Определение по дело №2012/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на В.Д.Т., ЕГН: **********,***, чрез адв. А.В.Т. - САК, против Определение № 8200/07.07.2023 г. на Районен съд - Варна, XLIX-ти състав, постановено по гр.д. № 2803/2023 г., с което на основание чл.159, т.4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му, с която се иска прогласяване нищожност на Заповед № Г-ПР-94/08.09.2021 г. на кмета на Район „Аспарухово“ за ПИ № 3154 по ПНИ на местност „Боровец - Север“, землище на квартал „Галата“, с площ 571 кв.м., и е прекратено производството по делото.

Изложени в частната жалба са твърдения, че оспореното тук определение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя, в него не е направено дължимото пълно обсъждане на всички събрани по делото доказателства, а възприетите изводи не се обосновават от установени от съда факти. Частният жалбоподател счита, че неправилно ВРС се е позовал на Определение № 1942/2021 г., постановено по адм.д. № 1512/2021 г. на Адм.съд-Варна, ІІІ-ти състав, доколкото казусът е само привидно идентичен с настоящото производство, както и че в нарушение на чл.235, ал.2 АПК не е съобразено задължителното указание на ВАС в Определение № 11316/08.12.2022 г. по адм.д. № 11300/2022 г. за разглеждане по същество досежно твърдяната нищожност. На гореизложените основания прави искане за отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба - кметът на район „Аспарухово“ при Община-Варна, не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена пред родово компетентен съд, в законоустановения срок от страна с установен правен интерес, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството пред ВРС е образувано по жалбата на В.Д.Т. с искане за прогласяване нищожността на Заповед № Г-ПР-94/08.09.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ за ПИ № 3154 по ПНИ на местност „Боровец-Север“, землище Галата , гр. Варна, с която Кметът на район „Аспарухово“ при Община-Варна е разпоредил да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на С.П.Л., в качеството му на наследник на А.Н.С., върху новообразуван поземлен имот в урбанизирана територия, представляващ ПИ с ид.№ 3154, с площ 571 кв.м.

Жалбоподателя обосновава правния си интерес да обжалва по съдебен ред заповедта с твърдение, че е закупил от наследник на починалия А.Н.С. 1/4 ид.ч. от всички имоти по §4. Твърдял е, че като купувач на наследство е носител на прехвърлените права, включващи и тези по чл.151 ЗИН /отм./, тъй като с Решение № 784/21.01.1994 г., Върховния съд на РБ е отменил присъдата на А.Н.от 29.04.1945 г. по НОХД № 10/1945 г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на цялото му имущество. Релевира довод, че собствеността върху земеделските земи, описани в Решение № 879/2002 г. на ПК-Варна, е възстановена именно през 1994 г. с отмяната на конфискацията.

След като е съобразил гореизложените твърдения и относимата регламентация, ВРС е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по гр.д. № 2012/2023 г. Изложил е мотиви, според които В.Т. е лице, което не притежава активна процесуална легитимация доколкото не е адресат на заповедта, както и че тя не засяга, нарушава или застрашава негови права, свободи или законни интереси. Според съда, правата върху процесния имот не са били предмет на сключения между М.А.Н. в качеството на наследник на починалия А.Н.С., договор от 28.01.1994г. за продажба на наследство, тъй като този имот не бил в гражданския оборот, съответно правото на собственост върху него не би могло да се възстанови „автоматично“ с отмяната на присъдата. В подкрепа на този извод е посочил практика на Административен съд – Варна- Определение № 1942/03.08.2021г. по ч.адм.д.№ 1512/2021г.

Така постановеното определение е неправилно. Същото е постановено по нередовна жалба, като съдът не е изпълнил процедурата по чл.158, ал.1 АПК, вр. чл.150 и чл.151 АПК.

Първоначално ВРС е бил сезиран с жалба от В.Д.Т. „срещу мълчаливия отказ на кмета на гр. Варна да се произнесе по негови молби № РД-22-9400-84 (13) и искане за отмяна на заповедите на кмета на р-н Аспарухово по §4, ал.7 ЗСПЗЗ, за имотите на наследниците на А.Н.“ в полза на С.Л.“. Приел е, че предметът на оспорване е изяснен с Определение № 2866/07.10.2022 г. по адм. д. № 1966/2022 г. на Адм. съд-Варна и Определение на ВАС № 11316/08.12.2022 г. по адм. д. № 11300/2022 г. С Определение № 3590/19.12.2022 г., постановено по адм. д. № 1966/2022г. на Адм. съд-Варна, жалбата на В.Д.Т. на основание §19 от ПЗР на ЗИД на АПК, е изпратена по подсъдност на Районен съд - Варна. След като производството по гр.д. № 16672/2022 г. е разделено с Определение № 2800/06.03.2023 г. и е образувано гр.д. № 2012/2023 г. - с предмет жалбата на Т. на Заповед № Г-ПР-94/08.09.2021 г. на кмета на Район „Аспарухово“, ВРС е постановил две разпореждания по хода на делото.

С първото си Разпореждане № 10832/22.03.2023 г. - на основание чл.152, ал.2 и ал.3 АПК, съдът е задължил административния орган да представи заверено копие от цялата преписка по обжалваната заповед, ведно със списък на заинтересованите страни. С второто Разпореждане № 17448/11.04.2023 г., е указал на жалбоподателя да обоснове правния си интерес от обжалване на оспорения по делото ИАА, като индивидуализира надлежно предмета на жалбата си и наведе ясни, и подробни твърдения, както и да представи доказателства за фактическия състав на притежаваните от него защитими конкретни материални права на собственост върху имота, както също така на основание чл.151, т.3 от АПК – да представи доказателства за заплатена по сметка на ВСР ДТ за образуване на делото в размер на 10 лв.

Жалбата обаче е страдала и от други нередовности. В нарушение на изискването на чл.150, ал.1, т.8 АПК, същата е подписана само от процесуалния представител на жалбоподателя, а в нея изрично е указано, че се подава „лично и чрез пълномощника“ адв. Т.. Жалбата не отговаря и на изискванията на чл.151, т.4 АПК, тъй като към същата липсва препис за връчване на заинтересованата страна по смисъла на чл.153, ал.1 АПК - С.П.Л., като наследник на А.Н.С. и адресат на обжалваната заповед.

ВРС е следвало да включи и тези нередовности на жалбата в своето разпореждане за оставяне на делото без движение, като укаже на жалбоподателя да направи съответните уточнения: от името на кого се подава - лично или чрез пълномощник, както и да представи препис от жалбата, и уточненията по нея, за връчване на заинтересованата страна.

На следващо място, във връзка с преценката по чл.159, т.4 АПК, правилно ВРС е приел, че наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на административния акт е положителна предпоставка за допустимост на производството, както и че следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест се носи от оспорващия.

В тази връзка основателно е оплакването в частната жалба, че при постановяване на прекратителното определение ВРС не е обсъдил всички релевантни за спора факти, както и че изводът, че „този имот не е бил в гражданския оборот“ в момента на отмяна на конфискацията, не е фактически и правно обоснован. На практика този извод на ВРС е изведен при съобразяване с произнасянето в Определение № 1942/03.08.2021 г. по ч.к.а.д. № 1512/2021 г. на Адм.съд-Варна и изолирано тълкуване на характера на договора за продажба на наследство. От страна на съда не са обсъдени доводите на жалбоподателя относно последиците на отмяната на конфискацията, в контекста на тълкуването, дадено в представените с негова молба вх.№ 42542/07.06.2023 г. Решение на ВКС № 209/07.03.2002 г. по гр.д. № 505/2001 г. и Решение от 14.12.2000 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2071/2000 г., в които е прието, че продажбата на идеална част от наследството е извършена на 28.01.1994 г. след като вече е била отменена присъдата на А.Н.от Върховния съд. Респективно, правата по чл.151 ЗИН са възникнали в патримониума на наследника, който може да отчужди идеална част от полученото наследство като съвкупност от всички права и задължения - право на собственост, вземания, задължения, като установи само качеството си на наследник.

В тази връзка следва да се посочи, че с отмяната на присъдата на Народния съд - с която на основание чл.10 и чл.2, п.10, вр. п.1 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията свързани с нея, А.Н.С. е признат за виновен и е осъден на строг тъмничен затвор, и в полза на държавното съкровище са конфискувани всички притежавани от него движими и недвижими имоти - се отменя наказанието „конфискация“, което с обратна сила възстановява в патримониума на лицата, на които е наложено наказанието или на техните наследници, правото на собственост върху отнетите имущества, доколкото те съществуват в патримониума на държавата или съответната община и е възможно връщането им, или пък се дължи тяхната равностойност. Тъй като отмяната на присъдата има ретроактивно действие, т.е. заличава последиците от наказанието „конфискация“, правото на собственост се възстановява автоматично в патримониума на оправданото лице, респ. на наследниците му (Решение № 289/26.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№458/2009 г., І г.о., ГК).

На следващо място, към м.януари 1994 г., когато ВС е отменил присъдата на А.С., в специалния закон – ЗСПЗЗ, не е предвиден ред за възстановяване на конфискуваните земеделски земи с присъди на Народния съд по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея – разпоредбите на чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ и §30, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ са обнародвани ДВ, бр.99 от 22.10.2002 г. Към момента на отмяна на присъдата на Народния съд е действала разпоредбата на чл.151 от ЗИН /отм., бр.25 от 3.04.2009 г./, според който ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници. Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване.

Как и дали в контекста на тази уредба жалбоподателят обосновава правен интерес от оспорване на процесната заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗ, са въпроси, които ВРС следва да разгледа и обсъди, след като спази процедурата по чл.158, ал.1, вр. чл.150 и чл.151 АПК, а именно: укаже на жалбоподателя да отстрани нередовностите по жалбата си и конституира всички надлежни страни в производството.

Отделно и пак в контекста на правния интерес от оспорване, ВРС не е съобразил, че производството по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е последният етап от земеделската реституция, като преди това се развиват няколко други административни производства. След като заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя трябва да съответства на неговото съдържание.

Предвид изложеното право да оспорят заповедта по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат лицата, записани като собственици на новообразуван имот в регистъра на имотите към ПНИ. Ако друго лице, различно от кръга на посочените в регистъра на имотите към ПНИ претендира, че следва да бъде записан като собственик, пред него е налице възможността да поиска изменение на ПНИ, а при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред – §4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В представената административна преписка по гр.д. № 2803/2023 г. не е приложен регистъра на новообразувания имот 3154, за да се извърши преценка за наличие на правен интерес на оспорващия.

Произнасянето на ВРС без да изясни релевантните факти за преценката на наличието или липсата на правен интерес на частния жалбоподател да оспори Заповед № Г-ПР-94/08.09.2022 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Допуснатите от ВРС съществени процесуални нарушения, препятстват касационния контрол по същество.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от същия състав на ВРС, при спазване на указанията по настоящото определение за провеждане на процедурата по чл.158, ал.1, вр. чл.150 и чл.151 АПК и за събиране на относимите към преценката за наличие на правен интерес доказателства.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8200/07.07.2023 г. на ВРС, XLIX - ти състав, постановено по гр.д. № 2803/2023 г.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: