начисляването на лихви само в правоотношения, касаещи задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други),
предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции,
включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети
лица, и по договори за лизинг, а договорът, предмет на настоящото дело, не попада в този обхват.
По силата на същите правила за 02.04.2020г. – 25.03.2022г. се дължи лихва в размер на 215,71 евро
(107,86 евро за всеки). Ето защо исковете за лихва следва да бъдат уважени до посочените размери
и отхвърлени до пълните предявени размери – 328,40 евро (по 164,20 евро за всеки) за периода
02.04.2019г. – 25.03.2022г. и 218,14 евро (по 109,07 евро за всеки) – за периода 02.04.2020г. –
20.03.2022г. (както и отхвърлени за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г., респ. 02.04.2020г. –
5
08.04.2020г. за втората претенция).
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената
част от исковете. От ищеца се претендират сумата от 1000 лв. – платено възнаграждение за
адвокат, сумата от 307,89 лв. – държавна такса, 1000 лв. – депозит за особен представител, 16 лв. –
банкови такси. Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 2317,46 лв. (по 1158,73 лв. за всеки ответник).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.А.Х., гражданство: Ливан, дата на раждане: 07.02.1964г., поС.ен адрес:
гр.С.В., к-с Ш.С.У. *** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС на
Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“,
представлявана от управителя М. А., сумата от 1626,84 евро, представялваща ½ част от сумата от
3253,68 - дължима такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г. (по 542,28 евро, представляващи ½
част от цялата дължима сума 1084,56 евро за всяка от годините), съобразно притежаваната квота в
съсобствеността в апартамент *** с идентификатор ***, приети с решение на общото събрание на
етажната собственост от 17.06.2016г. (за таксите за 2019г. и 2020г.) и решение на общото събрание
на етажната собственост 15.06.2020г. (за таксата за 2021г.), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2022г., до окончателното плащане
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД И.А.Х., гражданство: Ливан, дата на раждане:
07.02.1964г., поС.ен адрес: гр.С.В., к-с Ш.С.У. *** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от управителя М. А., сумата от 159,97 евро,
представляваща ½ част от сумата от 319,94 евро - дължима лихва върху главница за 2019г. за
периодите 02.04.2019г. – 12.03.2020г. и 09.04.2020г. – 25.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 164,20 евро, както и за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД И.А.Х., гражданство: Ливан, дата на раждане:
07.02.1964г., поС.ен адрес: гр.С.В., к-с Ш.С.У. *** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от
управителя М. А., сумата от 107,86 евро, представляваща ½ част от сумата от 215,71 евро - лихва
върху главница за 2020г., дължима за периода 09.04.2020г. – 25.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния предявен размер от 109,07 евро, както и за периода от 02.04.2020г. до
08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД И.А.Х., гражданство: Ливан, дата на раждане:
07.02.1964г., поС.ен адрес: гр.С.В., к-с Ш.С.У. *** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от
управителя М. А., сумата от 67,64 евро, представляваща ½ част от сумата от 135,28 евро - лихва
върху главницата за 2021г., дължима за периода 01.01.2021г. – 25.03.2022г.
ОСЪЖДА Ф.А.М., гражданство: СИРИЙСКА АРАБСКА РЕПУБЛИКА, дата на раждане:
05.01.1963г., поС.ен адрес: гр.С.В., к-с Ш.С.У. *** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от управителя М. А., сумата от 1626,84 евро,
6
представялваща ½ част от сумата от 3253,68 - дължима такса поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г.
(по 542,28 евро, представляващи ½ част от цялата дължима сума 1084,56 евро за всяка от
годините), съобразно притежаваната квота в съсобствеността в апартамент *** с идентификатор
***, приети с решение на общото събрание на етажната собственост от 17.06.2016г. (за таксите за
2019г. и 2020г.) и решение на общото събрание на етажната собственост 15.06.2020г. (за таксата за
2021г.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
29.03.2022г., до окончателното плащане
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ф.А.М., гражданство: СИРИЙСКА АРАБСКА
РЕПУБЛИКА, дата на раждане: 05.01.1963г., поС.ен адрес: гр.С.В., к-с Ш.С.У. *** ап. ***,
БУЛСТАТ: ***, да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС на Етажната собственост на сграда,
представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от управителя М. А.,
сумата от 159,97 евро, представляваща ½ част от сумата от 319,94 евро - дължима лихва върху
главница за 2019г. за периодите 02.04.2019г. – 12.03.2020г. и 09.04.2020г. – 25.03.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 164,20 евро, както и за периода от 13.03.2020г. до
08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ф.А.М., гражданство: СИРИЙСКА АРАБСКА
РЕПУБЛИКА, дата на раждане: 05.01.1963г., поС.ен адрес: гр.С.В., к-с Ш.С.У. *** ап. ***,
БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от управителя М. А., сумата от 107,86 евро,
представляваща ½ част от сумата от 215,71 евро - лихва върху главница за 2020г., дължима за
периода 09.04.2020г. – 25.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен размер
от 109,07 евро, както и за периода от 02.04.2020г. до 08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ф.А.М., гражданство: СИРИЙСКА АРАБСКА
РЕПУБЛИКА, дата на раждане: 05.01.1963г., поС.ен адрес: гр.С.В., к-с Ш.С.У. *** ап. ***,
БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от управителя М. А., сумата от 67,64 евро,
представляваща ½ част от сумата от 135,28 евро - лихва върху главницата за 2021г., дължима за
периода 01.01.2021г. – 25.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.А.Х., гражданство: Ливан, дата на раждане:
07.02.1964г., поС.ен адрес: гр.С.В., к-с Ш.С.У. *** ап. ***, БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната
собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от
управителя М. А., сумата от 1158,73 лв., представляваща ½ част от сумата от 2317,46 лв. -
направени в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф.А.М., гражданство: СИРИЙСКА АРАБСКА
РЕПУБЛИКА, дата на раждане: 05.01.1963г., поС.ен адрес: гр.С.В., к-с Ш.С.У. *** ап. ***,
БУЛСТАТ: ***, да заплати на Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. ***“, представлявана от управителя М. А., сумата от 1158,73 лв.,
представляваща ½ част от сумата от 2317,46 лв. - направени в настоящото производство разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
7
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8