РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Перник, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500321 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение № 105/10.02.2025 г. постановено по гражданско дело № 5982 по описа за
2024 година, районния съд в Перник е признал за установено по отношение на И. Д.
И., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Топлофикация -Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 475,17 лева - стойност на топлинна енергия за
периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., доставена в апартамент № ***, находящ се в
***, ведно със законната лихва от 03.07.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
64,53 лева – обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода
от 08.01.2023 г. до 28.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 3702/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, като е
отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1
ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над 475,17 лева до претендираните 483,63 лева, както
и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 64,53 лева до
претендираните 66.46 лева. Разпределени са разноските по делото.
Ответникът не е доволен от така постановеното решение и го обжалва в частта, с
която е признато за установено спрямо него, че дължи посочените горе суми . Счита го
за неправилно , като оспорва извод на първоинстанционния съд за стойността на
доставената енергия. Моли решението да бъде отменено , а исковете – отхвърлени в
обжалваната част, с присъждане на разноските по делото.
1
Въззиваемото дружество е подало отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и моли да бъде
потвърдено.Претендира разноските.
Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежно легитимиран процесуален
представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при внесена такса . Тя е
допустима.
Окръжен съд Перник, за да се произнесе, съобрази:
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо.
Поради това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена
правилността на решението, съобразно посоченото в жалбата, с изключение на
случаите на установени нарушения на императивни материалноправни норми, които
въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази
насока, съгласно тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По същество:
Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по
смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна
енергия на крайни битови потребители на територията на Перник. Ответникът е краен
битов потребител на топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т.
6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и
клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия,
като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна
собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни
наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. Личи от данните по
делото, че ответника, сега жалбоподател, е единствен собственик ( по наследство) на
имота, представляващ топлоснабден апартамент в ***, и на негово име е разкрита
партидата на имота при ответното дружество; по качеството на И. на битов потребител
на топлоенергия не се спори и с оглед изложеното , съдът приема , че е налице между
страните договор при общи условия за тази доставка касателно целия процесен период
от 01.11.2022г . до 30.04.2023г. ( вж. и заявлението – декларация на л. 5 от
първоинстанционното производство). От заключението на вещото лице по проведената
топлотехническа експертиза, което и настоящия състав кредитира, личи, че имота на
ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция , до него е доставена
енергия за отопление , битова гореща вода и сградна инсталация, като за процесния
период е начислявана прогнозна енергия за отопление ( сградна инсталация и
отоплителните тела). Общият топломер на абонатната станция е преминал
изискуемата метрологчна проверка през 2022г., и към процесния период е бил
технически и метрологично годен да мери правилно преминалото през него
количество топлоенергия. При дяловото разпределение е спазена методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, приложение № 1
към чл. 61 ал. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Тоест, за ответника И. е възникнало облигационно задължение да заплати
доставеното количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на
доставката нормативно определени от КЕВР цени.
С оглед оплакванията във въззивната жалба, спор е формиран по количеството, а
оттам – и по стойността на доставката , и в частност – по количеството доставена
битова гореща вода. Дружеството за дялово разпределение е начислявало за целия
процесен период това количество нормативно , по реда на на чл. 69 ал. 2 т. 2 от
Наредба - по 140 литра за един ползвател на имота за денонощия, или 43.12 куб.
2
метра за –целия период. От своя страна, И. поддържа , че количеството на доставената
битова гореща вода следва да се определи възоснова показанията на водомера за топла
вода , сменен преди началото на процесния период и поради това – метрологично и
технически годен да мери правилно. В тази връзка , трябва да се отбележи следното :
През октомври 2022 г., Иванов подменил един от водомерите в апартамента , като
водомера бил пломбиран от служители на трето на спора лице , водоснабдителното
дружество в Перник; предвид съставения за подмяната протокол, изходящ от трето
лице частен документ, съдът приема , че един от водомерите е подменен. В протокола
не е записано кое количество вода мери този водомер – дали топлата , или студената
такава. Дори да се приеме , че се касае за топлата вода в апартамента, подмяната на
водомера обаче не изключва правото на дружеството за дялово разпределение да
начислява топлоенергията за битова гореща вода по тарифа , доколкото за тази смяна
то е уведомено едва след края на периода на доставката; това дружество не е длъжно
да следи по свой почин за подмяната на неизправно - метрологично или технически
негодно да мери правилно средство за търговско измерване, особено в хипотеза, при
която подменения водомер не притежава техническата възможност за дистанционен
отчет или , дори да я притежава , тя е несъвместима с отчетния софтуер на
дружеството. Не може да се възприеме за надлежно уведомление за подменен водомер
посочването на различен номер на такъв във формуляр по образец , подаван за други
цели. Съдът кредитира заключението на вещото лице и в частта му , с която се сочи ,
че водомера за топла вода не е бил метрологично годен да мери правилно поне до
датата на подмяната му ( и това е обусловило самата подмяна), при което на абоната е
била начислявана правилно топлоенергия за битова гореща вода по реда на чл. 69 ал.
2 т. 2 от коментираната наредба.
С оглед казаното , въззивния съд също намира исковете за основателни ,
включително по изложените от първата инстанция мотиви , към които препраща на
основанието по чл. 272 от ГПК . След като изводите на въззивния съд изцяло
съвпадат тези на първоинстанционния районен съд гр. Перник , то при което следва да
се постанови решение , с което първоинстационното да се бъде потвърдено .
При този изход на спора, право на разноски има ищцовото дружество.Разноските са
ограничени до възнаграждение на юрисконсул , което обаче съдът определя в
минимален размер от 200 лева съобразно действалата към датата на претенцията
разпоредба на чл. 78 ал. 8 от ГПК , във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и
във връчка с чл. 25 от Наредбата към чл. 37 от ЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
Потвърждава решение № 105 /10.02.2025 г. постановено по гражданско дело № 5982
по описа за 2024 година, РС Перник.
Осъжда И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация-
Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино“ ТЕЦ „Република“, сумата от 200 лева разноски във въззивната инстанция –
възнаграждание на юрисконсулт.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4