Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….. 05.02.2019
г. гр.
Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На тридесети януари две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар: Александра Сергева
Прокурор: КРАСИМИР ЯЧЕВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
вчнд № 12 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Л.Н. – служебен защитник на осъдения И. А. А. ***, подадена срещу определение № 848 от 17.12.2018 г., постановено по чнд № 2874/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК е наложил на осъдения И. А. А. да изтърпи най-тежкото от наказанията, определени му по нохд №342/2017 г. по описа на Районен съд-гр. ***, нохд № 1572/2017 г. по описа на Районен съд-гр. * и нохд № 2028/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен в размер на две години лишаване от свобода.
На основание чл. 24 НК съдът е увеличил определеното за изтърпяване от осъдения И. А. А. общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода с една втора и е постановил той да изтърпи наказание в размер на три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от определеното за изтърпяване увеличено общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, изтърпяното от осъдения И. А. А. наказание в размер на две години лишаване от свобода, съгласно справка рег. № 16554 от 11.12.2018 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение – в частта, с която определеното за изтърпяване от И. А. А. общо най-тежко наказание е увеличено с ½. Прави се искане за изменение на определението, като приложението на разпоредбата на чл. 24 НК бъде отменено.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния защитник на осъдения И. А. А. – адвокат Л.Н..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, но не по посочените в нея съображения. При
разглеждане на делото и при постановяване на определението решаващият съд е
допуснал отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на осъдения И. А. А.. Поради това
атакуваното с въззивната жалба определение следва да бъде отменено, а делото да
се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Първостепенният съд е допуснал отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което се изразява в това, че не е установил
по предвидения начин съдебното минало на осъдения И. А. А.. Съобразно
константната практика на ВКС по наказателни дела, например Постановление на
Пленума на ВС № 4 от 28.06.1965 г. по н. д. № 2/65 г., решение № 772 от
30.12.1974 г. по н. д. № 774/74 г., І н. о, решение № 434 от 22.10.2008 г. по
н. д. № 434/2008 г., І н. о., съдебното
минало следва да бъде изяснявано безпротиворечиво и установявано с преписи от
съответните съдебни актове, а не само чрез свидетелство за съдимост, както това
е сторено в разглеждания случай.
Изискването на преписи от осъдителните присъди е необходимо, тъй като не са редки случаите, когато свидетелствата за съдимост са непълни и неточни. Възможно е – в някои случаи, да е налице осъждане на подсъдимия с влязла в сила присъда и след издаване на свидетелството за съдимост. При всички случаи свидетелството за съдимост дава само кратки и непълни данни за предишните осъждания на подсъдимия /осъдения/. Това с особена сила се отнася за случаите на осъждане за продължавано престъпление и реална съвкупност. Освен това данните в свидетелството за съдимост не са достатъчни, за да се изясни личността на осъдения и неговата обществена опасност, както и индивидуалната тежест на конкретно извършените от него престъпления.
Установяването на съдебното минало на осъдения с преписи от съответните съдебни актове е абсолютно наложително и поради това, че в съответствие с непротиворечивата практика на ВКС – например решение № 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г., ІІ н. о. и решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., ІІ н. о, съдът може да приложи разпоредбата на чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на извършените престъпления, личната обществена опасност на самия осъден, подбудите за извършване на престъпленията, степента и вида на вината и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не ще изпълни целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздейства поправително и възпитателно върху осъдения.
Очевидно е, че преценката на посочените обстоятелства не е възможно да се извърши единствено въз основа на кратките данни, съдържащи се в свидетелството за съдимост, тъй като в него се съдържа информация само за осъжданията, но не и за конкретната обществена опасност на извършените деяния, за степента и вида на вината, за подбудите за извършване на престъпленията, за смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.
Решаващият съд е допуснал и друго отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на постановеното определение. Атакуваният с въззивната жалба съдебен акт на практика е без мотиви относно приложението на разпоредбата на чл. 24 НК.
В мотивите към определението на Плевенския районен съд е посочено единствено, че определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено с ½, тъй като осъденият И. А. А. е извършвал престъпления в различни области от територията на Република България, подсъдни на различни съдилища.
Безспорно е, че посочените съждения не са и не могат да бъдат мотиви за приложението на чл. 24 НК, тъй като не са съобразени нито със съдържанието на посочената процесуална норма, нито с приетото от ВКС относно нейното приложение. Липсват каквито и да било разсъждения на съда по отношение на обществената опасност на извършените престъпления, личната обществена опасност на осъдения, подбудите за извършване на престъпленията, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, но това е естествена последица от пропуска на районния съд да установи съдебното минало на И. А. А. чрез изискване на заверени преписи от присъдите на Районен съд-гр. *** и Районен съд-гр. * /присъдата на Районен съд-гр. Плевен е приложена по делото/.
Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като от една страна е попречило на въззивния жалбоподател да оспори убедително не само крайния извод на съда, но и съображенията, върху които той е основан, а от друга страна липсата на мотиви не дава възможност на въззивната инстанция да извърши проверка на атакувания съдебен акт по посоченото в жалбата оплакване за явна несправедливост на увеличеното общо най-тежко наказание.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 848 от
17.12.2018 г., постановено по чнд № 2874/2018 г. по описа на Районен съд-гр.
Плевен и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.