Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5830 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл.515, ал.1, т.1 от КЗ.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „А.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***против Н.Б.Н.Б.А.З. Булстат ***, със седалище
и адрес на управление ***, в която се твърди, че на 16.07.2018 г. около 18:00
ч. на територията на ***- ***било реализирано пътнотранспортно произшествие с
участието на товарен автомобил *** с peг. ***и товарен автомобил (автовоз) ***с
peг. № ***. Твърди се още, че ПТП настъпило изцяло по вина на водача на т.а. ***
при следния механизъм - водачите на горепосочените МПС се движели по пътното
платно в една и съща посока, като движещият се отпред водач на т.а. ***предприел
маневра за спиране, в резултат на което и предвид неспазената достатъчна
дистанция от движещия се зад него т.а. ***последвал сблъсък между двете моторни
превозни средства с контактни зони предна дясна част на т.а. ***и задна лява
част на ***. Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП били нанесени значителни
щети върху участващия в процесното ПТП и притежаван от ищцовото дружество
товарен автомобил (автовоз) ***с peг. № ***. Излага се, към датата на
настъпване на събитието отговорността на водачите на МПС *** с peг. ***била
застрахована в ***със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
серия ***номер ***, сключена на 04.07.2018 г. с период на застрахователното
покритие от 05.07.2018 г. до 03.08.2018 г. Според справка в информационните масиви на ***кореспондент
за уреждане на отношенията (претенциите) с въпросния чуждестранен застраховател
в ***бил ***, ***. Предвид на това с
уведомление от 17.07.2018 г. за щети по МПС ***с peг. № ***, в качеството си на
собственик, ищцовото дружество предявило претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с нанесени имуществени вреди върху МПС и
била образувана ликвидационна преписка по щета № ***по описа на ***. В
калкулация, изготвена от автосервиз ***, били подробно описани констатираните
увреждания на процесното МПС и според ищеца, в тях се състояли причинените
имуществени увреждания върху товарния му автомобил. С уточняваща молба от
16.01.2020г. се твърди, че в посочения сервиз е бил и извършен ремонта на
автомобила. Излага се, че във връзка с предявената от ищцовото дружество
претенция и заведена щета по описа на *** с Писмо с изх. № 233/17.10.2018 г.
кореспондентът на румънския застраховател ***го уведомил, че в
законоустановения 3-месечен срок липсвало произнасяне от страна на
чуждестранния застраховател по ликвидационната преписка и същата се закривала.
Поради това ищецът отправил претенцията си
към ***за изплащане на застрахователното обезщетение.
Твърди
се, че отделно от горното, след отремонтиране на щетите от първото
застрахователно събитие - на 13.08.2018 г., около 22:50 ч., на територията на ***по
пътя между ***било реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на лек
автомобил ***с номер на рама *** и товарен автомобил (автовоз) ***с peг. № ***.
Твърди се, че ПТП настъпило изцяло по вина на водача на л.а. ***при следния
механизъм -движейки се по пътното платно и при предприемане маневра ляв завой
водачът на т.а. ***възприел, че водачът на л.а. ***предприема изпреварване на
насрещно движещ се товарен автомобил, навлизайки в лентата за насрещно
движение. Въпреки предприетите действия на водача на т.а. ***по намаляване на
скоростта на движение и изнасяне на МПС възможно най-вдясно, последвал сблъсък
между л.а. ***и ***. В резултат на
сблъсъка, т.а. ***бил изтласкан в разположената край пътя канавка,
където впоследствие преустановил движението си. В резултат на настъпилото ПТП
били нанесени значителни щети върху участващия в процесното ПТП и притежаван от
ищцовото дружество товарен автомобил (автовоз) ***с peг. № ***, довели до
тотална щета на процесното МПС и до прекратяване на регистрацията му.
Твърди
се, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на МПС ***с
номер на рама *** била застрахована в ***със застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите серия ***номер ***, сключена на 10.08.2018 г. с
период на застрахователното покритие от 10.08.2018 г. до 08.09.2018 г. Според
справка в информационните масиви на ***кореспондент за уреждане на
отношенията с въпросния чуждестранен
застраховател в ***било ***, ***. Поради това, с уведомление от 20.08.2018 г.
за щети по МПС ***с peг. № ***, в качеството на собственик, ищцовото дружество
предявило претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
нанесени имуществени вреди върху МПС и била образувана ликвидационна преписка
по щета № ***по описа на ***. Според съдържанието на Калкулация, изготвена от
автосервиз ***, били подробно описани констатираните увреждания на процесното
МПС. Ищецът твърди, че имуществените вреди върху автовоза съвпадали по характер
и степен изцяло с подробно описаните щети във въпросната калкулация. Излага се,
че във връзка с предявената от страна на ищеца претенция и заведена щета по
описа на *** - кореспондент на румънския застраховател ***, отново не получили
произнасяне в законоустановения 3-месечен срок. Поради това отправили и втората
претенция към ***с искане за изплащане на застрахователното обезщетение.
Твърди
се, че в резултат на предявените от страна на ищеца претенции по щета № ***и
щета № ***към ***, било определено и изплатено от ответника на ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по двете щети в общ размер на
6 705,22 лв. Не ставало ясно обаче каква част от изплатената сума се
отнасяла за първата щета и каква част от сумата се отнасяла за втората щета. В
тази връзка ищеца получил единствено информация, че плащането било извършено
общо и по двете заведени щети. Навеждат се доводи, че изплатеното обезщетение
от ***не било достатъчно, за да обезщети ищцовото дружество. Ищецът счита, че
дължимото обезщетение за вредите, настъпили при ПТП от 16.07.2018 г. било в
размер на 10 368,00 лева, за която сума била представена проформа фактура по
щета № ***, а дължимото обезщетение за вредите, настъпили при ПТП от 13.08.2018
г. било в размер на 18 289,20 лева, за която сума също била представена
проформа фактура. Сочи се, че доколкото размера на обезщетението за ремонт на
вредите от второто събитие надхвърлял пазарната стойност на МПС (която според
ищеца се определяла на 20 000 лв.), при второто събитие била настъпила тотална
щета, при която след приспадане на процента от запазените части се дължало
обезщетение от 15 000,00 лв. Въпреки, че ***не уведомило изрично, че приема
щетата за тотална, на 28.09.2018 г. собственика прекратил регистрацията на
увреденото МПС, тъй като било нецелесъобразно да го отремонтира втори път,
предвид стойността на необходимия ремонт.
Ищецът
навежда доводи също така, че с извършеното частично плащане ответникът
извънсъдебно и конклудентно признавал основанието на претенциите за обезщетение
и по двете щети. С предявените в настоящото производство претенции се търси
разликата до действително дължимите застрахователни обезщетения за нанесените
на процесиите МПС-та щети вследствие на настълилите застрахователни събития.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца следните суми: - сумата от
250 лева, претендирана частично от цялото вземане в размер на 10 368,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, съставляващи нанесени щети върху товарен
автомобил ***с peг. № ***, настъпили в резултат на ПТП от 16.07.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното плащане; - сумата от 250 лева, претендирана частично от цялото
вземане в размер на 15 000,00 лв., съставляващи нанесени щети върху товарен
автомобил ***с peг. № ***, настъпили в
резултат на ПТП от 13.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока за отговор по чл.131 от ГПК, с който
предявените искови претенции се оспорват по основание и размер. Не се оспорват
твърдените в исковата молба факти за настъпване на процесните пътнотранспортни
произшествия и описания механизъм за всяко от тях; за подаване на уведомления
до представителя на румънския застраховател в Р.Българя – ***; за липсата на информация от чуждестранния
застраховател за уреждане на щетите в законовия тримесечен срок; за уведомяване
на ответника относно неудовлетворените претенции; за образуване при последния
на щета във връзка с двете уведомления; за изплащане на обезщетение в общ
размер на 6 705,22лв. на 30.05.2019г. Твърди се от ответника, че по
претенцията за първото събитие от 16.07.2018г. било определено и изплатено
обезщетение за тотална щета в размер на
3 188,50лв., представляваща 68% (без прекратяване на регистрацията на
автомобила) от определената действителна стойност на автомобила към датата на
ПТП – 4 688,97лв. По претенцията за второто събитие от 13.08.2018г. било
определено и изплатено обезщетение за
тотална щета в размер на 3 516,72лв., представляваща 75% (след
прекратяване на регистрацията на автомобила) от определената действителна
стойност на автомобила към датата на ПТП – 4 688,97лв. Ответникът счита,
че и при двете процесни ПТП била настъпила тотална щета на процесния автомобил
по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Оспорва се твърдението на ищеца, че
автомобила бил ремонтиран след ПТП от 16.07.2018г. Дори и това да е било
действително сторено, според ответника, възстановяването на тотално увреден
автомобил било за сметка на неговия
собственик и не подлежало на обезщетяване по условията на застраховка „ГО”.
Навеждат се доводи, че общата вреда за ищцовото дружество от двете ПТП се равнявала единствено на
действителната стойност на автомобила към датата на второто по време ПТП, с приспаднат
размер на запазените му части, а платеното от ответника обезщетение дори
надхвърляло тази стойност.
В
о.с.з. на 30.07.2020г. е допуснато изменение на цената на исковите претенции,
като претенцията за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
16.07.2018 г. се счита предявен за сумата от 2 995,50
лв., представляваща разлика между дължимото обезщетение от 6184 лв. и платеното
от ответника обезщетение от 3 188,50 лв., претенцията по иска
за имуществени вреди в резултат на ПТП на 13.08.2018 г. се счита предявена за
сумата 10 615,68 лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение
от 14 132,40 лв. и платеното от ответника обезщетение от 3516,72 лв.
В ос.з.
на 18.02.2021г. е допуснато изменение на цената на исковата претенция за обезщетение
за имуществени вреди от пътнотранспортното произшествие, настъпило на
13.08.2018г., като същата се счита предявена за сумата от 14 155,78 лв.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :
При
липсата на спор между страните по част от фактите, съдът приема за безспорно
установено следното:
Безспорно
е, че ищцовото дружество „А.Т.” ЕООД е собственик на процесния товарен
автомобил ***с рег.№ ***, като това е видно и от приложения на л.6 от делото препис на
свидетелство за регистрация на МПС.
Безспорно
е също така и е видно от приложените преписи на
двустранен констативен протокол за ПТП от 16.07.2018г., международна
карта за автомобилна застраховка, уведомление за щети по МПС от 17.07.2018г., калкулация
от ***и изявление на ***с изх.№133/17.10.2018г. (на л.10-л.119 и л.8), че на
16.07.2018 г. около 18:00 ч. на територията на ***- ***е било реализирано
пътнотранспортно произшествие с участието на товарен автомобил *** с peг. ***и процесния
товарен автомобил ***с peг. № ***, което е настъпило по вина на водача на т.а. ***
при описания в исковата молба механизъм - водачите на горепосочените МПС се
движели по пътното платно в една и съща посока, като движещият се отпред водач
на т.а. ***предприел маневра за спиране, в резултат на което и предвид
неспазената достатъчна дистанция от движещия се зад него т.а. ***последвал
сблъсък между двете моторни превозни средства с контактни зони предна дясна
част на т.а. ***и задна лява част на ***. Предвид на това, че към датата на
настъпване на събитието отговорността на водачите на участвалото в
произшествието МПС *** с peг. ***била застрахована в ***със застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите серия ***номер ***, сключена на
04.07.2018 г. с период на застрахователното покритие от 05.07.2018 г. до
03.08.2018 г., ищецът уведомил на
17.07.2018г. кореспондента за уреждане на отношенията с посочения чуждестранен
застраховател в ***- ***, ***, предявявайки
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди върху автомобила му. Образувана била ликвидационна преписка по щета № ***по
описа на ***, но с посоченото по-горе писмо с изх. № 233/17.10.2018 г.
кореспондентът на румънския застраховател уведомил ищцовото дружество, че в
законоустановения 3-месечен срок липсвало произнасяне от страна на
чуждестранния застраховател по ликвидационната преписка и същата се закривала.
Безспорно
е и се установява от приложените преписи на
Протокол серия ***., уведомление за щети по МПС от 20.08.2018г.,
калкулация от ***, международна карта за автомобилна застраховка, разрешително
за ремонт серия ***от ***, изявление на ***с изх.№133/17.10.2018г. и свидетелство за регистрация на процесния
автомобил (на л.21-л.37), че на 13.08.2018 г., около 22:50 ч., на територията
на ***по пътя между ***било реализирано пътнотранспортно произшествие с
участието на лек автомобил ***с номер на рама *** и процесния товарен автомобил
***с peг. № ***, при описания в исковата молба механизъм -движейки се по
пътното платно и при предприемане маневра ляв завой водачът на т.а. ***възприел,
че водачът на л.а. ***предприема изпреварване на насрещно движещ се товарен
автомобил, навлизайки в лентата за насрещно движение; въпреки предприетите
действия на водача на т.а. ***по намаляване на скоростта на движение и изнасяне
на МПС възможно най-вдясно, последвал сблъсък между л.а. ***и ***; в резултат
на сблъсъка, т.а. ***бил изтласкан в
разположената край пътя канавка, където впоследствие преустановил движението
си. Видно и
от сочените доказателства, към датата на настъпване на събитието отговорността
на водачите на МПС ***с номер на рама *** била застрахована в ***със
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите серия ***номер ***,
сключена на 10.08.2018 г. с период на застрахователното покритие от 10.08.2018
г. до 08.09.2018 г. Кореспондент за уреждане на отношенията с посочения чуждестранен застраховател в ***било
***, ***. С уведомление от 20.08.2018 г. ищцовото дружество предявило претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с нанесени вследствие
ПТП имуществени вреди върху автомобила му и била образувана ликвидационна
преписка по щета № ***по описа на ***. Не са налице доказателства за
произнасяне по претенцията в законоустановения 3-месечен срок.
Безспорно
е и е видно от приложения препис на Свидетелство за регистрация, Част І на
процесния автомобил, че регистрацията му била прекратена от ищеца на
28.09.2018г.
Не се
спори, че при липса на произнасяне от чуждестранните застрахователи, ищцовото
дружество е заявило пред ответника ***претенции за репариране на причинени
имуществени вреди по процесния автомобил, вследствие двете процесни ПТП, като
това е видно и от приложеното копие на преписката по щета, която е била
образувана при ответника (на л.63 – л.77).
Видно е
от съдържащия се в преписката Доклад по щета № ***. (на л.76), че след извършено експертно
оценяване е била предложена за изплащане на собственика на увредения автомобил
сума в размер на 3 188,50лв. за вреди от първото застрахователно събитие,
настъпило на 16.07.2018г. и 3 516,72лв. за репариране на имуществени
вреди, вследствие ПТП от 14.08.2018г. или общо 6 705,22лв.
Страните
не спорят, че на 30.05.2019г. ответника е превел в полза на ищеца сума в размер
на 6 705,22лв., което е видно и от приложеното на л.77 копие на платежно
нареждане от сочената дата.
Като
спорни между страните са се очертали въпросите: какви увреждания са били
причинени по процесния автомобил вследствие всяко от процесните ПТП при
16.07.2018г. и 13.08.2018г.; налице ли е била тотална щета на процесния
автомобил още при първото ПТП; каква е действителната пазарна стойност на
автомобила към датата на всяко от произшествията и съответно каква е стойността
на разходите за възстановяването му след всяко от ПТП.
В
о.с.з. на 30.07.2020г. са събрани гласни доказателства, ангажирани от ищцовото
дружество. Свидетелката П.П.Е. - съпруга на представляващия дружеството, излага
в показанията си, че офиса на нейното дружество се помещавал в едно и също
помещение с офиса на дружеството на съпруга й, като имала наблюдения върху
ежедневната му дейност. Твърди, че с процесния автомобил било възникнало ПТП
през месец юли 2018г. в ***. Излага, че уврежданията били в задната част и
лично тя направила снимките, които да бъдат представени на застрахователя, т.к.
била работила в застрахователно дружество и имала опит в такива случаи. Комуникирали по телефон и електронна поща с
румънския застраховател, като били получили уверение, че щетата щяла да бъде заведена
и предприети необходими действия. Твърди, че непосредствено след случилото се
автомобила бил закаран в сервиз, като ремонта му продължил две седмици. Бил
завършен напълно, т.к. автомобила нямало как да бъде използван по
предназначение без да е технически изправен. Излага, че след това, още при
следващото пътуване с автомобила се случило второто ПТП.
Съдът
кредитира показанията на разпитаната свидетелка, отчитайки факта, че е съпруга
на представляващия ищцовото дружество, т.к. излаганите от нея обстоятелства са
лично възприети, последователно описват фактическа обстановка, която не
противоречи на житейската логика, и в същото време не са в колизия с други
събрани по делото доказателства.
За
изясняване на обстоятелствата от значение за разрешаване на спорните въпроси, в
хода на производството пред първоинстанционния съд са изслушани няколко
експертни заключения на вещи лица, разполагащи с необходимите специални знания.
В
о.с.з. на 08.01.2020г. е изслушано заключението по изготвена от вещото лице
инж.В.И. съдебна автотехническа и оценителна експертиза. Експертът е дал
заключение, че стойността на причинените на процения автомобил вреди вследствие
на ПТП от 16.07.2018г. се изчислява на 6 184лв. Вещото лице е дало
заключение също така, че пазарната стойност на автомобила към датата на
настъпване на ПТП от 13.08.2018г. възлиза на 6 663лв. При това е заключил,
че стойността на щетата от това произшествие, изразена като разлика от
стойността на автомобила към същата дата и стойността на скрап и възможни възли
за реализация като втора употреба е 5 163лв., а процентното изражение на
запазените части е 22,51%.
Това
експертно заключение е прието в о.с.з. на 08.01.2020г., като е допусната
допълнителна автотехническа и оценителна експертиза.
Изготвената
такава от вещото лице инж.В.И. не е приета в съдебното заседание, в което е
докладвана – 05.06.2020г., поради което не се обсъжда от съда.
В
о.с.з. на 30.07.2020г. е изслушано заключението на вещото лице инж.К.К. по
възложената повторна автотехническа и оценителна експертиза по въпросите на неприетата
допълнителната такава. Според това експертно заключение пазарната стойност на
процесния автомобил се определя на 15 711,60лв. с ДДС към месец юли 2018г.
и на 15 632лв. с ДДС към месец август 2018г. Установява се от същото
заключение, че стойността на запазените части на автомобила след произшествието
от 13.08.2018г. се изчислява на 1 330лв. с ДДС, а стойността на отпадъка
се изчислява на 170лв. При това, след приспадане от посочената пазарна стойност
на стойността на запазените части и стойността на отпадъка, стойността на
причинените вследствие ПТП имуществени вреди се изчислява на 14 132,40лв.
Съдът е
допуснал и разширена съдебна автотехническа и оценителна експертиза, изготвена
от три вещи лица, заключението по която е изслушано в о.с.з. на 18.01.2021г.
Експертите са дали заключение, че средната пазарна стойност на процесния
автомобил към 16.07.2018г. се изчислява на 17 801,28лв., а към
13.08.2018г. – на 17 694,72лв. Вещите лица са заключили, че налагащата се
след второто произшествие смяна на кабина и греда от рамото на автомобила, сочи
за настъпили конструктивни увреждания, които не могат да бъдат отстранени в
условията на сервизно обслужване. Дали са заключение също така, че стойността
на запазените части след произшествието на 13.08.2018г. е 20% от стойността на
автомобила или 3 538,94лв. След приспадането им от посочената пазарна
стойност се изчислява сумата от 14 155,78лв.
При
така изслушаните експертни заключения, при определяне на пазарната стойност на
процесния автомобил към датата на настъпване на ПТП, съдът възприема даденото
от допуснатата разширена съдебна автотехническа и оценителна експертиза. Съдът
счита, че участието на три вещи лица по начало предпоставя в по-висока степен
компетентност на заключението. Налице са в случая и допълнителни съображения за
кредитиране на това заключение. От констативно-съобразителната част и при
изслушване на експертите в съдебно заседание става ясно, че е използвана
информация за продажни цени на автомобили идентични с процесния. Макар и да са
посочени само две установени от експертите оферти, използваните като изходни
данни продажни цени не се различават съществено от установените и от експерта,
изготвил повторната експертиза – инж.К.К.. При използване на тези изходни
данни, разминаване между повторната и разширената експертиза е налице по
отношение на използвания коригиращ коефициент, за да се определи пазарната
стойност към релевантните дати. Съдът счита, че по-обоснован се явява подхода
на вещите лица по разширената експертиза, основаващ се на приет среден процент
на овехтяване 10% годишно, посочен като изведен от уредбата в Наредба № 24 от
8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, в частта на приложенията в
преходните и заключителни разпоредби.
Съдът
не съобразява първоначалното експертно заключение, изслушано в.о.с.з. на 08.01.2020г., в частта му, в
която е посочена пазарна цена на процесния автомобил към релевантните дати,
т.к. го намира за недостатъчно обосновано – изхождащо от данни, касаещи
автомобили, които не са идентични с процесния, и в същото време съществено
разминаващо се с възприетото по същия въпрос в повторната и разширени
експертиза, които са и в по-голяма степен обосновани.
При
установената въз основа на обсъдените доказателства фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.515, ал.1, т.1 от КЗ, ***, като ***заплаща обезщетение на
увредено лице, пребиваващо в ***, когато застрахователят на виновния водач или
неговият представител за уреждане на претенции в ***не са дали мотивиран
отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на
която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя
или представителя.
Установи
се, че за настъпилите пътнотранспортни произшествия на 16.07.2018г. и
13.08.2018г. ищецът, като собственик на увреден при произшествията автомобил е
претендирал репариране на вредите от застрахователя по риска „ГО” на
автомобила, управляван от виновния водач, като в законоустановения срок не е
постъпил отговор по исканията.
Установи
се, че след изтичане на срока увреденото лице е предявило исканията си спрямо
ответника, но не е било удовлетворено от направеното плащане.
Установи
се от обсъдените доказателства, че процесния автомобил е бил увреден вследствие
настъпване на пътнотранспортното произшествие на 16.07.2018г.
Въз
основа показанията на разпитаната свидетелка П.Е., чиито показания съдът
кредитира при посочените при обсъждането им съображения, може да се направи
извод, че собственика на увредения автомобил е ремонтирал същия, ползвайки
услугите, предлагани от автосервиз.
Установи се от заключението по първоначалната
САТОЕ, изслушано в о.с.з. на 08.01.2020г., че стойността на разходите за
отстраняване уврежданията на автомобила вследствие ПТП от 16.07.2018г. възлиза
на 6 184лв.
При
приетата въз основа на заключението по разширената експертиза пазарна стойност
на автомобила към датата на това ПТП, не е налице тотална щета по смисъла на
чл.390, ал.2 от КЗ.
Безспорна
е, че застрахователното обезщетение при частично унищожаване на имущество се
съизмерява със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда. Ето защо и в случая, за репариране на вредата, причинена
вследствие увреждането на процесния автомобил при ПТП на 16.07.2018г. е дължимо
обезщетение в размер на 6 184лв.
При
съобразяване извършеното от ответника плащане на сума в размер на 3 188,50лв.,
съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на
2 995,50лв. се явява изцяло основателна и доказана и следва да бъде
уважена като такава. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Въз
основа на кредитираното заключение по разширената САТОЕ, съдът прие за
установено, че пазарната стойност на процесния автомобил към датата на
настъпване на процесното ПТП от 13.08.2018г. е била 17 694,72лв. В посочената сума е включен ДДС и същият не
следва да се приспада при определяне на пазарната стойност за нуждите на
настоящото производство- в този смисъл е възприетото в решение №165 от
24.10.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, ІІ т.о., което се споделя от настоящия
състав.
Безспорно
се установи, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ,
доколкото стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70%.
При
съобразяване, че размера на обезщетението, което е адекватно да репарира
търпените от ищеца вреди вследствие ПТП от 13.08.2018г. се изчислява въз основа
на реалната пазарна цена, на която може да бъде придобита вещ от същия вид и
качество към датата на настъпване на ПТП и след приспадане на стойността на запазените части, съдът счита,
че размера на дължимото от ответника обезщетение възлиза на 14 155,78лв.
При това съобразява изцяло заключението по разширената САТОЕ по отношение
посочената пазарна стойност от
17 694,72лв. и такава на запазените части в размер на 3 538,94лв.
Съдът
намира, че следва да бъде съобразено извършеното от ответника плащане на сума в
размер на 3 516,72лв. с платежно нареждане от 30.05.2019г., която е била
изплатена за репариране на вредите от процесното ПТП на 13.08.2018г.
С оглед
горното, съдът счита, че претенцията на ищеца за обезвреда на търпените от него
имуществени вреди от това ПТП се явява основателна и доказана до размера на
сумата от 10 639,06лв. В останалата част до пълния претендиран размер от
14 155,78лв. претенцията се явява неоснователна и недоказана и като такава
следва да се отхвърли.
Основателно е възражението на ответника,
наведено с писмения му отговор, касаещо началния момент, от който е дължимо
обезщетение за забава.
Съгласно
разпоредбата на чл.390, ал.1 от КЗ заплащането на застрахователно
обезщетение при наличие на "тотална щета", е обвързано от
ангажирането на доказателства за дерегистрация на увредения автомобил, а имено представяне
на удостоверение от компетентните регистрационни органи, в което е отбелязано,
че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, т. о. и Решение № 140 от
1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., е прието, че на
осн. чл. 193, ал.
3 КЗ (отм.), аналогичен на чл. 390, ал.
1 от КЗ, представянето на доказателство за дерегистрация на
автомобила има значение за началото на срока за забава.
Към исковата
си молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, ищецът е
представил копие свидетелството за регистрация, част І, в което е отразена
прекратената регистрация. Не са налице доказателства за представянето му на
ответника преди завеждане на делото, поради което съдът приема, то е достигнало
до ***с връчване на исковата молба – 18.09.2019г. От този момент следва да се
приеме, че ответника е поставен в
забава.
Предвид
горното, съдът счита, че върху дължимото обезщетение от 10 639,06лв.
следва да се присъди законната лихва, считано от 18.09.2019г., а за периода от
04.09.2019г. до 17.09.2019г. претенцията за законна лихва следва да се
отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По
въпроса за разноските:
Сторените
от ищеца разноски се изчисляват на 3 451,06лв., в съответствие с
представения списък по чл.80 от ГПК, които са и действително платени. Размерът
на уговореното и платено адвокатско възнаграждение се изчислява на
1 900лв., като са представени доказателства и за реалното му плащане.
Съдът обсъди релевираното от ответника възражение за прекомерност на така
платеното възнаграждение и го намира за неоснователно. Предявени са две искови
претенции, за всяка от които минималното възнаграждение се определя поотделно
по смисъла на Наредба №1/2004г. За исковата претенция с цена от 2 995,50лв. минимално дължимото адвокатско възнаграждение
възлиза на 440лв. по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. За исковата
претенция с цена 14 155,78лв. минималното възнаграждение се изчислява на
955лв. или общо 1395лв. Проведените открити съдебни заседания по делото са общо
шест, като съобразно регламентираното с разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредбата
при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв. С оглед конкретиката по настоящото дело и
нормативната регламентация, съдът счита, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца деловодни
разноски в размер на 2 726,34лв., съразмерно уважената част от исковете.
Ответникът
е направил деловодни разноски в общ размер на 3 301,43лв. С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца му дължи разноски в размер на 693,30лв.
При това,
съдът счита, че по компенсация ответника следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 2 033,04лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.515, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането Н.Б.Н.Б.А.З. Булстат ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „А.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 3, сумата от 2 995,50лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразили се в причинени щети по товарен автомобил ***с peг. № *** при реализирано на 16.07.2018г. пътнотранспортно произшествие в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 04.09.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.515, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането Н.Б.Н.Б.А.З. Булстат ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „А.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 3, сумата от 10 639,06лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразили се в причинени щети по товарен автомобил ***с peг. № *** при реализирано на 13.08.2018г. пътнотранспортно произшествие в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния претендиран размер от 14 155,78лв. и за законна лихва за периода от завеждане на исковата молба – 04.09.2019г. до 17.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.515, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането Н.Б.Н.Б.А.З. Булстат ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „А.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 3, сумата от на 2 033,04лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете, по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :