РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Свиленград, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200346 по описа за 2023 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Н. Т. Г. с ЕГН ********** от
гр. ******************************** против Електронен фиш за налагане
на глоба Серия К №6647796 на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4
от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 800,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се,че деянието не било съставомерно по
сочените за нарушени разпоредби ,като съответно не били посочени всички
изискуеми признаци от обективна и субективна страна. Неясно било и
описано нарушението, за което е санкциониран и връзката му с нарушените
разпоредби. Жалбоподателят сочи, че изложените нарушения на
процесуалните правила са възпрепятствали правото му на защита в пълен
обем. Жалбоподателят твърди, че така допуснатите и описани в жалбата
нарушения на процесуалните правила са от категорията на абсолютните
такива, които налагат изцяло отмяната му.Излагат се подробни съображения
за отмяна на обжалвания ЕФ. Моли съда да отмени изцяло атакувания
Електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. По
делото е постъпило писмено становище от пълномощника му, адв. Йорданова
1
от АК – Хасково , в което сочи че поддържа жалбата и моли за уважаването
й по подробно посочени съображения.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,за които
прилага и списък.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 12.08.2022г. в 11,08 часа в гр.Любимец по бул.Одрин до гараж на
ГПУ при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 км./ч е
било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано
техническо средство 120с52а , МПС марка „Хонда ХР В ”, с рег.№ *********.
Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от
85 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч за населено място, т.е.
с 35 км/ч превишена стойност на скоростта/преди приспадане на допустимата
грешка/.
АНО е приел,че нарушението е извършено повторно в едногодишния
период от влизане в сила на ЕФ серия К № 5263255.
Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя
Н. Т. Г..
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден
Електронен фиш.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС с рег.
№351р-18843 от 15.08.като годината не се чете , с посочена дата на
използване 12.08.като отново годината не се чете, място на използване в
гр.Любимец до гараж на ГПУ в посока центъра, общо ограничение на
скоростта въведено за населено място от 5/като нулата не се чете/ км/, режим
на измерване - стационарен, номер на служебен автомобил, начало на работа
– 09,00 часа, край на работа – 12,30 часа.
Налична е и снимка на разположението на техническото средство
заснело процесното нарушение,снимка към ЕФ,Протокол №8/22,справка
относно собствеността на посоченото в ЕФ –МПС, както и справка за
нарушител/водач.
Съгласно представения снимков материал от 12.08.2022 г., 11:08 часа,
отразена е измерена скорост на движение на лек автомобил бял на цвят ,без да
се разпознава регистрационния номер на автомобила ,като измерената скрост
е от 85 км/ч при ограничение 50 км/ч.
Налична е и Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на
2
вътрешните работи с която се утвърждават образци на ел.фишове,като
екземпляр от утвърдения ЕФ е приложен.
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпозвнаване на номера и
комуникации , тип 120с52а, според който съответства на одобрения тип.
Въз основа на така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ на
13.06.2023г., а жалбата е входирана на 23.06.2023г.поради което е
процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
От правна страна съдът приема, обжалвания ЕФ за незаконосъобразен,
тъй като от приобщените по делото доказателства се установява,че
административнонаказващият орган е издал два фиша с един и същ
номер за един и същ случай, но с различно съдържание.
В приложения към АНПр –електронен фиш , нарушението е точно
словесно и цифрово възпроизведено. Вторият фиш, който жалбоподателят е
приложил към жалбата е с различно съдържание и не отговаря на
изискванията на закона, с оглед липсата в него на релевантно словесно
описание на нарушението.
Опростената процедура по санкциониране с ЕФ изисква актът да е
надлежно издаден, без никакви съмнения в констатацията от
автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта.
Когато обаче е налице съществено нарушение като издаването на два
фиша с един номер, но с различно съдържание, и най вече, когато единият от
тях у видимо незаконосъобразен, за съда не остава никакъв друг изход освен
да приеме, че оспореният с жабата ЕФ следвало да се отмени изцяло. /така и
КАНД №157/2023г. по описа на АС Хасково/
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че от приложените
към административнонаказателната преписка снимки не може да се установи
кое МПС е превишило максимално допустимата стойност. От прегледа на
приложената по АНПр снимка се различават най-малко три леки автомобила,
без да са видими техните регистрационни номера, като не може да се
установи скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена с
3
процесното АТСС +85 км/ч /прибл./.
В текстовото съдържание на приобщената снимка липсва
индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с
автоматизираното техническо средство. По делото липсват каквито и да са
доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС
установява превишение на скоростта на конкретния автомобил. Липсват
указания за начина на определяне на зоната за измерване върху
доказателственото изображение /които биха могли да дадат възможност да се
формира извод, че процесният автомобил попада именно в тази зона, при
положение че на представените по делото снимка са заснети поне три
автомобила/, липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се
определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при
определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона /от изображението/,
в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на
нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е
тя./така и Решение №503/23.06.2023г. постановено по КАНД №268/2023г. по
описа на АС Хасково/.
Поради гореизложеното се формира извод, че не може да се установи
безспорно осъществено ли е описаното в електронния фиш нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Извън горепосоченото,в това число и невъзможността да се установи
през коя точно година е извършено процесното нарушение,т.к. приложения
към АНПр - протокола за използване на техническото средство, не установява
горното обстоятелство следва да се посочи,че:
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал.
2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер.
Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са
посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с
нормата, с която се запълва бланкета (в случай на превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 km/h – чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП); описание от фактическа страна, че нарушението е
извършено повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че
нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен
акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането
му в сила.
Съобразно горепосоченото,настоящият съдебен състав приема, че макар
и да е описано, че деянието е извършено повторно в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/5263255, но не се сочи кога е влязъл в сила
При липсата на датата на влизане в сила на посочения електронен фиш,
съдът не може да извърши преценка дали наказанието е наложено за повторно
извършено нарушение по квалифицирания състав, както се сочи с посочената
4
санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи път.
Това е така, тъй като съгласно § 6" ,т.33 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП” Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач.
В тази връзка липсва датата на влизане в сила на предхождащия
санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на
повторност.
Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването, кога
влиза в сила този електронния фиш представлява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо значително правото на защита на наказания субект
да бъде санкциониран по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Липсата предпоставя процесуален порок при описанието на
административното нарушение от фактическа страна, доколкото няма
описание на съставомерен белег на административното нарушение.
Същата води до невъзможност както за съда да провери този факт, така
и за жалбоподателя да го оборва.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане,а от страна на АНО не се претендира такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор
за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че е заплатена
сумата от 400,00 лева, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в
посочения размер.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр с
ал.2,т.1 вр. с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №6647796
5
на ОД на МВР - Хасково, с който на Н. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.
*************************** на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от
ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 800 лв.,
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на
повторност ,като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Т. Г. с ЕГН ********** от гр. Свиленград ,бул. България
№111 ,ет. 3,ап.12, сумата в размер на 400 лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение за представителство по АНД №346/2023г. по описа на РС
Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6