№ 13
гр. Дряново , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на шестнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20204220100343 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с
правно основание чл. 422 ГПК.
В исковата молба от „***" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез
пълномощник адв. В.Г. от САК, съдебен адрес гр. София, ***, против И. Н. И. от гр.
Велико Търново, ул. ***, се излага че между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД бил сключен договор мобилни услуги с
клиентски номер на абоната № 12373614001. На 30.05.2016 г. между същите страни
било сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги с клиентски номер 12373614001, с който му е предоставена мобилна услуга за
номер **********, при условията на тарифен план VIVACOM Smart L за срок от 24
месеца до 30.05.2018 г. На същата дата 30.05.2016 г. ответникът обвързал ползването
на мобилен номер ********** с Договор за лизинг № **********, за устройство GSM
Samsung Galaxy S5 Neo c обща лизингова цена 481,12 лв., платима на 24 месечни
лизингови вноски, от които 23 бр. в размер на 14,55 лв. и една последна лизингова
вноска в размер на 14,47 лв., платими в сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията за мобилни услуги.
Тъй като ответникът не заплатил в срок ползваните мобилни услуги, мобилният
оператор прекратил едностранно договорите на ответника, като деактивирал
абонамента му на 02.06.2017 г., която дата се генерирала автоматично при
1
нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове. Поради предсрочното прекратяване по
вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на
основание чл. 9 от лизинговия договор и Общите условия към него, лизинговите
вноски, дължими след месец август 2017 г. били обявени за предсрочно изискуеми. В
издадената крайна фактура № **********/22.08.2017 г. били начислени оставащите до
края на срока на Договора за лизинг 9 бр. лизингови вноски, дължими за периода от м.
08/2017 г. до м. 05/2018 г., в общ размер от 130,87 лв.
С договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането спрямо ответника И. Н. И. било
прехвърлено от “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на “С. Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК ***, което от своя страна прехвърлило вземането на “***“ ЕООД, ЕИК ***, с
договор за цесия от 01.10.2019 г. Към исковата молба било приложено уведомление за
двете цесии, поради което с връчването на исковата молба на длъжника, същият
следвало да се счита за надлежно уведомен за цесиите.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 261/2020 г. на ДРС била издадена
заповед за изпълнение. След постъпило възражение от длъжника е предявен
настоящият иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че И. Н. И. дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 130,87 лв.,
представляваща незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от
30.05.2016 г. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор
и не е взел становище по предявения иск. Редовно призован, не се явява в първото по
делото заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие.
В писмена молба, депозирана преди проведеното на 16.02.2021 г. съдебно
заседание, пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение, при наличие на предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.
Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 16.02.2021 г. е
приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
2
Ответникът И. Н. И. е получил препис от исковата молба и доказателствата към
нея, както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания
срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в
първото по делото съдебно заседание, проведено на 16.02.2021 г. С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства: Договор за
мобилни услуги от 30.05.2016 г.; Декларация от 30.05.2016 г.; Договор за лизинг от
30.05.2016 г.; фактура № **********/30.05.2016 г.; Приемо-предавателен протокол от
30.05.2016 г.; месечна сметка № **********/22.08.2017 г.; Общи условия на “БТК“ АД
по договори за далекосъобщителни услуги; Общи условия на “БТК“ АД по договори за
лизинг; Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между
„БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, пълномощно от БТК ЕАД; потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
Договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „***" ЕООД;
извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. и Уведомление за
цесия, съдът счита предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК за вероятно
основателен.
Със заповед № 101/03.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 261/2020 г. по описа на ДРС, ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 145,42 лв., представляваща дължим остатък от незаплатена цена на
лизингово устройство по договор за лизинг от 30.05.2016 г., сключен между длъжника
и “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, както и 205 лв. – разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът дължи на ищеца сумата от 130,87 лв., представляваща дължим остатък от
незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от 30.05.2016 г.,
сключен между „БТК“ ЕАД и ответника И. Н. И..
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 205 лв., сторени разноски в
исковото производство, от които 25 лв. - заплатена ДТ и 180 лв. адвокатско
възнаграждение, което видно от представения Договор за правна защита и съдействие
от 15.10.2020 г. е изплатено изцяло и в брой.
3
С оглед изхода на делото по установителния иск ответникът дължи и следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски по заповедното производство
по ч. гр. д. № 261/2020 г. на ДРС в общ размер от 184,49 лв., съобразно уважената част
от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Н. И., ЕГН **********, от
гр. Велико Търново, ул. ***, че дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
управление гр. София ***, р-н ***, бул. ***, с пълномощник Адвокатско дружество “Г.
и П.”, Булстат ***, представлявано от адв. В.Г., съдебен адрес гр. София, ***, ап. 22,
СУМАТА от 130,87 лв. (сто и тридесет лева и осемдесет и седем стотинки),
представляваща дължим остатък от незаплатена цена на лизингово устройство по
договор за лизинг от 30.05.2016 г., сключен между “Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и И. Н. И., за което суми е издадена Заповед № 101/03.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. дело №
261/2020 г. по описа на Районен съд Дряново.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ул. ***,ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес управление гр. София ***,
р-н ***, бул. ***, с пълномощник Адвокатско дружество “Г. и П.”, Булстат ***,
представлявано от адв. В.Г., съдебен адрес гр. София, ***, ап. 22, СУМАТА от 205,00
лв. (двеста и пет лева) разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ул. ***,ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес управление гр. София ***,
р-н ***, бул. ***, с пълномощник Адвокатско дружество “Г. и П.”, Булстат ***,
представлявано от адв. В.Г., съдебен адрес гр. София, ***, ап. 22, СУМАТА от 184,49
лв. (сто осемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки), разноски по
заповедното производство по ч. гр. д. № 261/2020 г. по описа на Районен съд Дряново,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от решението да
се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4