№ 1661
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110134974 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** е предявил искове против И. С. К. / ако се установи, че е починал, против
наследниците му по закон/, наследниците по закон на С. И. К..
Ищецът твърди че за топлоснабден имот - ***, с абонатен номер *** за периода
01.5.2019 г. – 30.4.2021 г. е натрупана неплатена стойност на потребената за посочения имот
топлинна енергия в размер на 947,82 лв., както и лихва за забава върху тази сума за периода
15.9.2020г. – 8.6.2023г. в размер на 206,17лв , както и сумата 37,21 лева главница за дялово
разпределение за период м.5.2020г.- м.4.2021г. и 9,41лева лихва за забава от 16.7.2020г.-
8.6.2023г. които главници претендира ведно със законна лихва от предявяване на иска –
23.6.2023г. След издаване на съдебни удостоверения, е установено, че С. И. К. е починал на
22.3.2020г., неженен, без деца, като не е оставил братя и сестри. От изготвено
удостоверение за родствени връзки на И. С. К., се установява, че той е починал. И. К. е баща
на С. К.. От удостоверение за родствени връзки на съпругата, съответно – майка на двете
лица – Парашкева Георгиева К.а, се уставовява, че родителите й са починали, в
Гражданските регистри са вписани сестри, взети с първи имена от личния картон на ***.а,
без данни.
Ищецът с молба – уточнение от 14.9.2023г. е посочил, че предявява цялата претенция,
на основание чл.11 ЗН против ***.
Ответникът, получил препис от исковата молба, на 29.9.2023г , не е подал писмен
отговори в срока по чл.131 ГПК. В писмено становище от 18.12.2023г, ответната страна
прави искане да не се назначават исканите от ищеца експертизи, не се взема становище по
основателността на иска.
С договор за замяна на недвижим имот от 1971г., и договор за продажба на недвижим
имот от 1971г., е видно, че по време на брака на И. К. и ***.а, двамата са придобили
топлоснабдения имот в собственост. С договор за дарение от 1997г., ***.а е надарила сина
си С. К.. Видно от представените удостоверения за извършени вписвания в рамките на
1
личните регистрационни картони на сочените лица, след смъртта на С. К. през 2020г., няма
вписвания за наследници по закон по пряка или съребрена линия нито на С. И. К., нито на
***.а – съсобственици на имота, след смъртта на И. К..
СРС, като съобрази разпоредбата на чл.11 ЗН, „когато няма лица, които могат да
наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от
наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с
изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и
имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на
общината, на чиято територия се намират“, намира,че след смъртта на С. К., имотът е
преминал в патримониума на ***. Ето защо, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване, и ответната община е придобила право
на собственост върху имота, то и дължи заплащането на потребената топлинна енергия и
такса за дялово разпределение за имота, поради което и исковете са основателни.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. От приложените по делата
доказателства се установява, че ищецът е сторил разноски от 305,00 лева, от които сумата
200 лева за държавна такса , 100 лева за юрисконсултско възнаграждение / в минимален
размер/ и сумата от 5лева за съдебно удостоверение.
Ето защо, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, представлявана от кмета ***, с адрес гр. София, ул. “Московска” №
33 да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, сумата от 947,82 лв., неплатена стойност на потребената за
топлоснабден имот - ***, с абонатен номер *** за периода 01.5.2019 г. – 30.4.2021 г. ,
ведно със законна лихва от предявяването на иска – 23.6.2023г. до плащането, лихва за
забава върху тази сума за периода 15.9.2020г. – 8.6.2023г. в размер на 206,17лв , сумата
37,21 лева главница за дялово разпределение за период м.5.2020г.- м.4.2021г. ведно със
законна лихва от предявяването на иска – 23.6.2023г. до плащането, 9,41лева лихва за
забава от 16.7.2020г.- 8.6.2023г.и сторените разноски от 305 лева.
Сумата е платима доброволно, по банков път, по банкова сметка: ***.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
***.
Решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2