№ 130
гр. Стара Загора, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530200015 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-004271 от 21.10.2024
година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР град Стара Загора /упълномощен с
МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 година/, с което на Д. К. К., ЕГН ********** са наложени две
административни наказания – глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а,
ал.1 във връзка с чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от Закона за движението по пътищата
и „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а, във връзка с чл.183, ал.4,
т.6 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в съдебно заседание, лично и чрез процесуалния представител,
адвокат Т., се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, и се моли съда да го отмени като незаконосъобразно. Претендират се
направените по делото разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си
представител взема становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди
наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На Д. К. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от
01.08.2024 година, за това, че на посочената дата, около 19.20 часа в град Стара Загора на
1
улица „Христо Ботев“, срещу № 57 в посока изток управлява лек автомобил „***“ с
регистрационен № **** негова собственост, като по време на движение водачът не използва
обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, както и по време на движение
водачът използва мобилен телефон без наличието на устройство „свободни ръце. Деянието е
квалифицирано като нарушения по чл.137а, ал.1 и чл.104а от Закона за движението по
пътищата. При съставяне на акта жалбоподателя се е възползвал от правото си на
възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като възражението е разгледано
от административно-наказващия орган и прието за неоснователно.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и
квалифицирани така, както са в акта. На жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7 и на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП са наложени две отделни административни наказания –
„глоба” в размер на по 50 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
намира, че наказателно постановление е законосъобразно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в
моторни превозни средства от съответните категории, когато са в движение, използват
обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. При
неизпълнение на това задължение в хипотезата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е предвидена
съответната административна санкция – „глоба” в размер на 50 лева. В разглеждания случай
несъмнено от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателя, на посочената дата и час, е управлявал лек автомобил, като при
управлението не е ползвал обезопасителния колан на превозното средство с което
автомобила е бил оборудван. Това по категоричен и несъмнен начин се установява от
приетия като доказателство по делото АУАН и показанията на актосъставителя И. Н. И. и на
свидетеля по акта В. В. В.. Доказателства за противното не се събраха. Съдът не взе под
внимание показанията на свидетелката А.Г., тъй като съща се намира в познанство с
нарушителя, което дискредитира достоверността им. Съдът кредитира с доверие
свидетелските показанията. Служителите са изпълнявали служебните си задължения и във
тази връзка са преценили, че следва да направят проверка на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил. Не се събраха данни същите да са познавали жалбоподателя
и да са имали лично отношения към него. С оглед на това, въз основа на тези събрани по
делото доказателства, съдът приема, че се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят
К. на цитираната дата при управление на лек автомобил, не е ползвал обезопасителния колан
с който е оборудвано превозното средство и с това не е изпълнил задължението си, визирано
в разпоредбата на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Както съдът посочи по-
горе, така възприетата фактическа обстановка в тази и част се установява по несъмнен начин
от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съгласно нормата на чл.104а от Закона за движението по пътищата, на всеки
един водач на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по
2
време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. При установено
нарушение в тази насока в нормата на чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата
е предвидено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Въз основа на приетите доказателства по делото, съдът приема за безспорно
установено, че на посочената дата и час, К. е управлявал л.а., като на посоченото място е
управлявал лекия автомобил и е използвал телефона си в разрез с изискванията на закона.
Тези негови действия нарушаващи цитираната по-горе разпоредба от Закона за движението
по пътищата били наблюдаване от свидетелите очевидци – актосъставителя и свидетеля по
акта. От показанията на тези свидетели се установява по безспорен начин поведението на
жалбоподателя в деня на извършената проверка и допуснатото от него административно
нарушение. Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като същите се
последователни и логични. При тях липсва заинтересуваност от изхода на делото, и двамата
не са познавали жалбоподателя и не са имали лични отношения с него, а и са констатирали
допуснатото нарушение при изпълнение на служебните си задължения. Други доказателства
не се събраха по делото. Съдът не взе под внимание показанията на свидетелката А.Г., тъй
като съща се намира в познанство с нарушителя, което дискредитира достоверността им.
Ето защо съдът приема, че в разглеждания случай несъмнено от събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателя е осъществил състава на
административните нарушения посочени по-горе. Това, за съда се установява по един
безспорен начин от събраните по делото доказателства – АУАН, показанията на разпитаните
по делото свидетели. В противната насока доказателства не се събраха. При издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН.
Посочено е мястото – в района на населеното място на град Стара Загора, подробно са
описани допуснатите нарушения, фактологията по извършването им, несъмнено е установен
и нарушителя. Несъмнено към момента на установяване на административното нарушение
жалбоподателя е управлявал лек автомобил и е използвал мобилния си телефон, като не е
ползвал обезопасителния колан, с който е оборудван лекия автомобил.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай
действително виновно е допуснато нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за движението по
пътищата. В тези случаи по реда на чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП е
предвидено административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева. Съобразявайки се с
нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното
състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е
наложил наказание в предвидения в закона размер, а именно – „глоба” от 50 лева. Ето защо
съдът намира, че така наложеното наказание би изиграло своята превантивна роля, поради
което и правилно и законосъобразно е било определено от административно-наказващия
орган.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай
действително виновно е допуснато нарушение по чл.104а от Закона за движението по
3
пътищата. В тези случаи по реда на чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е
предвидено административно наказание – „глоба” в размер от 50 лева. Съобразявайки се с
нарушението, неговата тежест и поведението на водача, административно наказващия орган,
съвсем законосъобразно е наложил наказанието предвидено в закона а именно – „глоба” в
размер от 50 лева.
С оглед на това съдът намира, че наказателното постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед направената претенция от страна на въззиваемия за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът присъди в тежест на жалбоподателя сумата от 100 /
сто/ лева за явяването на процесуален представител в съдебно заседание.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-004271 от 21.10.2024
година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР град Стара Загора /упълномощен с
МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 година/, с което на Д. К. К., ЕГН ********** са наложени две
административни наказания – глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а,
ал.1 във връзка с чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от Закона за движението по пътищата
и „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а, във връзка с чл.183, ал.4,
т.6 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Стара
Загора сумата в размер на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4