РЕШЕНИЕ
№ ...70
гр. С., 13.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 6 по описа на съда
за
„В.
В съдебно заседание търговското
дружество – жалбоподател се представлява от пълномощника си адв. Е. А., която
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения и с отправените до
съда искания.
В писмено становище, постъпило
преди даване ход на съдебните прения, въззиваемата страна, чрез пълномощника си
юрк. М. Е., оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и
моли наказателното постановление (НП) да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против НП, подлежащо на обжалване пред РС – С..
По съществото на жалбата съдът
намира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. АУАН
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За установеното нарушение на чл. 33, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (обн. ДВ, бр. 106/2006 г., загл.
изм. ДВ, бр. 80/2018 г.), обосновало наложената имуществена санкция по чл. 185,
ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, против жалбоподателя
е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган, оправомощен
съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС с т. 1.1. б. „г” от представената заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Наказателното
постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство жалбоподателят да не е могъл да се
защитава.
Съставянето на АУАН в
присъствието на един свидетел, който не е присъствал при извършване или
установяване на нарушението, т. е. който е свидетел само при съставяне на акта,
не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила в
административно-наказателното производство, тъй като не е довело до нарушаване
на правото на защита на жалбоподателя. Целта на разпоредбата на чл. 40, ал. 3
от ЗАНН е да обезпечи в достатъчна степен в производството по съдебен контрол
върху законосъобразността на НП доказването на спазването на съществените
изисквания относно надлежното предявяване на АУАН на твърдяния
нарушител или на упълномощен негов представител по реда на чл. 43 от ЗАНН. Тези
обстоятелства се установяват по безспорен начин от показанията на св. И.С., поради което целта на закона е постигната.
В допълнение е необходимо да се
отбележи, че изложените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на
процесното НП са такива, които изцяло се отнасят до съответствието му с
материалния закон, а не касаят допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице в това производство.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че на 07.01.2019 г. при извършена проверка
в търговски обект, а именно – магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес
гр. С., ул. „Б.” № . и стопанисван от жалбоподателя,
е установено, че съгласно дневен финансов отчет „Х” № .. г. дневният оборот от
монтираното в обекта фискално устройство „D. .” с ИН на ФУ .. и ИН на ФП ..,
притежаващо функциите „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”, е
484,45 лв. Поради служебно въвеждане на сумата 152,98 лв. и служебно извеждане
на сумата 399,68 лв. разчетът на касовата наличност по време на проверката е
237,75 лв., т. е. това е сумата, което е следвало да бъде налична в касата с
оглед регистрираните чрез фискалното устройство операции. Установено е в хода
на проверката, че фактическата наличност в касата на обекта е 346,14 лв., като
констатираната разлика от 108,39 лв. между разчета на касовата наличност от
фискалното устройство и фактическата касова наличност представлява въвеждане на
пари в касата и не е отразено на фискалното устройство в момента на
извършването му.
Описанието на обекта и на
неговото предназначение в протокола за извършена проверка, съставен на 07.01.2019
г. от свидетеля Л.Б., на длъжност „инспектор по
приходите” в Централно управление на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол”,
отдел „Оперативни дейности” (л. 14-16), както и приобщените копия от писмени
доказателства – фискални бонове и генерирания в хода на проверката дневен отчет
№ .. г. и дневен финансов отчет от същата дата (л. 18-47 от делото) от
горепосоченото функциониращо в обекта фискално устройство, обосновават извод,
че стопанисваният от жалбоподателя магазин за хранителни стоки в гр. Самоков е
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС.
Посочването в АУАН и в НП, че
функциониращото в обекта фискално устройство притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми, не е опровергано от никакви доказателства
по делото, а напротив – потвърдено е както от показанията на св. Б., така и от съдържанието на гореобсъдените
дневен отчет и дневен финансов отчет от паметта на фискалното устройство за 07.01.2019
г., в който са налице позиции за служебно въведени и за служебно изведени суми,
като срещу тях са отбелязани стойности съответно „152,98” и „-
Наличието на пари, а именно 346,14
лв. в касата на стопанисвания от жалбоподателя обект към момента на проверката,
както и сумата на наличността на пари от дневния оборот, а именно 237,75 лв.,
отчетена от фискалното устройство при увеличаването на тази наличност с
регистрираното служебно въвеждане на суми и при намаляването й с регистрираното
служебно извеждане на суми (484,45 + 152,98 – 399,68 = 237,75) към същия този
момент, се установяват по безспорен начин от писмените и гласните доказателства
по делото. Обстоятелството, че сумата 108,39 лв., представляваща положителна
разлика между установената касова наличност в размер 346,14 лв. и разчетения от
фискалното устройство оборот от 237,75 лв. не е регистрирана в паметта на устройството
като служебно въведени в касата суми, се установява от съдържанието на гореобсъдения дневен финансов отчет № .. г. от паметта на
апарата, съпоставено с изготвения опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката.
По изложените съображения съдът
намира за установено по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства,
че търговското дружество – жалбоподател не е изпълнило задължението си да
регистрира във фискалното си устройство въвеждането на пари в касата чрез
операцията “служебно въведени” суми, с което е нарушило разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от цитираната по-горе Наредба № Н-18/2006 г. Същата е издадена за
приложение на чл. 118 от ЗДДС, поради което неизпълнението на това задължение
осъществява всички съставомерни от обективна страна признаци на административно
нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Имуществената отговорност на търговското
дружество – жалбоподател е обективна с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от състава
на нарушението не се обсъжда от съда.
Ето защо изводът на
административно-наказващия орган, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е законосъобразен.
Имуществената санкция за това
нарушение обаче е индивидуализирана в нарушение на материалния закон в
диапазона съгласно чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС – от 3000 лв. до 10000
лв. За да определи имуществената санкция в този диапазон и да я наложи в
минималния размер от 3000 лв. административно-наказващият орган е изложил в НП
извод, че неотразяването на положителната сума 108,39 лв. от касата във
фискалното устройство води до неотразяване на приходи.
Този извод е незаконосъобразен.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г. установява задължение за регистриране във фискално устройство
чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми на всяка промяна
на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ извън случаите на продажби.
В този смисъл, независимо че това задължение е нормативно установено като
допълнителна гаранция срещу неотчитане на приходи от продажби и че
неизпълнението му създава съмнение за възможно извършено тяхно неотчитане или
предпоставки за това, нормативната му регламентация ясно, еднозначно и
дефинитивно не се отнася за продажби. Следователно неговото неизпълнение не е
равнозначно на категорична установеност, че източникът на разликата между
фактически установената касова наличност и отчетения оборот от фискалното
устройство е нерегистрирана продажба във фискалното устройство. Съществуващата
вероятност този източник да са нерегистрирани продажби не е достатъчна, за да
се приеме по категоричен начин, че неизпълнението на задължението по чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. има за резултат неотразяване на приходи, което
обстоятелство да обуслови прилагане на санкцията по чл. 185, ал. 2, изр. първо
от ЗДДС, вместо на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС санкцията да
бъде индивидуализирана в диапазона съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Посочването в НП, че за извършена
от органите по приходите контролна покупка на стойност 5,00 лв. не е бил издаден
фискален касов бон не обосновава различен извод. От съвкупната преценка на
съдържанието на съставения от св. Л.Б. протокол за
извършена проверка, на показанията му пред съда и на приложеното на л. 18 от
делото копие от нефискална касова бележка, се установява по безспорен начин, че
такава контролна покупка действително е извършена от този свидетел
непосредствено преди проверката и че за нея е издадена касова бележка от
печатащо устройство (принтер), но не и фискален касов бон. Неиздаването на фискален
касов бон за тази продажба съставлява отделно и друго нарушение – на
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., съставомерно като административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Това именно нарушение води до неотразяване на приход за търговеца в
размер на платената цена по контролната покупка, но на съда е служебно
известно, че за него е ангажирана имуществената санкционна отговорност на
жалбоподателя с НП № .. г., издадено от същия административно-наказващ орган,
което е обжалвано по неприключилото с окончателен съдебен акт понастоящем АНД №
13/2020 г. по описа на РС – С.. От това обаче не следва категоричен извод, че
нерегистрирането на остатъка от цялата посочена в процесното
НП сума от 108,39 лв. в ползваното от търговеца фискално устройство чрез
операцията „служебно въвеждане на суми“ води до неотразяване на приходи. При
положение, че касовите приходи на търговеца са приходи от продажби, а в
настоящото административно-наказателно производство на този търговец е вменено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., чиято хипотеза изключва
случаите на продажби, никак не е пресилено да се отбележи, че това нарушение
изначално не може да води до неотразяване на приходи. То касае неправилна
отчетност на постъпващи в касата пари без установен източник, поради което за прецизност дори може да се посочи,
че от общата парична сума, нерегистрирана чрез операциите на фискалното
устройство, както е посочена в АУАН и в НП – 108,39 лв. следва да се извади
стойността на контролната покупка, за която не е издаден фискален касов бон и
само разликата представлява външен израз на нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., тъй като само нейният източник е неустановен, т. е.
формиран е „извън случаите на продажби“ по смисъла на посочената разпоредба.
Противното би означавало, ако разликата между фактическата касова наличност и
разчетената такава чрез фискалното устройство е равна на стойността на
контролната покупка, за която не е издаден фискален касов бон, за едно и също
деяние на жалбоподателя да се ангажира два пъти имуществената му санкционна
отговорност – веднъж за административно нарушение по чл. 185, ал. 1, вр. чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и втори
път – за административно нарушение по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, вр.
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., а това е недопустимо.
След като съгласно чл. 185, ал. 2
от ЗДДС по-неблагоприятният за нарушителя размер на санкцията за неизпълнение
на задължения по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане е
обусловен от допълнително обстоятелство извън съставомерните
за нарушението, налагането й в този по-неблагоприятен размер следва да се
осъществи само когато по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН несъмнен начин това допълнително обстоятелство е установено по делото.
В този смисъл изводът на
административно-наказващия орган, че неотразяването на положителната сума 108,39
лв. от касата във фискалното устройство води до неотразяване на приходи, не е
нищо повече от едно предположение, а то не се подкрепя нито от посоченото
по-горе естество на деянието, вменено на жалбоподателя като нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., нито от други доказателства, включително и
от такива за нерегистрирана контролна покупка – по вече изложените съображения.
В частност, положителният
характер на разликата между установената касова наличност и отчетения оборот от
фискалното устройство не обосновава доказаност на
това предположение, защото дори и в
случаите на отрицателна разлика би могло да се породи съмнение дали тя като
краен резултат не е формирана от нерегистрирано служебно извеждане на сума от
касата, която е по-голяма от общата стойност на също така нерегистрирани
продажби. Казано иначе, предположение за неотразяване на приходи може да има
при всяко неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. независимо дали фактически установената касова наличност е по-голяма или
по-малка от отчетения оборот от фискалното устройство, но при липсата на други
доказателства, каквито в случая не са налице, това предположение не може да се
трансформира в категорично установено обстоятелство, което да обоснове
прилагането на по-тежката санкция, установена в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Ето защо при липсата на
категорична установеност, че извършеното от жалбоподателя нарушение е довело до
неотразяване на приходи, санкцията за това нарушение следва да се определи в
диапазона от 500 лв. до 2000 лв. съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. При
индивидуализацията на имуществената санкция в тези граници следва да бъде взета
предвид като смекчаващо обстоятелство липсата на данни за предходни извършени
от жалбоподателя нарушения на ЗДДС и нормативните актове по прилагането му,
санкционирани с влезли в сила наказателни постановления. Други смекчаващи и
отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства не се установяват. Ето
защо съдът намира, че една имуществена санкция в размер 600 лв., която е над
минималния, но и значително под средния размер съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
е съответна на тежестта на нарушението и на всички останали обстоятелства по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, които са от значение за нейната индивидуализация по
размер.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Нарушението е формално, тъй като съставомерното за него изпълнително деяние (нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.) е обявено за
административно-наказуемо, без да е необходимо от това да произтичат други
вредни последици, още повече, че липсата на доказани специфични за това
нарушение последици (неотразяване на приходи) вече е взета предвид от съда при
изменение на санкцията по размер. Поради това липсата на такива последици не
следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен.
Освен това от събраните по делото
доказателства не се налага извод за наличие на други смекчаващи отговорността
на жалбоподателя обстоятелства, поради които да се приеме, че извършеното от
него административно нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Сравнително неголемия размер на сумата (108,39 лв.), която не е регистрирана в
паметта на фискалното устройство, е напълно неотносим
не само към съставомерността /както вече се посочи/,
но и към обществената опасност на нарушенията от този вид. Тази обществена
опасност се обосновава с това, че парите са най-ликвидният носител на стойност,
поради което движението им е най-трудно проследимо и
затова всяко несъответствие между фактическото им наличие в касата и
наличността, която е регистрирана в паметта на фискалното устройство, сочи на
нерегламентирано движение на парични средства от и към касата. Нарушението е
типично за този вид административни нарушения и затова, в обобщение, не са
налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
По всички изложени съображения и
по аргумент от разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, субсидиарно
приложима в настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН, обжалваното НП
следва да бъде изменено, като наложената с него имуществена санкция следва да
бъде определена в размера по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и поради това да бъде
намалена от 3000 лв. на 600 лв. Изрично е необходимо да се подчертае, че това
изменение на НП не представлява преквалификация на нарушението от съда, тъй
като не засяга изводите на административно-наказващия орган, че деянието на
жалбоподателя представлява неизпълнение на задължение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. и е съставомерно като административно нарушение по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС. Това становище е възприемано от настоящия състав и в други
аналогични случаи (решение № 7/23.01.2018 г. по АНД № 421/2017 г. на РС – С.),
а е застъпено и в по-актуалната практика на касационната инстанция (в т. см.
решение № 325/13.03.2020 г. по КНАД № 1574/2019 г. на Административен съд – С.-област).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № .. г., издадено от Л. Й. Д. – Началник на отдел „Оперативни
дейности” – С. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „В. 2“
ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Б.” № .., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 3000 лв.
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (обн. ДВ,
бр. 106/2006 г., загл. изм. ДВ, бр. 80/2018 г.), като на основание чл. 185, ал.
2, изр. второ от ЗДДС ОПРЕДЕЛЯ
имуществената санкция в размер по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на
основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН НАМАЛЯВА
размера й от 3000 лв. на 600 лв. /шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: