№ 6100
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501102 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20098952/31.07.2023 г. по гр.д. № 22766/2020 г. по описа
на СРС, 123 състав Застрахователна компания Л.И. АД е осъдена да заплати
на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД сумата от 9568,86 лева – частичен иск от цялото
вземане от сумата от 11452,63 лева – регрес по щета № 470419191966311 от
2019 г., образувана при ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с включени ликвидационни
разноски, на основание чл. 411 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата
от 9568,86 лева, считано от 05.06.2020 г. до окончателното й плащане, сумата
от 183,40 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предявената главница от 9568,86 лева за периода на забавата от 28.03.2020 г.
до 04.06.2020, на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, както и общата сума от
2216,29 лева – направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25031417/09.08.2023 г., подадена от ЗК „Л.И.“ АД, в която се излагат
съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че в хода на
първоинстанционното производство не било установено твърдението, че
1
застрахователят е нарушил свое договорно задължение. С отговора на
исковата молба било оспорено твърдението на ищеца относно механизма за
настъпване на декларираните от него вреди по автомобилите. От
ангажираните доказателства се установявало, че причина за настъпване на
събитието била неизправна електрическа инсталация на автомобил,
собственост на ОМК ЕАД, поради което и уврежданията не са настъпили в
резултат на виновно противоправно поведение на трето лице, което да
отговаря за процесното имущество. На самостоятелно основание, поддържа,
че с оглед разпоредбата на чл. 477, ал. 3 от КЗ не е налице трето лице, чиито
вреди да бъдат обезщетени, тъй като собственик на запаления автомобил и
застрахования при ответника. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
вх. № 25000754/10.01.2024 г, подаден от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД. Поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 22766/2020 г. по описа на СРС, 123 състав е
образувано по искова молба, подадена от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД против ЗК Л.И.
АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че на 07.12.2019 г. около 03.30. часа в гр. Варна, в двор
на складова база „КООП Търговия“ на бул. „Трети март“, поради техническа
неизправност, високо преходно съпротивление и късо съединение в ел.
инсталацията на термоагрегат марка Релек Флуид, намиращ се зад предна лява
врата на лекотоварен автомобил „Ивеко“ с рег. № ******* възникнал пожар в
автомобил, който обхванал паркираните в съседство автомобили, сред които
бил и товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *******, който изгорял.
Образувано било досъдебно производство, което било прекратено поради
2
липса на изпълнително деяние. Твърди, че увредения лек автомобил е бил
застрахован по застраховка „Каско Стандарт“, сключен с полица №
47041912000001420/08.05.2019 г. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие била образувана застрахователна преписка, като било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 11452,63 лева. Твърди, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие за лекотоварен автомобил „Ивеко
с рег. № ******* е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество. Моли ответникът да бъде осъден за заплати сумата от
9568,86 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ във връзка с щета № 47019191966311,
с включени ликвидационни разходи, както и сумата от 183,40 лева –
мораторна лихва за периода от 28.03.2020 г. – 04.06.2020 г., както и сторените
по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗК „Л.И.“, с
който заявява, че оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“. Посочва, обаче, че с оглед разпоредбата на чл. 477, ал. 3 от
Кодекса за застраховането на обезщетяване подлежали единствено вредите,
причинени на трети лица. Твърди, че собственик на двата автомобила било
едно и също лице. Отделно от това поддържа, че не може да бъде ангажирана
отговорността му, доколкото не бил изяснен механизмът за настъпване на
застрахователното събитие, като не било установено, че е налице виновно
поведение от страна на собственика на автомобила, от който е възникнал
пожара. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на комплексна съдебно автотехническа и
пожаротехническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд
е приел, че предявеният иск е основателен като е приел, че е налице
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, както и че следва да
бъде ангажирана отговорността на ответника – застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, както и че е налице причинно следствена връзка
между събитието и установените вреди, чиято стойност е определена в
претендирания размер.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
3
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Договорът за застраховка Булстрад Каско Стандарт на лек автомобил е
вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема
задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на
застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен
риск.
Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят
встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане,
с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в
правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на
вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за
застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между
застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към
датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие,
плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и
сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
С въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на
първоинстационното решение като въззивникът поддържа възраженията си,
направени в отговора на исковата молба.
Не е спорно между страните, а и се установява, че между ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД и „Обединена млечна компания“ АД е сключен договор за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, по силата на който застрахователят е поел
задължение да обезщети настъпили вреди при настъпване на застрахователно
събитие относно товарен автомобил Ивеко, модификация 35 С 12 с рег. №
4
******* СК. Установява се от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и изготвената въз основа на тях съдебно-техническа експертиза,
че на 07.12.2019 г. в гр. Варна, в двор на складова база „КООП Търговия на
бул. „Трети март“ поради късо съединение от агрегата на автомобил Ивеко
******* възникнал пожар, при който са изгорели три лекотоварни автомобила,
между които и автомобил Ивеко с рег. № ******* СК.
Не е спорно между страните, че между ответното дружество ЗК „Л.И.“
АД и „Обединена млечна компания“ АД е сключен застрахователен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ относно товарен автомобил Ивеко
35 С 10 с рег. № РВ *******, собственост на „ОМК“ АД (видно и от приетото
по делото Свидетелство за регистрация.
Доколкото собственик на товарните автомобили, единият предмет на
имуществена застраховка, а другият – на застраховка „Гражданска
отговорност“ е, „Обединена млечна компания“, следва да бъде обсъдена
основателността на направеното с отговора на исковата молба и въззивната
жалба възражение относно приложимостта на разпоредбите на Кодекса за
застраховането.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането
обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата. В ал. 3 е посочено, че за трети лица по
ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което
отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат
на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите,
които произтичат само от качеството им на пострадали лица. Претенцията на
ищеца – застраховател по застраховка Каско е основана на твърдения, че
собственикът на товарен автомобил Ивеко 35 С 10 с рег. № РВ *******,
станал причина за възникване на пожар, носи отговорност за причинените
вреди на съседните автомобили. Основният спор е дали застрахователят по
застрахователят „Гражданска отговорност“ на товарния автомобил Ивеко 35 С
5
10 с рег. № РВ ******* носи отговорност за тях, т.е. дали увредения
собственик е трето лице по смисъла на чл. 477, ал. 3 от Кодекса за
застраховането. При отговор на спорния въпрос следва да бъде съобразена
задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 8 от Тълкувателно решение №
1/2014 г. на ОСТК на ВКС във връзка с аналогична разпоредба – чл. 257, ал. 3
от КЗ (отм.), а именно, че за „трети лица се смятат всички лица, с изключение
на лицето, което отговаря за причинените вреди. Следователно всяко лице,
извън делинквента, се явява трето лице по см. на цитираната разпоредба и
като пострадало от деликт разполага с правото на пряк иск срещу
застрахователя“. При така даденото тълкуване и доколкото собственик на
увреждащия и увредения автомобил е едно и също лице – „Обединена млечна
компания“ АД, то това дружество не се явява трето лице по смисъла на чл.
477, ал. 3 от Кодекса за застраховането, поради което и застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ не носи отговорност за причинените
имуществени вреди, причинени на товарен автомобил Ивеко с рег. № *******
СК.
Първоинстанционният съд, като не е обсъдил възраженията на
ответника, направени с отговора на исковата молба, както и приложимата
правна норма, е постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено
изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 3 и ал. 8 от ГПК ЗАД Б.В.И.Г.
АД следва да бъде осъдено да заплати на ЗК Л.И. АД сумата от 216,38 лева,
представляваща направени разноски във въззивното производство, както и
сумата от 250 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20098952/31.07.2023 г. по гр.д. №
22766/2020 г. по описа на СРС, 123 състав и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. ******* против ЗК „Л.И.“
6
АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„******* искове с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането за
заплащане на сумата от 9568,86 лева – частичен иск от цялото вземане от
сумата от 11452,63 лева – регрес по щета № 470419191966311 от 2019 г.,
образувана при ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с включени ликвидационни разноски, на
основание чл. 411 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата от 9568,86
лева, считано от 05.06.2020 г. до окончателното й плащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, сумата от
183,40 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предявената главница от 9568,86 лева за периода на забавата от 28.03.2020 г.
до 04.06.2020, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. ******* да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК –
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* сумата
от 216,38 лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство, както и сумата от 250 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7