МОТИВИ
към присъда № 19/23.06. 2010 г. по НОХД № 646 по
описа на Добричкия районен съд за 2010 г.
На 24.03.2010 г. Районна
прокуратура – гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 1115/2009 г. по описа на Първо
РУ на МВР - гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано производство
пред първа инстанция против Е.Н.К. ***, ЕГН ********** за извършено от него
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 206, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 02.09.2009 г.
в гр. Добрич противозаконно присвоил чужда движима вещ - пари на стойност 230.00 лв., собственост на Г.Ж.Г.
***, които пазил.
Преди даване ход на съдебното следствие пострадалият от деянието, предмет
на обвинителния акт Г.Ж.Г. предявява граждански иск срещу подсъдимия в размер
на 230.00 лева за причинените му с деянието, предмет на обвинителния акт имуществени
вреди, като заявява, че не желае да бъде конституиран в качеството на частен
обвинител в процеса.
Съдът, като взе предвид, че молбата на пострадалия е предявена
своевременно и на осн. чл. 84 и сл. от НПК прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предявения от Г.Ж.Г. срещу подсъдимия Е.Н.К. граждански
иск в размер на 230.00 лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди в
резултат на деянието, предмет на обвинителния акт. С определение, съдът
конституира пострадалото лице в качеството на граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК
изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371,
ал. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение и гражданският ищец не се
противопоставят на искането за провеждане на производството по реда на Глава 27
от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата
на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1
от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц.а П. допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване
на подсъдимия констатира, че самопризнанията му се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от
представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът да определи наказание при
приложението на чл. 58 а от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК, а
именно пробация, в следната съвкупност от пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност
на явяване и подписване пред пробационен служител – три пъти седмично.
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца.
- Безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа годишно в рамките на
една година.
Пледира се гражданският иск да бъде
уважен в приетия от съда размер.
Гражданският ищец пледира за уважаване на иска.
По пренията защитникът на подсъдимия К. заявява, че се придържа към
представителя на прокуратурата, тъй като предложеното наказание е справедливо.
По пренията подсъдимият заявява, че няма какво да каже.
На дадената му последна дума К. заявява, че няма какво да каже.
След като обсъди и
прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
През
2009 г. свидетелят Г.Ж.Г. работел като водомайстор в с. Ч Семейството му –
съпругата Ж. Г и двете им деца живеели в гр. Д. Св. Г. нямал възможност да пътува
ежедневно до град Добрич, като необходимите продукти си купувал от магазина в
с. Ч. По това време хляб в магазина в с. Ч зареждал подс. К., заедно с брат си,
който управлявал микробус. На 31.08.2009 г. св. Г. се срещнал с подс. К. и го
помолил за услуга. Поискал от подсъдимия да се срещне със съпругата му – св. Ж. Г,
която трябвало да му предаде заплатата и личната карта на баща му. Подсъдимият К.
обещал да вземе парите и документа и да ги занесе на Г. ***. Г. се обадил по
телефона на съпругата си и я уведомил за уговорката си с подс. К.. На
02.09.2009 г. св. Ж.Гпредала на К. сумата от 230 лева и документа за
самоличност на Ж. Г.Г.. На следващия ден подс. К. започнал да харчи
от парите на св. Г. за цигари, алкохол и хранителни продукти, както и за
заплащане на ползваните от него таксиметрови услуги. В резултат на тези си
действия, подсъдимият изхарчил цялата сума, а документа за самоличност – лична
карта загубил, след което започнал да се укрива от св. Г..
Описаната фактическа обстановка безспорно
се доказва от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва,
съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: протокол за разпит на св. Г.Ж.г.
от 23.11.2009 г., протокол за разпит на св. Ж Г.Г. от 23.11.2009 г., протокол
за разпит на св. Ж. Г, справка от ОД на МВР – Добрич
с рег. № 55665/03.12.2009 г., справка от ОСл.С при ОП – Добрич, справка за
съдимост с рег. № 540/03.12.2009 г., характеристика, протокол за разпит на обв.
Е.Н.К. от 28.12.2009 г., протокол по н.ч.д. № 2851/2009 г. по описа на ДРС и
протокол за разпит на обв. К. от 22.02.2010 г.
Изложената фактическа
обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Е.Н.К. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК,
тъй като на 02.09.2009 г. в гр. Добрич
противозаконно присвоил чужда движима вещ – пари на стойност 230.00 /двеста и
тридесет/ лева, собственост на Г.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, които пазил.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Събраните по делото доказателства
са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние. Гласните доказателства са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, че именно подсъдимия К. е автор на изпълнителното деяние.
Това е така, защото подсъдимият е
съзнавал, че предадената в негово владение вещ - банкноти с номинал от 230.00
лева, представляващи особен вид движима вещ е чужда – собственост на св. Г.Ж.Г..
Подсъдимият е съзнавал, че вещта е предадена в негова фактическа власт от св.
Гочева, съгласно уговорка между него и св. Г.. Подсъдимият е съзнавал, че е
следвало след получаването на вещта да я предаде на св. Г.. Въпреки това, още
на следващия ден след предаването на сумата от 230 лева, подсъдимият е започнал
да си купува с банкнотите цигари, алкохол и хранителни продукти, както и да заплаща за ползваните от него
таксиметрови услуги. Безспорно е установено, че до предаването на вещта на св. Г.,
подсъдимият е следвало да я пази. Подсъдимият с действията си
противозаконно е присвоил чуждата движима вещ, тъй като е действал спрямо нея
като със своя. С други думи – налице са всички елементи от състава на чл. 206,
ал. 1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване
на деянието следва да се търсят в стремежът за набавяне на облаги по лек, бърз
и неправомерен начин, както и в незачитането правото на собственост на
гражданите.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние, данните за личността му, както и разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността на подсъдимия:
Е.Н.К. е роден на *** ***, ………………………………………….ЕГН **********
Деянието е извършено при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчете проявеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното, липсата на образувани други наказателни
производства срещу него, както и чистото съдебно минало.
Провеждането на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че К.
съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на
досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за
личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл.
371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.
Отегчаващо отговорността
му обстоятелство са лошите характеристични данни по местоживеене.
Относно вида и размера
на наказанието:
Процесът на определяне
на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието
в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с оглед
правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В
този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност,
индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се
прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече
на целите на наказанието.
Съгласно разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда
на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбите на чл. 58 а от НК, респективно чл. 55 от НК. Съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва
да бъде определено съобразно действащата към момента на извършване на
престъплението редакция на чл. 58 а от НК, тъй като същата е материално-правна
норма и като по-благоприятна следва да намери приложение, съгласно принципа,
прокламиран в чл. 2 от НК.
Предвиденото наказание
за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК /съобразно действащата
редакция на нормата към датата на извършване на престъплението, която се явява
по-благоприятна и следва да намери приложение/ е лишаване от свобода до шест години.
От правната теория е
известно, че обществената опасност на дееца, на първо място се проявява в
самото деяние, но и съществува отделно като личностова характеристика на дееца,
което също влиза в предмета на доказване в наказателния процес – личен статус,
семейно положение, обстоятелства, при които е извършено деянието и не на
последно място – съдебното минало.
Прилагайки разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК, съдът
замени наказанието лишаване от свобода с
пробация в следната съвкупност от пробационни мерки, а именно:
1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице –
три пъти седмично.
2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
3.
Безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа годишно, за период от една
година.
Съдът
намира, че така определеното наказание пробация, в тази съвкупност и с тази
продължителност на пробационните мерки ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
С присъдата, съдът осъди подсъдимия Е.Н.К. да заплати на Г.Ж.Г. с ЕГН ********** *** сума в размер на 230.00 /двеста и тридесет/ лева,
представляваща обезщетение за нанесените му с деянието имуществени вреди, както
и сумата от 50.00 /петдесет/ лева по сметка на Районен съд – гр. Добрич,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл. 309 от НПК съдът, след произнасяне на присъдата се произнесе по мярката за неотклонение,
постановена спрямо подсъдимия.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия : .
/ Данчо Димитров /