№ 44
гр. Плевен, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ИВАН Н. РАДКОВСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20234400200133 по описа за 2023 година
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по молба за признаване на решение от 24.02.2020 г. на
несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 07.04.2020 г., с което
на българския гражданин И. Г. Ц. е наложена финансова санкция в размер на
110 евро.
Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.
Засегнатото лице И. Г. Ц. изразява становище, че искането е
неоснователно.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
намира за установено следното:
С решение № BH-ND/03/19100086539/19 от 24.02.2020 г. на несъдебен
1
орган в Република Австрия, влязло в сила на 07.04.2020 г., на засегнатото
лице И. Ц. е наложена финансова санкция в размер на 110 евро,
представляваща парична санкция за извършено административно нарушение.
Решението е постановено затова, че на 10.10.2019 г., в 07:08 часа, в
**************, засегнатото лице като водач на автомобил с рег. №
*********** е превишило разрешената максимална скорост от 80 км/ч, с 26
км/ч.
Деянието представлява административно нарушение по § 98 Аbs. 1 KFG
I.V. m. § 58Abs.1Zif. 2 lit. e KDV; § 134 Abs. 1KFG от австрийския Закон за
движение по пътищата и Федералния каталог за глобите.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл
в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение
за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за
извършено административно нарушение.
В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС заверено копие от
решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и №
2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Република Австрия на 23.01.2023 г. и е преведено на български език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по
местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция на българския гражданин И. Ц. следва да бъде признато и изпълнено
на територията на Република България, тъй като са налице условията за
признаване и изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и
същевременно не са налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за
2
признаване и допускане на изпълнението:
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението
на несъдебния орган от 24.02.2020 г.;
2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български
съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;
7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно
нарушение и според българското законодателство;
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата
на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението;
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
било писмено, но засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалването. Освен това решението е
3
било връчено на 23.03.2020 г. лично на засегнатото лице и то е било
уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има
право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество,
включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до
отмяна на първоначалното решение.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума – 110 евро, съдът следва да определи равностойността
на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за
25.01.2022 г. е видно, че равностойността на 110 евро е 215,14 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № BH-ND/03/191000086539 от 24.02.2020 г. на
несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 07.04.2020 г., с което
на българския гражданин И. Г. Ц. , роден на ********** г. в гр. Плевен,
ЕГН – **********, с настоящ и постоянен адрес в град Плевен,
*****************, е наложена финансова санкция в размер на 110 евро,
равностойни на 215,14 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико
Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването
не спира изпълнението на решението.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
решението на несъдебния орган от 24.02.2022 г. да се изпрати заедно с препис
от настоящото решение на ТД на НАП-Велико Търново, офис град Плевен за
изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и ДОПК.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП-
Велико Търново, офис гр. Плевен, както и за приключването изпълнението на
4
решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Препис от решението да се изпрати на засегнатото лице И. Г. Ц..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5