Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 13889 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от Н.И.Н., С.П.С. и П.С.П., чрез своята майка и законен представител С.П.С.,
против Г.Ф.*** субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./:
-за Н.И.Н. сумата от
200 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 26.04.2017г. до изплащането;
-за С.П.С. сумата от
200 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 26.04.2017г. до изплащането;
-за П.С.П. сумата от
200 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата
6 900лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от
право на месечна издръжка, ведно със законната лихва от 26.04.2017г. до
изплащането.
Твърденията са за настъпило на 23.04.2015г. в
околността на с.Превала пътно-транспортно произшествие, при което т.а.Зил-157 с
ДК № ******, управляван от В.Н.А., се преобърнал в дере до черен път и причинил
смъртта на И.Н.А.. Водачът бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 11/2017г.
по описа на ОС-Монтана. Ищцата С.С. живеела на
съпружески начала с починалия от 20 години и от съвместното си съжителство имат
две деца-ищците Н.Н. и П.П..
Твърдят да са претърпели неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания
от преждевременната му смърт. Ищцата П.П. на 14г. е
лишена от издръжка поради смъртта на баща си за период от 46 месеца /от деня на
произшествието 23.04.2015г. до навършване на пълнолетие 04.03.2019г./ по 150лв.
месечно, съставляващо имуществена вреда подлежаща на репариране. Поради липса
на сключена и валидна към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“
за товарния автомобил отправили искане за заплащане на обезщетения и при
ответника Г.Ф.била образувана щета № 210147/27.04.2017г., по която не се
произнесъл в законоустановения срок. Поради това
молят съда да уважи предявените искове в пълния претендиран
размер с присъждане на законна лихва, както и разноски по делото.
Ответникът Г.Ф.изразява становище
за неоснователност на исковете. Счита предявените от ищците С.С. и Н.Н. претенции за неимуществени
вреди за завишени по размер. Оспорва ищцата П.П. да е
дъщеря на починалия и в този смисъл навежда, че не е активно легитимирана да
получи обезщетение за причинени вреди. Предявения от последната иск за
имуществени вреди оспорва по основание и размер. Навежда на съпричиняване
с твърдението починалият да е нарушил чл.134 ЗДв.П
като по собствено желание се съгласил да пътува в необезопасена каросерия на
товарния автомобил, без да е оборудвана да превозва пътници и по този начин
допринесъл за настъпване на вредите.
Претендира разноски.
Конституираното на основание
чл.219 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника В.Н.А. не се явява или
представлява в съдебно заседание и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
На основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./ Г.Ф.изплаща
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако ПТП е настъпило на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна
по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Не е предмет на спор настъпило на
23.04.2015г. в района на с.Превала, обл.Монтана
пътно-транспортно произшествие, реализирано от В.Н.А., като водач на
т.а.Зил-157 с ДК № ******. В резултат на произшествието починал И.Н.А., който се
возил в каросерията на товарния автомобил.
Не е спорно също, че към деня на
произшествието за т.а.Зил-157 с ДК № ****** не е имало сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на основание чл.288, ал.7
във вр. с чл. чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ
/отм./ ищците отправили искане до Г.Ф.за заплащане на обезщетения за вреди. Не
се твърди, а и доказателства ответникът да е определил и заплатил обезщетения
липсват.
С влязла в сила присъда от 04.04.2017г. постановена по НОХД № 11/2017г. по описа на
ОС-Монтана В.Н.А. е признат за виновен в това, че на посочената дата на черен
път в гората на около 100м. от с.Превала, при управление на т.а.Зил-157 нарушил
правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДв.П
и по непредпазливост причинил смъртта на И.А., съставляващо престъпление по
чл.342, ал.1 НК с наложено наказание по НК.
Предвид това и с оглед
обвързващата сила на присъдата по чл.300 ГПК съдът приема водачът на товарния
автомобил В.А. да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Кръгът от лицата,
които са материално легитимирани и имат право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане са определени
в ППВС № 4/1961г.
и това са съпругът, децата /низходящи/ и родителите на починалия /възходящи/. С ППВС № 5/1969г. този кръг е
разширен с признато право и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на
отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е сключен брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
По делото не е
спорно, а и от показанията на св.В.С.е видно, че преди смъртта си починалия и
ищцата С.С. живели на съпружески начала повече от 20
години, за който период създали семейство и никога не се разделяли. Не се спори
също и видно от Удостоверение за раждане
№ 94515/16.08.1996г. ищцата Н.Н. е рождена дъщеря на И.Авармов, която съгласно представеното удостоверение на
наследници се явява негова наследница по закон.
По отношение ищцата
П.П. е представено Удостоверение за раждане №
133450/09.03.2001г., издадено от Община-Монтана, в което е посочена с имена П.С.П.
с баща-неизвестен, съответно в Удостоверение за наследници № 30/05.05.2015г. на с.Безденица, общ.Монтана не е посочена като
наследник на починалия. Като доказателства са приети и Удостоверение за раждане
от ***г***-Монтана, както и Удостоверение за наследници № 16/23.03.2018г. на
с.Безденица, общ.Монтана, в които е с имена П.И.Н. с посочване, че неин баща е И.Н.А.
и включена като наследник на същия.
Съгласно чл.34 ЗГр.Р актовете за гражданско състояние, включително акта за
раждане, съставени по установения в закона ред, имат доказателствена
сила за отразените в тях данни до доказване неистинността им. Като издадени от
длъжностно лице, в кръга на службата по установените ред и форма, на основание
чл.179, ал.1 ГПК те съставляват доказателство за изявленията пред него и за
извършените от него и пред него действия. Придадената от закона доказателствена сила означава, че съдът е длъжен да приеме
за осъществени, съответно верни отразените в тях обстоятелства.
И двете представени
по делото удостоверения за раждане на ищцата П.П. са издадени
въз основа на един и същ акт за раждане № 140/09.03.2001г., като съдържанието
им се различава относно бащиното и фамилно име, както и относно произхода от
бащата. При съвпадение в датата на раждане, ЕГН и произхода от майката С.С., съдът приема, че П.С.П. и П.И.Н. са едно и също лице. Тъй
като С.С. и И.А. не са имали сключен граждански брак,
по отношение произхода от бащата в първия е посочено да е неизвестен /с
вписване презиме и фамилия на майката/, а във втория е посочен И.А. с
отразяване имената й по тези на бащата и са издадени последователно във времето
/09.03.2001г. след раждането, съответно на 09.03.2018г.-дубликат/. Съобразно чл.49
ЗГр.Р припознаването от бащата може да бъде
осъществено, както преди съставянето на акта за раждане, така и след това по
предвидения в СК ред, като в последния случай се отразява в акта за раждане. Удостоверенията
за раждане се издават въз основа акта за раждане /чл.88, ал.1 ЗГр.Р/ и възпроизвеждат вписаното в него, включително при
настъпила промяна. Предвид това не може да се приеме наличие на противоречие
между двата акта, доколкото второто по време удостоверение сочи кой е бащата.
Последното не е оспорено от ответника по реда на чл.193 ГПК и не са ангажирани
доказателства опровергаващи истинността на вписаното обстоятелство в
обсъжданата част, поради което съдът следва да зачете материалната му доказателствена сила и да приеме, че посочената ищца е
дъщеря на починалия при ПТП И.А.. Като такава също е легитимирана да получи
обезщетение за вреди от смъртта му.
Относно
неимуществените вреди по делото е разпитан св.Венелин Симеонов, от чиито
показания са установява, че починалия и ищцата С.С. живели
съвместно повече от 20 години, като се познавали още от деца. През тези години
не са се разделяли, живели заедно с двете си деца Н. и П., обичали се и взаимно
се подкрепяли. Описва приживе И.А. като добър, приятен и неконфликтен човек, в
отлично здравословно състояние и физически здрав. Работил във фирма в
гр.Монтана срещу минимална работна заплата, а през лятото в гората, тъй като
възнаграждението било значително по-високо. С доходите издържал семейството си
и много им помагал. Бил тяхна опора не само във финансово, но и в морално
отношение. Двете деца всичко споделяли с него. Сочи, че в деня на катастрофата
отишъл на работа за да събере пари за бала на по-голямата си дъщеря Н., която
завършвала училище. Ищците много тежко приели внезапната му смърт, непрекъснато
го споменавали в разговорите си, обградили се с негови снимки и тъгували за
него, често ходели на гробищата. Преди катастрофата поддържали като активен
социален живот, като семейство били отворени, весели и се събирали с компании,
което се променило след това-събирали се само в тесен кръг и предимно ищците.
Загубата му се отразила негативно не само в емоционален план, но и финансово,
тъй като издръжката им се осъществявала приживе изцяло от него, а понастоящем
изпитвали силни затруднения.
При тези данни
съдът приема за безспорно установено ищците да са претърпели неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от смъртта на И.А.. Ищцата С.С., макар и да не е била в брак с него, загубила своя
спътник в живота и стожер на семейството, а дъщерите му всеотдаен, грижовен и любящ баща, от чиято морална и финансова подкрепа са лишени
в сравнително младата си възраст. Събитието се отразило негативно на
емоционалното им състояние, изпитвали силно чувство на тъга и непрежалимост, чувство на несигурност за бъдещето си.
Съпоставката между доказаните по делото обстоятелства, социално-икономическите
условия към ПТП /2015г./ и предвидените към този период лимити на отговорност
на Г.Ф.в чл.288, ал.5 вр. ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.266 КЗ /отм./ съдът приема
за справедлив на основание чл.52 ЗЗД размер на обезщетенията за неимуществени
вреди по 120 000лв. за всяка ищца, до който размер исковете следва да се
уважат.
На основание чл.51,
ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По-специално
то обхваща и имуществени вреди, които могат да се изразяват в претърпяна загуба
или пропусната полза.
Ищцата П.П. претендира и обезщетение за имуществени вреди за сумата
6900лв., представляваща издръжката, от която е била лишена за времето от
смъртта на своя баща-23.04.2015г. до навършване пълнолетие-05.03.2019г. в
месечен размер от 150лв.
Съгласно ППВС №
4/1961г. и ППВС № 4/1968г. в случаите на
причинена смърт близките на пострадалия /непълнолетни низходящи или пълнолетни,
но неработоспособни низходящи, както и неработоспособни възходящи/, които са
били издържани от него или са имали право да търсят издръжка, имат право да
търсят обезщетение за понесените от тях вреди с лишаването им от възможността
да получават издръжката, доколкото вредите им не се покриват от получаваната от
тях наследствена пенсия. На основание чл.143, ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на издръжка има
безусловен характер и неполучаването й поради смъртта на родителя, задължен да
я плаща съставлява пропусната полза като имуществена вреда.
Нейният размер
следва да се определи според установените в чл.142, ал.1 СК критерии-нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на задълженото лице, при
съобразяване разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, че издръжката не може да бъде под
законоустановения минимален размер-1/4 от минималната
работна заплата.
Ищцата П.П. е родена на ***г. и към деня на смъртта на своя баща от
ПТП настъпило на 23.04.2015г. е била непълнолетна-на 14г. Същата не получава
наследствена пенсия. Събраните по делото доказателства установяват починалия да
е получавал трудов доход в размер на минималната работна заплата към деня на
смъртта си, както и допълнителни такива по 50лв. средно дневна надница от
работа шест месеца всяка година. Вещото лице по изслушаната ССч.Е
дава заключение, че минималната работна заплата за 2015г. е била 370лв., а шест
минимални работни заплати възлизат на 2220лв. месечната заплата, която
починалия би получил за един месец при допълнителната работа е в размер на
1100лв. в шестмесечен размер 6600лв.Оттук годишната заплата възлиза на 8820лв.,
а месечната такава на 735лв. Дава заключение, че размерът на необходимата
месечна издръжка на ищцата за периода 23.04.2015г. до навършване на пълнолетие
05.03.2019г. е 570лв. и на тази база за целия период възлиза на 26 220лв.,
т.е. получавания от починалия доход е по-висок.
Дава заключение и, че при средна месечна заплата от 735лв. за едно
четиричленно семейство, средно на едно лице се падат по 183.75лв. месечно или
за процесния период 8 452.50лв. По делото не са
събрани доказателства дали и какви доходи за този период е реализирала майката
на ищцата С.С., която на основание чл.143, ал.2 СК
също е задължено за издръжката лице. В показанията си разпитания свидетел сочи,
че след смъртта на И.А. същата полага грижи и изцяло издържа двете си деца. По-голямата дъщеря Н.Н.
е навършила пълнолетие преди произшествието.
При горното, при съобразяване
възрастта на ищцата към деня на ПТП, данните за доходите на починалия родител,
които са позволявали покриването на нуждите, обстоятелството, че за периода от
смъртта на бащата до навършване пълнолетие на ищцата родителските права и
непосредствени грижи се упражняват от майката, при която живее, съдът намира, че дължимата
месечна издръжка възлиза на сумата 200лв. или за периода 23.04.2015г. до
навършване на пълнолетие 05.03.2019г. от 9200лв. /46 месеца/. Претенцията е за
сумата 66900лв. /по 150лв. месечно/, поради което предявения иск следва да се
уважи в пълния претендиран размер.
Съгласно чл.288, ал.5 и ал.7 КЗ
/отм./ Г.Ф.дължи заплащането на лихви за забава от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице. Срокът за
произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията по реда на ал. 9. Отговорността на фонда не е функционално свързана
с отговорността на делинквента, поради което той не
дължи заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането, а от деня на
произнасянето по претенцията или от деня на изтичане срока за това. В случая
ищците са предявили своята претенция пред ответника на 30.01.2017г., който в
законовия тримесечен срок не се е произнесъл. Предвид това върху обезщетенията
следва да се присъди законна лихва от 30.04.2017г. до окончателното изплащане.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, като вредните
последици трябва да са в причинна връзка и с деянието на увредения, без
необходимостта то да е виновно. Винаги когато пострадалият създава реална
възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява.
Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва
да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с който обективно е способствал за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване /ППВС № 17/1963г.; Решение №
106/15.10.2012г. по т.д.№ 618/2011г. на ВКС, І т.о., Решение № 350/17.10.2011г.
по гр.д.№ 1382/2010г. ВКС, ІV г.о.; Решение № 205/30.05.2015г. по т.д.№
2976/2013г. ВКС, ІІ т.о. и др./.
Твърденията на ответника са
починалият наследодател на ищците да е допринесъл за настъпване на вредните
последици, тъй като в нарушение на чл.134 ЗДв.П и по собствено желание се съгласил да пътува в необезопасена каросерия на
товарния автомобил, без да е оборудвана да превозва пътници.
Разпоредбата на чл.134, ал.1 ЗДв.П забравяна превозването на пътници в туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други селскостопански машини, в каросерията на самосвали и в товарни кошове на мотоциклети. Според ал.2 в каросерията на товарен
автомобил може да се превозват
лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания
товар, като бъде осигурена тяхната безопасност. Броят им за
всеки тон полезен товар е по един човек,
но не повече
от 8.
От показанията на св.В.М. и
заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че към момента на
произшествието на камиона имало петима души-вътре в кабината водача В.А. и до
него А.А. и Я.М., а отзад на каросерията били
свидетеля и починалия И.А.. Тръгнали към сечището в близост до с.Превала по
черен път, отдясно на който имало отвесен наклон, а отляво дере. На около 100м.
след селото, на ляв за товарния автомобил завой трябвало да се разминат с джип,
поради което водачът В.М. отбил вдясно. След разминаването потеглил отново, но по неизвестни причини не
по пътя, а да се движи косо и наляво към склона. При достигане левия край на
пътя загубил напречна устойчивост и се преобърнал по ската около надлъжната си
ос и се установил на дерето. При движението и преобръщането надолу от него
успели да скочат св.М. и Я.М., а след падането се измъкнали В.А. и А.А., но не и И.А.. Впоследствие разбрали, че е починал.
Установено е, че камионът имал
само три места за сядане и то в кабината-освен водача са можели да се возят още
двама пътника. Каросерията била без канати и пригодена
единствено за превоз на дървени трупи с монтирани клими,
които да ги държат. В деня на произшествието бил извършван пореден курс за
товарене на дърва и тъй като обективно петимата не са могли да се поместят в
кабината И.А. и св.М. се возили на каросерията. Тази дейност не осъществявали в
свой интерес, а в изпълнение на възложена им работа, срещу която получавали
възнаграждение.
В отклонение на забраната по
чл.134, ал.1 ЗДв.П нормата на ал.2 позволява в
каросерията на товарен автомобил да се превозват лица, които товарят,
разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, при
осигуряване тяхната безопасност и при съблюдаване броя им спрямо полезния товар.
В случая починалият е бил такова лице и доколкото не е осъществявал дейността в
свой интерес следва да се приеме, че по начало задължението за обезопасяване е
на този, който е възложил работата. Това обаче не означава, че пострадалият не
е трябвало да съобрази състоянието на каросерията и да вземе мерки за
собствената си безопасност. Те са били очевидно наложителни предвид това, че не е
имала странични ограждения и по никакъв начин не е
била обезопасена за превоз на пътници, съпровождащи този на товара, и в този
смисъл е била източник на повишена опасност за инциденти не само при ПТП. От
показанията на св.М. е видно, че И.А. доброволно се е качил и по собствена воля
возил на каросерията на камиона. Следователно с поведението си е нарушил чл.134,
ал.2 ЗДв.П и обективно е допринесъл за настъпването
на вредоносните последици, като приноса му е по-малък от този на виновния водач
и съдът го определя на 1/3.
При горното от размера на
обезщетенията за неимуществени вреди следва да се приспаднат 40 000лв.
/1/3 от 120 000лв./ или исковете на ищците следва да се уважат за сумата
по 80 000лв., а от обезщетението за имуществени вреди на ищцата П.П. сумата от 2300лв. /1/3 от 6900лв. като този иск се уважи
до сумата 4600лв. За разликата до пълните предявени размери исковете подлежат
на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК
ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски.
Същите са представлявани от
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.К.
адвокатско възнаграждение от 8533.60лв. с ДДС /по 2654.40лв. за исковете за
неимуществени вреди на всяка ищца и 570.40лв. за иска за имуществени вреди/,
определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредбата № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът е направил разноски от
250лв. за възнаграждение за вещо лице и свидетел, както и е представляван от
юрисконсулт, чието възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя на 300лв. или общо разноски от 550лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищците следва да заплатят на ответника с оглед отхвърлената част от исковете
разноски, както следва: С.С. и Н.Н.
по 110лв., а П.П. 108.37лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса
за уважените искове от 9784лв., както и 161.20лв. платени от бюджетните
средства на съда разноски за вещи лица или общо сумата 9945.20лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф.,
с адрес ***, да заплати на Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ сумата от 80 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.Н.А., вследствие
ПТП настъпило на 23.04.2015г., ведно със законната лихва от 30.04.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер по 200 000лв. и за законна лихва за
периода от 26.04.2017г. до 30.04.2017г.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес ***, да заплати на
С.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./
сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на И.Н.А., вследствие ПТП настъпило на 23.04.2015г., ведно със
законната лихва от 30.04.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер по 200 000лв. и за законна лихва за
периода от 26.04.2017г. до 30.04.2017г.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес ***, да заплати на
П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ
/отм./ сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на И.Н.А., вследствие ПТП настъпило на
23.04.2015г., и сумата от 4600лв. обезщетение за имуществени вреди,
представляващи дължима издръжка за периода 23.04.2015г.-05.03.2019г., ведно със
законната лихва от 30.04.2017г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер по 200 000лв., иска за имуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер 6900лв., както и за законна лихва за периода от
26.04.2017г. до 30.04.2017г.
ОСЪЖДА Г.Ф.*** да заплати на адв.П.К. с адрес ***.******, офис 3, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 8533.60лв.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********, и С.П.С.,
ЕГН **********,***, да заплатят на Г.Ф.*** разноски на основание чл.78,ал.3 ГПК
всяка една по 110лв.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********,***, да
заплати на Г.Ф.*** разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК от 108.37лв.
ОСЪЖДА Г.Ф.*** да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 9945.20лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника В.Н.А., ЕГН **********,
с адрес ***.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: