Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 12.05.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 7220 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.50 от ЗЗД.

          Ищцата Д.Н.Н., чрез процесуален представител адв. Р. излага в исковата молба и допълнителната такава, че на 05.06.2010 год., около 17.30 часа, на първокласен път Русе –София, водачът Г. С.А., при управление на тежкотоварен автомобил, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с друг автомобил, в който пътували заедно със съпруга си и дъщеря си. Поддържа, че вследствие на произшествието дъщеря й получила тежка черепно-мозъчна травма, която довела атактична и спастична церебрална парализа, епилепсия и тежко когнитивно увреждане, които увреждания са необратими, т.е. ще бъде абсолютен инвалид до края на живота си. Ищцата твърди, че вследствие това състояние на детето си изпитва и ще изпитва тежки болки и страдания, изразяващи се в майчини душевни болки за съдбата на единственото й дете. Освен това ще трябва да се грижи за нея до край на живота си и ще бъде лишена от личен и професионален живот. Твърди, че ЗАД „В.“ е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. Отделно от това Агенция „П.И.“ не е предприела необходимите действия по премахване на наличен надлъжен насип, образувал се по банкета на пътя, както и рекламното съоръжение, в което е настъпил удара не е монтиран на нормативно установеното разстояние от плътното за движение. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответниците солидарно да й заплатят обезщетение за претърпените неимуществени вреди изразяващи се в душевни болки, страдания и майчина мъка, а също и от лишаване от личен и професионален живот, които тя търпи и ще търпи до края на дните си, в резултат на трайното и необратимо увреждане, водещо до пожизнено осакатяване и невъзможност за съзнателен и самостоятелен живот на нейната дъщеря А.А.Н., в размер на 250 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът „Д.з.“  АД, правоприемник на ЗАД „В.“, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди, че ищцата не попада в кръга лица, имащи право да претендират обезщетение за вреди на трето лице. Отделно от това исковата претенция е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Ответникът Агенция „П.И.“ оспорва иска, като твърди, че не извършили неправомерни действия или бездействия, които да са довели до настъпване на вредоносния резултат. Молят искът да бъде отхвърлен, като претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Третото лице помагач на ответника Агенция „П.И.“ - Г. С.А. оспорва иска и моли съда да го отхвърли.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Преди да пристъпи към обсъждане на представените доказателства, съдът следва да обсъди въпроса за активната материалноправна легитимация на ищеца Д.Н.Н. и правото й на обезщетение за неимуществени вреди по повод получени телесни увреди от дъщеря й А.А.Н..

Настоящият съдебен състав намира, че право на обезщетение за неимуществени вреди има само пострадалия, чието здраве или телесна цялост са били увредени и в резултат на това са претърпели болки и страдания, т.е. тези вреди са лични. Не така стои въпросът при смърт, но настоящият казус не е такъв.

 В българската правна система обезщетение за неимуществени вреди за душевни болки и страдания, източник за които са чужди неимуществени вреди, се присъждат само при смърт на пострадалото лице. Съгласно ППВС № 4/1968 год. при присъждане на обезщетение за телесни увреждания съдът следва да вземе предвид характерът на уврежданията, начинът на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. Тези обективни обстоятелства, които Върховният съд посочва неизчерпателно, касаят болките и страданията, понасяни от самото пострадало лице. То може да претендира обезщетяване за нанесените му телесни увреждания, причинили му болки и страдания. Именно пострадалото лице може само да претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди, тъй като тези вреди са само лични – накърнени са неговите субективни права.

Изложените съображения налагат извод, че предявеният от ищцата иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди изразяващи се в душевни болки, страдания и майчина мъка, а също и от лишаване от личен и професионален живот, които тя търпи и ще търпи до края на дните си, в резултат на трайното и необратимо увреждане, водещо до пожизнено осакатяване и невъзможност за съзнателен и самостоятелен живот на нейната дъщеря А.А.Н. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лева, определено съгласно чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Доказателства за извършени разноски от ответниците не се събраха, поради което следва да бъде отхвърлено искането им за присъждане на такива.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.Н. с ЕГН ********** против „Д.з.“  АД с ЕИК ********и Агенция „П.И.“ искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.50 от ЗЗД за солидарно осъждане да заплатят сумата от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и майчина мъка, а също и от лишаване от личен и професионален живот, които тя търпи и ще търпи до края на дните си, в резултат на трайното и необратимо увреждане, водещо до пожизнено осакатяване и невъзможност за съзнателен и самостоятелен живот на нейната дъщеря А.А.Н., пострадала при пътно-транспортно произшествие, станало на 05.06.2010 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2010 год., до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК Д.Н.Н. с ЕГН ********** да заплати на „Д.з.“  АД с ЕИК ********и Агенция „П.И.“ сумата от по 150 /сто и петдесет/ лева на всеки от тях, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля искането на ответниците за заплащане на разноски по делото, като неоснователно и недоказано.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна - Г.С.А. с ЕГН ********** ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: