Решение по адм. дело №1012/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.112, ал.4 от Закона за здравето и образувано по жалба от Н. А. Д. от [населено място] против ЕР № 841 от зас. № 093, проведено на 31.10.2024г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, в частта на отказа на органите на медицинска експертиза да признаят професионалния характер на заболяването й и такова, в причинна връзка с осъществяваната от освидетелстваното лице работа. Решението се счита за неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуален и материален закон. Твърди, че се не са обсъдени доказателства от медицинското досие и не е даден ясен отговор, кои от тях отричат професионалния характер на заболяването й, въпреки доказателствата, сочещи полагане на труд във вредна работна среда, поради наличие на йонизиращи лъчения, което въздействие е зачетено в представената оценка на риска на работното място и в становището на СТМ.

Ответникът, НЕЛК специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, дава становище за неоснователност на жалбата и за отхвърлянето й като неоснователна. Иска се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Заинтересованата страна – Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ проф. Ст. Киркович, не представя становище.

Заинтересованата страна – Български пощи ЕАД, Югоизточен регион Бургас, чрез процесуален представител дава становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да е отхвърли. Претендира разноски.

Заинтересованата страна – ТП на НОИ Стара Загора, не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна - РД “Социално подпомагане“, [населено място] не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Агенция за хората с увреждания, не взема становище по жалбата.

Съдът от фактическа страна приема за установено следното:

Жалбоподателката е с положен трудов стаж в Български пощи ЕАД от 01.01.1990г., като заме различни длъжности. Въз основа на допълнително споразумение №123 от 28.06.2011г. изпълнява длъжност „контрольор, ПС /ЕС при РСЦ [жк], стара Загора до 18.12.2017г. и след възстановяването й от съда през 2019г., след отмяна на уволнението й като незаконно.

През м.06/ 2015г. на жалбоподателката е установено туморно образувание в дебелото черво с метастази в черния дроб. С ЕР №1761 от зас. № 083 от 08.07.2016г. на ТЕЛК при УМБАЛ проф. Ст. Киркович, след извършено освидетелстване на Н. Д. е определен 100% трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ, с дата на инвалидизация 08.07.2016г., с водеща диагноза злокачествено новообразувание на дебело черво и противопоказни условия на труд: психофическо пренапрежение, токсични вещества, йонизираща среда. В ЕР е посочена като трудова заетост – контрольор ЕС. Срокът на ТНР е продължен с ЕР № 1503, от зас. № 075 от 13.06.2017г. /за една година/, като противопоказни условия са посочени само психофическо пренапрежение, токсични вещества.

В налично в МЕД на лицето становище от СТМ „Милениум 3“ от 09.10.2017г. е посочено, че по потенциален риск от въздействие на йонизиращи лъчения, поради опасна близост до източник на йонизиращи лъчения, рентгенов апарат за сканиране на пратки – рискът е от трета степен. Дадено е становище, че лицето може да изпълнява длъжността контрольор ЕС при спазване на определените противопоказни условия на труд. От изготвена оценка на риска на работно място „контрольор пощенска служба“ от м. септември 2017г. относно източник на риск – работа под въздействие на йонизиращи лъчения /поради опасна близост до източник на такива/ са посочени следните показател: оценка на вероятността за поява на опасно събитие – 2; оценка на тежестта на увреждане-4; коефициент на експозиция – 1; рисково число-3, степен на риска-3.

С ЕР № 2495 от зас. 123 от 08.11.2017г. Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ Стара Загора след преценка на нова трудова препоръка и въз основа на МЕД на Н. Д. са определени противопоказни условия на труд - психофическо пренапрежение, токсични вещества, йонизираща среда. Решение № 2495 от зас. 123 от 08.11.2017г. Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ Стара Загора е обжалвано с жалба от 05.12.2017г. от Н. Д. пред НЕЛК в частта на определените й противопоказни условия на труд – работа в йонизираща среда. ЕР №2495 на ТЕЛК е отменено от НЕЛК с ЕР № 105 от зас. 22 от 31.01.2018г. и е върнато за ново произнасяне, като от ТЕЛК при УМБАЛ Стара Загора е постановено ЕР № 874 от зас. №042 от 28.03.2018г. с определени противопоказни условия на труд – тежък физ. труд, психическо пренапрежение, нощен и извънреден труд, дежурства, неблагоприятен климат - йонизираща среда, химични агенти- онкогени. Със същото е определено, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност „контрольор ЕС“ при спазване на посочените противопоказни условия на труд.

След извършено преосвидетелстване на Д., с ЕР № 1414 от зас. 071 от 29.05.2018г. Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ Стара Загора срокът на ТНР с определен процент 100 е продължен с една година до 01.05.2019г., като е посочено, че лицето може да изпълнява длъжността, която заема при спазване на противопоказните условия на труд – психофизично пренапрежение, токсични вещества, като към момента на експертизата е посочено, че лицето не работи. С ЕР № 1385 от зас. 061 от 16.04.2019г. Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ Стара Загора Н. Д. е преосвидетелствана, като към датата й на преосвидетелстването й се сочи, че лицето не работи. С решението е продължен срокът на ТНР от 100% без чужда помощ до 01.04.2020г.

След отмяна на уволнението на Д. от съда като незаконно и възстановяването й на преди заеманата от нея длъжност от Български пощи ЕАД е направено запитване до ТЕЛК относно коя длъжност е подходяща да изпълнява служителката при съобразяване на определените й с решения на ТЕЛК противопоказни условия на труд. По същото е издадено ЕР № 1886 от зас. №083 от 03.06.2019г., че лицето може да работи като „контрольор ПС“.

След преосвидетелстване, поради изтичане срока на предходното, с ЕР № 1341 от зас. №060 от 10.04.2020г. Първи състав на ТЕЛК Стара Загора е определен 95% ТНР, без чужда помощ за срок от 1 година, като е посочено, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност „контрольор ЕС в РЦС-СтЗ“. С ново ЕР №91189 от зас. № 97 от 31.05.2021г. на Д. е определен 75% ТНР за срок от една година, с посочване, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност „контрольор ЕС в РЦС-СтЗ“. Решението е обжалвано от Д. в частта на определения й процента ТНР.

Със заповед на Директора на ТП на НОИ Стара Загора № 1/27.05.2021г. е наредено извършване на проучване за професионално заболяване на Н. Д., за констатациите от което е съставен протокол №1/ 08.06.2021г. /вж. МЕД/. По констатациите е направено от Д. възражение. Със заявление – декларация рег. № СЗ-452 от 07.07.2021г. Н. Д. е поискала от ТЕЛК Ст. Загора преосвидетелстване поради влошаване на здравословното състояние. С ЕР № 91189 от зас. №97 от 31.05.2021г. на Д. е определен 75% ТНР за срок от една година – до 01.05.2022г., като е посочено, че същата може да изпълнява заеманата длъжност при спазване на противопоказните условия на труд – психофиз. пренапрежение и токсични вещества. Решението е обжалвано пред НЕЛК, която с ЕР № 90267 от зас. № 56 от 20.10.2021г. го отменя в обжалваната част, като определя 100% ТНР, без чужда помощ за срок от 2 години.

На 12.05.2022г. Н. Д. подава жалба до Директор на ТП на НОИ Стара Загора /вх. рег. № 5201-23-1-6/ относно издаване на експертно решение от ТЕЛК по повод на извършеното й проучване на професионална болест. С ЕР № 2 от зас. № 002 от 06.01.2023г. Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ Стара Загора и във връзка с ЕР № 1586/ 12.12.2022г. на НЕЛК, въз основа на приложените в МЕД доказателства, вкл. и Протокол №1 от 08.06.2021г. за извършено проучване на професионална болест, производствена характеристика и становище от СТМ се приема, че няма данни за причинно-следствена връзка между заболяването на Д. и условията на труд на изпълняваната от нея работа. Решението е съобщено на Д. на 09.01.2023г. от нея е подадена жалба пред НЕЛК по пощата на 17.01.2023г. По повод на тази жалба от НЕЛК спец. Състав по хирургични, ортопедични и ССЗ е постановено ЕР № 379 от зас. № 102 от 28.07.2023г., с което се отменя ЕР № 2 от зас. № 002 от 06.01.2023г. Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ Стара Загора и се връща за ново освидетелстване на лицето.

От Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ Стара Загора и по повод на заявление от Н. Д. от 16.03.2023г. след извършена частична експертиза по документи е издадено ЕР № 1 от зас. 1 от 04.01.2024г., за определяне 75% ТНР и за не приемане професионален характер на заболяването /по водещата диагноза/. Решението е получено от Д. на 04.01.2024г. и обжалвано от нея пред НЕЛК с жалба вх. № НЕЛК-80 от 18.01.2024г. С ЕР №841 от зас.№ 093 от 31.01.2024г. състав на НЕЛК потвърждава ЕР № 1 от 04.01.2024г. Решението е съобщено на Н. Д. на 12.11.2024г. /л. 16/, жалбата до съда е подадена на 26.11.2024г., поради което е допустима.

Чрез гласните доказателствени средства по делото е установено, че Д. е работела като контрольор експедиционна служба, като изпълнявала дейности, свързани основно с постъпващата документация и констатирани нередности, приемане на цялата поща в сортировъчен център и контактите със сортировачите при влизане на пощата в сортировъчния център, който работел през нощта. Цялата постъпваща поща минавала рентгеново устройство, преди да бъде обработено от работещите в сортировъчния център. То представлявало една транспортна лента, минаваща през рентген, като цялата пратка се сканирала през него, което се наблюдавало от служител, а самият рентген се движел от служител, стоящ в обособена затворена стая с плътни стени и врати. Сортиворъчният център бил преместен в нова сграда, която се намирала в промишлена зона „Голеш“ през 2011г. Н. А. участвала при приемането и изваждането на пратките от рентгена, защото ръководела всички, които работят в тази зона „Сортировъчна“, където се работело на график от по 12 часови смени. Преди да изпълнявала длъжността контрольор, Н. А. била пощенски сортировач, но тогава нямало рентген това преди 2012г.

Рентгенът се намирал извън помещението, откъдето се управлявал, което също представлявало затворено помещение със стени, а в сортировъчния център нямало прозорци, тъй като представлява едно хале само от панелни стени. От това цялото помещение в което се намирал рентгена, имало отделно заградено помещение за обработване на дребните пратки, в което работела Н. А. и то било отделено от стена изградена от гипсокартон с широка врата. На мястото, където бил рентгенът, се обработвали големите пратки, където работели други служители . Н. А. работела основно в по-малкото помещение, където не бил рентгенът, по тъй като била ръководител й се налагало да влиза и в другото помещение, където се намирал рентгенът. Рентгенът работел само, за да сканира преминаващите през него предмети, така бил настроен да работи. Помещението, в което работела Н. А. било отдалечено от рентгеновия апарат на около 10-15 метра, а цялата транспортна лента била 10-15 метра, а от изхода до края на лентата към 7-8 метра, като от тях имало още разстояние до помещението, в което работела А.. Н., изпълнявала както контрол на пратките, така и отивала да приема и сваля от транспортната лента преминалите през рентгена пощенски пратки. Свалянето на пратките не било постоянно, а само когато има. Контролирането се осъществявало, като се стои до транспортната лента и при нужда се сваляла транспортната пратка от транспортната лента и по това Н. А. стояла в края на транспортната лента

От показанията на св. З. по делото е установено, е РСЦ представлява едно голямо хале, условно разделено на две работни помещения - колетна и писмовна експедиция. Н. А. работела в писмовна експедиция и изпълнявала длъжността „контрольор“, която изисквала да следи за организацията и редът за изпълнение на задачите през смяната - получаване и експедиране на пратките и обратно, обработвала цялата описна документация. А. имала бюро в писмовна експедиция, разположено в близост до стената, която разделяла двете помещения, което било едно вътрешно помещение с прозорци. На входа на голямото хале имало поставен рентген с транспортна лента, като рентгена и част от лентата били изцяло в халето. Лентата била около 10-12 метра. Н. А. била контрольор, но много често, когато има прекалено много поща, помагала при придвижването на пратките и обработването им в края на лентата. Работните смени били по 12 часа. Рентгенът работел само при получаване на пратки, а през другото време имало специален човек, който следял и отговарял за работата на рентгена, като включвал и изключвал движението на транспортната лента. Този човек се намирал в специално изградено за това помещение, изолирано от рентгена и отделно от големите две помещения, оградено със стени, отпред имало прозорец, през които да се наблюдава. Н. А. не била получавала предпазно облекло, освен престилка. Свидетелката сочи, че по спомен рентген започнал да работи след 2010-2012г., който бил инсталиран след преместването им в зоната в [жк]. При 12 часова работна смяна за служителите този рентген основно работел в интервала от 18:00 часа до 22:00 часа.

От допуснатата комплексна съдебна техническа и медицинска експертиза е установено, че рентгеновата система, която се намира в РСЦ кв. Голеш е инсталирана там през м. 02/2013г. и същият е от типа машини за проверка и сигурност на движими вещи с рентгенови лъчи. Моделът е производство 2004г. Въпросното рентгеново съоръжение е източник на йонизиращи лъчения от вида изкуствен източник, представляващ рентгенова тръба, т.е. електронна лампа и произвежда йонизиращо лъчение само при включено за контрол състояние /стр.16/32 от заключението на ВЛ Куюзджиев/. ВЛ установява извършени дозиметричен контрол на йонизиращите лъчения, като протоколите от същите удостоверяват отчетена индивидуална доза по-малка от 0,10mSv, като жалбоподателката не попада сред длъжностните лица от Български пощи ЕАД, на които е осигурен такъв индивидуален дозиметър със съответен контрол, както и медицинско освидетелстване от органа по контрол – НЦРРЗ. От проверени документи, находящи се в делото ВЛ К. установява налични протоколи за извършени дозиметрични измервания в периода от въвеждане в експлоатация на рентгена до 18.12.2017г., така към 14.02.2013г. е удостоверен естествен гама фон пред входа на РСЦ 0,10 mSv, а на вход към тунела на проверяваните пратки от скенера и изход на тунела - 0,20 mSv; към 21.05.2014г. - пред входа на РСЦ – 0,12 mSv, а на вход към тунела на проверяваните пратки от скенера и изход на тунела - 0,26 mSv; към 19.11.2014г. - пред входа на РСЦ – 0,10 mSv, а на вход към тунела на проверяваните пратки от скенера и изход на тунела - 0,31 mSv; към 27.05.2015г. - пред входа на РСЦ – 0,10 mSv, а на вход към тунела на проверяваните пратки от скенера и изход на тунела - 0,36 и 0,38 mSv; към 10.11.2015г. - пред входа на РСЦ – 0,11 mSv, а на вход към тунела на проверяваните пратки от скенера и изход на тунела - 0,12 mSv; към 15.06.2016г. - пред входа на РСЦ – 0,12 mSv, а на вход към тунела на проверяваните пратки от скенера и изход на тунела - 0,32 mSv; към 16.11.2016г. - пред входа на РСЦ – 0,12 mSv, а на вход към тунела на проверяваните пратки от скенера и изход на тунела - 0,56 и 0,58 mSv; към 13.06.2017г. - пред входа на РСЦ – 0,12 mSv, а на вход към тунела на проверяваните пратки от скенера и изход на тунела - 0,96 и 0,82 mSv и към 20.11.2017г.- пред входа на РСЦ – 0,12 mSv, а на вход към тунела на проверяваните пратки от скенера и изход на тунела - 0,96 и 0,82 mSv. За тези показатели ВЛ сочи, че са под допустимите по норматив стойности на радиационна защита. Работното място на жалбоподателката не попада в зоната на контрол – среда на йонизиращо лъчение, като горните резултатите касаят само длъжността „оператор“, която е в непосредствена близост до ИЙЛ, т.е. рентгеновия апарат.

От заключението на г-н К. е установено, че работното място на жалбоподателката от входа за подаване на пратките до сканиращото устройство е 6 м., от входа до изхода на скенера е 1,84м., от изхода на скенера до края на транспортната лента – 11,85, от края на лентата има празно пространство от 3,60 м., после е поставена стена с прозорци и изграден офисът на „контрольор ПС-РСЦ“, който отстои от края на транспортната лента на 15,45м., плюс още 2,5 м. или общо на отстояние от 18 м. Това помещение е отделено от общата зала за контрол на пратките и отстои на 18 м. от техническото средство ИЙЛ. Работното й място попада в зоната за наблюдение, а не в контролираната зона с ИЙЛ /стр.24/32 от заключението/. За наблюдаваната зона /където се намира работното място на А./ приложими са границите на дозите от 0,1 mSv.h ^-1. Самата система се пуска в работен режим в 11,00 часа и се изключва в 22,00 часа, като генераторът излъчва рентгенови лъчи само, когато пратката се установи в тунела на сканиращото устройство. От изготвена през септември 2017г. оценка на риска от СТМ за заеманата от Д. длъжност по показател R е въведено число 3 или Р=72, трета степен, но ВЛ сочи, че при съобразяване на работното време за длъжността В=3,0 /ниска вероятност/, Е=3,00 /средна, по 1/3 от работното време/; П=3,00 или общо за физическия фактор ИЙЛ = 27, втора степен „неголям риск, необходимо е внимание“ /вж. таблицата на стр. 27/32 от заключението/. От приложени в МЕД на Д. производствени характеристики от 15.12.2015г. и от 08.09.2017г. липсва посочване на фактора – йонизиращи лъчения, както такъв липсва и в производствената характеристика от 10.05.2021г. В оценка на риска за здравето при СТМ за длъжността, заемана от Д., издадена през септември 2017г. има посочен фактор ИЙЛ с отразен риск от трата степен.

От заключението на д-р Ц. И., изготвено на база на събраните по делото писмени доказателства, тези от МЕД, както и допълнително изискани документи от работодателя, ВЛ дава заключение касателно периода от инсталиране на рентгеновото съоръжение – 14.02.2013г. до 18.12.2017г. Според ВЛ д-р И., при съобразяване на нормативните документи, действали за периода на Н. А. не са извършвани медицински прегледи по Наредба №29/2005г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения и не притежава експертно заключение за медицинска пригодност за работа в среда с йонизиращо лъчение по чл.7, ал.1 от тази наредба.

Към периода на обследване и според действащия тогава норматив, радиационна защита при дейности с ИЙЛ се осигурява чрез зониране на териториите в обект с ИЙЛ и около него /чрез обособяване на контролирана и надзиравана зона в обекта, и наблюдавана зона около обекта/. Относно дейността по използване на рентгенови апарати за контрол на ръчен багаж и колетни пратки е определена като такава, при която радиационният риск е незначителен, но облъчването не може да бъде пренебрегнато от гл. т. на радиационната защита и тези ИЙЛ подлежат на заявяване по закон. Въпросната дейност /по контрол на ръчен багаж и колетни пратки/ осъществена чрез ИЙЛ /рентген/ е с пренебрежително малък радиационен риск и вероятност от увреждане на здравето и незначителен по отношение на персонала, който непосредствено работи с ИЙЛ в контролираната и надзиравана зона.

Самият обследван рентгенов апарат е фабрично произведен с изградена лъчезащита /вж. на стр. 6/13 от заключението на д-р И./, като границите на контролираната зона съвпадат със самия рентгенов апарат за контрол на колетните пратки и командното работно място на персонала, а надзирателната зона е пространството от повърхността на рентгеновата уредба до 1 м. около него. Останалата част се определя като попадаща в границите на наблюдаваната зона около обекта. Работещите лица в границите на контролираната зона са лица, работещи в среда на йонизиращи лъчения, като в актовете на работодателя, за определяне на такива лица, Н. А. не е включена.

При отчитане на отдалечеността на работното място на А. от ИЙЛ /от 18м./, зад стени и прозорци, ВЛ сочи, че то не попада в границите на контролираната и/или надзираваната зона на обекта на йонизиращи лъчения и за служителя няма здравен риск от вредно въздействие от такова лъчение, което да е пряко следствие от изпълняваната работа. Т. лице не работи в среда на йонизиращи лъчения и не подлежат на индивидуален дозиметричен контрол и медицинско наблюдение, вкл. и на експертно заключение за пригодност за работа с ИЙЛ.

От приложените в МЕД на Н. А. длъжностна характеристика от 2012 и двете производствени характеристики от 2015г. и 2017г. за длъжността „контрольор ПС“ ВЛ установява, че като фактор на работната среда не се сочат „йонизиращи лъчения“, нито лицето има задължение да работи с рентгеновия апарат, нито работното й място попада в контролираната и/или надзираваната зона. ВЛ сочи, че рентгеновите лъчи не остават в облъчените обекти /колетни и пощенски пратки/, поради което последните не са радиоактивни и след облъчването им в тях няма остатъчна радиация. В протоколите за дозиметрични измервания /за периода 2013-2017г./ се сочат стойности под допустимите, но липсват стойности на мощността на дозата от рентгеновото лъчение при работата на конкретния ИЙЛ в края на транспортната лента. Мощността на дозата на рентгеновото лъчение намалява с квадрат на разстоянието /в случая 12м/, то стойността съобразно протокола от 20.11.2017г. в т.4 /изход от рентгеновия апарат/, където е най-високата измерена мощност на дозата на рентгеново лъчение от 0,82 mSv/h, се получава резултат равен на 0,00569 mSv/h. това е стойност много под вторичната граница за население от 0,10 mSv/h.

ВЛ сочи, че персиналът, непосредствено работещ в среда с йонизиращо лъчение теоретично е изложен на риск от облъчване от лъчения с голяма енергия и това може да доведе до два биологични ефекта – стохатични /които могат да бъдат соматични – злокачествени новообразувания и наследствени /генетични / и детерминирани. За възникването на стохатични ефекти е необходим продължителен период на експозиция на йонизиращо лъчение /над 10 години/ и появата им зависи от реализираната доза, но при ниски дози на облъчване вероятността от възникването на такива ефекти е много малка. Детерминираните ефекти, вследствие на излагане на йонизиращи лъчения са остра и хронична лъчева болест и локални лъчеви увреждания, за появата им е нужно облъчване с високи дози на йонизираща радиация. При отчитане на спецификата на случая, за периода на инсталиране на ИЙЛ в РСЦ 14.02.2013г. до 09.06.2015г., когато е установено злокачественото образувание на Н. А. на дебелото черво, продължителността на работата й в предполагаема среда на йонизиращо лъчение е 2г. и 4 м., която е по – малка от скрития период от време, в който може евентуално да се очаква клиничното проявление на злокачествено образувание като стохатичен ефект, вследствие излагане на йонизиращо лъчение при изпълнение на трудово задължение. Приложените доказателства за извършени дозиметрични измервания не сочат наднормени стойности. ВЛ заключава, че онкологичното заболяване на жалбоподателката установено през 2015г. не може да се свърже с въздействието на йонизиращи лъчения от дейността на рентгеновия апарат за контрол на ръчен багаж и пратки, инсталиран в РСЦ кв. Голеш.

От разясненията, дадени от двете ВЛ в открито с.з. допълнително е установено, че задълженията на жалбоподателката по трудова характеристика са по контрол при нейно дежурство за приемане на пратките, тяхното чекиране и предоставяне в края на транспортната лента за придвижване към писмовната дейност /писмовни и колетни пратки/, като времето за изпълнение на процедурата, примерно за 50 пратки, то времето за излизане и появяване в крайната точка на лентата при приблизително 12 метра дължина е равно на 10 минути. За 100 пратки, приблизително 18-20 минути е движението от изходно до крайно положение на самите пратки. За 150 пратки е приблизително 32 минути. В зависимост от смяната на служителя, в първия вариант, времето на работа на съоръжението за смяната от 18:30часа - 06:30 часа, е 3 часа и половина работно време, за втора смяна, от 19.:0 часа до 07:30 часа, то е 2 часа и половина. Жалбоподателката няма пряко участие в пускането и спирането. В РСЦ [жк], която не е оборудвана с техническо съоръжение рентген и се използва за вече минали обработка през скенер пратки за преразпределение в региона. Жалбоподателката няма трудови задължения да се намира около скенера, т.е., в контролируемата зона, а изпълнява задължения на 20-я метър от началото на съоръжението в отделна стая с обособена преграда и прозорци. Максималната доза на облъчване в контролираната зона по протокол на обслужващата фирма е 0.96 микросивера. От направени математически изчисления на работното място за обработка на писмовната дейност, се получават многократно ниски дози от порядъка на 0.0017 микросивера. От регистъра на докладите на смените липсват доказателства за нуждата от престояване на жалбоподателката повече време в т.нар. „контролирана зона”.

ВЛ д-р И. поддържа в с.з., че дори жалбоподателката да е била категоризирана, като персонал работещ с източник на лъчение, при отчитане на измерванията, удостоверени по делото от фирмата обслужваща съоръжението е отбелязала, че онкологичното заболяване няма пряка причинна връзка с изпълнението на тези задължения. Ако жалбоподателката е престоявала и е била категория персонал, който да работи със самото съоръжение в контролираната зона, където границите на годишните и вторични лъчение са по-високи, които са и нормативно определени, тогава тя би имала индивидуален дозиметричен контрол, специален инструктаж, като в длъжностната й характеристика, че работи със самата рентгенова уредба, не са посочени такива задължения. Този тип рентген си има вградена лъчезащита, вкл. поставените ресни с оловно съдържание защитават от рентгеновото лъчение зад тази преграда. Целта на радиационната защита, на което и да е съоръжение с източници на йонизиращо лъчение, трябва да е оптимизирано и да е зад бариерите на контролираната зона, като контролираната зона в случая съвпада с границите на рентгеновия апарат /кожуха на рентгеновия апарат/ и командният пункт за работа с него, от където се управлява и контролираната зона не стига до края на транспортната лента, съотв. там не е контролирана зона. Наблюдаваната зона - това са съседни помещения, например коридора, съседни помещения, където работят хора, които хора не са категоризирани. Доближаването до рентгеновата уредба не е рисково за здравето на човека, като ВЛ не установила някакви наднормени стойности, които да са индикации за проблем с радиационната защита на това съоръжение. Към днешна дата, тези апарати са определени, като апарати с незначителен радиационен риск по европейски и международни регламенти и за това към 2012г. не подлежат на лицензионен режим. Към днешна дата има регистър на тези съоръжения, които са с незначителен радиационен риск. Оценката на риска се прави според длъжностната характеристика на служителя. Преди епикризата, издадена от болницата при първата операция на жалбоподателката, в МЕД на жалбоподателката не се съдържа медицинска документация, сочеща индикации за онкологичен процес, предхождащ самата операция. Онкологично заболяване, което евентуално може да се свърже с източник на йонизиращо лъчение, не може да се прояви по-рано от 10 г. В случаите на онкологично заболяване, като следствие на въздействие на йонизиращо лъчение, вероятността от образуване на такова, е обвързана от една по-голяма продължителност на това въздействие на йонизиращото лъчение върху човека, за да се приеме вероятността, че това лъчение е довело до онкологично заболяване. Вероятността е толкова по-голяма, колкото по-голяма е дозата на облъчване и латентният период не би се скъсил в зависимост от здравословното състояние на лицето преди експозицията му от ИЙЛ. Присъствието на жалбоподателката в края на лентата, на разстояние от изхода на рентгеновия апарат, според ВЛ не може да се приема като присъствието в среда на йонизиращо лъчение.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 56, ал.1 от КСО, професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Съгласно ал.2 (последна ред. от ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), за професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения.

В Списъка на професионалните болести, Приложение единствено към ПМС № 175 от 16.07.2008г., ДВ бр.66/25.07.2008г. се определят онези професионални заболявания, които са причинени от физически фактори, сред които и йонизиращи лъчения /т.2.6/, като тук попадат и рентгеновите лъчи. Сред тези болести попадат злокачествените новообразувания на таргетния орган, с код по МКБ /С00- С97/. Доказателствата сочат, че г-жа Д. е с установени няколко злокачествени новообразувания, на слюнчести жлези, на дебелото черво, което е установено през м. 06/2015г. и е с код по МКБ С18.5, а през 2016г. има установени и онкологично заболяване на паротидни жлези. Определеният гратисен период за проява на клиничните оплаквания за онкологичните заболявания при фактора йонизиращо лъчение е 20 години от експозицията на тези вредни условия на трудовата среда, което е в синхрон със заключението по СМЕ, че проявата на едно онкологично заболяване, като резултат от работа във вредна среда поради фактора йонизиращо лъчение, е 10-20 години. Няма спор, че основното онкологично заболяване на жалбоподателката на дебелото черво и заради което същата е трудоустроена с процент на ТНР в момента от 75, а в предходни години и 100, е установено около 2г. и 4 месеца, след началото на работата на ИЙЛ в РСЦ, [жк], в който от 2011 г. работи Д.. Самият ИЙЛ е в работен режим от 14.02.2013г., като няма спор, че жалбоподателката работи в среда, където има инсталиран ИЙЛ след тази дата до уволнението й през м. 09/2017г. От дадените примери за рискови дейности, при които е възможно да се получат въпросните заболявания, са тези по поддръжка и работа с рентгенова диагностика, каквито обаче не са налице по отношение извършваната от жалбоподателката трудова дейност като контрольор ПС, която тя е изпълнявала по това време в РСЦ, [жк], вкл. и след датата на инсталиране на рентгеновия апарат. Липсват доказателства, че основното й онкологично заболяване е следствие изключителното и предимно от въздействието на фактора йонизиращо лъчение в работната й среда, още по-малко следва да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателката, че същата при изпълнение на работата си като контрольор при обработка на миналата през ИЙЛ колетна и писмовна пратка е подложена на остатъчна радиация. В тази насока Съдът кредитира изцяло заключението на д-р И. и дадените в с.з. допълнителни разяснения. Няма нито едно доказателство, което да сочи, че установеното през м. 06/2015г. онкологично заболяване на жалбоподателката може да е причинено изключително и само от фактора йонизиращо лъчение в работната среда. Нещо повече, няма нито едно доказателство, че работата на оспорващата в тази среда е повлияло и първото й онкологично заболяване, установено още през 2013г. – тумор на слюнчеста жлеза, нито и за установеното през 2016г. ново онкологично заболяване тумор на паротидните жлези.

От заключенията на ВЛ по техническата и медицинска експертиза, от приложените длъжностни и производствени характеристики, вкл. изготвената от СТМ оценка на риска от 2017г., не се установява при извършване на обичайната си трудова дейност Д. да е работила основно и преобладаващо в т.нар. контролираната зона около ИЙЛ, където излагането на вредния фактор ще е най – силно. Напротив, удостоверено е по делото, че същата за изпълнение на трудовите й функции има обособено отделно помещение, което се намира в голямата зала и е оградено от нея със стени, прозорци и врата. Установено е по делото, че това помещение отстои на близо 20 метра от ИЙЛ, че дори и при нуждата Д. да приема в края на транспортната лента преминалата през ИЙЛ пратка, то тя отново не е в непосредствена близост до източника, за който е удостоверено по делото /вж. СМЕ/, т.е. отново не е в контролираната нито в надзираваната зона, че рентгена е с вградена фабрично лъчева защита и поради това облъчва ниски стойности на йонизиращо лъчение и рискът за работещия в тази среда е минимално нисък /вж. и СТЕ/, както и че облъчва само еднократно, при преминаване на пратката през него. От протоколите за дозиметрични изследвания на работната среда се удостоверяват ниските стойности на облъчвания в работната среда на Д..

Съдът счита, че в случая не следва да намира приложение хипотезата на ал.2 от чл.56 от КСО, доколкото по отношение на жалбоподателката е прилажима ал.1 от текста, тъй като заболяването й е включено в списъка на професионалните заболявания, причинени от въздействието на йонизиращи лъчи. За да се приложи ал.2, следва заболяването от което страда лицето, да не е част от този позитивен списък, но да се установи, че това заболяване е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения в такава вредна среда. Тук отново следва да се имат предвид заключенията на ВЛ по техническата и медицинска експертиза, приложените длъжностни и производствени характеристики, вкл. изготвената от СТМ оценка, които отричат, сотв. не установяват, че при извършване на обичайната си трудова дейност Д. пряко и основно работи в контролираната /надзираваната зона около ИЙЛ, нито при изпълнението на основните й трудови задължение е подлагана основно и пряко на въздействието на вредния фактор на трудовата среда – йонизиращо лъчение. Работното й място отстои на близо 20 метра от ИЙЛ, обособено е като самостоятелно помещение със стени, прозорци и врата, а източникът е с вградена фабрично лъчева защита, излъчва ниски стойности на йонизиращо лъчение и то само при нужда, не постоянно. Липсва остатъчна радиация.

Ето защо, правилно органът на медицинската експертиза при съобразяване на събраните по МЕД доказателства отрича професионалния характер на онкологичното заболяване на г-жа Д.. Този извод е потвърден пред съда и чрез заключенията на СМЕ и СТЕ.

Относно оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, Съдът не намира същите за основателни, доколкото те не променят крайния правен извод, че не са налице условията, които да обосноват признаване на професионален характер на заболяването на Н. Д..

Доказателствата от МЕД сочат, че до ТП на НОИ Стара Загора е подадено бързо известие за съмнение за професионално заболяване №3 от 15.04.2021г., с данни за болест причинена от въздействие на йонизиращи лъчения с клинични прояви – злокачествено новообразувание на дебело черво, с метастази в черния дроб. Същото е обосновано с издадените ЕР на ТЕЛК и оценката на СТМ от м.09/2017г. за работа в среда на йонизиращи лъчения. Известието е входирано в ТП на НОИ Стара Загора на 29.04.2021г. и със Заповед № 1/ 27.05.2021г. е наредено извършване на проучване за професионално заболяване от определената комисия, за констатациите на която е съставен Протокол № 1/08.06.2021г. Констатациите на комисията по чл.6, ал.4 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести изцяло кореспондират с установеното по делото, че работното място на Д. в ЕС е отделено като помещение /вж. заключението на ВЛ и свидетелските показания/, което отстои на разстояние от ИЙЛ от 18 метра. Пак от Протокол № 1 се потвърждават установените по делото обстоятелства, че ИЙЛ е пуснат в работен режим през м. 02/2013г., че от извършените дозиметрични замервания са установени ниски стойности на рентгенови лъчения и че Д. работи в тази среда от 14.02.2013г. до м.09/2017г. По делото се доказа, че Д. работи на смени, като по време на двете смени /дневна и нощна/ ИЙЛ лъчение работи само, когато през него преминават пратки, като общо работния му период е от 2-3 часа общо за смяна. Т.е., режимът на работа на източника не е постоянен. Дори и да се приеме за вярно твърдението на Д., че приема преминалите през рентгена пратки в края на транспортната лента на съоръжението, то от двете заключения се установи, че първо пратките не съдържат остатъчна радиация, а в края на лентата дори и да има такава, то тя е с много ниски стойности.

От протокола по чл.6, ал.6 от наредбата, както от приложени в МЕД доказателства е удостоверено, че Д. още през 2013г. отсъства продължително от работа поради временна неработоспособност /вж. служебна справка изх. № 06/04.09.2015г./, а именно 146 дни или близо 5 месеца. Удостоверено е също от приложена справка в МЕД, че Д. отсъства през 2015г. от работа поради временна неработоспособност 240 календарни дни /или осем месеца/, през 2016г. отсъства 120 дни /или 4 месеца/, а през 2017г. – 109дни, като от м.09/2017г. поради уволнението й не работи в РСЦ Голеш. Т.е. именно в периода 2013-2017г. тя в един значителен период от време не работи в РСЦ, където е източникът на йонизиращо лъчение, поради което и не е подложена на вредното въздействие на фактора йонизиращо лъчение. Констатациите на назначената комисия са, че липсват данни за експозиция на лицето на йонизиращи лъчения на работното място над допустимите норми също се удостоверяват, както от събраните в МЕД доказателства, вж. дозиметричните замервания, така и чрез СТЕ и СМЕ, изслушани от съда, като именно въз основа на първите доказателсва органът по чл.7 от Наредбата за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести чрез издаденото ЕР отрича професионалния характер на онкологичното заболяване на жалбоподателката, обективиран първо в акта на ТЕЛК №2 от зас. 02 от 06.01.2023г., а в последствие /след връщане от НЕЛК за ново произнасяне/ и в ЕР № 1 от зас. 001 от 01.01.2024г. на Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ Стара Загора, потвърдено с ЕР на ответника №841 от зас. №093 от 31.10.2024г.

Що се отнася до наличните в МЕД документи, изходящи от осигурителя Български пощи ЕАД, в които се съдържат твърдения, че на работното място на Д. има въздействие от йонизиращи лъчения предвид инсталирания в РСЦ [жк], то следва да се посочи, че тези документи са изготвени, след като Д. вече има установено онкологично заболяване на дебелото черво и са единствено във връзка с изпълнение на предписанията на органите на медицинска експертиза относно противопоказните условия на труд на лицето, при които е допустимо то да работи. Именно за защита на това лице от осигурителя са предприемани действия в насока трудовото му устройване на работно място, на което няма вредни за нея фактори /изрично посочени в ЕР на органите на медицинската експертиза/, за да не бъдат повлияни отрицателно установените й онкологични заболявания. В нито едно от тези доказателства не се съдържат данни, че установените заболявания са във връзка с работата на Д. в среда с ИЙЛ преди тяхното проявление, за да обосноват извод за причинна връзка, а от там и да обосноват извод, че заболяването има професионален характер.

Обжалваният акт е издадени при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на закона и следва подадената против него жалба да се отхвърли като неоснователна.

По разноските: такива са поискани от ответника /л. 12/ и от заинтересованата страна Български пощи ЕАД, ЮИР Бургас. На ответника се следва възнаграждение в размер на 200 лв. на осн. чл.24 от НЗПП. На заинтересованата страна и съгласно представения от нея списък на разноските по чл.80 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер на общо 1092,00 лв., заплатено за ВЛ възнаграждение от 892,00 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв. на осн. чл.24 от НЗПП.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК Съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н. А. Д. от [населено място] против ЕР № 841 от зас. № 093, проведено на 31.10.2024г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, с което е отказано признаване професионален характер на злокачествено заболяване на дебелото черво.

ОСЪЖДА Н. А. Д. от [населено място], [ЕГН] да заплати на НЕЛК София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200,00 /двеста/ лв.

ОСЪДЖА Н. А. Д. от [населено място], [ЕГН] да заплати на Български пощи ЕАД – РУ ЮИР Бургас разноски в размер на 1092,00 /хиляда деветдесет и два/ лв.

Решението подлежи на обжалване в срок 14 дни от съобщаването му на страни пред ВАС на Р. България.

Препис от решението да се връчи на страните.