Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…./………………… .2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2069 по описа на ВОС за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Образувано
е по предявен от К.Х.К., ЕГН **********, (починал в хода на процеса и заместен
по реда на чл. 227 ГПК от наследника си М.Г.К.)***, чрез пълномощника адв. В.Д., срещу
„ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Южна промишлена зона, ПИ № 83, представлявано от управителя М Я И, иск с правно
основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 128 265.02 лева, представляваща неизплатена
главница по договор за заем от 27.12.2010 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане
на задължението, на основание чл.86 ЗЗД, платима по банкова сметка, ***
„Обединена Българска банка“ АД – BG62UBBS80021018849312.
Твърди се в сезиралата
съда искова молба, че с договор от 27.12.2010 год. ищецът предоставил на
„ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД, заем в размер на 140 000 лева за срок до 31.12.2014
год., като за ползването на заемната сума била уговорена годишна лихва в размер
на 2 000 лева. Сочи се също, че за обезпечаване на вземанията по договора
заемателят учредил ипотека върху следните собствени му недвижими имоти: 1/
самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 10135.2555.261.1.26,
находящ се в гр. Варна, район „Приморски", п.к. 9000, местност
„Сотира" № 261, ет.5, представляващ апартамент № 26 в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2555.261; 2/ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2555.261.1.15, находящ се в гр.Варна,
район „Приморски", п.к. 9000, м-ст „Сотира" № 261, етаж 4,
представляващ апартамент № 15 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.2555.261; 3/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2555.261.1.32, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", п.к. 9000, м-ст „Сотира" № 261, етаж 1,
представляващ магазин № 8 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.2555.261; 4/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2555.254.1.16, находящ се в гр.Варна, район „Приморски", п.к.9000,
м-ст „Сотира" № 254, етаж 5, представляващ апартамент № 16 в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2555.254.
Излага, че съгласно т. 3 от
нотариален акт № 164, т. I, рег.№ 1803, дело № 164/2010 год. по описа на нотариус
Росица Т, с рег. № 148 при НК, с който е изповядана ипотеката върху посочените
имоти, при неизпълнение от страна на заемателя, кредиторът има право да
удовлетвори вземанията си чрез продажбата на ипотекираните имоти. Твърди се
още, че на 29.12.2011 год. на К.Х.К. била преведена само сумата от
11 734.98 лева, като и към настоящия момент ответникът не е върнал
остатъка от главница по заема в размер на 128 265.02 лева. Посочено е
също, че на 01.06.2012 год. ответното дружество взело решение за учредяване на
„Делтастрой Инвест“ АД, ЕИК *********, като част от капитала на последното бил
внесен от ответника чрез апортирането на недвижимите имоти, описани в т.1, т.2
и т.4 от исковата молба, съотв. „Делтастрой Инвест“ АД е станало собственик на
същите.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът
„ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД,
депозира писмен отговор, с който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. На
първо място, прави възражение за
настъпила погасителна давност за предявяване на претенцията, чиито падеж е
настъпил на 01.01.2015 год. Счита, че петгодишният давностен срок е изтекъл,
защото макар исковата молба да е предявена на 16.12.2019 год., то
констатираните от съда нередовности на исковата молба били отстранени едва на
06.01.2020 год.
На следващо място, твърди
прекратяване на процесния договор по силата на взаимно изразено писмено
съгласие на страните, като се позовава на друг сключен между тях договор от
24.05.2013 год. за продажба на пакет от 130 000 броя акции от капитала на
„Делтастрой Инвест“ АД. По силата на посочения договор ответното дружество
продало на К.Х.К. 130 000 бр. поименни акции с право на глас, с номинална
стойност 1 лев всяка, от капитала на „Делтастрой Инвест“ АД. Продавачът
прехвърлил правото на собственост върху акциите чрез джиро върху издадените на
негово име временни удостоверения с № 32-35 от 01.06.2012 год. и с № 36-39 от
12.12.2012 год. в деня на подписване на договора. В същия ден К.К. бил вписан и
в книгата на акционерите на „Делтастрой Инвест“ АД. Сочи се цена на продажбата
в размер на 131 054.06 лева. Като се позовава на чл. 5 от договора за
продажба на акции, ответникът твърди погасяване на задължението си по заема,
тъй като страните уговорили прихващане на вземането за цената на акциите със
задължението на ответника по договора за заем, като били погасени главница в
размер на 128 265.02 лева и лихва в размер на 2 789.04 лева. Съгласно
същата клауза страните уговорили пълно погасяване на задълженията по договор за
паричен заем от 27.12.2010 год.
В срока по чл.372 ГПК,
ищецът депозира
допълнителна искова молба, с която оспорва направените от ответника възражения,
както и представения от него договор за продажба на поименни акции с твърдения,
че клаузите на същия не са му познати, че страните не са договаряли продажба на
поименни акции, както и че представените страници от договора не са подписани
от К.К.. Описва се близката приятелска връзка на последния с И. Д. Р.,
управител на „Делтакар“ ООД, притежаващо 90 %
от капитала на „ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД. В тази връзка ищецът изтъква, че бил
помолен от И. Р. да предостави процесния заем на ответното дружество, поради
тежкото финансово положение, в което същото се намирало. На 24.05.2013 год. К.К.
и съпругата му М.К. били поканени на вилата на И. Р. в м-т „Траката“ на обяд,
на който присъствали и други негови роднини и приятели, като имало и оркестър
за празника. Сочи се, че по време на обяда И. Р. подал на ищеца един лист с
думите да го подпише, като после щял да му обясни какво е това. Излага също, че
лицето М Я И, подписала договора за продажба на акции от името ответното
дружество, не е присъствала на вилата на И. Р. на 24.05.2013 год., а подписала
договора по-късно.
На следващо място, ищцовата страна твърди липса на
съгласие по см. на чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД за обвързване с договора за
продажба на поименни акции. Твърди, че на 24.05.2013 год. е бил въведен в
заблуждение относно характера на листа, който подписва и неговите последици,
тъй като не е искал и изразявал воля за погасяване на задълженията на ответното
дружество по процесния договор за заем с вземането му за цената на поименните
акции. Сочи, че впоследствие узнал, че срещу заетата от него сума от
140 000 лева „ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД следвало да му прехвърли временни
удостоверения № 32-39, но оспорва да ги
е получил на 24.05.2013 год. или по-късно.
Излага, че на 28.10.2016 год.
отправил нотариална покана чрез нотариус К К, с рег.№ 513 при НК, с която
поканил ответното дружество, в тридневен срок от получаването й, да му предаде
временни удостоверения с № 32-35 от 01.06.2012 год. и с № 36-39 от 12.12.2012
год. В случай на неизпълнение в предоставения срок, К.К. заявил с поканата, че
ще счита договора за продажба на акции за прекратен. На 07.06.2017 год. ищецът
отправил втора нотариална покана чрез нотариус М Т, с рег. № 334 при НК до
„ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД, с която заявил на дружеството, че поради неизпълнение на
задължението му за предаване на временните удостоверения, нито в срока на
предходната нотариална покана, нито след това, разваля договора за продажба на
пакет от 130 000 бр. акции от капитала на „Делтастрой Инвест“ АД. Сочи, че
едва след прекратяване на договора и получаване на втората нотариална покана,
на 14.06.2017 год. били депозирани осем броя оригинални временни удостоверения
с № 32-39 за 130 000 бр. обикновени поименни акции и заверено копие от
книгата на акционерите на „Делтастрой Инвест“ АД.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът „ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД е подал
допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа
въведените с първоначалния отговор възражения. Сочи, че изложената от ищеца с
ДИМ фактическа обстановка, при която бил подписан договора за продажба на
акции, не отговаря на действителната такава, като твърди, че макар официален
празник, на 24.05.2013 год. /работен ден – петък/ въпросният договор бил
подписан от страните в офиса на дружеството и в присъствието на счетоводителя
му. Категорично оспорва твърденията за посещението на вила и провеждането на
какъвто и да е празник. Твърди, че преди подписването на договора за продажба
на акции, страните по него многократно обсъждали клаузите му, броя на акциите,
както и цената, по която да се придобият, тъй като към онзи момент ответникът
вече бил погасил част от задължението си за главница по процесния заем.
Оспорва твърденията на ищцовата
страна и за прекратяване на договора за продажба на акции, като сочи, че
временни удостоверения с № 32-39 били депозирани при нотариус Р.Т, която ги
предала на К.К., чрез упълномощения от него за целта адв. Г. А.. Допълва, че К.К.
в качеството си на акционер е участвал в провежданите общи събрания на
„Делтастрой Инвест“ АД, като дори упълнощената от него адв. В. Д. е получила
покана за провеждане на ОСА на 21.02.2020 год.
В първо по делото съдебно заседание, ищцовата страна
поддържа твърдението, че не е знаела за съдържанието на подписания документ,
доколкото е бил подписан само последния лист, респективно не е имал намерение
да се задължи по договора. В о.с.з. моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В о.с.з., ответното дружество моли за отхвърляне на иска,
като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 260209/21.07.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически
изводи:
Не е
спорно между страните по делото, а и това се установява от представените с
исковата молба доказателства, че на 27.12.2010 год. К.Х.К., ЕГН **********,
/починал в хода на процеса и заместен от своята съпруга М.Г.К./ е сключил с
„ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, договор за паричен заем, по силата на който е
предоставил на ответно дружество сума в размер на 140 000 лева, със
задължението същата да бъде върната в срок до 31.12.2014 год.
Видно е от представения нотариален акт за договорна ипотека № 164, том I, рег. № 1803, дело № 164/2010 год., че за обезпечаване на вземането на
заемодателя ответното дружество е учредило в негова полза договорна ипотека
върху описани в акта недвижими имоти.
Не е
налице спор между страните и относно изпълнението на задължението на ищеца, в
качеството му на заемодател, както и че изплатената по договора за заем
главница е в размер на 11 734.98 лева.
В
подкрепа на твърдението за погасяване на задължението до пълния размер на
главницата от 128 265.02 лева, ответникът представя договор за продажба на
пакет от 130 000 броя акции от капитала
на „Делтастрой инвест“ АД от 24.05.2013 год.
Със
същия страните се договорят ответното дружество да продаде притежаваните от
него акции от капитала на „Делтастрой инвест“ АД чрез джиро върху временни
удостоверения с № от 32 до 35 вкл. от 01.06.2012 год. и № от 36 до 39 от
12.12.2012 год. срещу продажна цена в размер на 131 054.06 лева, с която
се счита за погасено съществуващо задължение на продавача към купувача в размер
на същата сума, формулирано от неиздължена главница от 128 265.02 год. по
договор за паричен заем от 28.12.2010 год., сключен между страните и полагащата
се лихва в размер на 2 789.04 лева.
За доказване изпълнение на
задължението на ответното дружество по сключения договор, представени по делото
са временни удостоверения с № № 032/01.06.2012 год.,,
033/01.06.2012 год., 034/01.06.2012 год., 035/01.06.2012 год., 036/12.12.2012
год., 037/12.12.2012 год., 038/12.12.2012 год. и 039/12.12.2012 год., на чийто
гръб е обективирано джиро от 24.05.2013 год., с което представляващата
ответното дружество М.И. джиросва временните удостоверения на ищеца К.Х.К..
Джирото е подписано както от джиранта „ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД, така и от джиратаря
Иванов.
Представена
е и заверен препис от книга на акционерите на „Делтастрой Инвест“ ЕАД, ЕИК
*********, от която е видно, че ищецът К.Х.К. е вписан като акционер на
140 000 броя акции на 24.05.2013 год. въз основа на джиро върху временни
удостоверения с посочените по-горе номера.
Ищцовата страна е оспорила автентичността на представените временни
удостоверения, в частта относно положения за джиратар подпис на К. Иванов,
поради което и с оглед откритото производство, е проведена съдебно-почеркова
експертиза. От заключението по същата, кредитирано като обективно и компетентно
дадено, се установявоа, че подписът за джиратар на всички временни
удостоверения е изпълнен от ищеца К..
Твърдейки липса на намерение за
задължаване по договора за продажба на пакет акции, ищците представят нотариална покана от 28.10.2016
год. с рег. № 2983, том 2, акт 185 на нотариус
Кангалова, с която К.Х.К.
кани
ответното дружество „Делтастрой“
ООД в 3-дневен срок от получаването й да предаде временните удостоверения във връзка със сключения договор от 24.05.2013 за
продажба на пакет от акции. Обективирано е изявление, че при неизпълнение същият ще
счита договора за прекратен. Видно от приложената разписка, поканата е връчена на
04.11.2016 год. на М.И., като представляваща
ответника.
За
развилите се след изпращането на поканата отношения между страните, първоначално
ищецът представя нотариална покана рег.№ 2503, том 1, акт № 159 от 07.06.2017
год. на нотариус М Т, изходяща от ищеца, чрез адв.А., обективираща изявление за
разваляне на договора поради непредаване на временните удостоверения и искане
за връщане на сумата от 130 000 лева и лихвата по договора за заем. От
извършеното отбелязване е видно, че същата е връчена на служител на ответното
дружество, но без посочване на датата на връчването й.
За опровергаване на твърденията на ищеца, ответното
дружество представя нотариална покана до К. с рег.№ 884, том I, № 121 от 14.06.2017 год. за
получаване на осем броя оригинали на удостоверения, находящи се при нотариус Т
и покана да ги получи в 15 дневен срок от връчване на поканата. Същата е връчена
на 03.08.2017 год. лично на ищеца срещу разписка, като видно от предавателен
протокол № 2/2017 вх.р.№ 883/03.08.2017 год., изготвен от Росица Т, временни
удостоверения с № № 032/01.06.2012 год.,, 033/01.06.2012 год., 034/01.06.2012 год.,
035/01.06.2012 год., 036/12.12.2012 год., 037/12.12.2012 год., 038/12.12.2012
год. и 039/12.12.2012 год., ведно с извадка от книга на акционерите
стр.27 до 31 вкл., са предадени на адв.А., като пълномощник на ищеца.
Че
временните удостоверения са в държане на ищеца се установява и от представянето
им в проведеното на 19.01.2021 год. съдебно заседание от правоприемницата на
ищеца с твърдението за късното им откриване.
Поддържайки,
че договорът за проджаба на пакет акции е произвел валидно действието си, освен
джиросаните временни удостоверения, ответното дружество представя и протоколи
от извънредно общо събрание на „Делтастрой
Инвест“ АД от 28.07.2015 год. и от 24.06.2016 год., в който ищеца е посочен
като лично присъстващ , в качеството му на акционер на „Делтастрой инвест“ АД.
За опровергаване на горното се представя експертно
решение на ТЕЛК от 28.09.2015 год. на ищеца, с което решение му е определена 100
% т.н.р с чужда помощ.
За установяване на твърденията в исковата молба ангажирани по делото от
ищеца са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Х.К. /дъщеря на
ищеца/. В показанията си същата излага, че на датата, на която е сключен
договора /23.05.2013 год./ родителите са
били поканени на вилата на Р.и на Траката, като още от обяд са започнали да
празнуват. Свидетелката сочи, че са се прибрали късно вечерта и майка й била
много ядосана, като се е карала на баща й как може да подписва документ на
маса. Излага, че въпросната вечер не е разбрала за естеството на документа,
нито колко листа е подписал, а само е чула репликата „как можеш да подписваш“.
В показанията си свидетелката Апостолова, водена от ответното дружество,
сочи, че познава К., както и отношенията между страните по повод договора за
продажба на акции, тъй като счетоводител първо тя ги преглеждала за технически
неточности, а след подписването му – го осчетоводила и подредила в
документацията. Конкретно разказва, че договорът е бил подписан към 10-11 часа
в офиса на Р., където отишли управителя на „Делтастрой“ г-жа И., г-н К. и г-н Р.,
а след подписването й предали подписаните екземляри на договора и подписаните
акции. Сочи, че продадените 130 броя акции са били в отделни пакети, на отделни
листи и били подписани и от двете страни. Не й е известно къде са ходили след
подписването на документите.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни
изводи:
Доколкото по отношение валидното
възникване на правоотношение по договор за заем, реалното предаване на сумата,
за която е постигнато съгласие за предоставяне в заем, както и размера на
неизплатената по него главница не се спори, то на ищцата М.Г.К. не следва да се
възлага в тежест установяването на посочените обстоятелства, а след уточняване
на въведените с допълнителната искова молба противоречиви твърдения – следва да
се дадат указания относно доказване на
евентуалната неавтентичността/авторството на подписа, положен от името на К.К. върху
посочения договор или твърдения порок във волята и липса на намерение.
Релевираните в исковата и
допълнителната искова молба твърдения сочат, че претенциите си ищецът извежда
от наличието на облигационни отношения между страните, основани на сключен
между страните
договор за заем, като по отношение
реалното
предаване на сумата, за която е постигнато съгласие за предоставяне в заем,
както и размера на неизплатената по него главница не се спори.
При това положение, в тежест на
ответника е да установи връщане на заетата сума или други своевременно наведени
правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения.
Именно с характер на правопогасяващо
такова е възражението му за недължимост на сумата поради прихващане на
задължението за връщане на заетата сума с насрещното такова на ищеца за
заплащане на продажната цена на 130 000
броя акции от капитала на „Делтастрой инвест“ АД по договор за покупко-продажба
на пакет акции от 24.05.2013 год., който представя като доказателство по
делото.
Видно
от съдържанието, страните са постигнали съгласие за продажба на 130 000
броя акции срещу продажна цена в размер на 131 054.06 лева, с която се
счита за погасено съществуващо задължение на продавача към купувача в размер на
същата сума, формулирано от неиздължена главница от 128 265.02 год. по
договор за паричен заем от 28.12.2010 год., сключен между страните и полагащата
се лихва в размер на 2 789.04 лева, като са представени и доказателства за
завършен фактически състав– прехвърляне на временните удостоверения с джиро и
вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите /чл.187, ал.2 вр. чл.185, ал.2 ТЗ/.
А след
като, съгласно чл.187, ал.3 ТЗ, прехвърлянето
на временното удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то
удостоверява и са налице съвпадащи изявления на страните за погасяване на
задължението на ответника по договора за заем с насрещното такова на
заемодателя за заплащане на продажната цена на акциите, искът за връщане на
заетата сума се явява неоснователен.
Ищцовите
твърдения за липса на намерение за задължаване по процесния договор и за
въвеждането му в заблуждение относно естеството на документа, който подписва,
съдът намира за недоказани.
На
първо място, следва да се посочи, че в хода на цялото производство ищецът твърди
и поддържа, че на процесната дата е подписал един единствен лист без да е знае
неговото съдържание. От доказателствата по делото се установява обаче, че на
24.05.2013 същият е подписал както договорът за продажба на акции /чиято
автентичност не бе оспорена/, така и осем броя временни удостоверения за джиратар, чиято автентичност бе потвърдена от
вещото лице – експерт. Последното кореспондира с показанията на свидетелката А.относно
обстоятелствата, при които е сключен договора. Показанията на другата разпитана
свидетелка, доколкото не почиват на непосредствени впечатления и не се
отличават с конкретика относно документа, който се твърди да е подписан на
процесното тържество, не са в състояние да опровергая горните събрани писмени и
гласни доказателства.
На следващо място, липсата на намерение за обвързване с
процесния договор се опровергава от
последващите предприети от К. действия по изискване на временните
удостоверения, ведно с последиците при непредаването им и обвързването им с
договора за заем. Обстоятелството, че същият се позовава на клауза на договора
/чл.5/, систематично намираща се на неподписан лист от него, сочи, че същият е
бил запознат с неговото съдържание, противно на поддържаното в хода на
производството.
Нещо повече, че фактическото представяне на временните
удостоверения от процесуалния му представител в последното по делото съдебно
заседание означава, че същите са били в негово държане.
Ирелевантно е обтоятелството, че на гърба на
представените от ищеца временни удостоверения липсва подпис на К.. Джирото се извършва чрез подпис на
притежателя върху гърба на ценната книга или чрез алонж и поставяне на думата
„джиросвам“ на гърба на документа. Подписът на приобретателя – джиратар не е
елемент от действителността на джирото и не се отразява на неговата
прехвърлителна функция.
За неотносими, с оглед предмета на предявения иск и наведените
от ответника възражения, са и твърденията и представените в тази насока
доказателства за невъзможността на К. да участва в дружествените дела на
„Делтастрой инвест“ АД.
Прочее, налага се извод за неоснователност на предявения иск,
който следва да се отхвърли като такъв.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват разноски
съобразно представения списък по чл.80 ГПК, възлизащи в размер на 4 100
лева – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.Х.К., ЕГН **********, (починал в хода на процеса и заместен по реда на чл.
227 ГПК от наследника си М.Г.К.)***,
чрез пълномощника адв. В.Д., срещу „ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Южна промишлена зона, ПИ № 83,
представлявано от управителя М Я И, иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр.
чл. 240 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
128 265.02 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от
27.12.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл.86 ЗЗД, платима по банкова сметка, *** „Обединена Българска банка“ АД – BG62UBBS80021018849312.
ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН: **********
***, заместила по реда на чл.227 ГПК починалия в хода на производството ищец К.Х.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Южна промишлена зона, ПИ № 83, представлявано от
управителя М Я И сума в размер на 4 100
лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: