Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 19.06.2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в закрито съдебно заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.д №3832 по описа за 2019 год. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 и ал.4 и
след. от ГПК.
Съдът е сезиран с три жалби, както следва:
1. Жалба вх.№381/27.02.2019г.,
подадена от О.Г.З.-С., Д.Д.С. и А.Г.К., трети лица по изп.дело
№20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 в КЧСИ, с район на действие
СГС, срещу извършване на действия по принудително
изпълнение, изразяващи се в извършено уведомление за насрочен опис и извършване
на опис върху несеквестируем недвижим имот, находящ
се в град София, бул.”*******.
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност
на извършени от съдебния изпълнител действия по уведомяване на жалбоподателите
за насрочен опис на недвижим имот, който е съсобствен
между жалбоподателите - О.Г.З.-С. и А.Г.К. и длъжника - Е.И.З. и същият
представлява единствено жилище за съдлъжника и
семейството му. Поддържа се още, че с насочване на принудителното изпълнение
срещу процесното жилището се засягат и законни
интереси на жалбоподателя - Д.Д.С., който живее в
него. По тези аргументи се излага, че извършените от ЧСИ Г.Н., с рег.№923, с район
на действие СГС, по изп.дело №20169230400404 действия
по принудително изпълнение насочени срещу несеквестируем
имот се явяват незаконосъобразни и съответно като такива следва да бъдат
отменени. Прави искане да бъде отменена наложена обезпечителна мярка - възбрана
върху недвижим имот, находящ се в
град София, бул.”*******, както и да бъде указано на съдебния изпълнител да
насочи принудително изпълнение върху друг недвижим имот - УПИ ІV-69 от кв.11 по
плана на град София, в.з.”Долни Пасарел”, с площ от 1000 кв.м., ведно с
изградената в него сграда, чиято стойност е достатъчна за погасяване на
задължението на длъжниците.
Взискателят - С.Б.Д., е получил препис от жалбата, но в
законоустановения срок не депозира писмено възражение и не взема становище по
подадената жалба.
Частният съдебен изпълнител Г.Н., с
рег.№923 в КЧСИ, с район на действие СГС, е депозирал подробни писмени
обяснения – мотиви по обжалваното изпълнително действие съобразно чл.436, ал.4
от ГПК. Изложени са аргументи за недопустимост и алтернативно за неоснователност
на подадената жалба.
2. Жалба вх.№382/27.02.2019г.,
подадена от Е.И.З., длъжник
по изп.дело №20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н., с
рег.№923 в КЧСИ, с район на действие СГС, срещу извършване на действия
по принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на обезпечителна мярка -
възбрана, извършено уведомление за насрочен опис и извършване на опис върху несеквестируем недвижим имот, находящ се в град София, бул.”*******.
В жалбата са наведени доводи, че действията на
съдебния изпълнител за насочване на принудителното изпълнение върху недвижим
имот, който е единствено жилище за длъжника и като такъв е несеквестируем,
са незаконосъобразни, тъй като са в противоречие на нормата на чл.444, т.7 от ГПК. По тези аргументи се излага, че извършените от ЧСИ Г.Н., с рег.№923, с
район на действие СГС, по изп.дело №20169230400404
действия по принудително изпълнение насочени срещу несеквестируем
имот се явяват незаконосъобразни и съответно като такива следва да бъдат
отменени. Прави искане да бъде отменена наложена обезпечителна мярка - възбрана
върху недвижим имот, находящ се в
град София, бул.”*******, както и да бъде указано на съдебния изпълнител да
насочи принудително изпълнение върху друг недвижим имот - УПИ ІV-69 от кв.11 по
плана на град София, в.з.”Долни Пасарел”, с площ от 1000 кв.м., ведно с
изградената в него сграда, чиято стойност е достатъчна за погасяване на
задължението на длъжниците.
Взискателят - С.Б.Д., е получил препис от жалбата, но в
законоустановения срок не депозира писмено възражение и не взема становище по
подадената жалба.
Частният съдебен изпълнител Г.Н., с
рег.№923 в КЧСИ, с район на действие СГС, е депозирал подробни писмени
обяснения – мотиви по обжалваното изпълнително действие съобразно чл.436, ал.4
от ГПК. Изложени са аргументи за неоснователност на подадената жалба. Твърди
се, че от събраните по изпълнителното дело доказателства се установява по
несъмнен начин, че длъжникът - Е.И.З. притежава в режим на СИО друг жилищен
имот, по отношение на който също е наложена обезпечителна мярка - възбрана.
Следователно твърдението на длъжника, че недвижим имот, находящ се в град София, бул.”*******, е единствено
жилище и като такова е несеквестируемо е
неоснователно и недоказано.
3. Жалба вх.№536/06.03.2019г.,
подадена от Е.И.З., О.Г.З.-С., Д.Д.С.
и А.Г.К., първата длъжник, а останалите трети лица по изп.дело №20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 в
КЧСИ, с район на действие СГС, срещу извършване на действия
по принудително изпълнение, изразяващи се в извършено уведомление за насрочен
опис и извършване на опис върху несеквестируем недвижим
имот, находящ се в град София, бул.”*******.
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност
на извършени от съдебния изпълнител действия по уведомяване на жалбоподателите
за насрочен опис на недвижим имот, който е съсобствен
между жалбоподателите - О.Г.З.-С. и А.Г.К. и длъжника - Е.И.З. и същият
представлява единствено жилище за съдлъжника и
семейството му. По тези аргументи се излага, че извършените от ЧСИ Г.Н., с
рег.№923, с район на действие СГС, по изп.дело
№20169230400404 действия по принудително изпълнение насочени срещу несеквестируем имот се явяват незаконосъобразни и съответно
като такива следва да бъдат отменени. Прави се искане да бъде отменена наложена
обезпечителна мярка - възбрана върху недвижим имот, находящ се в град София, бул.”*******, както и да бъде
указано на съдебния изпълнител да насочи принудително изпълнение върху друг недвижим
имот - УПИ ІV-69 от кв.11 по плана на град София, в.з.”Долни Пасарел”, с площ
от 1000 кв.м., ведно с изградената в него сграда, чиято стойност е достатъчна
за погасяване на задължението на длъжниците.
Взискателят - С.Б.Д., е получил препис от жалбата, но в
законоустановения срок не депозира писмено възражение и не взема становище по
подадената жалба.
Частният съдебен изпълнител Г.Н., с рег.№923 в КЧСИ, с
район на действие СГС, е депозирал подробни писмени обяснения – мотиви по
обжалваното изпълнително действие съобразно чл.436, ал.4 от ГПК. Изложени са
съображения, че така подадената жалба е недопустима доколкото идентични доводи
са изложени от жалбоподателите в подадени от тях предходни жалби
вх.№381/27.02.2019г. и вх.№382/27.02.2019г..
Съдът
като обсъди доводите на страните и материалите по приложеното заверено копие от
изпълнителното дело, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н.,
с рег.№923 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя - С.Б.Д. срещу длъжниците
- Е.И.З. и Ф.И.Б., за сумата по приложен изпълнителен лист, издаден на 09.06.2016г.,
въз основа на решение от 17.12.2012г. по гр.д.№6141/2012г. по описа на СГС, ІV-В
състав. Съставен е на 27.02.2019г. от съдебния изпълнител протокол за опис на
недвижим имот, находящ се в град
София, бул.”*******, по отношение на който имот длъжника - Е.И.З.
притежава 4/6 ид.ч. от правото на собственост. От
приложени по изпълнителното дело доказателства - договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ от 31.07.1991г. и удостоверение за
наследници от 07.08.2006г. на Г.П.З., се установява, че недвижимият имот, находящ се в град София, бул.”*******,
по отношение на който е съставен протокол за опис от 27.02.2019г. е съсобствен между Е.И.З., която притежава 4/6 ид.ч. от правото на собственост, О.Г.З.-С., която притежава 1/6 ид.ч.
от правото на собственост и А.Г.К., която притежава 1/6 ид.ч.
от правото на собственост. От приложените по изпълнителното дело доказателства
е видно още, че длъжникът - Е.И.З. е придобила чрез договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №192,
том ІІІ, дело №2144 от 1997г., недвижим имот - дворно място, съставляващо
парцел ІІ-172 от кв.16 по плана на с.Върбеница, обл.Монтана, ведно с изградената в него жилищна сграда и
селскостопанска постройка.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
1. По жалба вх.№381/27.02.2019г., подадена от
О.Г.З.-С., Д.Д.С.
и А.Г.К., трети лица по изп.дело
№20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 в КЧСИ, с район на действие
СГС, срещу извършване на действия по принудително
изпълнение, изразяващи се в извършено уведомление за насрочен опис и извършване
на опис върху несеквестируем недвижим имот, находящ
се в град София, бул.”*******:
По допустимостта на
жалбата:
По отношение на трети
лица в изпълнителното производство, които не са адресати на изпълнителния лист,
въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е допустимо съгласно чл.435, ал.4 от ГПК да обжалват действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху вещи,
които в деня на запора, възбраната или предаването, се намират във владение на
това трето лице. В случая в жалбата са релевирани доводи попадащи в
предметния обхват на нормата на чл.435, ал.4 от ГПК, поради което съдът счита,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Третите лица, засегнати от принудителното изпълнение
са легитимирани да бранят правата и законните си интереси, но разпоредбата на
чл.435 от ГПК лимитира предметния обхват на действията на съдебния изпълнител,
които могат да бъдат обжалвани от трети лица в изпълнителния процес. В ал.4 на
чл.435 ГПК се посочва, че трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването
се намират във владение на това лице. В конкретния случай от доказателствата по
изпълнителното дело се установява, че всяка от жалбоподателките
- О.Г.З.-С. и А.Г.К., притежава по 1/6 ид.ч. от
правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се в град София, бул.”*******, по отношение на който
е съставен протокол за опис от 27.02.2019г. и е предмет на принудителното изпълнение, но същите не заявяват
самостоятелни права, които да изключват правата на длъжника и правото на взискателя да се удовлетвори принудително от стойността му.
Отделно от горното съдът намира да посочи, че жалбоподателите не ангажират,
съответно нямат искания за събиране на доказателства, от които да се установи
обстоятелството, че са упражнявали фактическата власт върху имота - владение,
към деня на налагане на възбраната. На следващо място съдът намира да посочи,
че съгласно чл.435, ал.4, изр.последно ГПК жалбата не се уважава, ако се
установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагане на запора или
възбраната, какъвто е конкретният случай - съдлъжника
- Е.И.З. притежава 4/6 ид.ч. от правото на
собственост върху имота, факт по отношение на който жалбоподателите не спорят.
Относно доводите релевирани в жалбата, че извършеният
опис е реализиран досежно несеквестируем
имот - жалбоподателите твърдят, че недвижимият имот се явява единствено тяхно жилище,
съдът намира за неотносими в производство по реда на
чл.435, ал.4 от ГПК доколкото трети на изпълнението лица не могат да се позовават
на несеквестируемост /по аргумент на чл.444, т.7 от ГПК/, поради което не следва да се обсъждат. На следващо място съдът намира, че
направените в жалбата искания за отмяна на наложена обезпечителна мярка -
възбрана върху недвижим имот,
находящ се в град София, бул.”*******, както и да бъде указано на съдебния
изпълнител да насочи принудително изпълнение върху друг недвижим имот - УПИ
ІV-69 от кв.11 по плана на град София, в.з.”Долни Пасарел”, с площ от 1000
кв.м., ведно с изградената в него сграда, чиято стойност е достатъчна за
погасяване на задължението на длъжниците, са изцяло недопустими, тъй като не
попадат в предметния обхват на нормата на чл.435, ал.4 от ГПК,
респективно не подлежи на съдебен контрол определянето от съдебния изпълнител
на способ на изпълнение, и като такива не следва да се обсъждат.
По тези аргументи
настоящият състав приема, че извършените
от ЧСИ Г.Н., с рег.№923, с район на действие СГС, по изп.дело
№20169230400404 действия по принудително изпълнение насочени срещу недвижим
имот, по отношение на който е съставен протокол за опис от 27.02.2019г., са
законосъобразни, не страдат от пороците, заявени от жалбоподателите
и като такива не подлежат на отмяна, респективно депозираната против тях жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
2. По жалба вх.№382/27.02.2019г., подадена от
Е.И.З., длъжник по изп.дело №20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 в
КЧСИ, с район на действие СГС, срещу извършване на действия
по принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на обезпечителна мярка -
възбрана, извършено уведомление за насрочен опис и извършване на опис върху несеквестируем недвижим имот, находящ се в град София,
бул.”*******:
В случая в жалбата са релевирани доводи, че предмет на
обжалване са действия на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 в КЧСИ, с район на действие СГС,
отнасящи се до насочване на принудително изпълнение върху несеквестируем
имот в нарушение на норма на чл.444, ал.7 от ГПК, предвид на което попада в
предметния обхват на чл.435, ал.2 от ГПК и същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В
настоящия случай, по същество длъжникът се позовава бланкетно на нормата на чл.444, т.7 ГПК с довод, че процесният недвижим имот, по
отношение на който е насочено принудителното изпълнение и върху който е
наложена възбрана е несеквестируем. Безспорно в настоящия
случай, съдът приема, че принудителното изпълнение е насочено по отношение на недвижим
имот, за който е съставен протокол за опис от
27.02.2019г. и представляващ апартамент №52, находящ се в град София, бул.”****. Съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК, несеквестируемо е жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
това, дали длъжникът живее
в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него
се продава, ако са налице условията
по чл. 39, ал. 2 ЗС.
В процесния случай доказателствената тежест за установяване на факта, че възбраненият
имот е жилище, което е единствено на длъжника по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК, е върху последния. По изпълнителното дело не са ангажирани доказателства от страна на длъжника за това обстоятелство, за да може съдът да прецени
наличието на твърдяната несеквестируемост. От друга страна и с депозираната до съда жалба, не са ангажирани
доказателства, че възбраненият недвижим имот е
единствено жилище на длъжника, както и че членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище. Напротив
- от приложен по изпълнителното дело нотариален
акт за покупко-продажба №192, том ІІІ, дело №2144 от 1997г. е видно, че
длъжникът - Е.И.З. е собственик на недвижим имот - дворно място, съставляващо
парцел ІІ-172 от кв.16 по плана на с.Върбеница, обл.Монтана, ведно с изградената в него жилищна сграда и
селскостопанска постройка. Следователно в случая е опровергано твърдението на
жалбоподателката, че недвижимият имот, по отношение на който е насочено
принудителното изпълнение е единствен неин жилищен имот и като такъв е несеквестируем. Не се доказват предпоставките на чл.444,
т.7 от ГПК.
На следващо място независимо от горните аргументи, на основание на които съдът приема, че недвижимият имот по отношение на който е съставен протокол
за опис от 27.02.2019г. не представлява несеквестируем
имот по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК следва да се допълни следното:
Съгласно задължителните
разяснения дадени в т.1 от ТР №2 от 26.06.2015г.
по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи /каквато вещ в
случая е процесният недвижим имот/
е забрана за тяхното осребряване.
Налагането на запор/възбрана
върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната
ги задържа в патримониума
на длъжника – налагането на
запор или възбрана върху
вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта
и в този смисъл не я нарушава. Следователно при съобразяване със задължителните разяснения дадени в т.1 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се
налага извода, че извършеното от съдебния изпълнител действие по налагане на
възбрана върху имота на жалбоподателката, се явява
допустимо изпълнително действие, имащо за цел съхраняване на имуществото на длъжника, с оглед евентуалното разпореждане
с него от страна на жалбоподателя. Следователно действията на ЧСИ по
насочване на изпълнението –
чрез възбрана на имот, собственост на жалбоподателката, се явяват законосъобразни.
С оглед на изложеното жалбата, в частта с която
длъжникът обжалва насочването на принудителното изпълнение върху недвижим имот,
за който твърди, че е несеквестируем, чрез налагане
на възбрана върху същия се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
оставена без уважение.
На следващо място съдът намира, че направените в
жалбата искания за отмяна на наложена обезпечителна мярка - възбрана върху недвижим имот, находящ се в град София,
бул.”*******, както и да бъде указано на съдебния изпълнител да насочи
принудително изпълнение върху друг недвижим имот - УПИ ІV-69 от кв.11 по плана
на град София, в.з.”Долни Пасарел”, с площ от 1000 кв.м., ведно с изградената в
него сграда, чиято стойност е достатъчна за погасяване на задължението на
длъжниците, са изцяло недопустими, тъй като не попадат в предметния обхват на нормата
на чл.435, ал.2 от ГПК, респективно не подлежи на съдебен контрол определянето
от съдебния изпълнител на способ на изпълнение, и като такива не следва да се
обсъждат.
3. По жалба
вх.№536/06.03.2019г., подадена от Е.И.З.,
О.Г.З.-С., Д.Д.С.
и А.Г.К., първата длъжник, а останалите трети лица по изп.дело №20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 в
КЧСИ, с район на действие СГС, срещу извършване на действия
по принудително изпълнение, изразяващи се в извършено уведомление за насрочен
опис и извършване на опис върху несеквестируем недвижим
имот, находящ се в град София, бул.”*******:
Доколкото жалба вх.№536/06.03.2019г. е подадена от
длъжник и трети лица и в същата са наведени идентични доводи за
незаконосъобразност на действия по принудително изпълнение по изп.дело №20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 в
КЧСИ, с район на действие СГС, както в жалба вх.№381/27.02.2019г., подадена от
същите трети лица, така и в жалба вх.№382/27.02.2019г., подадена от същия
длъжник, съдът намира, че жалба вх.№536/06.03.2019г. е допустима, тъй като в
нея се поддържат твърдения, които попадат в предметния обхват на чл.435, ал.2 и
ал.4 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът
намира, че доколкото в жалба вх.№536/06.03.2019г. са изложени идентични доводи
за незаконосъобразност на действия по принудително изпълнение по изп.дело №20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 в
КЧСИ, с район на действие СГС, както в жалба вх.№381/27.02.2019г., така и в
жалба вх.№382/27.02.2019г., които аргументи са подробно обсъдени от съда при
разглеждане на посочените две жалби, не следва отново да се преповтарят
доводите за неоснователност на настоящата жалба, която следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№381/27.02.2019г.,
подадена от О.Г.З.-С., Д.Д.С. и А.Г.К., трети лица по изп.дело
№20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 в КЧСИ, с район на действие
СГС, срещу извършване на действия по принудително
изпълнение, изразяващи се в извършено уведомление за насрочен опис и извършване
на опис върху несеквестируем недвижим имот, находящ
се в град София, бул.”*******, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№382/27.02.2019г.,
подадена от Е.И.З., длъжник
по изп.дело №20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н., с
рег.№923 в КЧСИ, с район на действие СГС, срещу извършване на действия
по принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на обезпечителна мярка -
възбрана, извършено уведомление за насрочен опис и извършване на опис върху несеквестируем недвижим имот, находящ се в град София,
бул.”*******, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№536/06.03.2019г., подадена от Е.И.З.,
О.Г.З.-С., Д.Д.С.
и А.Г.К., първата длъжник, а останалите трети лица по изп.дело №20169230400404 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 в
КЧСИ, с район на действие СГС, срещу извършване на действия
по принудително изпълнение, изразяващи се в извършено уведомление за насрочен
опис и извършване на опис върху несеквестируем недвижим
имот, находящ се в град София, бул.”*******, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437,
ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./