№ 36250
гр. София, 31.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110156225 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. К. Б., ЕГН **********
с постоянен адрес в с. Оборище, ул. „Добруджа“ № 17, против „Уиз Еър Унгария ЦРТ“,
чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в Република България чрез клон
с фирма „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове както следва:
1. Иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата 27837,01 лева, представляваща
вземания за неизплатени възнаграждения за изпълнени сектори за периода от
01.09.2020 г. до 31.07.2023 г. включително, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 11.10.2023 г. до окончателното плащане;
2. иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина за сумата 5387,44 лева, представляваща
вземания за неизплатени дневни командировъчни пари за полети, изпълнени в периода
01.09.2020 г. до 31.07.2023 г. включително, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 11.10.2023 г. до окончателното плащане;
3. Иск с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сумата 4838,00 лева, представляваща
вземане за неизплатено възнаграждение за 51 работни дена ползван платен годишен
отпуск през периода 01.10.2020 г. – 31.10.2022 г. включително, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 11.10.2023 г. до окончателното плащане;
4. Иск с правно основание чл. 264 КТ за сумата 569,95 лева, представляваща вземане за
неизплатено трудово възнаграждение за положен труд през официални празници в
периода 01.09.2020 г. – 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 11.10.2023 г. до окончателното плащане;
5. Искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
- за сумата 3873,85 лева, представляваща обезщетение за периода от 11.10.2020 г. до
10.10.2023 г. включително за забава в плащането на главницата за възнаграждения за
1
изпълнени сектори;
- за сумата 756,97 лева, представляваща обезщетение за периода от 11.11.2020 г. до
10.10.2023 г. включително за забава в плащането на главницата за възнаграждение за ползван
платен годишен отпуск;
- за сумата 76,36 лева, представляваща обезщетение за периода от 13.10.2020 г. до
10.10.2023 г. включително за забава в плащането на главницата за трудово възнаграждение за
положен труд през официални празници.
С отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за конституиране на
трето лице – негов клон, като съответник по делото, което искане е оставено без уважение с
влязло в сила Определение № 45540/ 20.12.2023 г.
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на производството,
поради липса на пасивна процесуална легитимация е неоснователно, доколкото относно
наличието или липса на трудово правоотношение, съдът ще се произнесе с акта по същество,
тъй като това касае пасивната материалноправна легитимация.
С молба от 10.03.2025 г. ищцата е отправила искане за изменения на иска по чл. 215,
ал. 1 КТ чрез увеличаване на размера му до сумата от 39908,47 лева, което се явява пълния
законоустановен размер на командировъчните пари при ставка от 55,00 евро за 371
летателни дни. В исковата молба ищцата признава, че разликата над претендираната сума от
5387,44 лева за дневни командировъчни пари до пълния им дължим размер е заплатена.
Съдът счита, че с въвеждането на нови твърдения, че тази разлика евентуално може да не е
заплатена и претендирайки я, ищцата предявява по същество нов иск, а не искане по чл. 214
ГПК, поради което и искането й за изменение на иска следва да бъде оставено без уважение,
като недопустимо.
Като допустимо и основателно следва да се приеме доказателственото искане за
задължаване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи изброените в т. 29 от
исковата молба документи.
Искането на ищцата по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника да представи
менюта - спецификации на храната следва да бъде отхвърлено, като ненеобходимо с оглед
решаване на делото.
Следва да бъде отхвърлено искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК за
задължаване на ищцата да представи трудовата си книжка.
Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, поставени в
исковата молба и допълнени в отговора на исковата молба.
Искането на ответника за задължаване на ищцата да даде обяснения по реда на чл.
176 ГПК е неоснователно (ненеобходимо за решаване на делото) и следва да бъде
отхвърлено.
Искането на ответника по т. 31 от отговора на исковата молба съдът намира за
неоснователно, доколкото фактите, които ще се установяват с исканото доказателствено
2
средство, са неотносими към предмета на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата по реда на чл. 214 от ГПК за
изменение на иска по чл. 215, ал. 1 КТ чрез увеличаване на размера му до сумата от 39908,47
лева.
ПРИЕМА представените към исковата молба, молба от 10.03.2025 г. и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи описаните в т. 29 от исковата молба
документи, като му УКАЗВА, че при непредставянето на документите съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства съгласно чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК, направено в молба
от 10.03.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 176, ал. 1 ГПК за
задължаване на ищцата да се яви лично в открито съдебно заседание, за да отговори на
въпросите, формулирани в отговора на исковата молба, по чл. 190 ГПК за задължаване на
ищцата да представи трудовата си книжка и за допускане извършването на експертиза по
задачите, формулирани в т. 31 от отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите,
посочени в исковата молба, както и по въпросите, зададени в отговора на исковата
молба, като УКАЗВА на вещото лице при отговор на поставените задачи да се запознае с
всички релевантни документи по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Г.М, на която да се укаже да работи по поставените
задачи след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600,00 лева, от които 300,00 лева, платими от
бюджета на съда, и 300,00 лева, вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседания на 06.11.2025 г. от 11:20
часа, за когато да се призоват страните и вещото лице Малева.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ответника и
препис от молбата на ищеца от 10.03.2025 г. и доказателствата към нея.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.
3
215 , ал. 1 КТ вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ, чл. 177, ал. 1 КТ, чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните на 30.05.2019 г. е
сключен трудов договор по чл. 68, ал. 4 от КТ, съгласно който ищцата е назначена на
длъжност „младши член на кабинния екипаж“. Уговорена е брутна заплата в размер на
10685,00 лева, платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на действително
отработените при работодателя месеци. Ищцата твърди, че страните са постигнали
съглашение общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни
възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата – 6720,00 лева
годишно или 560,00 лева на месец, брутна фиксирана сума в размер на 538,00 лева годишно
за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните
работни часове, или в почивен ден, брутна фиксирана сума в размер на 1075,00 лева
годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан
на работа по време на режим на готовност, брутна фиксирана сума в размер на 1613,00 лева
годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени и брутна фиксирана
сума в размер на 739,00 лева годишно за прослужено време към датата на сключване на
договора. Уговорено е, че впоследствие ищцата ще има право да получи стандартната
заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време.
Уговорено е и т. нар. секторно плащане, като е възприето от страните сумите за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден да се считат включени в размера на основната
брутна заплата на ищцата, съответно работодателят да не прави отделни плащания за тези
сектори. Ищцата твърди, че страните са договорили, че допълнителните сектори след
първите два, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително – за всеки
следващ в размер на 20,54 лева, бруто, и ще й бъдат плащани всеки месец. Излагат се
твърдения от ищцата, че е уговорено и същата да получава, за времето на изпълнение на
международни полети, допълнителни командировъчни, съгласно заповед на работодателя,
по см. на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина
/НСКСЧ/, както и работодателят да удържа всички суми за задължителни осигурителни
вноски и данъци, като възнаграждението да се заплаща до десетия ден от месеца, следващ
текущия. Ищцата поддържа, че сключеният между страните договор е изменян
последователно с допълнителни споразумения от 31.07.2020 г., от 11.12.2020 г. и от
05.08.2021 г.
Поддържа, че с анекса от 31.07.2020 г. е уговорено ищцата да получава брутно
възнаграждение в размер на 12288,00 лева годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в
зависимост от действително отработените месеци при работодателя, както и че общата й
брутна заплата ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен
характер, както следва: основна брутна заплата – 7803,00 лева годишно или 650,25 лева на
месец, брутна еднократна сума в размер на 624,00 лева годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в
почивен ден, брутна еднократна сума в размер на 1248,00 лева годишно за часовете, през
които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е
4
извикана на работа по време на дежурството в условията на постоянно разположение на
повикване, брутна еднократна сума в размер на 1873,00 лева годишно за работните часове
по време на следобедни и нощни смени и брутна еднократна сума в размер на 739,56 лева
годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Поддържа, че с анекса е
променен и размерът на следващото й се плащане за приключените в същия ден
допълнителни сектори след първите два, на сумата от 18,40 лева.
Ищцата поддържа, че с допълнителното споразумение от 11.12.2020 г. е уговорено
трудовият й договор да се счита сключен за неопределено време. Сочи, че с допълнително
споразумение от 05.08.2021 г. договорът, досежно размера на възнаграждението й се изменя,
считано от 07.08.2021 г., както следва: ищцата следва да получава брутна заплата в размер
на 14681,00 лева годишно, която включва основна брутна заплата от 9421,00 лева годишно
или 785,08 лева на месец, брутна фиксирана сума в размер на 732,00 лева годишно за
допълнителна работа извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове,
или в почивен ден, брутна фиксирана сума в размер на 1464,00 лева годишно за часовете, в
които е била в режим на готовност или когато е била извикана на работа по време на режим
на готовност; брутна еднократна сума в размер на 2195,00 лева годишно за работните часове
по време на следобедни или нощни смени и брутна еднократна сума в размер на 869,00 лева
годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Уговорено е отново, че
впоследствие ищцата ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от
ответника за длъжността, заемана от ищеца по това време. Поддържа, че с анекса е
променен и размерът на следващото й се плащане за приключените в същия ден
допълнителни прелетени сектори след първите два, на сумата от 40,09 лева.
Ищцата поддържа, че през действие на договора й ответникът е прилагал вътрешни
правила относно възнагражденията на кабинния екипаж, според които размерът на
секторното плащане за изпълнявани от членовете на кабинния екипаж международни полети
през съответния ден се определя от длъжността им и времетраенето на съответния полет.
Поддържа, че за периода 01.09.2020 г. – 31.07.2023 г. включително не са й изплатени
следващите й се секторни плащания, съобразно тези правила – с добавка за всеки изпълнен
„среден“, „дълъг“ и „свръх дълъг“ сектор, включително за първите два сектора за всеки ден,
в общ размер на 27837,01 лева, въпреки че е била част от кабинния екипаж на оперирани от
ответника самолети, изпълнили съответните международни рейсове. Излага довод, че
клаузата от трудовия договор, която предвижда, че за първите два планирани и приключени
сектора за всеки ден не се предвиждат отделни възнаграждения, е недействителна поради
противоречието й със закона и в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона,
по – специално на разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, поради което
последиците от нея не следва да се прилагат в отношенията между страните. Сочи, че
доказателство за обстоятелството, че й се дължи допълнително възнаграждение с постоянен
характер, т. нар. секторно плащане, за всеки планиран и изпълнен международен полет, е че
с вътрешни правила работодателят е приел възнаграждението на стюардесите и стюардите
5
за първите два приключени прелетни сектора да се покрива от дневни пари, което е
намерило приложение и спрямо трудовото правоотношение на ищцата вместо индивидуално
уговорените клаузи в трудовия й договор, установявайки по – благоприятни условия на труд
за нея. Поддържа, че работодателят е начислявал и изплащал дневни пари по ставка, равна
на удвоения размер на уговореното секторно плащане за стандартен сектор за съответния
период, като във фиша й за работна заплата първите два прелетни сектора, за всеки от
полетните й дни, са посочени като „необлагаеми сектори“, с което е увредил осигурителните
й права, тъй като платената сума за тях, като „дневни пари“, не е била включена към
основната заплата. Сочи, че с платените дневни пари, които е оформял счетоводно като
командировъчни, по същество е плащал секторни възнаграждения за първите два сектора.
Ищцата поддържа, че за допуснатата забава в изпълнението на неизплатената част от
следващите й се секторно плащания ответникът дължи и лихва в размер на 3873,85 лева,
начислена до 10.10.2023 г.
Ищцата поддържа, че ответникът не е изпълнил и договореното задължение да й
заплаща дневни командировъчни пари за времето на изпълнение на международни полети от
същата, съгласно приложимата за длъжността й ставка, по Приложение № 3А от Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина, от 55 евро на ден за общо 371
летателни дни, поради което за периода 01.09.2020 г. – 31.07.2023 г. включително й се
дължат още 5387,44 лева над реално изплатените.
Ищцата поддържа, че в неизпълнението на задължението на ответника да начислява
и заплаща пълния размер на следващите й се секторни плащания за процесния период е
довело до неправилно определяне и на размера на възнаграждението й по чл. 177, ал. 1 от
КТ за периода 01.10.2020 г. – 31.10.2022 г. включително, през който ищцата е ползвала 51
дена платен годишен отпуск. Излага твърдения, че в базата за определяне на следващото се
възнаграждение за времето на платен отпуск, работодателят не е включвал и размера на
начислените секторни плащания за съответния период. Сочи, че възнаграждението е
определяно и в разрез с действаща в Уиз Еър Политика за отпуските, която предвижда в
базата за изчисляване на възнаграждението по чл. 177 от КТ да бъдат включени и
комисионните от извършени продажби от ищцата в месеца, предхождащ месеца на
ползването на отпуска, в който е работила най – малко 10 работни дни. Предвид изложеното,
сочи, че се е формирало задължение на работодателя от 4838,00 лева, което е останало
непогА.о и ищцата претендира в настоящото производство, заедно с обезщетение за забавата
в изпълнението до 10.10.2023 г. от 756,97 лева.
Ищцата поддържа, че за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2023 г. включително не й е
заплатен положеният труд по време на официални празници в съответствие с разпоредбата
на чл. 264 КТ, а именно удвоеният размер на дължимото й се възнаграждение, или сумата
569,95 лева. Поради допуснатата забава в изпълнението, ищцата претендира и обезщетение,
начислено до 10.10.2023 г., в размер на 76,36 лева.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира сторените
разноски в производството.
6
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва допустимостта на
исковете с твърдения, че същите са предявени срещу „Уиз Еър Унгария ЦРТ“, а не срещу
клона, който бил работодателят на ищцата и надлежен ответник по делото, като излага
подробни аргументи в тази насока. Твърди, че ответното дружеството не се е намирало в
трудови правоотношения с ищцовата страна – в такива бил клонът на ответника в Република
България. Твърди, че всички дължими суми към ищцата били изцяло заплатени.
Излага твърдения, че цитираната в исковата молба договорна клауза, като
недействителна, е законосъобразна и е резултат от постигнато съгласие между страните т.
нар. секторни плащания да се дължат след втория прелетян сектор за деня. По отношение на
претендираните секторни плащания ответникът твърди още, че са налице неправилни
изчисления от страна на ищцата, тъй като тези плащания били дължими след втория сектор
за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Заплащането им след
втория сектор за деня е изрично уговорено между страните, доколкото то представлява
допълнително възнаграждение, което е дължимо при определени условия. Уточнява, че по
дефиниция професията стюардеса изисква осъществяването на обслужване на пътници по
време на самолетен полет, поради което счита за неправилно разбирането, че изпълнението
на основната трудова функция изисква във всеки един случай да се изплаща и допълнително
възнаграждение. Поддържа, че трудът за първите два прелетени сектора за деня се покрива
от основното трудово възнаграждение и то е изплатено. Сочи, че плащанията за сектор се
изчисляват и изплащат на периоди 21-20 число, а не 1-30 число, заради което било
възможно направените сектори в един месец да са платени със заплатата за следващия
месец. Счита, че няма пречка да съществува паралелно правило, въведено от работодателя, с
което да се е задължил да заплаща „дневни пари“ за тези сектори.
Оспорва претенцията за командировъчни плащания, като твърди, че на ищцата са
заплатени всички дължими командировъчни пари. Сочи, че ищцата неправилно се позовава
на размера, записан в Приложение № 3А от Наредба за служебните командировки и
специализациите в чужбина (НСКСЧ), тъй като той е приложим само за екипажите на
въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на
Република България, като в тази връзка ответникът твърди, че самолетите му не летят под
български флаг. Излага, че командировъчните плащания се определят със заповед на
работодателя, без в трудовия договор и анексите към него да има препращания към
Приложение № 3А от НСКСЧ. Поддържа, че препращането в трудовия договор към раздел
IV от НСКСЧ има за цел само да внесе яснота, че тези престации ще имат характер на
командировъчни, като страните изрично са уговорили, че размерът им ще се определя от
работодателя. Сочи, че съгласно вътрешните правила на „Уиз Еър“, командировъчните се
изчисляват и плащат на периоди 21-20 число, а не 1-30 число, което означава, че може да се
платят със заплатата за следващия месец, а не в месеца, в който са изпълнени
командировките. Поддържа, че работодателят има право да определя командировъчните
плащания, включително и в размер, по-малък от 55,00 евро на ден, като в тази връзка се
7
позовава и на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ, която норма го допуска. Счита, че нормата не определя и
сумата като минимален дължим размер. Излага твърдения, че регламентираната сума от до
55,00 евро включва дневни, пътни и квартирни, докато претенцията на ищцата се ограничава
до дневни командировъчни пари, което обуславя и по – нисък размер на дължимите пари.
Поддържа, че всички разходи на ищцата са платени, а именно 30,00 евро за квартира и 20,00
евро дневни. Отделно, посочва, че покрива предварително и всички други разходи, които
биха възникнали за ищцата по време на полет, като й осигурява пълен пансион – специално
безплатно меню за изхранване на екипажа.
По отношение на претенцията по чл. 177 КТ ответникът посочва, че база за
определяне на това плащане е чл. 17 от НСОРЗ и в нея не следва да се включват
допълнителни трудови възнаграждения с непостоянен характер. В случая трудовото
възнаграждение на ищцата се определя според времетраенето на работата, а не според
изработеното, поради което е определена фиксирана основна годишна брутна заплата, която
не се влияе от броя на прелетените сектори. Сочи, че не е налице смесена система за
заплащане на труда – трудът на ищцата е заплатен изцяло с уговорената основна работна
заплата. Оспорва твърдението на ищцата, че секторните плащания следва да се включват
към базата за изчисляване на възнаграждението по чл. 177 от КТ, тъй като счита, че те не
представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, защото не са
включени в повременната система за заплащане на труда. Обосновава това свое твърдение и
с факта, че тези плащания не зависят само и единствено от отработеното време, както
регламентира чл. 15 от НСОРЗ, а са зависими от обстоятелства, върху които страните не
могат да влияят, а именно дали през съответния месец ще има полети и колко ще са те.
Поддържа, че в Политиката за отпуски на дружеството възприетото понятие среднодневно
възнаграждение, при определяне на възнаграждението по чл. 177 от КТ, изцяло следва, като
съставни компонентни, легалното понятие, а именно тези на „среднодневното брутно
трудово възнаграждение“. Сочи, че и трудовият договор между страните изрично урежда
постоянните елементи, които следва да се включат в базата за изчисление на
възнаграждението по чл. 177 от КТ. Ответникът посочва, че добавките за секторни плащания
не са част от годишната брутна заплата, тъй като са с променлив характер, поради което не
могат да се причислят към елементите, които формират базата за изчисляване на дължимото
възнаграждение по чл. 177 от КТ.
Ответникът оспорва и претенцията за заплащане на удвоения размер на трудовото
възнаграждение за работа през дните на официални празници, като посочва, че в трудовия
договор има изрична клауза /чл. 5а/ за заплащане на фиксирана сума, която покрива (и дори
надхвърля) положения труд по време на официални празници. Не оспорва, че в посочените
дни ищцата е полагала труд. Оспорва и акцесорните претенции. Прави и общо възражение за
давност по отношение на всички претендирани суми с исковата молба, дължими повече от 3
години преди датата на завеждането й. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
8
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че за процесния
период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което
е престирал труд в полза на ответното дружество; настъпването на предпоставките за
начисляване на т. нар. „секторни плащания“ през процесния период и техния размер, както и
падежа на това задължение.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже плащането на
претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че е бил член на
екипажа на въздухоплавателно средство с национални и регистрационни знаци на Република
България, че е изпълнявал международни рейсове в посочения период, размера на
командировъчните пари за всеки ден командировка, както и падежа на задължението.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже плащането на
претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 177 КТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че е работил по
трудово правоотношение с ответника; ползването на платен годишен отпуск за съответния
период; размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен
отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е отработил
най-малко 10 работни дни.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 264 КТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже наличието на
трудово правоотношение с ответника, по което за процесния период е полагал труд по време
на официални празници, както и продължителността на положения от него труд и размера
на възнаграждението.
В тежест на ответника е да установи, че е погасил дълга.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност от страна на
ответника, в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът
предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9