№ 1767
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110142317 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** /уточнена с молба с вх. №
260266/20.09.2023 г./ срещу Р. Д. Д., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с искане да се признае за установено, че ответницата
дължи на ищеца следната сума, представляващи неплатена част от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: 822.37 лв. – неплатен
остатък от стойността на доставената топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022
г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2863/2023 г.
по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за
имот с аб. № **** на стойност 1 796.57 лв., като ответницата е дължала и стойност на
извършената услуга дялово разпределение и мораторни лихви върху двете главници. Сочи,
че в хода на заповедното производство е получил плащане на сума в общ размер на 1 448.58
лв., като вземането за цената на доставената топлинна енергия е останало частично
непогасено – до размера от 822.37 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който изтъква, че ищецът не е отчислил вземанията, за които е изтекла погасителната
давност, но въпреки това тя е платила претендирания в исковото производство остатък.
Счита, че ищецът няма право на повече разноски.
1
Във възражението по чл. 414 ГПК ответницата релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията за периода до 31.12.2019 г. включително, като счита, че с
извършеното в хода на заповедното производство плащане е погасила задълженията си за
останалия период.
Третото лице – помагач на ищеца **** не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Искът на **** срещу Р. Д. Д. е допустим като предявен в законоустановения срок,
при наличието на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2863/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявеният
иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. За неговата основателност е
необходимо ищецът да докаже следните обстоятелства: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството
на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност; изискуемост на вземането.
В случая с Определение № 44706/13.12.2023 г. са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия
период; реалната доставка през периода на топлинна енергия на стойност 1 796.57 лв.;
извършено в хода на заповедното производство плащане от ответницата на сума в общ
размер на 1 448.58 лв., с която са погасени част от главницата за доставената топлинната
енергия – за разликата над 822.37 лв. до 1 796.57 лв., стойността на услугата дялово
разпределение и мораторните лихви върху тях, а с протоколно определение от 25.01.2024 г.
е обявено за безспорно плащането от ответницата на ищеца на сума в общ размер на
2 270.95 лв.
Съобразявайки безспорните по делото обстоятелства и извършеното от ответницата
в хода на исковото производство плащане на сума, съответстваща напълно на
претендирания от ищеца като непогасен остатък от главницата за стойността на доставената
топлинна енергия, което по естеството си представлява своеобразно признание на исковата
претенция по основание и размер, съдът намира, че възникването на вземането в полза на
ищеца е установено по делото.
Спорно е между страните какви задължения са погасени с извършеното на
27.11.2023 г. плащане на сума в размер на 822.37 лв. Съдът намира, че твърдението на
ищеца за останал след това плащане непогасен остатък от главницата в размер на 69.61 лв.,
върху който се дължи и законна лихва до датата на окончателното плащане, не
кореспондира на заявената с исковата молба претенция, която се свежда единствено до
сумата от 822.37 лв., без да се претендира в исковото производство законна лихва до датата
2
на окончателното плащане. Следователно с така извършеното плащане, напълно
съответстващо по размер с претенцията на ищеца, вземането, предявено с исковата молба –
за остатъка от главницата за цената на доставената топлинна енергия, е изцяло погасено.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, тъй като извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде съобразено от
съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Щом ответницата е платила в хода на исковия процес сума, съответстваща напълно
на претендираната от ищеца, и предвид разпоредбата на чл. 118 ЗЗД безпредметно е
обсъждането на релевираното в заповедното производство възражение за изтекла
погасителна давност.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство, то ответницата
е станала повод за завеждане на делото, поради което тя следва да понесе отговорността за
разноските за заповедното и за исковото производства. В случая ищецът претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, като признава
неизгодния за него факт, че всички други съдебни разноски и юрисконсултското
възнаграждение за заповедното производство вече са платени от ответницата. Последната
оспорва дължимостта на допълнителни разноски, като твърди, че е надплатила суми по
делото. При сравнение на дължимите от ответницата суми по заповедта /сред които са не
само посочените в заповедта цифром задължения, но и законната лихва върху двете
главници за периода от 19.01.2023 г. до 09.06.2023 г. /датата на частичното плащане в
заповедното производство/, която е посочена в заповедта по определяем начин/ и общия
размер на платените от нея задължения по делото се налага извод, че претендираното от
ищеца юрисконсултско възнаграждение за исковото производство не е платено до момента,
поради което следва да му бъде присъдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу Р. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: ****, установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следната сума, представляващи
неплатена част от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а
именно: 822.37 лв. – неплатен остатък от стойността на доставената топлинна енергия за
периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 2863/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, като погасен поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
3
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4